Рационално използване на оборския тор в зеленчуковата градина » Съвети в земеделието

Рационално използване на оборския тор в зеленчуковата градина

Оборският тор все още се намира разхвърлян и неизползван по дворовете, макар и доста понамалял. Ефектът от приложението му върху растенията е безспорен. С него се внасят микро- и макроторове, ферменти, биостимулатори, липсващи в минералните торове, големи количества органични вещества и микроорганизми. Част от въглеродния двуокис, който се отделя при разлагане на органичната маса, преминава в приземния слой и подсилва фотосинтезата.

Съдържанието на тора зависи от вида му, начините на добиване и съхранение. Ние не можем да променим вида му, тъй като той
зависи от вида на отглежданите животни, но добиването и съхранението му можем. Задължително е стифирането му в специално построено за целта торище. При по-сламестия тор – какъвто е през зимата, когато се използва по-голямата част от него, необходима е допълнителна обработка с минерален тор.Изваждането на тора от торището трябва да става вертикално, за да бъде сравнително с еднаква ферментация. Веднага след разхвърлянето той трябва да се заорава на подходяща дълбочина. Целта е да се намалят до минимум загубите от азот, които са от 20 до 50%. Около 28% от количеството на внесения оборски тор се превръща в хумус, а 72% се минерализират в достъпни за растението хранителни вещества.

Калият в оборския тор се намира в лесноразтворими съединения. Неговият коефициент на използваемост достига 60-70% още през първата година от внасянето му. По време на ферментацията си оборският тор образува соли с различна степен на разтворимост, които се усвояват от растенията по-добре в сравнение с наличните в почвата фосфати. Коефициентът на използваемост за фосфора може да достигне 40% още през първата година от внасянето на тора. По-сложен е въпросът с усвояването на азота от растенията, съдържащ се в оборския тор. Те усвояват само част от отделящия се амониев азот. Друга част от него се използва от микроорганизмите за биологична ферментация, нитрификация и денитрификация. Коефициентът на използваемост зависи от произхода на оборския тор – например: до 10% при свинския, до 30% при овчия и т.н., и от степента на разлагането му – например: за пресен оборски тор – 7,8%, полуразложен – 23,4%, разложен – 17,5%, прегорял – 4,8%. Най-подходящ е полуразложеният оборски тор. При него опасността от вредни микроорганизми и плевелни семена е значително по-малка в сравнение с пресния, неферментирал оборски тор. От вида на внесения оборски тор, от запасеността му с плевелни семена и от дълбочината на заораването му зависи преди всичко борбата срещу плевелите през вегетацията на отглежданата култура.

В практиката са познати два срока за внасяне на органичните торове – с обработката на почвата и през вегетацията на културите.
Основното торене има редица предимства пред предсеитбеното, предразсаждащото, но много често се пропуска. Предсеитбеното
торене е свързано с по-голям брой трудности и специфични изисквания при внасянето, ефектът му е също недостатъчен. При
предсеитбеното торене е добре торът да е угнил, сравнително чист от плевелни семена и заоран на подходяща дълбочина.
Размесването с почвата се осъществява по-трудно, защото предсеитбените обработки са по-леки по редица съображения.
В никакъв случай размесването да не става с култиватор.

При внасянето торът може да бъде разпръснат или по цялата площ (по-лесния начин), но е необходимо по-голямо количество тор, или по бразди, или гнездово (по-трудоемкия начин). При разпръснатото внасяне най-голям ефект от тора има още през първата година (50-60%) в зависимост от вида и количеството на тора. Внасянето в гнезда се практикува при отглеждане на тиквови култури и трайни насаждения преди засаждането (засяването) им. Напоследък по този начин на някои места се засаждат и ранни домати. Шербетуването е внасяне на тора по време на вегетацията преди всичко за домати, пипер и краставици, отглеждани както в култивационни съоръжения, така също и на открито. Този начин беше позабравен, но днес е актуален и е за предпочитане в зеленчукопроизводителните райони на страната по редица причини. Ефектът му е 100% за годината на внасянето. Предпочитан при споменатите по-горе култури е неразложеният до полуразложен говежди тор, а за луковите, особено праза, е овчият тор. Шербетуването коригира направените пропуски при основното торене и допълва необходимата торова норма.

През есента, когато работата на полето е към своя край, моментът е подходящ за повече грижи към оборския тор – добиване,
стифиране, съхранение, внасяне и заораване. Това богатство често пъти се подценява, вследствие на което се похабява.

 

Свързани новини

Comment on this FAQ