Предзимно отглеждане на зеленчуци на открито » Съвети в земеделието

Предзимно отглеждане на зеленчуци на открито

Агроклиматичните условия на България позволяват предзимно отглеждане на някой зеленчуци на открито. Подходящи зеленчукови култури за това производство са бакла, главесто зеле, лук за зелено, чесън за зелено, салата и спанак. В южните райони с мека зима предзимно може да се отглежда и градински грах.

Отглеждането на зеленчуци на открито освен за продукция за пазара е широко разпространено и в дворните градини. От една страна се уплътняват сеитбообращенията, а от друга се произвеждат свежи зеленчуци в сезон, когато разнообразието е изключително ограничено.

Важно!!!

За това производствено направление трябва да се избират студоустойчиви сортове и хибриди. Друго важно звено при предзимното отглеждане на зеленчуците е спазване на срока на сеитба на семената или засаждане на разсада. В случай, че не се спази този срок рискът от загиване на растенията е много голям. За успешно презимуване е необходимо преди трайното настъпване на ниски отрицателни температури растенията да са формирали коренова система и сравнително малка надземна част. Не е желателно да се извършва подхранване и поливане преди настъпване на зимата. В противен случай се активизира растежът, тъканите се оводняват прекомерно и се повишава рискът от измръзване на растенията.

 

Изборът на почва също е от решаващо значение за успешното отглеждане на зеленчуците.

Подбират се отцедливи, песъчливо-глинести почви и за предпочитане е мястото да е защитено от преобладаващите зимни ветрове.

Подготовката на почвата се състои в.почистване от растителните остатъци, изораване и профилиране на площта. На базата на извършен агрохимичен анализ се определят торовите норми за всяка култура. Желателно е преди основната обработка на почвата да се внесат около 30-40 кг/100т2 (3-4t/da) разложен оборски тор.

 

 

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕН ЛУК

 

Зеленият лук се отглежда след домати, зелен фасул, картофи, пипер, късни краставици. Преди дълбоката оран се тори с 3,5-4 кдг100м2 (35-40 кg/dа) суперфосфат и 2,5 кг/100м2 (25 кg/dа) калиев сулфат, а преди засаждането се внасят 2-2,5 кг/м2 (20-25 kg/dа) амониева селитра

Използва се арпаджик, тип попска фракция с размер на луковичките 15-22 mm в диаметър. При по-голям размер, над 22 т, по-късно през пролетта се образуват цветоносни стъбла, в резултат на което лукът става негоден за консумация. Подходящи за отглеждане са сортовете от групата на лютивите Лясковски 90, Пловдивски 10, Конкурент. С цел ритмично снабдяване на пазара със зелен лук се препоръчва етапно засаждане на луковиците от втората половина на септември до края на ноември. Засаждането е по схема 10-15 см между редовете и 7-8 см в редовете. Избират се здрави луковички и се засаждат с дънцето надолу в почвата, на дълбочина 5-6 см. За 1 декар са необходими 40-50 кг арпаджик, попска фракция. ДЪНОТО на браздичките не бива да бъде твърдо и уплътнено, тъй като след започване на растежа, коренчетата не могат да проникнат в почвата и повдигат луковичките на повърхността.

Грижите при отглеждането са доста ограничени. През пролетта, при стопяване на снега, се подхранва с 15-20 кg/dа амониева селитра и при първа възможност се окопава, за да се подобри въздушно-газовия режим и да се затопли почвата. Лукът е готов за консумация през пролетта, когато растенията достигнат височина 3540 сm, от втората половина на март до края на първото десетдневие на май. След изваждането те се почистват от почвата и се измиват, ако са замърсени, почистват се пожълтелите листа и се навързват на връзки по 5 или 10 броя. В зависимост от това се получават от 12000 до 20000 връзки зелен лук от декар.

 

 

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕН ЧЕСЪН

 

Чесънът у нас е познат в две и летен.

