Що е то пауловния? Накратко за пауловния » Съвети в земеделието

Що е то пауловния? Накратко за пауловния

Пауловния (Paulownia) е единствения род бързорастящи дървета в сем. Paulowniaceae. Род Paulownia включва в себе си няколко вида, които имат сходни качества и за това за тях се говори под събирателното име пауловния.

Видове пауловния:

Paulownia australis
Paulownia catalpifolia
Paulownia coreana
Paulownia duclouxii
Paulownia elongata
Paulownia fargesii
Paulownia fortunei
Paulownia glabrata
Paulownia grandifolia
Paulownia imperialis
Paulownia kawakamii
Paulownia lilacina
Paulownia longifolia
Paulownia meridionalis
Paulownia mikado
Paulownia recurva
Paulownia rehderiana
Paulownia shensiensis
Paulownia silvestrii
Paulownia taiwaniana
Paulownia thyrsoidea
Paulownia tomentosa
Paulownia viscosa

Исторически, оригиналното наименование на рода е Pavlovnia, но по-късно е променено на Paulownia. Наречен е така по името на кралица Анна Павловна , дъщеря на цар Павел I Петрович. По същата причина дървото още е известно като “princess tree”. В Китай наричат пауловнията “драконово дърво”, а в Япония – “кири”.

Всички видове пауловния са бързо растящи дървета. Поради тази им особеност някои от тях като Paulownia tomentosa, Paulownia elongata, Paulownia fortunei и др. се използват за промишлен добив на дървесина, биомаса, етанол, фураж, хартия и други.

Употребата на пауловния в Япония датира отпреди 200 г. от н.е. Традицията повелявала, че когато в семейството се роди дъщеря, трябвало да бъде посадено дърво пауловния. Когато тя се омъжела, дървото било отсичано и от него изработвали нейната сватбена ракла. Освен това се вярвало, че ако пауловния бъде посадена в близост до дома, птицата феникс ще дойде и ще донесе късмет.
В исторически план Китай е най-големият производител на пауловния. Дървесината на пауловния се използва за направата на мебели, строителни конструкции, играчки, шперплат, музикални инструменти и за опаковане.
През 19-ти век пауловния прониква и на територията на САЩ. Семената на пауловния се използвали като опаковъчен материал при транспортирането на изящни чинии от порцелан през Тихия океан. След разопаковането отнесените от вятъра малки семенца се приспособили към средата в източните щати.
От 70-те години на 20-ти век Япония не е в състояние да произвежда достатъчно пауловния, за да задоволи засиленото търсене. Там високо се цени външният вид на дървесината и в повечето домакинства в Япония присъства поне една вещ или мебел, изработени от пауловния. Япония представлява най-големият купувач на пораснали дървета пауловния.
Най-бързо растящите разновидности на пауловния са клонирани за производството на лека, здрава дървесина, която може да се добива в рамките на 8 – 15 години. Само в Китай се отглеждат 1,2 милиарда дървета пауловния.
През 90-те години на миналия век се създават плантации за отглеждане на пауловния основно в средно атлантическите и югоизточните щати. Сега тези плантации са готови за добив на висококачествена лека дървесина. Бързо растящата пауловния представлява достъпна алтернатива на все по-рядката си дива разновидност, срещаща се в естествени условия. Пауловния може да се използва и като алтернатива на западния червен кедър, балса, маранти и американска липа. В момента плантации от пауловния има и в почти цяла Европа.

Освен за промишлено отглеждане с цел добив на дървесина, пауловния се отглежда и като медоносно растение. Пауловнията цъфти обилно, цветовете са богати на нектар, а медът получен от тях – изключително качествен.

Обилният цъфтеж, бързият растеж, големите (около 70 см в диаметър) листа, красивата корона и непретенциозността на пауловния я правят изключително подходяща за парково растение. Огромните листа на пауловния действат като прахоуловител, а бързият метаболизъм, съпътстващ бързият растеж на дървото, го прави фабрика са кислород.

Отново поради причината, че пауловниите са бързо растящи дървета, видовете от този род са подходящ помощник за изграждането на ветрозащитни пояси, възстановяване на опожарени гори и като антиерозионни насаждения.

Отглеждането на пауловния е изключително доходоносно! Не напразно го наричат “дърво-чудо” или “дърво-петролен кладенец”. 

 

Свързани новини

Напишете коментар