Производство на моркови » Съвети в земеделието

Производство на моркови

Морковът е използуван за храна от дълбока древност. Широко е разпространен във всички страни на Европа, Азия, Африка и Америка поради голямата си пластичност и приспособимост към условията на външната среда. Сега е един от най-отглежданите зеленчуци в европейските страни.

 

В България морковът заема първо място по стопанско значение и заети площи между останалите кореноплодни зеленчукови култури. Това се дължи на добрите му вкусови, хранителни, диетични и технологични качества и добрата му съхраняемост. Кореноплодите съдържат захари, белтъчини, целулоза, флавоноиди, азотни вещества, витамини (А, С, В1, В2, Д, Е), минерални соли, микроелементи (калций, фосфор, желязо, магнезий, йод, мед и кобалт), незаменими аминокиселини и етерични масла, придаващи финния аромат на кореноплодите. Те са най-богатият на бетакаротин зеленчук, доказан като антиоксидант при профилактика на злокачествени заболявания. Морковите регулират обмяната на веществата в организма, целулозата способствува за нормално функциониране на храносмилателната система и жлезите с вътрешна секреция. Консумацията им се препоръчва при анемия и умора, при хопо- и авитоминоза, за повишаване на имунната система. Използват се и в качеството си на диетична храна при заболявания на сърдечно-съдовата система, черния дроб, бъбреците, при кожни заболявания, по време на бременност и кърмене.

Морковите се консумират в свежо и преработено състояние, като добавка и подправка в много ястия, салати и туршии. В консервната промишленост те са ценна суровина за производството на различни месни и зеленчукови консерви и детски пюрета. Морковите са ценна витаминозна храна, особено през зимно-пролетните месеци.

 

Морковът е студоустойчива култура. Семената поникват при 3-4 °С. Младите растения понасят без повреди температури -3, -6 °С, кореноплодите издържат в почвата до – 3 °С. Оптималната температура за развитие на растенията е 18 – 20 °С. Високите температури над 35 °С подтискат растежа и предизвикват загрубяване на кореноплодите. Той е взискателен към светлината. При засенчване се нарушава храненето, образуват се по-дребни кореноплоди и добивите се понижават.

 

Независимо, че морковите се смятат за сравнително сухоустойчива култура, за получаването на високи и качествени добиви при нашите почвено-климатични условия се отглеждат при поливни условия. Критичните моменти в изискванията към почвената влажност са поникването на семената и началните фази от развитието на растенията. Излишната влага в началния период задържа развитието, а в края на вегетацията причинява деформация, напукване и загниване на кореноплодите. Недостигът на влага по време на формиране на кореноплодите спира нарастването им и тъканите загрубяват.

 

Морковите имат високи изисквания към почвата, нейния механичен и химичен състав, структура, съдържание на хранителни вещества, воден, топлинен и въздушно-газов режим. Семената им са дребни, с твърда обвивка и високо съдържание на етерични масла, бавно поникват и за производството на качествени кореноплоди се изискват структурни, глинесто-песъчливи, запасени с хранителни вещества, леки почви. Науплътнени и тежки и почви се получават къси, деформирани кореноплоди, а на сухи и бедни почви -удължени, разклонени с груба консистенция. Особено внимание трябва да се отдели за избора на почви, които не образуват почвена кора, слабо заплевелени, без наличие на растителни остатъци от предшественика. Чувствителни са към киселинността на почвата. Трябва да се отглеждат на почви със слабо кисела до неутрална реакция рН 6-7.4

 

Растежът и развитието протича нормално, ако през вегетацията растенията са подсигурени с достатъчно хранителни вещества в достъпна форма. Най-отзивчиви са на минерално торене в началните фази на развитие, когато се формира асимилационния апарат и кореноплодите. Чувствителни са към повишената концентрация на соли в почвения разтвор, което налага еднократното внасяне на големи количества минерални торове да се избягва. Излишъкът от азот води до натрупване на нитрати, намалява сухото вещество и съхраняемостта на кореноплодите. Морковът не понася торене с пресен оборски тор.