Луковиците на зимния чесън са по-едри, скилидите са по-малко на брой, но по-големи, добре изхранени, но не много плътни. Не могат да се съхраняват продължително време през зимата; поради по-краткия покой на пъпките те прорастват още през ноември и до края на февруари скилидите изкуфяват. Ето защо зимният чесън се използва само за консумация в зелено състояние. В България изборът на зимни сортове е твърде оскъден, засега се отглеждат сортовете Здравец, Нора и Бял юнски №20. Не се препоръчва засаждане от вносни сортове, които се предлагат на пазара. В търговски вид луковиците от внос са много добре запазени, стегнати и здрави, но те не са изпитани в условията на страната. От друга страна е възможно луковиците да са третирани с растежни регулатори за подтискане на растежа с цел по-дълга съхраняемост, в резултат на което е възможно при полеви условия пъпките да не поникнат.

Летният чесън се съхранява много добре през зимата, но по размер луковиците са по-дребни, скилидите също, но на брой са повече от тези на зимния чесън. Засажда се през втората половина на февруари и началото на март.

Подготовката на почвата и торовите норми за отглеждане на зелен чесън са като при лука, отглеждан за зелено. Не трябва да се тори с пресен или полуразложен оборски тор.

За производство на чесън за консумация в зелено състояние скилидите на зимният чесън се засаждат от края на септември до началото на ноември, по схема 10-15 см между редовете и 8 см в редовете. Засаждат се малко по-дълбоко в почвата в сравнение с лука, на около 6-7 см, което спомага за образуването на по-дълги лъжливи стъбла. При по-гъсто засаждане на растенията стъблата са по-тънки и се увеличава броят на нестандартните растения. Скилидите се отделят от луковицата в деня на засаждането, за да се избегне развитието на бяло гниене. Избират се само най-едрите, външни скилиди за посадъчен материал. Най-дребните, вътрешни скилиди не се засаждат. За един декар са необходими от 150 до 300 кг луковици, в зависимост от едрината им.

Първото окопаване, евентуално съчетано с подхранване с около 10-15 кг амониева селитра на декар, трябва да се извърши по възможност най-рано през пролетта, за да се разрохка почвата, която се е уплътнила през зимата и по този начин да се осигури въздух на кореновата система и да се стимулира растежът. При засушаване през март, април и май е желателно да се извършат от 1 до 3 поливки.

Прибирането на зеления чесън започва от края на април и продължава до края на май. Растенията се изваждат ръчно, почистват се от по-жълтелите листа, почвени частици и се връзват на връзки по 10 броя. От един декар се получават около 10000-15000 връзки зелен чесън.

 

 

САЛАТА

 

Към салатата спадат два вариетета- маруля и главеста салатата.

Салатата е едно от най-старите зеленчукови растения, сравнително студоустойчиво. с къс вегетационен период. Издържа до минус 5-7°С във фаза розетка, расте при температура над 5°С. В южните райони на страната се отглежда чрез есенно засаждане, а в северните райони чрез пролетно.

За ранно полско производство най-често се използва марулята. Подходящи сортове са широко разпространените Черна Гюмюрджинска, Черна подобрена и Ранна зелена., които се използват за есенно засаждане, тъй като са студоустойчиви. От сортовете главеста салата за есенно засаждане са подходящи сортовете Зимна маслена глава и Жълт зимен цар.

Необходимо е да се отгледа предварително разсад, като семената се сеят от 10 до 20 септември. По 2 g/m2, на дълбочина 1-1,5 см. Сеитбената норма е 40-50 g/dа. Разсадът е готов за засаждане, когато формира 5-6 листа, след около 30-40 дни.

За отглеждането на салата е необходимо да се избират площи, защитени от ветровете, с южно изложение и богати на хранителни вещества. Марулята и главестата салата се засаждат от средата до края на месец октомври. Преди засаждането площта се набраздява на разстояние 60 сm и растенията се засаждат от двете страни на гребена. По този начин междуредовото разстояние е 30 сm. В реда растенията на марулята се засаждат на разстояние 20-25 сm, а на салатата 20 сm. Около 10 дни след засаждането се извършва окопаване. Трябва да се внимава да не се разруши гребена, тъй като той предпазва растенията от студените ветрове.

