Технология за отглеждане на червени калифорнийски червеи » Съвети в земеделието

Технология за отглеждане на червени калифорнийски червеи

Лумбрикокултурата или отглеждането на червен калифорнийски червей е позната още от древността. Първи които са забелязали работата на гореспоменатите са египтяните, живеещи по поречието на р. Нил. След столетия самия Чарлс Дарвин започва да изследва и изучава живота на червеите, пише трудове, които и днес се използват. През 1906 г. тексасеца Джордж Оливер, който използва трудовете на Дарвин, започва да се интересува от отглеждането на червеите и използването им и по изкуствен начин. След него започва интензивно отглеждане на същите, като се превръща в сериозен бизнес в Америка, Япония, Азия, а най-късно в Европа.

Първата научна програма за получаване на Биотор от градински отпадъци започва през 1970 г. в Канада. В тази програма се характеризират различните червеи, които имат голямо значение за получаване на качествен Биотор.

Италия е първата Европейска държава, в която започва да се развива това производство, с индустриален капацитет. След години започва да изнася технология в Германия, Франция, а от 80-те години на миналия век и в страните от бившата Югославска федерация.

Полезно в развитието на тази дейност е, че спомага спомага за опазването на околната среда, след химизация с индустриални замърсители.

Червения калифорнийски червей е селекция получена, по изкуствен път – многогодишни опити да се получи живот, който ще се размножава по-бързо, и ще произвежда биологичен продукт, който е хумусоподобен.

Характерно за червените калифорнийски червеи е:

– 3,54 пъти по-голяма плодовитост;

– притежава инстинкт за домашно отглеждане, докато имат условия за живот;

– имат твърдо месо с червена обагреност;

– може да живее в голяма гъстота на малка повърхност – до 50 000 бр. на м.2 ( докато в природата около 50 бр. м.2)

– живее на топъл климат – 19 – 20 С;

– дълъг е 6-8 см.;

В България отглеждането на лумбрикултурата в любителски ферми датира от 1996 год. Тогава е внесено малко количество от червените калифорнийски червеи (Lumbricus rubellus) от Република Македония. Другият вид червен калифорнийски червей – Eisenia foetida, не е разпространен в България.

Постепенно отглеждането на лумбрикултурата намира голяма популярност в България. През последните две години в България се изградиха лумбрикоферми с промишлени капацитети. Те произвеждат големи количества Биотор, който е сериозна основа за развитието на биологичното земеделие в България.

Интересът към отглеждането на лумбрикултурата расте и очакванията са за многократно увеличаване на броят на лумбрикофермите през близките години. Това се налага и от очакванията за бурното развитие на биологичното земеделие в България.

Технологията по която се отглеждат червените калифорнийски червеи е взаимствана от Република Македония, където те се отглеждат от 20 години.

В последно време усилено се разработват програми за получаване на Биотор-компост, получен от дейността на различни червеи, и използването му за органично наторяване. Това е твърде перспективен органичен материал по комплекс причини – по-малко обемен е, което го прави и икономически изгоден, по-бързо се получава в сравнение от добре разложения оборски тор, по-чист е от патогенни микроорганизми и паразити, по-богат е на хранителни макро-и микроелементи, на витамини, ензими, хормони и др. В много страни е добре организирано производството и реализирането му в земеделието.

При хранене на определени червеи (червените калифорнийски червеи и др.) с органични остатъци, те ги прекарват през храносмилателната си система като се преработват в хомогенен органичен материал. Той е богат на органични вещества, без миризма и се използва като органичен тор за наторяване.

Сооке (1972) споменава, че колкото е по-богато разнообразието и количеството на аеробните микроорганизми в състав на компостта, толкова е по-качествен хумуса (Биотора).

Polyzopoulos (1976) обръща внимание, че въпреки ниското съдържание на органично вещество в почвите на Гърция, същото се явява “ключ” и един от най-важните фактори за подобряване на плодородието и пригодността им за земеделие. Във връзка с това той препоръчва получаването на Биотор и широкото му използване в земеделието за наторяване на почвите в Гърция.

Почва, обогатена с компост според Olivier (1980) наподобява на “гъба” – богата на въздушни пори, топлина и влага. При тези благоприятни условия успешно преживяват много микроорганизми, които с отделяните секрети и масата си подобряват хумусното състояние и плодородието на почвата.

За да се образува при природни условия хумусен слой от 5 см според Aubert (1980) са необходими над 500 години, а според Benet – над 1000 години. Но ако се използва компост от червеи и други органични торове този срок може значително да се съкрати.

