Технологии на хранене в свиневъдството » Съвети в земеделието

Технологии на хранене в свиневъдството

За разлика от преживните животни свинете имат нужда не само от достатъчно количество протеин, но той трябва да осигурява и необходимите за организма незаменими аминокиселини.Най-често не достига аминокиселината лизин.

Чрез храната трябва да се осигурява и достатъчно енергия за организма на свинете. Като мярка за енергийното хранене у нас се използува кръмната единица и смилаемата енергия.

От минералните вещества задължително се балансират калцият, фосфорът И готварската сол, съдържанието на които в основните фуражи е недостатъчно. При промишлени условия на отглеждане голямо значение има и осигуряването на достатъчно микроелементи (манган, цинк, желязо, мед, кобалт и йод).

От съществено значение за продуктивността и здравословното състояние на свинете е осигуряването на достатъчно витамини с храната, особено при промишлени условия на отглеждане на животните.

 

Фуражи и фуражни добавки

Житните зърнени фуражи съставляват основната част от дажбите на свинете. Царевицата е един от най-важните фуражи за свине у нас. Отличава се с високо съдържание на енергия. Тя е бедна на протеин, в който количество на незаменимите аминокиселини (лизин и триптофан) е недостатъчно. При хранене на свинете за угояване с големи количества царевица, особено през втората половина на угоителния период, се получават, месо и сланина с мека консистенция, което е нежелателно. Причина за това е високото съдържание в царевицата на мазнини с ниска точка на топене.

Ечемикът е много подходящ зърнен фураж за свине от гледна точка на качеството на месото и сланината. При хранене на малките прасета, главно поради високото съдържание на сурови влакнини, ечемикът се използува по-ограничено и се съчетава с други зърнени житни – на първо място с царевица.

Пшеницата е добър фураж за свинете. Тя съдържа най-много протеин от житните зърнени фуражи, което позволява да се използуват по-малко белтъчни фуражи (шротове). Ситно смляното пшеничено зърно при голямо количество в дажбите образува клееста маса в устната кухина и стомаха на свинете, с което се нарушава храносмилането, Поради това пшеницата трябва да е по-едросмляна и да се съчетава с други житни зърнени фуражи.

Овесът е много добра храна за разплодните животни. Особено подходящ е за рано отбитите прасета. В предстартерните смески се включва олющен овес. Пшеничените трици се използуват широко за храна на свинете. Те имат слабително действие и са особено подходящи за свине-майки.В дажбите за угояване се включват до10-15%. При по-висок процент оказват неблагоприятно влияние върху качеството на месото и сланината.

Слънчогледовият шрот е подходящ белтъчен фураж. При висок процент на участие в дажбите може да се получи недостиг от лизин, тъй като съдържанието на тази аминокиселина е сравнително ниско, както в слънчогледовия шрот, така и в житните зърнени фуражи. В дажбите за малки прасета този шрот се ограничава до5-6%, поради високото съдържание на люспа.

Соевият шрот е един от най-ценните белтъчни фуражи от растителен произход. От незаменимите аминокиселини само метионинът е в недостатъчно количество. Включва се в дажбите за всички категории свине.

Памуковият шрот се използува за храна на свинете в ограничено количество – до 5- 10 %, поради съдържанието на госипол, който е токсичен.

Фуражният грах има най-голямо значение от зърнените бобови като белтъчен фураж за свинете. Поради високото съдържание на лизин грахът допълва в това отношение зърнените житни фуражи. Може да се включва в дажбите за всички категории свине до 15-20%.

Месокостното и рибеното брашно се включват в комбинираните фуражи до 5-6%. Сухото обезмаслено мляко се използува главно като основна съставна част на млеко заместителите, а също така в предстартерните смески за рано отбити прасета. Фуражните дрожди са ценна белтъчна и витаминна добавка. Използуват се обикновено в количество до 4-6%, на първо ‘място в смеските за рано отбити прасета и мъжки разплодни животни.

