Череша – ролята на светлината, температурите и торенето » Съвети в земеделието

Череша – ролята на светлината, температурите и торенето

Светлинният режим на насаждението е един от най-важните фактори за нормалния растеж и развитие на овощните растения и зависи както от географските фактори (географска ширина, надморска височина, изложение на терена и др.), така и от технологията на отглеждане (разстояния на засаждане и гъстота на короната). Черешата се приема за един от най-светлолюбивите овощни видове, като нейните изисквания към светлината са различни в зависимост от фазата на развитие през годишния цикъл – през периодите на цъфтеж и силен растеж изискванията са най-високи, а през периода на покой-най-ниски. При продължителни засенчвания се наблюдават смущения в нормалното протичане на метаболитните процеси, повлияващи на дължината на леторастите, размерите на листата, клоните и ствола, както и на броя на плодовете на кубичен метър от короната. Установено е, че при климатичните условия на България черешата успява да задоволи потребността си от слънчева светлина през вегетацията на терени с всякакво изложение (включително северно). Много важно е определянето на оптималните разстояния на засаждане между дърветата в реда и междуредието и формировката на короната за получаването на достатъчно светлина от дърветата.

НАЙ-ОПАСНИ ЗА ЧЕРЕШАТА СА КЪСНИТЕ ПРОЛЕТНИ МРАЗОВЕ

Черешата е относително взискателна към топлинния режим и според някои автори стои на пето място по студоустойчивост след ябълката, сливата, вишната и крушата. За правилния избор на месторастенето, осигуряващо нормално развитие и плододаване на овощните дървета, от особено значение са абсолютните минимални и максимални температури през отделните сезони на годината, както и честотата на повратните зимни студове и късните пролетни мразове. Като критични температури по време на дълбокия покой на черешовите дърветата се посочват от температури от – 23° до – 25° С. Пъпките са по-чувствителни и се повреждат при температури с няколко градуса по-високи от посочените. При задържане на ниските температури за по-продължителен период от време мотат да се появят повреди и по клончетата, клонките и ствола. Степента на повредите зависи от начина на настъпване на студовете, от скоростта на понижаване на температурата, от продължителността на действието, от изложението на терена, от наследствените особености на сортовете и т.н.
Най-често повредите при черешата се дължат на късните пролетни мразове и слани в началото на пролетта. Колкото по-късно през пролетта настъпи мразът и колкото по-напреднала е фазата на развитие на генеративните органи на дървото, толкова по-големи са повредите. Критичните температури са от -1,7 до -5,5° С за бутоните и от – 1,1 до – 2,2° С за цветовете и завръзите.
Температурата на почвата е също от значение за овощните растения, особено за младите. Кореновата система на черешата е много по-малко издръжлива на понижаване, отколкото на повишаване на температурите (особено за младите корени и коренчета). В специализираната литература се съобщава за повреди по корените на подложките за черешата при -11 до – 15°С.
Високите температури през лятото изсушават листата и нарушават баланса на асимилация, т.е. засилват дишането и снижават фотосинтезата. Външната проява е под формата на пригори. При избора на подходящо място за нова градина трябва да се имат предвид и сумите от ефективните температури за разпукване на пъпките.

ПРАВИЛА ЗА ТОРЕНЕ

ПРЕЗ РАЗЛИЧНИТЕ ВЪЗРАСТОВИ ПЕРИОДИ

Торенето има съществена роля за доходността
За условията на нашата страна черешата е високодоходоносен овощен вид. Много фактори влияят върху растежните и продуктивните прояви на дърветата – екологичните условия, особеностите на сорта и подложката, технологията на отглеждане и др.
Тъй като почвите, върху които се създават черешовите насаждения, обикновено са по-бедни на хранителни вещества, много съществена е ролята на торенето. За определяне нуждите на черешовите дървета от торене в големите насаждения се използват агрохимически методи (анализи на листа и почва), което е по-трудно приложимо за малките лични градини. Затова се препоръчват ориентировъчни торови норми, при определянето на които трябва да се обърне внимание на някои видими признаци – дължина на едногодишните леторасти, размер и оцветяване на листата, получаваните добиви и др.

ТОРЕНЕ ПРЕДИ ЗАСАЖДАНЕ

Определящ фактор за първите 2-3 години
Важен елемент при подготовката на площта за засаждане на череши е предпосадъчното (запасяващо) торене. При създаване на по-големи насаждения преди извършване на риголването върху цялата площ се разпръскват по 120-150 кг троен суперфосфат и 80-120 кг калиев сулфат на декар. Може да се използва и подходящ комбиниран (МРК) тор, позволяващ по-бавно и постепенно освобождаване на достъпни за растенията азотни съединения. След риголването се внасят 3-5 т оборски тор на декар, който след това се заорава на дълбочина 25-30 см с допълнителна обработка на почвата. При създаване на насаждения на по-малки площи в лични градини и дворове липсва възможност за извършване на качествена предпосадъчна подготовка на почвата, там е препоръчително изкопаването на по-големи ямки (100/100/60 см), в чието дъно се слагат по 150-300 г троен суперфосфат и 80-180 г калиев сулфат. Те се размесват с изкопаната почва от горния (орен) почвен слой заедно с 10-15 кг добре угнил оборски тор и с тази смес се запълва посадъчната ямка.

