Фуражи и фуражни добавки при хранене на щрауси » Съвети в земеделието

Фуражи и фуражни добавки при хранене на щрауси

Началото на отглеждането на щрауси при домашни условия във фермите на ЮАР през втората половина на деветнадесетия век е съвпаднало по време с началото на отглеждането на люцерната като фуражна култура в този район. От гледна точка и на съвременните познания, люцерната представлява най-добрата фуражна култура за отглеждане на щрауси. Високото й съдържание на протеин, калций и други минерални вещества и витамини, съответстват в голяма степен на потребностите на щрауса. Освен това люцерната се приема с апетит от щраусите. В много ферми на ЮАР, щраусите се отглеждат главно на люцернови пасища без каквито и да е други фуражи. Един хектар люцерново пасище е достатъчен за изхранване на 8 до 12 щрауса. Такъв режим на хранене, обаче не позволява да се постигне интензивен растеж на животните, главно поради недостатъчното съдържание на енергия в люцерната.

Практическият опит при отглеждането на щрауси и проведените специални наблюдения и опити, показват висока адаптивна способност на щрауса към различни условия на отглеждане и към използване на различни фуражи, в т.ч. и странични продукти от хранителната промишленост и селскостопанското производство.

 

Зелени фуражи

От зелените фуражи с най-голямо значение при храненето на щраусите са бобовите култури – люцерна, детелина и др. Използват се също житни треви. Определено значение, особено за по-малките ферми може да има копривата, листата от зеле, цвекло и др. Зелените фуражи може да се изхранват от най- ранна възраст, след като птиците са приучени към приемане на сух фураж, обикновено на двуседмична възраст. Зелените фуражи са източник освен на протеин, минерални вещества и витамини, също и на достатъчно сурови влакнини, от съ ществено значение за структурата на дажбите за щрауси.

Люцерната е най-широко използваната култура у нас за зелен фураж. Осигурява зелена маса от края на април до началото на октомври. Тя се отличава с високо съдържание на протеин, особено в ранна фаза на развитие. По количество и качество на протеина младата зелена люцерна се нарежда сред най-добрите белтъчни фуражи, характеризира с високо съдържание на калций, богата с с витамини, особено в по-ранните фази на вегетация.

На щрауси се изхранва млада люцерна (до фаза бутонизация) директно под формата на паша, или покосена и нарязана на ситно. Не се препоръчва изхранване на завехнала люцерна, която създава храносмилателни проблеми, особено при младите птици.

Детелината е близка по хранителен състав до люцерната, но й отстъпва по съдържание на протеин и калций. Тя представлява добра алтернатива на люцерната като зелен фураж за щрауса.Използва се също както и люцерната – в ранна фаза на развитие. Подходяща е за райони с повече валежи.

Житните зелени фуражи са относително по-бедни на протеин от бобовите фуражи, отстъпват им също по минерален, състав. Житните треви са по-малко предпочитани от щраусите. Под формата обаче на свежа нарязана маса те се приемат добре от птиците.

Други зелени фуражи. При хранене на щрауси могат да се използват и голям брой други зелени растения – коприва, репко, листа от зеле и цвекло и др. Общо изискване е зелените фуражи да се използват в свежо състояние, в ранна фаза на развитие, нарязани на дребно. Не се допуска изхранване на щраусите на запарени и залежали зелени растения.

 

Сено и дехидратирани фуражи

С най-голямо значение е люцерновото сено, което се отличава с високи хранителни качества, има сравнително високо съдържание на протеин и на калций. Доброкачественото сено е добър източник на витамини и други хранителни вещества. Приготвя се от млада люцерна преди цъфтеж, изсушена в сухо и топло време. Сено от груби растения, мокрено от дъжд по време на сушенето не е подходящо за щрауси.

При храненето на щрауси се използва с успех и сено от млада детелина и от други бобови растения.

Сеното се изхранва главно като компонент на целодажбени смески, предварително нарязано на дребно или смляно на чу-кова дробилка.

Дехидратираните фуражи са изкуствено изсушени с топъл въздух зелени фуражи. По хранителни качества дехидратираните фуражи се доближават до зелените фуражи. Те обаче са сравнително скъпи фуражи главно поради разходите за изсушаване.С най-голямо значение за нашата страна е люцерновото брашно, което както и зелената люцерна е богат източник на протеин, калций и други хранителни вещества. Използва се главно като компонент на пълноценни комбинирани фуражи, а също и в състава на целодажбени смески.