Люцерновото брашно се използува в смеските за млади животни до 3-4%, за свине- майки – до 8-10% и за угоявани свине – до 5-6%. Оказва положително влияние върху качеството на месото.

Синтетичните аминокиселини лизин и метионин се добавят в комбинираните фуражи, когато в естествените фуражи не достигат.

При хранене на свинете, особено в малките ферми, може да се използуват зелени и сочни фуражи, а също така отпадъчни продукти от преработката на млякото – обезмаслено мляко, суроватка, мътеница, кухненски отпадъци, отпадъци от преработката на месо и др. Всички те позволяват да се икономисват концентрирани фуражи,

В дажбите за свине се добавят минерални храни – креда, дикалциев фосфат, готварска сол.

За осигуряване на микроелементи и витамини, особено при промишлени условия на отглеждане, в дажбите на свинете се включва микроелементна емеска (0,1-0,2%) и витаминни премикси (0,5-0,6%).

В комбинираните фуражи за растящите прасета се прибавят фуражни антибиотици.

 

Хранене на свине-майки

Бременните свине-майки трябва да получават достатъчно хранителни вещества за поддържане на жизнените функции на организма, нормален растеж и развитие на ембрионите, отлагане на телесни резерви от хранителни вещества и растеж на младите свине-майки.

През периода на бременността при правилно хранене живата маса на младите свине- майки (до2-годишнавъзраст) се увеличава общо с 40-50кг., а на възрастните – с 30- 35 кг .

Потребностите от хранителни вещества се увеличават по-значително през последния месец на бременността, когато ембрионите нарастват по-интензивно и в организма на майката се натрупват повече резерви от хранителни вещества, необходими за следващия кърмачен период.

С храната на кърмещите свине-майки трябва да се задоволяват потребностите за поддържане на организма и за млекообразуване.

Потребностите на свинете-майки от хранителни вещества през кърмачния период са много по-големив сравнение с периода на бременност. В едно прасило от 10 прасета през целия ембрионален период се отлагат около 1600 грама белтъчини. Толкова белтъчини кърмещата свиня-майка синтезира и отделя с млякото само за 3-4дни.

Прилагат се две системи за хранене на свинете-майки- комбинирано (с концентрирани и зелени или сочни фуражи) и с пълноценни комбинирани фуражи. Комбинираното хранене е подходящо за по-малкитеферми. Концентрираните фуражи главно са зърнени житни – царевица, ечемик, пшеница, а също така пшеничени трици, фуражен грах и др. От зелените фуражи най-голямо значение има люцерната, която се използува до цъфтежа, когато съдържа по-малко сурови влакнини. Такава люцерна свинете-майки могат да приемат до 8-12кг. дневно. Храненето със зелени фуражи е изгодно, тъй като се икономисват концентрирани фуражи.

През зимния период вместо зелени храни могат да се използуват сочни фуражи – кръмно цвекло, моркови, тикви, картофи и др, При хранене с пълноценни комбинирани фуражи се осигуряват всички необходими за животните хранителни вещества. Комбинираните Фуражи се използуват в промишлените Ферми, но може да се прилагат и в по-малките ферми.

Основната част от комбинираните фуражи са житните зърнени фуражи. Включват се и белтъчни фуражи (шротове, храни от животински произход); пшеничени трици; минерални добавки – креда, дикалциев фосфат, сол; микроелементни смески; витаминни премикси и др.

Тъй като храната на бременните свине-майки е ограничена по количество, за да се осигури приблизително еднаква консумация от всички животни, групите трябва да са изравнени по жива маса или да се прилага индивидуално хранене. Непосредствено преди раждането дажбите се намаляват.

През кърмачния период свинете се хранят обилно, за да се покриват големите им потребности от хранителни вещества за образуване на мляко.

Обикновено дневната дажба на свинете-майки се залага двукратно. Фуражите може да се дават сухи или навлажнени.

При отбиване на прасетата се препоръчва ,свинете-майки да не се хранят, а при нужда и да не се поят в продължение на 24 часа.

