Фуражи и фуражни добавки за свине » Съвети в земеделието

Фуражи и фуражни добавки за свине

ФУРАЖИ И ФУРАЖНИ ДОБАВКИ ЗА СВИНЕ

 

Физиологичните особености на храносмилателната система на свинете определят пригодността им за използване на отделни видове фуражи. Основни фуражи за свинете са концентрираните фуражи. Сочните и зелените фуражи също могат да се използват при храненето на свинете. Определящи при избора на типа на дажбите са целите, които си поставя стопанинът по отношение на продуктивност на животните и икономическа изгода от производството.

Интензивното свиневъдство се базира на използването на комбинирани фуражи.

При условията на екстензивно отглеждане на свинете в по-малките ферми, комбинираните фуражи, както и отделни концентрирани фуражи, могат да се съчетават с изхранване и на зелени и сочни фуражи, отпадъци от млекопреработването, от кланиците, кухненски отпадъци и други местни продукти.

Основни показатели, характеризиращи хранителните качества на фуражите за свине, са разгледани при съответно групиране на фуражите по тип, а в приложение е представена и обобщаваща таблица за състава и хранителната стойност на отделните фуражи.

 

ЗЪРНЕНИ ЖИТНИ ФУРАЖИ

 

Към групата на зърнените житни се отнасят царевицата, пшеницата, ечемикът, овесът, тритикалето, соргото и други зърнени. Характерна особеност на тези фуражи е високото съдържание на енергия. Зърнените житни са сравнително бедни на протеин, който е и с относително по-ниско качество -налице е значителен недостиг на някои незаменими аминокиселини (на първо място лизин), и се налага да бъдат подходящо комбинирани с богати на протеин и аминокиселини фуражи.

Зърното на житните култури е бедно и на минерални вещества, особено на калций и в по-малка степен на фосфор. Тези фуражи съдържат известно количество витамини – преди всичко от групата В и витамин Е, което обаче не е достатъчно да задоволи протребностите на свинете. Това трябва да се има предвид при съставяне на дажбите, особено за високопродуктивни животни.

Зърнените житни фуражи съставляват основния дял от дажбите на свинете.

Царевицата е основен зърнен фураж за свинете. Има най-висока енергийна хранителност – средно 14,3 MJ обменна енергия в 1 кд зърно и най-ниско съдържание на протеин – 90 д/кд – в сравнение с другите зърнени житни фуражи.

Поради сравнително високото съдържание на мазнини с голям процент ненаситени мастни киселини царевицата придава мека консистенция на телесните мазнини, когато се дава на животните в големи количества. В смляно състояние царевицата се съхранява трудно поради гранясване на мазнините, при което се понижават вкусовите качества и хранителността и.

Царевицата има добри вкусови качества и е предпочитан компонент в дажбите за малки прасета – до 50-60% от смеската. В по-ограничени количества се използва при храненето на угоявани животни, като през финишерния период делът и се ограничава до 10-15%. Препоръчва се използване на царевица в дажбите на свине майки през кърмачния период в размер на около 30%. Принципно царевицата може да бъде и единствен зърнен компонент в дажбите за свине, но не е подходяща за края на угояването, за бременните свине и нерезите.

Особен интерес представляват новите хибриди високолизинна царевица. Те съдържат около 50% повече лизин в протеина, в сравнение с обикновената царевица.

Поради по-благоприятния аминокиселинен състав, биологичната стойност на протеина в тези хибриди е значително по-висока, което осигурява по-ефективно използване на азотсъдържащите вещества в зърното.

При опити с растящи свине, които включват царевични монодажби, царевично-слънчогледови и царевично-грахови дажби, както и смески с участие на животински храни и др., независимо от състава на дажбите, е установено предимство на високолизинната пред обикновената царевица по отношение на интензитета на растеж, оползотворяването на фуража и кланичните качества на угоените животни. Степента на ефекта е в зависимост от състава на дажбите, като най-силно е изразен при царевичните монодажби – 3,5 пъти по-интензивен растеж, а 1 кд прираст се образува с половината по количество фураж, в сравнение с дажбата от обикновена царевица.

 

Ечемик. Отстъпва в известна степен на царевицата по съдържание на обменна енергия (12,7 MJ/кд), но има повече и с по-добро качество протеин (114 д/кд). Високото съдържание на влакнини, което се определя от обвивката на зърното, ограничава използването на ечемика в дажбите на малки прасета – около 5-10% през стартерния период. Ечемикът за разлика от царевицата се предпочита при угояване на свине поради благоприятното му влияние върху качеството на месото и сланината и е включва в размер 20-30% през гроуерния и 30-40% през финишерния период, в съчетание с други житни компоненти.

