Червеното салатно цвекло не е лукс в градината » Съвети в земеделието

Червеното салатно цвекло не е лукс в градината

От кореноплодните зеленчуци салатното (червено) цвекло по своето стопанско значение и разпространение стои на едно от първите места. В редица европейски страни и страните от бившия СССР то е широко разпространен зеленчук както в южните, така и в северните райони. Това се обяснява, от една страна, с не особено голямата му взискателност и мъчнотии при отглеждането му, а от друга – с неговите хранителни достойнства и разнообразна употреба.

 

По своите хранителни качества салатното цвекло отстъпва само на морковите сред кореноплодните зеленчуци. То съдържа вода, азотни вещества, безазотни екстрактни вещества, от които много захари, целулоза и пентозани. Половината от съдържащите се в него азотни вещества представляват лесно усвоими белтъци, а от захарите в него преобладава захарозата.

Освен това салатното цвекло съдържа органични киселини, витамини (А и С) и минерални соли. Освен кореноплодите много често за храна се използват и листата, които съдържат същите хранителни вещества, но количеството на витамин С в тях е значително повече, а на целулоза – по-малко.

Червеното салатно цвекло има разнообразна употреба при приготовлението на супи (борш), салати, сосове и други, а изсушено и печено, то служи като сурогат на кафето. Листата се използват за супи, салати, пюрета, за гарнитура на различни блюда. Те са също така отличен фураж за добитъка в прясно състояние или силажирани.

 

Най-благоприятната температура за покълване на семената е около 11 градуса. Възрастните кореноплоди могат да понесат температури до минус 1- минус 2 градуса най-много. По отношение на високите температури цвеклото е по-устойчиво от морковите и дори в по-южните райони при поливане то дава по-високи добиви. Много високите температури обаче са неподходящи. Изискванията на салатното цвекло към влагата са големи в началния период от развитието му. То предявява също така големи изисквания към структурата и плодородието на почвата. Понася торене с пресен оборски тор, но особено добре реагира на торене с прегорял оборски тор.

 

Това цвекло се отглежда по два начина: чрез засяване на семената направо на място или с предварително производство на разсад. Първият начин е  по-широко застъпен. Когато се отглежда от семе, се сее на равна повърхност, а при отглеждане с разсад се засява на фитарии или по кавалите най-често като междинна култура. Сеитбата се извършва през втората половина на март – началото на април. За ускоряване на поникването семената предварително се накисват в чиста вода за 5-6 ч при температура около 25 градуса. След това те се изваждат, разстилат се върху чувал или брезент на 5-10- сантиметров пласт и така остават 3-4 дни, като се разбъркват от време на време. Скоро върху отделни съплодия започват да се появяват малки коренчета. Не бива да се чака появата на голям брой коренчета. Засяването на накиснатите семена трябва да става непосредствено след просушаването им, задължително във влажна почва. Засява се с редосеялка на дву- или триредова лента при разстояния 20-25 см между редовете и 45-50 см между лентите. Дълбочината на засяване е 2-3 см за по-тежките и 3-4 см за по-леките почви. На декар отиват 2-3 кг семе. Грижите по време на вегетацията са както при морковите – поддържане на почвената повърхност в рохкаво състояние, плевене, пререждане,  подхранване и поливане. Първото прореждане се прави, когато растенията са образували 1-2 същински листа на 2-3 см разстояние. Второто прореждане се прави 2-3 седмици по-късно. Важна грижа е подхранването. Органичните торове – торова течност, птичи тор, оборски тор, се внасят разтворени във водата по браздите, направени в междуленточното пространство. Може да се подхрани и с минерални торове. Друга важна грижа е поливането. То води към чувствително повишаване на добивите. При ленточните посеви се полива по-често.

 

Освен със семена салатното цвекло може да се размножава и чрез разсад, което се прилага най-често при ранното производство, или когато разсадът ще се използва за засаждане по тировете и вадите. За целта семената се засяват през февруари-март в полутопли парници. Под една рамка се засява по 25-30 г семе, за да се получат 1500 корена доброкачествен разсад. Изнасянето му на открито и засаждането на фитарии става, след като е преминала опасността от слани. Разстоянията при засаждането са 20-25×20 см. Грижите през вегетацията са същите, както при засятото от семе цвекло.

 

Прибирането става преди настъпването на големите студове наесен, преди прибирането на другите кореноплодни зеленчуци, ръчно или с цвекловадач, в зависимост от сорта. След изваждането на кореноплодите листата се изрязват до челото, сортират се и се оставят за временно или постоянно съхраняване. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