 

Хранене на нерези

Правилното хранене на нерезите е съществена предпоставка за тяхното продължително и интензивно използване. Младите нерези се използуват за разплод от 7-8 месечна възраст при жива маса 120-130 кг. Те продължават да растат сравнително интензивно до достигане на маса около 180 кг .

Младите и възрастните нерези се хранят по едни и същи норми за енергия, протеин и други хранителни вещества. Младите животни имат по-високи потребности от хранителни вещества за растеж, а възрастните с жива маса над 200 кг. имат по- високи потребности за поддържане на организма.

Най-подходящо е разплодните нерези да се хранят с пълноценни комбинирани фуражи. Съдържанието на смилаема енергия в комбинираните фуражи трябва да бъде в границите от 12,5 до 12,9М-J/кд,суров протеин -16-17%, лизин – 0,80 %, метионин и цистин – 0,55 %, калций-0,80% и фосфор – 0,60 % От житните зърнени най-подходящ компонент е овесът, който се включва до 30-50 %. От белтъчните фуражи освен слънчогледов и соев шрот, грах и др. съществено значение имат висококачествените храни от животински произход – рибено брашно, обезмаслено мляко и др., които се включват в дажбите до7-8%. фуражните дрожди са източник на висококачествен протеин и витамини, използуват се в количество 3- 4%, В дажбите се включва3-4% висококачествено люцерново брашно.

От съществено значение е осигуряването на достатъчно минерални вещества и витамини.

Нерезите се хранят по-обилно през периода,когато растат по-интензивно.След това се ограничава храната.

нерези. Те трябва да се хранят така,че да се запазва живата маса в границите от 220 до 250 кг .

Прекомерно усиленото хранене води до затлъстяване на животните и се отразява неблагоприятно върху разплодните им качества. Продължителното недохранване също оказва отрицателно влияние върху разплодните нерези.

 

Хранене на прасета-бозайници

Непосредствено след раждането единствен източник на хранителни вещества за прасетата е коластрата. Те получават пасивна имунизация от коластрата., която през първите дни е много богата с имунолротеин (гамаглобулини). Резорбцията на антитела в червата намалява много бързо и това налага възможно най-ранно забозаване на прасетата след раждането.

Коластреният период продължава 3-5 дни, След това основен източник на хранителни вещества е свинското мляко. През първите две седмици след раждането потребностите на прасетата от енергия и хранителни вещества, с изключение на желязото, се задоволяват напълно с майчиното мляко. Във връзка с интензивния растеж обаче, още през третата седмица необходимото количество хранителни вещества не може да се осигурява само с млякото. Затова от втората седмица прасетата трябва да се подхранват с подходящи фуражи.

В близкото минало прасетата се отбиваха на 56-я-60-тия ден. Сега те масово се отбиват рано, поради което и изискванията към качеството на храната, с която се захранват са по-големи.

 

Хранене на рано отбити прасета

Рано отбиване на прасетата означава съкращаване на бозайния период под 56 дни.

Ранното отбиване позволява да се увеличи броят на прасилата от една свиня-майка и да се получат с 15-20% повече прасета годишно.

Прасетата може да се отбиват на различна възраст, включително и непосредствено след раждането. Рано отбитите прасета обаче, имат по-големи изисквания към околната среда, в това число и към храненето и тези изисквания са толкова по- големи, колкото по-кратък е бозайният период.

При промишленото свиневъдство най-често прасетата се отбиват на 28-35-дневна възраст. Храносмилателната система на прасетата на тази възраст е развита сравнително добре и те могат да смилат и оползотворяват и други фуражи, освен майчиното мляко.Най-добре е да се използуват висококачествени смески, които съдържат всички необходими за младия организъм хранителни вещества.

Независимо от срока за отбиване подхранването на прасетата трябва да започне в края на първата седмица. Така се стимулира развитието на храносмилателните органи. Към момента на отбиването прасетата трябва да приемат добре смеската, с която ще се хранят след отбиването.