 

Силажи

При храненето на щрауси все по-голямо приложение намират силажите и сенажите, особено в географски райони, където няма кръглогодишно зелени фуражи.

Практическият опит през последните години показва добри резултати при използване на царевичен силаж и тревен силаж или сенаж в дажбите на щрауси. Съществено изискване към царевичния силаж е предварителното нарязване на суровината на дребно. За силаж се препоръчва зелена царевица след изметляване или в млечна зрелост, когато стъблата са още сочни. Царевичният силаж в млечна зрелост е добър източник на енергия и осигурява необходимата структура на дажбата по съдържание на сурови влакнини.

Люцерновият сенаж, приготвен от ситно нарязана суровина е подходящ компонент в дажбите за щрауси и е добър източник на протеин, калций и на други хранителни вещества.

Силажите и сенажите могат да се изхранват на щрауси, като самостоятелен фураж или като компонент на целодажбени смески. В дажбите на растящи щрауси се включват след 4-месечна възраст. Количеството им в дажбите се повишава постепенно с възрастта. В Холандия някои фермери изхранват на воля царевичен силаж при завършили растежа си разплодни щрауси, а при растящи птици – в количество от 0.7 до 1.5 кг. дневно на глава в зависимост от възрастта. Кореноплодни и сочноплодни От кореноплодните с най-голямо значение са морковите. Те се дават настъргани, най-често примесени към концентрираните фуражи или самостоятелно. По същия начин може да се използва кръмното цвекло и тиквите.

 

Житни зърнени фуражи

Зърнените житни са въглехидратни концентрирани фуражи. Главният компонент в техния състав е скорбялата, която съставлява около 2/3 от масата на зърното. Съдържанието на протеин в зърното на житните варира най-често в границите от 8 до 12 %. Характерна особеност на протеина в житните зърнени е недостигът на някои незаменими аминокиселини, особено на лизин и на триптофан. Съдържанието на сурови влакнини е най-високо в зърното на овеса – 10 %, след това в ечемика – 5 % и най-ниско в зърното на пшеницата и царевицата – средно 2.2 – 2.4 %.

Житните зърнени фуражи са дефицитни па минерални вещества. Особено ниско е съдържанието на калций – по-малко от 0.1%.

Житните зърнени фуражи се отличават с висока енергийна хранителност, като по този показател на първо място е царевицата.

При хранене на щраусите могат да се използват всички житни зърнени фуражи, но с най-голямо значение е царевицата, пшеницата и ечемика. Подходящ фураж, особено за разплодни птицис овесът.

Житните зърнени фуражи са основен компонент в целодажбените смески и в пълноценните комбинирани фуражи. Използват се в едро смляна форма. Подходяща обработка, особено за царевицата е ролкуването (смачкване) на зърното.

Пшеничните трици са подходящ компонент в дажбите за щрауси. Те са добър източник протеин (14 — 15%). Имат сравнително високо съдържание на сурови влакнини, които щраусите оползотворяват добре. Те са богати на фосфор – средно около 0.9%.

Белтъчни фуражи от растителен произход От тази група фуражни компоненти с най-голямо значение са слънчогледовия и соевият шрот.

Слънчогледовият шрот е един от най-широко използваните у нас белтъчни фуражи. Не съдържа вредни и токсични вещества. Шротът, който масово се произвежда в нашата страна, съдържа 37-38 % суров протеин и 15 -17% сурови влакнини. За щраусите е подходящ и слънчогледов шрот с по-ниско съдържание на протеин – 30 – 32 %, който има над 20 % сурови влакнини.

Протеинът на слънчогледовия шрот е сравнително богат със сярасъдържащи аминокиселини (метионин и цистин). По този показател той превъзхожда соевия шрот и останалите растителни белтъчни фуражи. Слънчогледовият шрот е със сравнителни ниско съдържание на лизин. По този показател отстъпва значително на соевия шрот.

От минералните вещества слънчогледовият шрот има сравнително високо съдържание на фосфор. При използване на по-голямо количество слънчогледов шрот в дажбите за щрауси, този компонент трябва да се съчетава

сбелтъчни фуражи с по-високо съдържание на лизин, какъвто е например соевият шрот.

