Тритикале » Съвети в земеделието

Тритикале

Значение, разпространение и производство

Тритакалето е относително нова житна зърнена култура, която представлява кръстоска на пшеница (Triricum sativum), като женски родител и ръж (Sekale cereale) като мъжки партньор. От латинските имена на двете култури произтича наименованието тритикале. От кръстосването се получава стерилен хибрид, който се третира с алкалоида колхицин за да се увеличи хромозомния набор (полиплоидия) и се получат фертилни растения (т.н.“първично“ тритикале). Съвременните търговски сортове произлизат чрез кръстосването на тритикале х тритикале („вторично“ тритикале).

Целта на кръстосването е да се обединят ценните признаци на двете родителски форми. Добивите и качеството на пшеницата са по-добри от тези на ръжта. Ръжта има по-добра устойчивост на болести и толерантност към стресове на окопната среда. Зърното на тритикале е по-едро от това на обикновената и твърда пшеница, но е с по-малко хектолитрово тегло и при воден дефицит е спаружено. То е с по-високо съдържание на протени, но глутенът е с по-ниско качество от това на обикновената и твърда пшеница. Значително предимство е по-високото съдържание на незаменимата аминокиселина лизин, поради което зърното от тритикале се оползотворява по-добре като фураж в сравнение с царевицата и другите житни зърнени култури.

Зърното се използва предимно като концентриран фураж, а сланата – като груб фураж и за постеля на животните. В смес с пшеницата се получава качествен хляб с по-високо белтъчно съдържание от пшеничния хляб. който подобно на ръжения се цени като диетичен.

Зелената маса на тритикале е по-ценна от пшеницата и с по-високо съдържание на протеин, каротиноиди и минерални вещества и е подходяща за производство на сенно брашно.

 

Тритикале в света.

По данни на фАО през 2005 г. тритикапето е засявано в света на 35.2 млн. дка и са произведени 13.5 млн. тона зърно при среден добив 383 кг. Топ производители са Полша (3.7 млн, тона). Германия (2.7 млн. тона), франция (1.8 млн. тона), Китай (1.25 млн. тона), Унгария (0.57 млн. тона). В ЕС-27 тритикале се засява също в Испания, Чешката република, Дания , Литва, Австрия, ОК, Холандия, България и др.

 

Тритикале в България.

Площите от тритикале у нас в последните години са намалели под 100 хил. декара, а производството варира между 220 и 417 хил. тона. Добивите са по-ниски от тези на пшеницата. но определено по-високи от ръжта. По-ниските добиви от пшеницата са логични във връзка с разпространението на културата в райони с по-бедни почви и с прилагането на по-малко интензивни технологии.

 

Систематика и сортове

Съществува голямо разнообрази на форми тритикале, които се систематизират на базата на различни принципи:

• От вида на пшеницата участваща в кръстоските с ръжата са известни: Тритикале дурум (с участие на твърдата пшеница), Тритикале естивум ( с обикновената пшеница), Тритикале тургидум (с участие на английската пшеница).

• В зависимост от участващите видове и начина на насищане се различават: двувидови, тривидови, насищани с обикновена пшеница, с твърда пшеница, ръж или с различни видове пшеница

• В зависимост от броя на хромозомните набори са създадени: тетраплоидни, хексаплоидни, октаплоидни и декаплоидни.

Най-перспективни и с най-добри качества са хексаплоидните тритикалета, в генома на които участват обикновената пшеница, твърдата пшеница и ръжта.

У нас са районирани сортовете Вихрен, Персенк, Ракита и Заря – за зърно и Белица – за зелена маса.

 

Предимства и ползи от тритикале

Най-често на културата са приписвани следните възможни предимства и ползи:

• Разнообразно използване: за зърно като концентриран фураж, за зелен фураж и силаж в чисто състояние или смеси с бобова култура за паша;

• По-малки изисквания в сеитбообръщението, възможност за кратка монокултура и засяване след други житни със слята повърхност;

• Предимство пред пшеницата на по-бедни и кисели почви;

• По-високо съдържание на протеин и лизин. С това се намалява необходимостта от кю- спета на маслодайните култури във фуражните смеси и се постига по-добра усвоимост в сравнение с царевицата при свинете, е по-малки разходи на фураж за единица продукция;

• По-добро използване на почвените фосфати и слаба екскреция на фосфор в свинския тор;

• По-добра устойчивост към гъбни болести от пшеницата и на почвени вредители при царевицата;

• По-добро качество на сламата;

• Тритикалето е подходяща култура за органично и устойчиво земеделие.

 

Особености в биологичните изисквания

В общи линии биологичните изисквания на тритикале са сходни с тези на пшеницата и другите житни култури на умерения климат с известна специфика.

Студоустойчивостта варира в зависимост от участието на твърдата и обикновената пшеница в генома на тритикале. Хексаплоидните сортове са по-малко студоустойчиви от октаплоидните.

Тритикалето е по-малко взискателно от пшеницата и с успех може да се отглежда на лабопродуктивни почви е кисела реакция в предпланинските и планински райони на страната.

 

Специфика в технологията

Тритикалето е по-устойчиво на кореново и базично гниене и поради това понася по-добре засяване след себе си или след други житни култури, като кратка монокултура.

Отглеждането като смесена култура или за зелено дава възможност за уплътняване на сеитбообръщението като междинна култура.

 

Обработката на почвата и торенето съответстват на пшеницата.

Поради устойчивост към твърда и праховита главня третиранвето на посевния материал срещу тях не е необходимо. Срещу фузариум семената се третират с Байтан (150-200 г/100 кг).

При отглеждане за зърно се засява както пшеницата в началото на октомври. За използване като паша се засява след 15 август и в началото на септември. За зелена маса. прибирана през май, сеитбата се извършва през втората половина на септември във високите полета зт 1 до 15 октомври.

В чисти посеви за зърно сеитбената норма е 550-600 кълняеми семена/м2. За зелена маса се засяват 400-500 семена/м2, а в смесен посев зъс зимен грах – 90 до 100 семена/м2.

 

Борбата с плевелите е както при пшеницата.

Прибирането на зърното се извършва при пълна зрялост. Поради плътността на плевите опасността от изронване е по-малка. При от глеждане за зелена маса се покосява във фаза изкласяване. Доброкачествен фураж се получа ва при целерастенийно прибиране в млечно-восъчна зрелост. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