Изборът на фуражи е тясно свързан със сроковете на отбиване и с развитието на ензимната активност в храносмилателната система на прасетата.

Предстартерните смески са първият фураж, с който се подхранват малките прасета от 7-дневна възраст, когато ще се отбиват на 3 до 5 седмична възраст.

Стартерните смески се предоставят на прасетата от 10 до 20-25кг жива маса. Храните от животински произход, особено млечните продукти, са по-ограничени.В техния състав доминират растителните белтъчни фуражи.

За подобряване на вкусовите качества на смеските особено на тези, с които първоначално се захранват прасетата се препоръчва да се добавят подслаждащи вещества – захар, гликоза, захарин и др.,за повишаване апетита на прасетата и за бързо приучване към допълнителната храна в по-ранна възраст в някои страни се произвеждат пред-стартерни смески под формата на сладки гранули, покрити със слой от ароматизирана захар, оцветени в червено или розово.

При хранене на рано отбити прасета не трябва да се допуска рязка смяна на смеските, което създава условия за стрес. Смяната на смеските не трябва да съвпада с периода на ваксиниране, кастриране, отбиване (една седмица преди и след отбиването), преместване от едно в друго помещение. При смяна на смеските в продължение на 2-3 дни се дават и двете смески.

Предстартерните и стартерните смески се изхранват на малките прасета в сухо състояние, навлажнени или гранулирани. Когато смеската е навлажнена има опасност да се вкисват остатъците от нея в хранилките. При хранене с гранулиран фураж прасетата консумират по-големи количества и растат по-интензивно.Гранулите трябва да са с диаметър 3-4 мм. до 5-6 седмична възраст на прасетата и 5мм. след това.

През бозайния период прасетата се хранят на воля. След отбиването (на 21-28 дни) с профилактична цел за предпазване от храносмилателни разстройства се хранят ограничено в продължение на 7-10 дни. През това време количеството на дневната дажба се намалява с 20-30 % в сравнение с консумацията на воля. След това се хранят на воля, с което се осигурява интензивен расте.

 

Хранене на ремонтни прасета

Основната задача на храненето при ремонтните прасета е животните да се развият, за да имат висока продуктивност през разплодния период.

Мъжките ремонтни прасета от отбиването до 7-месечна възраст нарастват от 25-30 до 120-130кг. жива маса, достигат полова зрелост и могат да се използуват за разплод. Среднодневният прираст през подрастващия период трябва да бъде около 700 грама.

Женските ремонтни прасета достигат полова зрелост на 7-8-месечна възраст при маса 110-120кг. Тогава се провежда първото заплождане. Среднодневният прираст през подрастващия период трябва да бъде около 550-600 грама .

От съществено значение за мъжките и женските ремонтни прасета след 3-месечна възраст или маса 30 кг. е да се отглеждат отделно и да се хранят диференцирано. Ремонтните прасета не се хранят на воля. Количеството на дневната дажба се определя в зависимост от възрастта и пола на животните. Прекомерно усиленото хранене води до затлъстяване с неблагоприятни последствия за разплодните качества на прасетата. Продължителното недохранване също се отразява отрицателно върху животните.

Комбинираните фуражи за ремонтните прасета трябва да са балансирани добре по отношение на енергията и на останалите хранителни вещества. Обикновено се използуват два типа комбинирани фуражи и микроелементи с пашата. Ремонтните прасета могат да бъдат отглеждани и при оборни условия, като се осигурява подходящо хранене и отглеждане на животните.

 

Хранене на свине за угояване

При угояването се цели да се постигне висок среднодневен прираст, добро оползотворяване на фуража, високо качество на произвежданото месо и висока икономическа ефективност.

Угоителният период обхаваща времето, през което свинете увеличават живата си маса от 25-30 до 100-110кг. Съвременните породи и хибриди свине растат бързо и достигат този прираст до 6,5-7,5-месечна възраст при разход 3-3,5 кг. фураж за 1 кг. Потребностите на животните от хранителни вещества се променят в зависимост с размера и състава на прираста им. Младите животни в началото на угояването образуват относително повече белтъчини. Костната тъкан също нараства по- интензивно в по-ранна възраст. С напредване на възрастта се увеличава делът на мазнините и се намалява водното съдържание в трупа.

