Създаване на нови лозови насаждения » Съвети в земеделието

Създаване на нови лозови насаждения

СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ ЛОЗОВИ НАСАЖДЕНИЯ

През последните години се забелязва засилване на интереса към създаване на нови лозови насаждения. Поемайки този риск всеки трябва да знае, че това е едно скъпо удоволствие, изисква що солидни капиталовложения, някои основни и задълбочени познания за самото лозово растение и необходимостта от ежегодни в продължение на десетки години постоянни грижи за неговото отглеждане.

Създаването на ново лозово насаждение започва с избора на място – първо и много важно мероприятие, с което може успешно да се справи само специалист, познаващ добре изискванията на лозата към температурата , светлината, почвата, възможностите, които предоставя изложението и релефа на избираемия терен, честотата на абсолютните минимални температури през зимата, показателите за студоустойчивост на сортовете лози, които ще се засаждат и др. Ето защо изборът на място за ново лозе трябва да се извършва от добре подготвени специалисти по този въпрос.

Следващият важен момент включва организация на участъка, определен за ново лозе Ако е необходимо да се извършват някои мелиоративни работи в определения участък и необходимата предпосадъчна подготовка на почвата, състояща се от риголване и след това подравняване на площта. Риголването е мероприятие абсолютно задължително, което се извършва на дълбочина 60-70 см. Най-благоприятно време за неговото извършване е краят на лятото, началото на есента. Важно е да се знае, че между риголването и засаждането трябва да има достатъчно време за слягане на почвата. За предпочитане е преди риголването да се проведе борба, чрез внасяне на съответните хербициди при наличие на коренищни плевели в определения участък за ново лозе. За тази цел могат да се използват хербицидите Раундъп и Тъчдаун в доза 1-1,2л/дка, като плевелите трябва да са във фаза „буйна вегетация,, (пиреят и троскота на височина 25-30 см, балура 50-60 см). Поне 2-3 седмици след пръскането плевелите не трябва да се унищожават.

От предварително взети почвени проби се определя необходимостта и количеството минерални торове. Най-правилно е при създаването на ново лозе да се извърши предпосадъчно запасяващо торене. Нормите за запасяващо торене са в границите от 3 до 6 тона на декар оборски тор, 0т 80 до 120 кг на декар фосфорни и калиеви торове. Тези норми трябва да са съобразени с първоначалната запасеност на почвата с хранителни вещества, определени предварително с почвените анализи .

Органичните и минерални торове се разхвърлят равномерно по повърхността на почвата и се заорават при риголването.

При засаждане на лозите в ямки е възможно да се извърши припосадъчно торене Определеното количество торове се поставя в ямката, размесва се с почвата, след което се засажда лозичката. Припосадъчното торене се извършва с 1 до 2 кг добре разложен оборски тор или органоминерално торене с 1-2 кг оборски тор, 20-50 г суперфосфат и 10-20 г калиев сулфат за всяка ямка.

Определянето на най-подходящото разстояние и форма на засаждане трябва да се извършва след консултация и с помощта на специалисти. Необходимо е да се знае, че гъстотата на засаждане винаги трябва да се раглежда в единство с формировката за отглеждане и с подпорната конструкция. Важността на проблема за гъстотата на засаждане се дължи на това, че с нея се определя броят на растенията на декар, хранителната площ на отделната лоза, възможността за по пълно или частично механизиране на производствените процеси и в крайна сметка обемът на еднократните капитални вложения за декар насаждение.

Важен момент от създаването на ново лозово насаждение е подготовката на лозите за засаждане и извършване на самото засаждане, което може да се извърши през есента или напролет. Есенното засаждане дава добри резултати само ако риголването е извършено рано, почвата е добре слегнала и буците от пръст са разтрошени. Пролетнто засаждане е по-масова практика, но е абсолютно необходимо да се извърши през втората половина на март и началото на април. Късното засаждане крие големи рискове за прихващането и развитието на младите лози през първата година.

Следващият момент е подготовката на лозите за засаждане, който включва следното – 1-2 дни преди засаждането лозите се изваждат от хранилището и се накисват във вода, за да се освежат. Негодните лози се бракуват, останалите се подготвят като наранените и повредени корени се отстраняват до здрава тъкан, добре развитите корени в основата на подложката се подрязват на дължина 6-8 см при засаждане в ямки и на 2-3 см при засаждане с хидробур. Ако има развити повече от един летораст от калема се избира най-силния и по-добре разположен летораст, който се изрязва на 2 видими очи, а останалите се премахват до основата.

При засаждането е необходимо преди всичко да се спазва много стриктно маркирането, като не се допуска отклонение от него особено по посока на редовете. Лозичката се поставя на такава дълбочина, че мястото на спойката да бъде наравно с повърхността на почвата. Най-разпространени начини на засаждане в нашата страна са засаждане в ямки и с хидробур. За доброто прихващане на лозите, засадени в ямки, от голямо значение с почвата около корените им да се притъпква добре и да се осигури оптимално овлажняване на кореновата система чрез поливане с 5-6 литра вода на ямка. При засаждане с хидробур важно е притъпкването в зоната на корените да стане много добре с притискача, които се употребява след като лозичката се постави в отворената от хидробура дупка, за да може размекнатата от водата почва в зоната на корените да се уплътни и прилепне добре Масово в нашата страна се практикува покриване на чеповете на засадените лози с купчинки от рохкава и влажна почва, което е абсолютно наложително за предпазване на лозите от засъхване Преди направата на купчините е желателно за борба срещу телените и сивите червеи да се извърши третиране повърхността около спойката с необходимите за тази цел препарати (каунтер 5 I).

След извършеното засаждане започват грижите за лозите през първата година, които основно се свеждат до следното:

– следи се за редовното покарване на младите леторасти над купчинките. При образуване на кора след дъждовете тя се разтрошава, за да се улесни покарването на леторастите При наличие на телени и сиви червеи купчините се преравят и неприятелите се унищожават,
– първото чистене на росните корени се извършва, когато леторастите достигнат 20-25 см, след което купчините отново се възстановяват
– извършват се 5-6 плитки обработки на междуредието на дълбочина 8-10 см и 4-5 ръчни окопавания на ивицата по редовете,
– пълното опазване на младите лози от мана е задължително условие, защото част от лозите може да пропаднат, а друга част да останат слаби, неспособни през следващите години да устояват на неблагоприятните зимни условия и да осигуряват нормално плододаване. Борбата срещу маната започва още с появата на младите леторасти над купчините и продължава до средата на септември. Извежда се с котактно-системни препарати най-успешно,
– в началото на септември основата на лозите се открива, за да може да узрее добре и най-късно в края на септември, началото на октомври купчините отново се възстановяват,
– през есента в младото лозово насаждение се извършва оран на дълбочина 20-22 см с обръщане на почвения пласт към редовете, след което лозите се загребват добре с образуване на по-големи купчини, без да се извършва резитба. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