ТОРЕНЕ СЛЕД ЗАСАЖДАНЕ

Количествата торове, внесени при предпосадъчната обработка, осигуряват дръвчетата с основните хранителни елементи през следващите няколко години след засаждането. След извършено запасяващо торене с органоминерални торове младите дръвчетата се торят от третата вегетация. Тори се или околостъблено (в радиус 50 см по-голям от проекцията на короната) или в редови ивици в зависимост от възрастта с азотни торове, при норма от порядъка на 6-9 кг акт. вещество (18-27 г амониева селитра на кв. м).
Годишната торова норма от азот се внася на два пъти – 2/3 през първата половина на април и 1/3 през първата половина на юни. След всяко подхранване се прави плитка почвообработка за намаляване загубите на елемента.
Употребата на високи азотни торови норми през неплододаващия период е нежелателно, понеже азотът засилва вегетативния растеж и удължава неплододаващия период. Когато дръвчетата влязат в период на начално и бързо нарастващо плододаване, нормата се повишава на 9-12 кг N/дка (26-35 кг амониева селитра или 20-26 кг карбамид).
Използването на по-високи азотни норми през този възрастов период е нежелателно, тъй като се нарушава съотношението между растежните и продуктивните прояви на дърветата и се потиска цветообразуването за сметка на силния растеж на леторастите.
Годишната азотна торова норма се внася върху цялата площ двукратно – 2/3 през първата половина на април и 1/3 есента през октомври (до началото на ноември). Не е желателно да се тори с азотни торове по-рано от посочения срок през есента, тъй като може да се предизвика вторичен растеж на леторастите, в резултат на което се понижава студоустойчивостта на дърветата.
Когато е осигурено напояване, азотната торова норма може да се внесе и на 3 пъти -1/2 през първата половина на април, 1/4 след беритбата на плодовете и 1/4 през октомври (до началото на ноември). Тъй като карбамидът е по-трудно разтворим, той трябва да се използва за есенно подхранване, както и на почви с по-лек механичен състав, а амониевата селитра – за подхранване през вегетацията.

ТОРЕНЕ НА ПЛОДОДАВАЩИ ЧЕРЕШИ

Важен е балансът между елементите
След навлизане на дърветата в период на пълно плододаване дори и при извършено правилно запасяващо торене дърветата започват да изпитват недостиг на фосфор и калий. През плододаващия период се засилва и торенето с азот – на 13-18 кг N/дка (38-47 кг амониева селитра или 28-35 кг карбамид), също внесени на два или три пъти. Периодично през 3-4 години се прилага торене с 20-30 кг фосфор и калий (активно вещество) на декар, а при възможност и по 3-4 т/дка оборски тор.
Тези торове трябва да се внасят с есенната оран. Като източник на калий може да се използва и растителна пепел в количество от 40-100 кг/дка. (Ф

КИСЕЛИТЕ И СУХИТЕ ПОЧВИ НЕ СА ПОДХОДЯЩИ

Всяка грешка, допусната при избора на мястото за засаждане на череши, има дългосрочен ефект върху икономическата ефективност от отглеждането им. Климатичните фактори оказват изключително голямо влияние върху дълголетието на черешовите дървета, тяхното развитие и силата на растеж, както и върху плододаването и качеството на продукцията.

ПОНИЖЕНАТА ВЛАЖНОСТ ВОДИ ДО ФИЗИОЛОГИЧНИ СМУЩЕНИЯ

Черешата се смята за средно сухоустойчива култура, но при недостиг на почвена влажност се затруднява протичането на много физиологични процеси, вследствие на което отслабва прирастът на леторастите, намалява едрината на плодовете , смущава се нормалното протичане на цъфтежа, запасяването на дърветата с резервни хранителни вещества. Силният недостиг на вода води до засъхване първо на листата, а след това и на върховете на леторастите. Подобно на водния дефицит и излишъкът на вода има неблагоприятни последици -влошава се постъпването на кислород в почвата, вследствие на което настъпва коренова асфикция. Обилните и продължителни валежи през периода на зреене на плодовете предизвикват напукването им.
В България обикновено черешите се отглеждат при неполивни условия, но при продължителни екстремни летни засушавания е необходимо извършването на една или повече поливки.

КИСЕЛИННОСТТА НА ПОЧВАТА ОПРЕДЕЛЯ ПОДЛОЖКАТА

Подходящи за отглеждането на черешата са повечето от основните почвени типове в нашата страна – канелени горски, сиви и кафяви горски почви, алу-виални и делувиални наноси, черноземи и други. Почвата, върху която ще се създава овощна градина от този овощен вид, трябва да бъде сравнително лека, достатъчно влагоемна, с мощен и богат на хранителни вещества хумусен хоризонт и дълбок, добре аериран и водопропусклив илувиален хоризонт. Подпочвените води трябва да са на минимална дълбочина 2,5 м под почвената повърхност. Черешата на махалебкова подложка може да се отглежда и на по-алкални почви (рН 6,3-7,5).
При по-кисела почвена реакция (рН 4,6-5,6) е възможно черешата да се отглежда върху семеначета от дива череша. Почви с рН по-ниско от 4,5 са неподходящи за създаване на овощни насаждения. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