Технологични аспекти при отглеждане на праскова » Съвети в земеделието

Технологични аспекти при отглеждане на праскова

Прасковата е отглеждана от човека от незапомнени времена. Дълго време за родина на прасковата погрешно се е смятала Персия, от където произлиза И латинското и име – персика (Prunus persica). Едва в края на XIX век било установено, че в действителност прасковата произхожда от Китай. В Европа е пренесена от древните гърци в началото на нашата ера. Ареалът на разпространение на прасковата обхваща топлите райони на умерения климат и граничещите с него райони със субтропичен климат. А това обикновено са най-добрите райони за отглеждане и на лозата.

 

За нашата страна прасковата е един от основните овощни видове. В днешните икономически условия на развитие прасковата се оказва една от приоритетните култури, осигуряваща бърза възвращаемост на капиталовложенията, продиктувано от по-ранното встъпване в ппододаване; отсъствието на алтернативност и по-леките проблеми от фитосанитарен характер. Само това обаче не е достатъчно. Необходими са и минимум знания и опит при създаването и отглеждането на прасковената градина.

 

Изисквания на културата към екологичните фактори.

 

Прасковата е светлолюбиво и топлолюбиво растение. По време на дълбокия покой през зимата плодните пъпки на повечето прасковени сортове у нас се повреждат при температури по-ниски От минус 20-21ºС. След преминаване на естествения дълбок покой и затопляне на времето студоустойчивостта на културата бързо намалява. Особено значение имат ниските температури (повратните мразове) по време на цъфтежа. Те са често явление. Неразтворените цветове на прасковата устояват до един час на температура до -3,9°С, а в пълен цъфтеж до -2,8°С. Най-чувствителни са младите завръзи. Те понасят понижение на температурите едва до – 1,1°С.

 

Прасковата вирее най-добре в места с над-морска височина до 350 м. Промишлени насаждения не бива да се създават на места по-високи от 500-600 м поради недостиг на топлина през вегетационния период. Високи и качествени добиви при тази култура се получават само при осигурено напояване. Изискванията към почвата са сравнително високи. Отлично реагира на дълбоки, леки, топли, добре аерирани, до-статъчно плодородни почви. Не понася тежките, студени и преовлажнени почви и почвите с непропусклива подпочва. Особено неблагоприятно се отразяват високите подпочвени води. Прасковата е много чувствителна на карбонатните почви, особено при семенна подложка праскова, върху която дърветата страдат от хлороза. Реакцията на почвата трябва да бъде неутрална или слабо кисела (рН 6-7). Успешно се отглежда на алувиално ливадни, излужени канелено горски почви и излужени черноземи разположени в райони с по-мека зима. с по-голямо постоянство на климата, без големи повратни студове и с по-малка честота на повреди от ниски температури. Не се препоръчват места за създаване на насаждения, където на 10 години има повече от 2-3 пъти компрометиране на реколтата общо от зимни и пролетни мразове и градушки. За особено добри се смятат районите, в които на 10 години се получават най-малко 8-9 сигурни реколти. Не са подходящи за насаждения най-долните тераси на поречията и затворените котловини, поради събиране и застояване на студения въздух. Релефът трябва да позволява оттичането на студения въздух. Силните ветрове също оказват твърде неблагоприятно влияние върху прасковените дървета и растително-защитните мероприятия.

 

Не се допуща засаждането на праскова при използването на една и съща (прасковена) подложка, защото това води до слабо развитие, ранно голямо пререждане на насаждението и понижена продуктивност на дърветата. При необходимост от такова засаждане е необходимо да се използва подлжката GF-677. Поливната вода трябва да има ниско съдържание на натриеви, хлорни и борни соли. Най-подходящи райони за отглеждане на прасковата у нас са: Петричко-Сандаиския, Благоевградския, поречието на р.Тунджа (Сливенския), Поморийско-Бургаския и Варненския. Добри агроклиматични условия за създаване на прасковени насаждения има и в Пловдивския и Пазарджишкия район.

 

Разстояния на засаждане. Гъстотата на засаждане се определя в зависимост от почвените условия, растежната сила на сорта и системата на формиране. За предпочитане са насаждения с ясно очертани междуредия и уплътнени редове. Разстоянието между редовете е 5-6 м (при слаби почви и слабо растящи сортове), а между дърветата в реда 3-4 м. По-гъстото засаждане в реда е целесъобразно за райони, където се наблюдава бързо предивременно прореждане на насажденията. При създаването на по-големи градини сортовете се подреждат в самостоятелни парцели за улеснение на беритбата и растителната защита. Нуждаещите се от чуждо опрашване сортове (Хале, Елин Пелинска и Червена куртовка) се редуват през 4-6 реда с друг сорт за предпочитане със същия срок на узряване.

 

Резитба за формиране и плодадаване. При прасковата се използват главно две системи на формиране – чашовидна и свободнорастяща. Първата е традиционна корона за тази култура, която подобно на чашата при лозата продължава да се използва и тачи от земеделските стопани. Оформените като чаша дървета имат три (по-рядко 4) скелетни клона с разположени по тях 5-7 постоянни странични разклонения с различна сила, върху които се получава основната маса плодова продукция. Прибраното положение на скелетните клони и сравнително неголямата дължина на страничните им разклонения прави короната по-тясна, което позволява едно по-гъсто засаждане.

