Ранно пролетно производство на моркови с предзимно засяване » Съвети в земеделието

Ранно пролетно производство на моркови с предзимно засяване

Основните производствени направления в отглеждането на моркови са: ранно пролетно с предзимно засяване, ранно полско с пролетно засяване на семената и най-масовото – късно полско производство. Благодарение на различните срокове на засяване този ценен зеленчук може да се консумира целогодишно.

Предимството на късното есенно засяване пред пролетното е, че продукцията излиза на пазара по-рано и е с по-високо качество.

На пазара се предлагат следните сортове моркови – каротинов тип: Списък А (сортове, отговарящи напълно на изискванията за биологични и стопански качества – различими, хомогенни и стабилни, за почвено-климатичните условия на България) – Нантски 2, Болеро, Нандрин, Нарбоне, Пршо, Карлена; Списък Б (сортове, отговарящи на всички изисквания, за които е подадена заявка за изпитване в условията на страната) – Амстердам 2, Берликум 2, Шантане, Тушон, Нантес Амелиоре 2, Саманта, Налоли.

Големината и качеството на получените добиви зависят изключително много от правилния избор на площите за отглеждане.

Най-подходящи са равните или с южно изложение терени, дълбоките, структурни глинесто-песъчливи почви, богати с органично вещество. Подходящи са и делувиалните, и алувиално-ливадни почви. Морковите се развиват най-добре върху почви със слабо кисела реакция рН – 5.3-6.6. Върху тежки, студени, водонепропускливи почви не бива да се сеят моркови, получените кореноплоди са деформирани и с фуражен вкус, а добивите незадоволителни. Върху не добре осветени или засенчени площи се получават лошокачествени кореноплоди, с ниско съдържание на каротин и витамин С, и много целулоза.

 

 

ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ И ОСНОВНО ТОРЕНЕ

 

Подходящи предшественици – бобовите, бостани, всички зеленчукови култури обилно торени с оборски тор, картофи, житни, Неподходящ предшественик – люцерна.

Предсеитбената подготовка на почвата се състои в основно торене, което в зависимост от запасеността с хранителни елементи е 20-40 кг/дка суперфосфат, 20-30 кг/дка калиев сулфат. Ако почвите са леки – слабо запасени, алувиално-ливадни, преди оранта може да се внесат 3-5 т/дка добре разложен оборски тор.

Морковите не понасят торене с пресен оборски тор.

В зависимост от почвата оранта се прави на дълбочина 25-30 см. Когато площите са своевременно освободени от предшественика, преди последната предсеитбена почвообработка (на дълбочина 10-12 см ) се прави третиране с хербицида агрифлан 24ЕК в доза 350- 450 г/дка, срещу едногодишни широколистни и житни плевели.

С фрезоването се внасят 10-15 кг/дка амониева селитра. Важен момент в технологията на отглеждане е профилирането на почвата. С него се избягва вредното въздействие на излишната почвена влага.

Засяването се извършва в двуредови ленти при разстояние 50 см между лентите и 20 см между редовете в лехата или в четири редови ленти върху лехобраздова повърхност; висока равна леха 100 см; може и върху тирове с широчина 20- 40 см и между тях бразди – 50- 60 см.

 

 

СЕИТБА

 

За почвено-климатичните условия на страната ни най-подходящото вре- ме за засяване на морковите при предзимното отглеждане е поетапно, като се започне от края на месец но- ември до средата на декември (пре- ди почвата да е замръзнала).

 

Семената на моркова запазват кълняемост 2-3 години; при предзимното засяване трябва да са сухи и не се рътят.

 

Важно!!! – Засяването трябва да се съобрази така с почвено-въздушните температури в района, че семената да не поникнат през зи- мата, а рано напролет. Предзимните посеви са значително по-изравнени от пролетните и процентът на стрелкувалите растения е много по-нисък. Сеитбената норма при това направление е 600 грама семена на декар. Семената при предзимното засяване трябва да са сухи и не рътени, в противен случай могат да измръзнат през зимата.

Дълбочината на засяване е до 3 см за леките почви V11,5- 2 см за по- тежките.

 

 

БОРБА С ПЛЕВЕЛИТЕ

 

Важна грижа след засяването на семената е борбата с плевелната растителност. Поради забавения темп на поникване и слабото развитие на растенията в началните фази, своевременното унищожаване на плевелната растителност е важна грижа. След засяването, преди поникването и когато растенията са във фаза 1 -2-ри лист и не по-късно през вегетацията, срещу едногодишни широколистни плевели, успешно действат хербицидите калин фло или линурекс 50 ВП в концентрация 150- 200 г/дка; афалон 45 СК или линурон 50 ВП- 200 Г /дка. При двукратно пръскане с афалон отпада необходимостта от ръчно плевене на растенията. Трябва да се има предвид обаче, че карантинният срок на препарата е два месеца, т.е. това е времето между последното пръскане и прибирането на продукцията, в което се запазват остатъчни вещества от препарата в морковите.