 

Подходящи предшественици за морковите са житните култури, краставици, пипер, домати, патладжан и др. В никакъв случай не трябва да се сеят след предшественик царевица, слънчоглед, тревни и други култури, които оставят по полето твърди растителни остатъци. Семената на тези култури поникват бавно и бавния растеж на младите растения ги правят чувствителни към заплевеляването. В сеитбообращенията морковите идват най-често на втората, а в някои случаи на третата година след торенето с оборски тор. Ротацията на културите през няколко години спомага да се избегне разпространението (чрез растителните остатъци или чрез почвата) на патогени и неприятели. Трябва да се отглеждат далеч от площи с почвени вредители. По възможност да се използват сортове с висок потенциал и адаптивна способност и повишена устойчивост към икономически важни болести и неприятели.

 

В нашата страна при морковите са обособени три производствени направления: ранно пролетно производство с предзимно засяване, ранно полско производство и късно полско производство.

 

Ранното пролетно производство с предзимно засяване е сравнително най-ограничено, но твърде перспективно, особено в по-южните и по-топли микрорайони на страната. Чрез него се постига изтегляне на производството с около месец напред в сравнение с типичното ранно производство. Постига се и по-рационално използване на влагата в почвата, създадена от валежите през зимата.

 

Добрата основна обработка улеснява предсеитбената подготовка на почвата и осигурява добро развитие на растенията. Непосредствено след прибиране на предшественика площите за моркови се дискуват на дълбочина 10-12 см за унищожаване на остатъците от предшествениците, поникналите плевели и провокиране семената за поникване. Почвата се подравнява, необходимо условие за растежа на кореноплодите и за нормалната работа на машините по време на вегетацията и прибиране на продукцията.

 

Преди основната обработка в зависимост от запасеността на почвата с хранителни вещества се внася 20-30 кг/дка троенсуперфосфат и 20-25 кг/дка калиев сулфат. Определянето на количеството торове се извършва въз основата на агрохимичен анализ на почвата. Дълбоката оран се извършва октомври или ноември на дълбочина 28-30 см. Задължително условие е оранта да се извърши напречно на лехообразуването. Непосредствено след оранта площта се обработва с дискови оръдия за изравняване на микронеравностите. Отглеждането на морковите на лехо-браздова повърхност с висока равна леха отговаря най-добре на биологичните им изисквания. Грубото профилиране на лехите се извършва през есента непосредствено след дисковата обработка. Напролет площта се фрезова за унищожаване на плевелната растителност, за разрушаване на едрите почвени агрегати, за заравняване повърхността на лехите и за окончателното им оформяне. С фрезоването се внася 50% от определеното количество азотен тор. Внасят се хербициди. Когато морковите ще се отглеждат като късна култура, след прибиране на предшественика площите се преорават плитко, наторяват се и се изорават на 25 см, брануват се и се профилира. На малки площи морковите се отглеждат на тирове 60 см един от друг или на средни лехи (фитарии). Гребените им се подравняват и се оформя леха широка около 30 см. Върху нея се оформят по дължина две браздички през 20 см.

 

Сроковете на сеитба, сеитбената норма и схемата на засяване на морковите се определя от производственото направление. За получаване на по-ранни добиви морковите се засяват предимно през декември. Предзимно засетите семена поникват рано през пролетта и осигуряват с около 1 месец по-ранна продукция от ранните пролетни посеви. За по-ранно полско производство морковите се сеят от 20 февруари докъм 10 март, за късно производство – около средата на юни. По-късните посеви моркови дават по-ниски добиви, но по-качествени кореноплоди. За по-късните сеитби трябва да се осигури равномерна почвена влажност до поникването на семената чрез предсеитбена поливка. Удобството на по-ранните посеви (мартенските) е в това, че семената на морковите поникват без допълнителни грижи за почвената влага и добивът е по-висок.