Според Ehrenfeld (1980) Биоторът предпазва “голата” почва от действието на преките слънчеви лъчи и силното изсушаване на повърхностните почвени слоеве.

В изследванията си Carret (1981) установява, че Биоторът от говежди тор улеснява раздробяването и разлагането на растителните остатъци в почвата, подобрява въздушния и топлинен режим и увеличава противоерозионното действие на почвата.

Професор Tsekos (1982) от Университета на Солун в монографията си “Биологични уроци” определя органичното вещество в почвата като сложно, феноменално природно образование, формирано от продължителното действие на микроорганизмите. Затова той препоръчва получаването на компост от червеи, за да се намали времето за получаването на висококачествен органичен материал за наторяване на почвата.

Прекомерната употреба на минералните торове в земеделието според Mourcidis (1982), води до ускорение минерализацията и намаляване на органиката в почвата, което налага да се търсят начини за възстановяване на органичното вещество в почвата и в това отношение Биоторът се явява много подходящ субстрат.

В монографията “Съвременна концепция за Биоторът” Edward and Bohlen (1986) представят съвременните знания и механизмите за получаване, съхранение, използване и себестойността на Биоторът, като дават и много информация за червеите и действието им.

От експерименталните изследвания в Гърция (Еmanouille, 1987) е установено, че при продължително (над 30 години) използване на Биоторът за органично торене на червени средиземноморски почви (коккинохома), количеството на хумуса се е увеличило с 21-36%, в зависимост от нормите на торене и степента на излужване или лесивиране на почвата.

В книгата си “Компост” гръцкият учен Panagos (1999) отбелязва, че почвата е една сложна, открита, динамична система изпълнена с различни форми на живот, които се намират в постоянна зависимост и влияние, като клетките в живото тяло. От което стига до извода, че почвата представлява един сложен жив организъм. Ето защо, той препоръчва по-ускорено внедряване в земеделието на Биоторът като важен фактор за подобряване на биологичната дейност в почвата.

От изследванията на много научни институти в Германия (Ralf, 1989) е установено, че сега в земеделието много интензивно се използват пестициди и химични торове, в резултат на което много важни видове микроорганизми в почвата са унищожени. Посочвайки, че това е голяма опасност за планетата Земя – “екокатастрофа” те призовават към незабавно органично торене на почвата, като много по-интензивно и мащабно се използва компост от червеи.

Технология за отглеждане на червени калифорнийски червеи, прилагана в България

Лумбрикофермите се изграждат върху леко наклонени отцедливи терени с цел създаване на аеробни условия в лехите с червеите. Червеите се отглеждат в легла. Няколко легла разположени едно до друго образуват леха. Широчината на леглото ( съответно на лехата) е до 1 м., а дължината на леглото е два метра. Дължината на лехата зависи от броят на леглата и обикновено тя е 10 метра.При оформянето на леглата почвата на това място трябва да се натъпче. След това на разстояние от 500 мм се поставят колчета с големина 600 мм, от които 250 мм се набиват в почвата, така, че над почвата колчетата да са с дължина 350 мм. По ръба на колчетата се поставя тел опасваща дължината на лехата. Телта служи за опора на найлона, който се поставя в оформената леха. Найлонът е с ширина 1800 мм, така, че в лехата остава 1000 мм, да е по 350 мм от двете страни. Останалата част се прехвърля през колчетата и тела. По този начин лехата добива вид на корито на което се поставя леглото с червеи. Найлоновата материя трябва да бъде водопропускаща (плътни плетени нишки или друг перфориран вид).

Преди поставяне на леглата в самата леха се поставя органичен тор , който ще се преработва в слои от 50 мм дебелина. Над този слои с органична материя (оборски тор и др.) се поставят червеите, а над него се полага нов слои от органична материя с дебелина до 150 мм. С това е формирано леглото и след това на всеки 15 дни върху леглото се поставя 23-30 кг. органичен тор, защо всеки нов слои от органичен тор се преработва от червеите за 15 дни.

СУРОВИНА

Като суровина може да послужат различни органични материи, отпадъчни продукти от кухни, утайки от колекторни системи и др. Основното изискване е органичната материя да е ферментирала, защо в противен случаи това ще доведе до повишаване на температурата в леглото, с което ще се унищожат червеите, или те временно ще избягат вън от лехите. Възможно е червеите да бъдат натровени чрез отделяне на голямо количество амоняк ако се използва неферментирал оборски тор като храна. Поради тази причина торът трябва да е ферментирал, в период 2-4 месеца. Ферментирането на тора се извършва на камарите за съхранение.

ЕКОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ

При отглеждане на калифорнийски червеи трябва да бъдат поддържани определени условия за развитие от които по важни са: температурата, светлината, храната, реакцията на средата и др.

Температура – Еднозначен фактор. Най-добрата температура за развитие и активност на червеите е 20-25 градуса Целзий. Критична за червеите е високата температура над 33 градуса, при която червеите умират. През зимния период червеите в леглата се защитават от ниските температури с полагане на дебел слой от оборски тор (400-500 мм), или чрез покриване на леглата с найлон и при това след предходно положен слой от оборски тор с дебелина от 250 мм или друг вид органична материя.

Влажност – Много е важно в органичния тор, който служи като храна да се обезпечи влажност. Като-най оптималната влажност за активност на червите е 65-70 %. Ако органичната материя изсъхне то тогава те напускат леглото и преминават в почвата, при което трайно се загубват от лехите. Тъкмо затова леглата се навлажняват на всеки 3 дни с количество необходимо за подържане на необходимата влажност.

Светлина – Светлината е вредна за червеите, особено ултравиолетовите лъчи. Затова червеите не трябват да се оставят на директна слънчева светлина.

Реакция на средата – Органичната материя която служи за храна на червеите трябва да има неотрална реакция. Когато реакцията е кисела червеите напускат леглото, или пък ако немогат да го напуснат, умират. Подържането на “рН” се извършва с помоща на калциев карбонат, или по-рядко чрез промиване на органичната материя 2-3 дни преди да се използва като храна. Промиването може да лиши материята от някои важни елементи или съединения, с което ще се намали качеството на получения продукт биотор (лумбрикал).

За измерване на “рН” и температурата производителя трябва да разполага с инструменти по всяко време.

РАЗДЕЛЯНЕ НА ЛЕГЛАТА

След 3 месеца от поставяне на леглото с калифорнийски червеи, титорът (броят) на червеите е двойно по-голяма. За 3 месеца червеите създават едно ново поколение. Какво представлява 1 легло? Едно легло представлява площ от 2 кв.м. в която има 100 000 единици трябва да има 60 000 единици големи червени черви + 20 000 бели червейчета, излезли от коконата + 20 000 кокони в които има яйца, от тях се излюпват младите червейчета. Ако това се има в предвид, тогава за 3 месеца трябва да се очаква още едно ново поколение така, че в едно легло за 3 месеца ще има 200 000 единици. Толкова голям брой единици на толкова малка площ от 2 кв. м. не могат да живеят. За това се налага разделяне на леглата така, че от 1 легло се правят 2 . разделянето се прави по следни начин:

-Първо леглото с червеи се нахранява с органичен тор, като се поставя слой от 50 мм дебелина. За около 2 дни червеите от долния слой преминават в свежия нов слой. Тогава с вила се взема 1 кв. м. от леглото (това от свежия тор с дебелина 50 мм), и се пренася в новооформираното легло от 2 кв. м., в което вече има нова органична материя с дебелина 50 мм върху която се слагат червеите които се разделят. В старото легло останалият 1 кв. м. се преразпределя на цялата повърхност от 2 кв.м. и се оставя също 2 дни за да преминат още червеи от долния слой. След други 2 дни слоя от 2 кв. м. се разделя отново на 2 половини, като едната се пренася в леглото което е формирано при първото разделяне. По този начин от 1 легло се формират 2 нови легла.

РАЗДЕЛЯНЕ НА БИОТОРА И ЧЕРВЕИТЕ

След 9 месеца, а най-добре след 12 месеца е необходимо да се извади биотора от леглата с червеите, а ако са формирани достатъчно легла с калифорнийски червеи, се разделят и червеите.

Схематично представяне на легло:

 

Други начини на отглеждане на червеите

Освен прилаганата в България и страните от бившата Югославска федерация, Италия и други европейски страни технология за отглеждане на червеите се прилагат и други.

При влажни и по-сурови условия червеите се отглеждат в оранжерии.

При сухи, топли и средиземноморски условия, каквито са условията в Южна Гърция се прилага технология получена от Калифорния (САЩ).

Основните разлики на прилаганата в Гърция технология от познатата ни вече технология използвана в България са:

– вместо върху почва в Гърция лехите с червеите се разполагат върху циментиран, наклонен терен;

– прилага се по-голяма механизация при отглеждането на червеите. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