При използването на агрифлан по време на вегетацията заплевеляването с едногодишни широколистни плевели се забавя, по този начин първото пръскане с афалон става по-късно, като се запазва двумесечния карантинен срок.

Важно! – Трябва да се знае, че от 1.01.2007г. се забранява употребата на хербицида гезагард 500 СК, който се внасяше след сеитбата на семената.

Срещу многогодишни житни плевели се препоръчва фузилад – 50-400 г/дка самостоятелно или в комбинация с афалон – 200 г/дка. Карантинният срок за фузилада е 30 дни, а за афалона – 60 дни. Срещу едногодишни житни включително и балур и някои широколистни плевели се прилагат дуал голд 960 ЕК-120 мл/дка и трефлан 24 ЕК- 350 мл/дка. Срещу едногодишни широколистни плевели се пръска с прометрекс 50 СК-200 мл/дка.

 

 

МОРКОВИТЕ СА УСТОЙЧИВИ НА БОЛЕСТИ И НЕПРИЯТЕЛИ

 

Във влажни години е възможно да се появи листен пригор. Пръска се с някой от фунгицидите: бордолезов разтвор- 0.1%, пероцин – 0.4%, дитан М 45 -0.2%, браво 75 НП – 0.2%.. При поражения от брашнеста мана се пръска през две седмици с фундазол – 0.05%.

Черното гниене по морковите е заболяване с многообразни признаци, което се развива силно при топло и влажно време. За да се предотврати заболяването е необходимо използването на здрав посевен материал, чрез обеззаразяване на семената с ТМТД – 4-6 г/кг. Може да се прилага и термично обеззаразяване при температура 50°С за 15-20 минути. При поява на първи признаци на заболяването се третира с купроцин – 0.4%, дитан М 45 – 0.2%, браво 75 НП-0.2%.

 

 

ПОЧВООБРАБОТКА И ПОДХРАНВАНЕ ПРЕЗ ВЕГЕТАЦИЯТА

 

Заедно с химическите средства в за-висимост от степента на заплевеляване през вегетацията се правят между 2 и 5 междуредови почвообработки. Извършват се две подхранвания с амониева селитра: първото във фаза 4-5-ти същински лист и второ, след около 20 дни, с 10-15 кг/дка амониева селитра. С азотното торене трябва да се внимава тъй като морковите могат да натрупат значителни количества нитрати в продукцията си. Най-добре би било, ако през вегетацията, преди да се правят подхранван и ята, се направи агрохимичен анализ на почвата за азотно съдържание (амониев и нитратен азот).

Поддържането на оптимален поливен режим е важно условие за получаването на високи и качествени добиви. В случаите на засушаване още от месец март може да започне поливане за осигуряване на умерена влажност.

Прибирането на морковите от предзимното засяване започва още от началото на месец юни. Изваждането им по възможност трябва да се прави в сухо време, без да се допуска нараняване. Кореноплодите не бива да се просушават на слънце, а след изваждането им бързо да се транспортират до хранилището. Морковите за връзки започват да се прибират, когато дължината им е 5-6 см и продължава до края на месец юли. От 1 декар се получават 12000-14000 връзки или 1000-1300 кг/дка. Съгласно изискванията морковите на връзки трябва да бъдат представени заедно с листата, които трябва да са свежи, зелени и здрави. Кореноплодите във връзката да са с приблизително еднакъв размер, а връзките да са с приблизително еднакво тегло. Ранните и дребноплодните сортове трябва да са с тегло на кореноплодите не по-малко от 8 г и не повече от 150 грама. Едроплодните сортове трябва да са с тегло на кореноплодите не по малко от 50 г и не повече от 200 г за клас „Екстра“. За клас „Екстра“ кореноплодите трябва да отговарят на сортовата си характеристика, да са гладки, свежи, с правилна форма, без напуквания и повреди. Не се допуска зеленикаво или виолетово оцветяване по горната част на кореноплода. За клас I кореноплодите трябва да са свежи, с незначителни дефекти във формата, оцветяването; със зараснали пукнатини. Допуска се зеленикаво или виолетово оцветяване в горния край на кореноплода с дължина до 1 см за моркови до 10 см, и до 2 см за по-дълги коренопподи. При морковите от клас II това оцветяване може да достигне 2 см за кореноплоди – дълги до 10 см, и до 3 см задругите моркови, с по-ниско качество.

 

Свързани новини

Comment on this FAQ