 

В зависимост от размера на площите морковите се сеят разпръснато ивичесто (ширина на ивицата 6-8 см) или редово – ръчно или със сеялка. При механизирана сеитба засяването става лентъчно по схема 70+30+30+30 см. При отглеждане на неполивни площи може да се извърши и редова сеитба на разстояние 30-40 см между редовете. Посевната норма е 0,6-0,8 кг/да при дълбочина 2-3 см. Ако е необходимо, посевът може да се валира. За предпазване от почвена кора след сеитбата почвата се мулчира с торопочвена смес.

 

При липса на валежи важна грижа след сеитбата е редовното поливане за поникване на семената. Борбата с плевелите се води чрез използване на хербициди и междуредови обработки. Преди последната предсеитбена обработка се внася 0.3-0.4 смЗ/дка агрифлан, който с лехообразуването се размесва с почва. След сеитбата преди поникването се внася афалон в норма 0.15-0.2 кг/дка, а при заплевеляване по време на вегетацията във фаза 4-5 лист в норма 0.12-0.15 кг/дка. Наред с химическите средства борбата с плевелите се води и с механични средства. Броят на междуредовите обработки зависи от физическите свойства на почвата и заплевелеността. По време на вегетацията се извършват 3-5 обработки. Във фаза 2-3-и лист морковите се прореждат на разстояние 4-5 см при разпръсната сеитба, а при засетите редово – вътре в реда на 5-10 см.

 

Морковите се причисляват към културите, които под влияние на торенето натрупват значително количество нитрати. Причината за натрупването на нитрати е локализирането им във вегетационните органи – кореноплодите, които се развиват в почвата и са в пряк контакт с нея. Срокът на внасяне на азотния тор също влияе върху нитратното съдържание. В зависимост от запасеността на почвата торовата норма е 30-40 кг/дка амониева селитра, като 50% от нея се внася с предсеитбената подготовка на почвата, а останалата част се внася като подхранване през време на вегетацията. Първото подхранване се прави при образуване на 2-3 същински лист, а второто след 25-30 дни.

 

При нашите климатични условия морковите трябва да се отглеждат при поливни условия. Особено важни са поливките при поникване на семената и при образуването на кореноплодите. Между поливният период в зависимост от производственото направление е с продължителност 6-8 до 10-14 дни. През най-сухите месеци (юли и август) поливките се извършват през 6-8 дни. Поливната норма е 35-45 до 50 м3/дка. Засушаването през вегетацията рязко намалява добивите и влошава качеството на кореноплодите.морковите се деформират, влошава се не само външният им вид, но и консистенцията, нападат се лесно от болести. Най-добрият начин за поливане на морковите е чрез дъждуването или капкова система. Напояването може да се осъществи и гравитачно.

 

Основна грижа през вегетацията е обследване на посевите за болести и неприятели. Икономически важни болести при морковите:

Черно гниене по морковите (Stemphylium radicinum) – повсеместно разпространена болест, явява се на полето и в хранилището. При засяване на заразени семена, част от тях не поникват или се наблюдава сечене на младия кълн. Листата на болните по-възрастни растения жълтеят и изсъхват, основата на листните дръжки изгнива, а по петурата се явяват кафяви неправилни петна, покрити със зеленикаво кафяво спороношение. Най-характерни са признаците по кореноплода, които се явяват както на полето, така и по време на съхранение. Това са различни по големина петна с неправилна форма, слабо вдлъбнати и черни на цвят. При висока влажност по тях се образува черен налеп от спороношението на гъбата. По-късно в засегнатите места може да започне вторично гниене, но нападението от черно гниене по морковите е винаги повърхностно. Борба: Спазване на четиригодишно сеитбообращение. Използване на здрави и обеззаразени семена. Третиране на кореноплодите с ТМТД (500 г/100 г) преди съхраняване, а тези за консумация се напрашват леко с вар на прах и се запазват при температура 2°С. За семепроизводни посеви морковите се потапят за 4-5 мин. в 0,25% разтвор от Каптан или Фалтан.