 

Свободнорастящата корона се формира по-лесно и най-пълно съответства на естествения растеж на прасковените и нектариновите сортове. Тя е по-добре разклонена и няма толкова широк и дълбок празен център, както чашовидната. Поради това растежът се разпределя по-равномерно, а обемът на короната по-пълно се използва за плододаване. Има свободна естествена форма с 4-6 основни скелетни клони, по-горните 2-3, често са разположени раздалечено и са по-малки. Ако има водач, той почти не доминира. Върху скелетните клони има постоянни разклонения и рамена, които задържат изнасянето на растежа на височина.

 

През периода на пълното плододаване е необходима ежегодна зимна резитба, която решава редица задачи. На първо място се извършва добро прореждане (просветляване) във всички части на короните, при което се отстраняват счупените, болните, както и излишните клони, като се разреждат и плодните клонки, за да не се претоварват растенията с излишно много цветни пъпки. Второ – извършват се огра-ничаващи резитби за поддържане на короните в определените рамки. На трето място при заста-ряващите дървета се извършва подмладяваща резитба. За плододаване най-рационално е да се използва силната плодна дървесина, а слабите клонки се отстраняват или съкращават.

 

Изключително важно значение има осигуряването на добре просветлени корони (чрез летни резитби) по време и след беритбата на плодовете, което осигурява добро сгряване на всички части на короната и узряване на плодните клонки.

 

Оптимизиране на добива. Правилното оптимизиране на натоварването с плодове способства за получаването на добра и качествена продукция, повишаване студоустойчивостта и дълговечността на дърветата. Същото се осъществява от една страна с пролетната резитба за плододаване, с която се намаляват плодните клонки. Прецизното нормиране обаче се извършва чрез допълнително ръчно прореждане на завръзите. Ориентировъчно трябва да се оставят по 4-5 плода на см от напречното сечение на стъблото. Ефектът от ръчното прореждане е толкова положителен, че тази практика във всички прасковено производителни страни е задължителна. При условията на подчертана конкуренция ръчното прореждане няма алтернатива.

 

Поддържане на почвената повърхност. Прасковата е една от най-взискателните овощ-ни култури. Тя най-трудно понася затревяването заплевеляването или наличието на почвена кора. Най-подходящ начин за поддържане е черната угар. За целта се извършва есенна оран след окапване на пистата на 10-15 см дълбочина и няколко плитки обработки по време на вегетацията (априп-август) на дълбочина 6-8 см. Есенната оран спомага за акумулиране на влагата през зимата от падналите валежи, а с останалите обработки се цели да се унищожат плевелите и да се запази влагата след дъжд и поливка. За премахване на уплътнения хоризонт, който се образува вследствие на многобройните почвени обработки на еднаква дълбочина, полезно е на 2-3 години веднъж да се извършва по-дълбоко разрохкване на почвата в междуредията. Борбата с плевелната растителност в редовата ивица се осъществява механично с отклоняващи секции или чрез хербициди.

 

Торене. С риголването (60-70 см) или дълбоката оран се внасят основните количества фосфорни и калиеви торове, определени чрез почвен анализ. След него се тори с 3-5 тона/дка доб-ре ушил оборски тор. който се заорава на дълбочина 25-30 см. При създаване на малки градини и засаждане на единични дървета се препоръчва торенето да се извършва в посадъчните ямки, в които се внася 8-10 кг угнил оборски тор, 200-300 г суперфосфат и 100-150 г калиев тор, които се размесват с почвата. Азотната торова норма (25-30 кг/дка) се разпределя на две или три дози в зависимост от механичния състав на почвата. На по-леките почви -1/2 в края на зимата – февруари-март; 1/4 след юнското опадване на завръзите и 1/4 след прибиране на реколтата. При почви със среден и по-тежък механичен състав торовата норма се разделя по равно през първите два посочени по-горе срокове.

 

Напояване. Поради това, че основните райони подходящи за отглеждане на праскови и нектарини се намират в зоните с недостатъчно и неустойчиво навлажняване на почвата, прила-гането на оптимален поливен режим е една от основните предпоставки за повишаване количеството и качеството на продукцията. Ето защо влагата в активния почвен пласт (60 см) трябва да се поддържа през целия вегетационен период над 70% от ППВ.

 

За получаване на силен вегетативен прираст и активно асимилираща листна маса особено голямо значение има поддържането на оптимална почвена влажност в началото на вегетацията. Повишени изисквания към влага в почвата прасковата проявява по времето на образуването и втвърдяването на костилката и през периода на бързо наедряване на плодовете, което става в последния месец преди узряването. Обилна поливка 2-3 седмици преди узряването оказва най-силно въздействие върху наедряването на прасковените плодове.

 

В различните райони на страната за прасковата най-често са необходими 7-8 поливки. Примерната поливна норма при леките и по-слабо впагоемни песъчливи почви е 50-70 м3/дка. а при по-тежките и влагоемни почви – 100-120 куб. м. на един дка.

 

Болести и неприятели. Икономически най-важни болести по прасковата са: къдравост, съчмянка и брашнеста мана. Установени са също и вирусни болести (явни и латентни), които водят до намаляване и влошаване на плодовата продукция, а също така и до загиване на дърветата.

 

От неприятелите, които нападат прасковата по-важни са: прасковен клонков молец (анарзия), източен плодов червей, листни въшки и др. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