Пресен неферментирал ечемик предизвиква стомашно-чревни разстройства и не трябва да се изхранва на животните до 30 дни след прибирането на реколтата.

 

Пшеница. Освен като основна хлебна култура, пшеницата се използва и за фуражни цели у нас. Пшеницата превъзхожда ечемика като носител на енергия (13,8 MJ/кд) и има по-високо съдържание на протеин (122 д/кд), който е с по-ниско качество от протеина на ечемика и на царевицата – 2,7д лизин в 100 д протеин, при 2,8 и 3,6 д за царевицата и ечемика.

Пшеницата може да участва без ограничения в дажбите за свине, но се препоръчва през стартерния период да се включва в размер на около 30% от смеската, през гроуерния и финишерния период около 30-40% и да не е единствен зърнен житен компонент.

Пшеницата има една особеност, която трябва да се отчита при храненето с голям дял от този компонент в дажбите, фино смляното зърно образува лепкава клееста маса в устната кухина на животните. Това нарушава приемането на фуража и храносмилането при животните. В тази връзка се препоръчва по-едро смилане на пшеничното зърно и комбиниране с други зърнени компоненти.

За хранене на свине представляват интерес и новите сортове пшеница, които имат повишено съдържание на протеин. При балансирането им по лизин тези сортове могат да заемат по-голям дял от дажбите, за да се постигне икономия на скъпи белтъчни фуражи.

 

Овес. Не се използва като основен фураж при храненето на свинете. Хранителните му качества го правят особено подходящ за разплодни и за млади животни. Отличително качество на овеса е добрата аминокиселинна балансираност на протеина в него.

 

Ръж. Ръжта се използва ограничено при храненето на свинете у нас. Тя е близка по състав до пшеницата, но съдържа повече протеин, който е с по-високо лизиново съдържание. Характерно за ръжта е наличието в нея на антихранителни вещества, които потискат апетита, и влияят депресиращо на растежа на животните.

Опасна за свинете е ръжта, която е поразена от мораво рогче, даже и в малка степен. Моравото рогче съдържа алкалоиди, които предизвикват аборти и нарушават храносмилането при младите животни. Такова зърно не бива да се дава на свине майки, нерези и малки прасета. В смеските за угоявани свине ръжта може да съставлява до 10%. Има изследвания, които доказват възможността за много по-голямо участие при включване на ензими в дажбите. Ръжта, подобно на пшеницата, се дава на свинете сравнително по-едро смляна. Препоръчва се в дажбите за свине да се включва до 20%.

 

Тритикале. Новата зърнено-житна култура тритикале, хибрид между пшеница и ръж, се отличава с висока екологична пластичност, голям продуктивен потенциал, пригодност за отглеждане на бедни почви с осигурено торене, на които по добив значително превъзхожда пшеницата и ечемика. Съдържанието на протеин в зърното на тритикале е равно или повече, отколкото в зимната пшеница и ръжта, на лизина по-високо отколкото в пшеницата, но по-малко от ръжта – съответно 3,5, 2,7 и 3,8 д в 100 д протеин.

При обобщаване на резултатите от наши и други изследвания за използването на тритикале като фураж за свине се открояват няколко основни момента:

– тритикале може да участва успешно в дажби за прасета вместо друг зърнено-житен фураж, когато заместването се прави на
тегловна основа;
– при заместване на база протеин резултатите от дажби с тритикале са по-лоши, отколкото с друг зърнено-житен фураж и соев
шрот;
– протеинът на тритикале е дефицитен на някои аминокиселини, на първо място на лизин, който е първата лимитираща
аминокиселина;
– при използване на тритикале в дажби за растящи прасета е по-правилно да се вземе пред вид съдържанието на аминокиселини
и специално на лизин в дажбата, отколкото на протеин;
– добри резултати се получават при използване на дажби с тритикале като единствен зърнено-житен фураж при балансиране на
дажбата по лизин – чрез добавка на синтетичен лизин или чрез богат на тази аминокиселина компонент;
– гранулирането се отразява положително върху ефективността от използването на тритикале, както и на другите зърнено-житни
фуражи;
основание да се оцени положително използването на соргото като фураж за растящи свине за угояване.

Експерименталните резултати показват целесъобразността от изхранване на оптимизирани по хранителни показатели комбинирани фуражи, в които се използват в комбинация двата сравнявани житни компонента, при съотношение между царевицата и соргото 2:1 или 67 и 33% от общото количество на зърнените компоненти. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