Соевият шрот е един от най-добрите източници на протеин при хранене на птиците. В сурово соево зърно се съдържат вредни и токсични вещества, наричани още антихранителни фактори. При неправилна преработка тези вещества могат да се запазят и в шрота. При хранене на щрауси, особено в ранна възраст и в разплодния сезон трябва да се използва соев шрот произведен при подходяща технология свободен от антихра-нителните субстанции.

Соевият шрот съдържа 44 – 49 % суров протеин и достатъчно количество от всички незаменими аминокиселини с изключение на метионина. Особено ценно е високото съдържание на лизин в соевия шрот. По аминокиселинен състав се съчетава много добре със слънчогледовия шрот и с житните зърнени фуражи.

Белтъчни фуражи от животински произход Почти всички храни от животински произход се отличават с високо съдържание на

биологично пълноценен протеин с благоприятен аминокиселинен състав и висока степенна усвоимост. Освен това те са добър източник на минерални вещества.

С най-голямо значение при хранене на щраусите са рибеното и месокостното брашно.

Рибеното брашно съдържа обикновено над 60 % протеин. Произведено по съвременни технологии, то се отличава с висока смилаемост и високо съдържание на всички незаменими аминокиселини. Рибеното брашно има високо съдържание на минерални вещества. Количеството на калция е около 4 %, а на фосфора 2.5 %. То съдържа и голям брой важни за животните микроелементи, включително манган, желязо, йод и др. Добър източник е на витамини от В-комплекса, особено на холин, В12, В2 идр.

Рибеното брашно може да варира по качество в зависимост както от изходната суровина така и от технологията на производството. При прилагане на високотемпературен режим качеството на протеина може да се влоши. Мазнините също могат да претърпят неблагоприятни изменения свързани с влошаване на качеството.

Рибеното брашно се използва главно като висококачествена добавка в дажбите в размер на 3 – 5 % от сухото вещество.

Рибеното брашно е обект на оспорване като компонент в дажбите за щрауси. Някои автори съобщават за увреждания на мускулестия стомах при използване на рибено брашно Макар, че подобно мнение не се споделя от други изследователи, от съществено значение е да се обръща внимание на качеството на рибеното брашно.

Месокостното (трупно) брашно е източник главно на протеин и минерални вещества. Съдържанието на суров протеин е от 45 до 50 %.’То е сравнително добър източник на лизии и се съчетава добре по аминокиселинен състав с житните зърнени фуражи и слънчогледовия шрот. Месокостното брашно съдържа висок процент калций (5%) и фосфор (2%),и е добър източник на витамини от групата В- ниацин, холин, В|2.

Доброкачествено месокоетно брашно може да се използва в количество 5 – 10 % в комбинираните фуражи за щрауси. Особено ценен компонент е в дажбите за щрауси в млада възраст.

Въпросът за използване на мазнините като компонент на дажбите за щрауси не е проучен добре. Има данни, че мазнините във висок процент в дажбите се усвояват недостатъчно пълно и предизвикват храносмилателни разстройства при млади щрауси. Фуражите с високо съдържание на мазнини трябва да се изхранват внимателно на щрауси.

 

Фуражни добавки

 

Синтетични аминокиселини

За покриване на недостига от аминокиселини в дажбите за щрауси може да се използват синтетични аминокиселини, които са равностойни по биологичен ефект с тези от естествените фуражи. Те се прибавят към дажбите и комбинираните фуражи в количество, равно на недостига за съответната аминокиселина. Най- голямо значение за щраусите, както и за другите видове птици, имат метионинът и лизинът.

 

Минерални добавки

За балансиране на дажбите по минерален състав се използват добавки от различни минерални вещества.

Готварска сол. Включва се в дажбите, тъй като натрият и хлорът почти винаги са в недостатъчно количество особено в растителните фуражи.

Креда. Съдържа калций от 34 до 38%. В дажбите кредата се включва в количества, каквито са необходими за отстраняване на недостига от калций.

Мидените черупки също са добър източник на калций (31 — 33%) и се предоставят най-често натрошени.

Калциеви фосфати. Освен фосфор те съдържат и значително количество калций. За фуражни цели се използва моно-калциев фосфат (16% калций и 24 % фосфор); дикалциев фосфат (23% калций и 18 % фосфор) и трикалциев фосфат (39% калций и 20 % фосфор). Не се допуска наличие на повече от 0.2 % флуор в калциевите фосфати. Дикалциевият фосфат е най-често използваната фосфорна добавка.