 

Листен пригор по морковите – Cercospora carotae (Passerini) 8оlneim – Първите признаци се явяват по младите листа на морковите като закръглени или продълговати петна с по-светъл център. При по-силно нападение листната петура между нервите изсъхва, листът се завива и почернява. По стъблата и листните дръжки петната са продълговати и леко вдлъбнати. При влажни условия се образува спороношение на гъбата. Борба: Спазване на 3-4 годишно сеитбообращение. Използване на здрави семена. Семената могат да се обеззаразят, като се сложат за 15 минути в топла вода (50°С), след което се третират с ТМТД или Роврал в доза 3-5 г/кг семе. Пръскане на растенията с Пероцин 75 Б – 0.25%, Дитан М 45 – 0.2%, Топсин М 70 НП – 0.1%, Дерозал – 0,1% и др. Унищожаване на растителните остатъци след прибиране на реколтата от моркови.

 

Виолетова плесен по морковите – Rhizoctonia violaceae Tulasn – Болестта виолетова плесен по морковите се среща сравнително рядко у нас, но при благоприятни за развитието и условия, загубите в добива може да достигнат до 80%. Надземната маса на заразените растения жълтее, увяхва и изсъхва. При отскубване се вижда, че корените са загнили, а по кореноплодите се образуват петна, покрити с виолетова плесен, с множество дребни, черни склероции. Освен влошаване на външния вид, болните моркови загниват впоследствие от вторичните организми. Борба: Спазване на петгодишно сеитбообращение, като се редуват моркови с житни или лукови култури. Унищожаване на болните растения и на растителните остатъци. Третиране на почвата с формалин 1:50 по 5-101/м2. Кореноплодите не трябва да се съхраняват на едно и също място две или повече години.

 

Времето за изваждане на морковите се определя от направлението за реализация на продукцията. С прибирането на морковите от предзимните посеви, не трябва да се закъснява, тъй като кореноплодите прерастват, напукват се, загрубяват, а някои от тях развиват цветоносно стъбло. При заготовка за връзкова стока то започва след достигане размер на кореноплода най-малко 8-10 мм в диаметър и може да се извърши на няколко пъти с подбор при изваждането на растенията. В този случай добивът е 10 000 -15 000 броя връзки (по 10 кореноплода във връзка). Прибраната продукция се сортира на две фракции: до 20 мм и над 20 мм дебелина на кореноплодите. Прибирането на морковите трябва да става при сухо време или в дни, когато не вали.

 

Посевите, предназначени за консервната промишленост или за продажба в насипно състояние, се реколтират еднократно с подкопаване на кореноплодите или механизирано изваждане. Прибирането е най-слабото звено в технологичния цикъл – изразходва се много ръчен труд. Средните добиви за страната са 4 т от декар. За стандартни се считат кореноплодите над 2 см в диаметър без деформации или повреди от болести и неприятели. Останалите са нестандартни и се използват за фураж. Кореноплодите се почистват от полепналата по тях почва, орязва се листната маса и се насочват за реализация на пазара или се съхраняват в ровници или подходящи за целта помещения при температура 0-2 °С, относителна влажност на въздуха 90-95% за 3-4 месеца.

 

 

СОРТОВЕ МОРКОВИ

 

Мокум F1

  • Много ранен хибрид.
  • Високопродуктивен.
  • Образува много добре оформени, тънки и сравнително дълги кореноплоди.
  • Отличен вътрешен и външен цвят.
  • Подходящ за ранно пролетно отглеждане.
  • Много подходящ за продажба на връзки.
  • Притежава отлични вкусови качества.
  • Вегетация – около 87 дни.

 

Нотъбъл F1

Ранен хибрид Нантски тип. Предназначен за прясна консумация. Много изравнени и гладки кореноплоди с отличен цвят. Много подходящ за продажба на връзки. Вегетация – приблизително 87 дни.

 

Ниагара F1

Средно ранен, високо добивен сорт. Ниагара дава дълги, цилиндрични кореноплоди, които са добре оформени и гладки. Много здрави и силни листа. Сорта е устойчив на засушаване. Вегетация – приблизително 100 дни.

 

Балтимор F1

Ранен, Берликум тип. Подходящ за прясна консумация и преработка. Образува цилиндричен, гладък и добре изпълнен кореноплод. Има здрава листна розетка. Подходящ за отглеждане при тежки условия. Вегетация – приблизително 103 дни. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