От гледна точка на храненето угоителният период се разделя на два периода – От 30 до 60 и от 60 до100-110кг. жива маса.

За първата половина на угоителния период се предвиждапо-високосъдържание на протеин и минерални вещества (калций и фосфор) в дажбите в съответствие с по- високите потребности напо-младитеживотни в това отношение.

Изборът на фуражите зависи от потребностите на животните от хранителни вещества, като се отчита и специфичното влияние на някои фуражи върху качеството на месото, а също така и върху икономическите показатели.

От житните зърнени фуражи ечемикът е с най-голямо значение запояваните свине, поради благоприятното му влияние върху качеството на месото. До голяма степен това се отнася и за пшеницата. Количеството на царевицата обаче в дажбите трябва да се ограничава, особено през втората половина на угояването до 50 %, за да не се допусне влошаване на качеството на месото.

При угояването се използуват и храни от животински произход (месокостно и рибено брашно), различни видове шрот (слънчогледов, соев и др.), пшенични трици, люцерново брашно, минерални храни (креда, дикалциев фосфат), витаминни премикси, синтетични аминокиселини (лизин, метионин) и др.

В промишленото свиневъдство основно се използуват пълноценни комбинирани фуражи. Освен това широко се използуват белтъчно-биоконцентрираните смески (ББС), които се смесват в стопанства със зърнени житни фуражи (царевица, ечемик, пшеница) в определено съотношение 1:2,5 до 1:3,5.

Впо-малките ферми и в личното стопанство свинете се хранят комбинирано,с концентрирани и зелени (люцерна) или сочни (кръмно цвекло, тикви, картофи) фуражи. При такова хранене може да се икономиса до 1/3 от концентрирания фураж. Когато се използуват картофи (задължително сварени или запарени), количеството на концентрирания фураж в дажбите може да се намали с 60 %, без да се влошат резултатите.

За угояване на свине може да се използуват и различни отпадъчни продукти – обезмаслено мляко, суроватка, бульон от преработката на месо, кухненски отпадъци и др.

Основен въпрос при угояването на свинете е как да се хранят – на воля или ограничени. Когато животните получават фуражна воля количеството на тлъстините в трупа се увеличава и се повишава разходът на фураж за единица прираст. Доскоро се препоръчваше ограничено хранене с определено количество фураж в зависимост от възрастта на животните. Особено внимание се обръща на ограниченото хранене през втората половина на угоителния период (след 60 кг жива маса), когато в организма на животните се отлага по-голямо количество тлъстини. Сега в нашата страна се угояват свине от съвременен месен тип, с генетични заложби за образуване предимно на месо и в по-малка степен отлагат сланина.Най-изгодно е този тип животни да се хранят на воля, с което се осигурява висок среднодневен прираст и се ускоряват угоителния процес и оборотът на стадата.

Животните, хранени с гранулирани фуражи ги оползотворяват със 7-8 % по-добре в сравнение с негранулираните.

Въпросът за храненето със сухи или навлажнени фуражи е преди всичко от икономическо-естество и е в зависимост от конкретните условия в стопанството. Продуктивните показатели на угояваните свине в двата случая са практически еднакви. Мокрото хранене, обаче позволява да се оползотворяват някои отпадъчни течни продукти – суроватка, обезмаслено мляко, бульони от кланиците и др. Не се допуска мокро хранене с гранулирани фуражи.

Прибираната и съхранявана при анаеробни условия царевица с висока влажност (над 22 %) се използува за угояване на свинете.Най-добри резултати се получават, когато тя се смесва в стопанствата сбелтъчно-биоконцентрирани смески в определено съотношение. Тъй като тези смески се развалят бързо, задължително се изхранват в деня на смесването. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