Костно брашно. Съдържа около 30 % калций и 18 – 20 % фосфор. Важно изискване за използването му е да не е заразено с патогенни микроорганизми, главно със салмонела.

Соли на микроелементи. При храненето на щраусите, особено при интензивни условия на отглеждане се използват минерални смески, които съдържат микроелементите желязо, мед, цинк, манган, кобалт, йод и селен.

Витаминни добавки. Към дажбите за щрауси обикновено се добавят синтетични витамини. Витамините се включват в дажбите под формата на премикси. В много случаи витамините се комбинират с микроелементите и се предлагат като ви- таминно-микроелементни смески или премикси. При хранене на щраусите могат да се използват премиксите, които се произвеждат за пилета и кокошки.

 

Други добавки

При хранене на другите видове птици през последните години намира широко приложение използването на пробиотици като стимулатори. Това са препарати, които съдържат определени видове полезни за организма живи бактерии. При щраусите все още липсват данни от научни опити за ефекта от използването на такива препарати върху продуктивните им показатели. В САЩ

обаче вече се прилагат пробиотици като добавка към храната за щрауси или във водата за пиене. По този начин се цели да се понижат рН – стойностите в чревния тракт и с това да се повиши устойчивостта на птиците към вредните колибактерии. Технология на храненето Малко преди излюпването жълтъчната торбичка се всмуква в коремната кухина през пъпния отвор на пилето. Теглото на жълтъчната торбичка може да достигне до 1/3 от теглото на новоизлюпеното пиле.

От съществено значение при люпенето е пилетата сами да излязат от черупката. При насилственото им изваждане може да се наруши целостта на кръвоносните съдове и нормалната резорбция на жълтъка и да се причини инфекция.След като пилето се е излюпило и пъпчето е изсъхнало, се препоръчва третиране с йод два пъти дневно в продължение на три дни.

Не се препоръчва при новоизлюпените пилета да се прилагат профилактично антибиотици. Безконтролното им използване може да предизвика проблеми, като намаление нивото на гликозата в организма, токсични реакции, нарушения в имунната система и др.

За предотвратяване на изкълчване на краката при новоизлюпените се препоръчва привързване на двата глезена с парче плат за 1 – 2 дни Остатъчният жълтък в жълтъчната торбичка представлява един начален хранителен резерв и през първите 4-6 дни пилето може да мине без да приема допълнително храна и вода. Поради това през този период е напълно нормално намаляването на живото тегло на пилетата.

Въпреки това се препоръчва пилетата да получат храна и вода веднага щом могат да стоят на краката си – на втория, третия ден. Малките щраусчета трябва специално да се приучват към хранене. Ако не са взети предохранителни мерки, малките щраусчета или гладуват, или приемат всичко, което срещнат – слама, пясък, стърготини и др. В резултат може да се получи запушване на стомаха и червата. За да се избегне тази опасност, подът в помещенията се покрива с гумена материя или с платнена тъкан. Последната не трябва да е с ресни, т.к. птиците ги скубят и поглъщат. Подовото покритие трябва да се почиства редовно. Ако се използват тъкани, те редов но се подменят и изпират.

През първата седмица на малките щраусчета се осигурява ограничена подова площ (0.1 м2 на пиле), което благоприятства по-бързото им привикване към фуража. За по-лесно намиране на храната от пилетата в помещението се поставят плоски съдове с фураж, разпределени равномерно върху цялата подова площ. Практикува се също поставяне на фураж върху непромокаемо платно или върху плътна хартия.

Интересът на новоизлюпените щрауси към фуража може да се събуди чрез почукване с пръст върху дъното на хранилките или върху материята, на която се предоставя първоначално фуража. За привличане на зрението се прилага смесване на сухия фураж с нарязани зелени растения (листа от зеле, люцерна, детелина, салата и др.), натрошени твърдо сварени яйца, настъргани моркови. В някои ферми в групата на новоизлюпените се поставят по-стари пилета с цел да ги приучат по-бързо да се хранят.

Малките щрауси предпочитат едро смлените фуражи. Освен това те предпочитат леко навлажнения пред сухия фураж. В този случай трябва да се отчита, че влажният фураж подлежи по-бързо на разваляне. По принцип хранилките трябва да се почистват редовно всеки ден, като остатъците могат да се дават на по- възрастните птици.

След захранването на пилетата в продължение на 3 – 5 дни екскрементите се преглеждат внимателно. При първите признаци на разстройство на пилетата се дават лекарствени средства (по предписание) примесени към фуража или чрез водата за пиене.

През първите десет дни щраусите приемат малко количество фураж, т.к. през този период те все още се хранят и от запасите на жълтъчната торбичка. В близкото минало се застъпваше мнението, че малките пилета трябва да се хранят на воля още от началото. Напоследък все повече аргументи подкрепят становището за положително влияние на ограниченото хранене. Чрез нормирано по количество хранене се стимулира бързото резорбиране на жълтъчната торбичка и се предпазва от възпалителни процеси.Препоръчва се в началото дневната дажба от сух фураж да съставлява 1.5 до 3.0 % от живото тегло на пилетата. Количеството на фуража се повишава постепенно. Обикновено се прилага двукратно или трикратно хранене с количество на фуража, което пилетата приемат в продължение на не повече от два часа при всяко хранене. Допълнително към това може да се изхранва нарязан зелен фураж. През нощта пилетата не са много активни и не е необходимо да се прилага нощно хранене. Нощно време светлината се изключва.

Необходимо е да се провежда редовен контрол върху растежа и консумацията на фураж за да могат навреме да се установят всякакви отклонения от нормата. Когато пилетата изпреварват в растежа се прилага ограничено хранене, или се повишава процентното съдържание на суровите влакнинив дажбата.

Изхранване на обемисти фуражи. След като пилетата привикнат към приемането на храна, те започват да се хранят и със свежи зелени фуражи. Нарязана коприва, люцерна, детелина, зеле и др. с размер на частиците 2 – 3 мм. се залагат на птиците 3-4 пъти дневно в допълнение към концентрираните фуражи. Поради опасност от запушване на храносмилателната система през първия месец е важно да се изхранва само листната маса на съответните зелени растения. Подходящ начин е свежата люцерна или детелина да се предоставя на връзки окачени на височината на главата на пилетата. Те изяждат листата, а останалите стебла след това се отстраняват. Не се допуска изхранване на завехнали зелени фуражи, които създават храносмилателни проблеми.

На пилетата се предоставя сено едва, когато са навършили 6 -8-седмична възраст. Подходящо е висококачествено люцерново или детелиново сено в смляно състояние или ситно нарязано. Дължината на частиците на обемистите фуражи трябва да бъде около 6 мм. Участието на обемистия фураж в дажбата| се повишава с възрастта на птиците, като на десет седмична възраст на птиците количеството му достига до 20% от сухата маса на дажбата.

Паша или дворчета. Друга възможност за изхранване на зелен фураж на пилетата е чрез паша на люцернови или детелинови пасища от 2 – 3-седмична възраст. За да се избегне приемането на прекалено големи количества стебла от зелените растения и чужди тела и свързаната с това опасност от нарушения на храносмилането и запушване на храносмилателния канал, трябва да се вземат някои предпазни мерки:

  •  Птиците не трябва да се пускат на пасището гладни, а след като предварително са получили богат на енергия фураж.
  •  Първия ден пилетата прекарват на пасището два пъти по половин час.
  •  При много висок тревостой на пасището, особено от люцерна, пилетата трудно пасат от високите стебла. Поради това те насочват вниманието си към други обекти – камъчета, пясък, ниски треви, които се намират на по-достъпна за тях височина. В тази връзка, тревостоят на предвидените площи за паша на щрауси в най-ранна възраст (до около 6 седмици) се поддържа на височината на гърба на птиците чрез периодично окосяване.
  •  Не трябва да се допуска през първите 3—4 месеца пилетата да се мокрят. Установено е, че намокрянето дори само на коремната област от дъжд или от влажната трева на пасището може да е причина за отпадане на пилета.
  • Ако фермата не разполага с подходящи пасища се препоръчва от втората седмица след излюпването пилетата да се пускат в сухо топло време в дворчета на открито. Слънчевата светлина оказва положително въздействие върху птиците, тя стимулира образуването на витамин Б3 в организма, което е важно за изграждане на скелета. Необходимо е и в дворчетата да се следи пилетата да не поемат чужди тела като площта предварително се почиства, или се покрива с подходяща материя. В първите дни дворчетата трябва да са с ограничени размери, около 1 м2 на птица и хранилките да се поставят равномерно върху цялата площ за да може птиците лесно да намират храната. Броят на хранилките може да се намали към края на третата седмица, когато птиците вече приемат добре храната. С напредване на възрастта, на птиците трябва да се осигуряват по-големи площи за дворчета. Към четиримесечна възраст, щраусите са в състояние да приемат и оползотворяват богати на сурови влакнини фуражи или паша.

Вода. Едновременно с първия фураж, на втория, третия ден след излюпването на пилетата трябва да се подсигури и вода за пиене. На всеки три хранилки се поставя един съд с вода.п

При отглеждане на птиците трябва постоянно да се контролира разходът на вода и състоянието на екскрементите. Урината трябва да има светъл цвят. В някои случаи птиците приемат прекалено голямо количество вода, което може да е причина за храносмилателни разстройства (диарии). В такъв случай се препоръчва достъпът на птиците до водата да се ограничи до 2 – 3 пъти на ден за определено време. Като основно правило трябва да се спазва осигуряването на 1.8 – 2-кратно количество вода от количеството на сухия фураж.

Поилките трябва да се почистват ежедневно и да се зареждат с чиста вода. Щраусите никога не трябва да пият престояла, топла вода, което може да доведе до заболяване и отпадане на птици. Поилките не трябва да се излагат на слънце. Птиците не трябва да се пускат в лошо дренирани и замърсени пасища и други площи.

Едър пясък. За раздробяването на храната в мускулестия стомах щраусите имат нужда от дребни камъчета. За тази цел се препоръчва добавянето на едър кварцов пясък. Отделните частички на пясъка в началото след излюпването трябва да имат размер на оризово зърно. След това едрината на частиците се увеличава. За ориентир техният размер трябва да е на половината от размера на нокътя на големия пръст на щраусите.

Някои фермери смятат, че свободният достъп на пилетата до едър пясък крие опасност от загуба на животни от запушване на стомаха или червата. Счита се за достатъчно, ако с дневната дажба се дават по 3 — 4 камъчета на една птица.

 

ГРЕШКИ, КОИТО НАЙ-ЧЕСТО СЕ ДОПУСКАТ В ПРАКТИКАТА ПРИ ХРАНЕНЕТО НА ЩРАУСИ

Тук се разглеждат в съкратен вид най-често допусканите грешки в храненето на щраусите и резултатите, които те предизвикват.

I.Грешки при съставяне на дажбите

  • Небалансирани дажби — неравномерен прираст, влошено оползотворяване на фуража, лошо оперение, деформацияна костите и ставите на краката, повишена заболеваемост;
  • Прекалено бедни на сурови влакнини дажби – приемане на чужди тела (камъни, клони, пясък), запушване на стомаха и червата;
  • Прекалено богати на сурови влакнинидажби в ранна възраст запушване на стомаха и червата;Недостатъчно осигуряване на птиците с минерални вещества – приемане на почва и пясък, запек, деформация на костите и ставите на краката;
  • Прекомерно висококонцентратентип дажби презрастежния период— много бързрастеж, деформация на костите и ставите на краката;
  • Прекомерно висококонцентратен тип дажби за разплодни птици извън разплодния период (в паузата) – затлъстяване, ниска оплодяемост на яйцата;
  • Дажби за разплодни щрауси бедни на протеин (респ. незаменими аминокиселини), минерални вещества, витамини отсъствие на полова активност, нежизнеспособни пилета, ниски репродуктивни показатели.

 

II.Грешки при приготвяне на фуража

  • Груб фураж, нарязан на едро – при млади птици запушване на стомаха и червата;
  • Прекалено дребно смлян фураж – проблеми с приеманетона фуража, разпиляване на фураж, повишено приемане на чужди тела (клони, камъчета), запушване на стомаха и червата;

 

III.Грешки в технологията на храненето

  • Предоставяне на прекомерно големи количества зелен фураж на гладни птици презподрастващия период—претоварване на стомаха, стомашно- чревни разстройства;
  • Изхранване на завяхнал фураж на щрауси в ранна възраст — запушване на стомаха и червата;
  • Приемане на прекомерно големи количества вода при младиптици —диария;
  • Приемане на недостатъчно вода при изхранване на сухи фуражи – претоварване на стомаха, запек;
  • Внезапна смяна на фуража през разплодния сезон – прекъсване на носливостта, неоплодени яйца, ниска репродуктивна способност.
 

Свързани новини

Comment on this FAQ