Беритбата на салатата започва от 5-15 април, а на марулята от 10-20 април. За форсиране на производството, някои производители използват полиетиленови тунели или акрил, в следствие на което беритбата се изтегля с 10-12 дни.

Добивът от марулите е 7000-8000 бройки, а от гла-веста салата 8500-9000 бройки от декар.

 

 

ГЛАВЕСТО ЗЕЛЕ

 

Ранното главесто зеле чрез есенно засаждане се отглежда само в някои, най-топли райони на страната. Съсредоточено е главно в Санданско-Петричкия, Пловдивско-Пазарджишкия район и на ограничени площи във Великотърновски район. По тази технология получава много рано продукция края на април – началото на май

Избират се студоустоичиви сортове, с дълъг яровизационен период, така че след презимуване зелките да не изцъфтят (стрелкуват) предивременно. Разпространени са сортовете Спринт, Т-16, РМ-2, РМ-1, Хайленд П, Тундра Р1, които са с крьзли зелки и Дербентско подобрено с конусовидна зелка.

За това производствено направление предварително се отглежда разсад. Семената се засяват в периода 10-25 септември. При разсадопроизводството трябва да се следи за появата на зелеви бълхи. Ако не се третира на време, във фаза котипедони, е възможно разсадът да бъде унищожен. В случай, че есента е дъждовна и при продължително задържане на росата сутрин се създават благоприятни условия за развитие на мана. Разсадът е готов за разсаждане след около 30-35 дни от датата на поникване. когато растенията са формирали 5-6 листа. Не бива да се забравя няколко дни преди разсаждането разсадът да се третира с инсектицид и фунгицид, предпазно срещу зелеви бълхи и мана. Подходяща комбинация е Нуреле Дурсбан и Ридомил Голд-0,25%, като задължително се добавя прилепител.

За есенното засаждане се избират площи със слънчево изложение, защитени от силни ветрове и почви, богати на хранителни вещества. Добри предшественици са домати, пипер, картофи, тиквови. Лоши предшественици са зеле, репички и лук След прибирането на предшественика площта веднага се почиства от растителните остатъци, дискува се. подравнява се, изорава се дълбоко, бранува се и се набраздява на разстояние 0,60 т. Преди основната обработка в почвата се внасят по 10-12 а Р2О5 и 8-12 кг К2О на декар. Азотният тор, в доза 12-14 кг N на декар се внася като 1/3 от нормата с култивирането преди набраздяването. Когато торът не е весен с тази обработка, се дава с първото окопаване, което се извършва към 10-15 ноември. Второто подхранване се прави в началото на месец март, ако зимните условия позволяват, а третото 20 дни по-късно, всеки път с 1/3 от нормата азотен тор.

Засаждането на растенията е по схема 0,60 т между редовете и 0,30 т между растенията в реда, в периода 20-25 октомври. Полива се гравитачно. Ако растенията се засадят по-рано от 15 октомври има опасност от преждевременно изцъфтяване и необразуване на зелки. По-късното засаждане, след 30 ноември крие опасност от лошо презимуване и пропадане на растенията, тъй като те не успяват да се вкоренят добре. Също така късното засаждане довежда до закъсняване на беритбите. Веднага след засаждането растенията се поливат за прихващане и няколко дни по-късно за вкореняване.

През вегетацията зелето се окопава 3 пъти – през ноември след прихващане на растенията, през март и април. При есенното окопаване растенията слабо се загърлят. Поливането се извършва основно през пролетта, гравитачно.

Беритбите започват от края на април до 15-20 май, когато зелките достигнат оптималните за сорта големина и твърдост. Зелките са по-рехави в сравнение с тези от пролетното засаждане. С прибирането им не бива да се закъснява, защото се напукват.

Средният добив от декар е около 2-2,51.

 

 

СПАНАК

 

Спанакът се отглежда в цялата страна. Той е студоустоичиво растение. Във фаза розетка понася без повреди температури до минус 10-15°С, когато зимата е безснежна и до минус 18-20°С със снежна покривка.

Подходящи сортове са Едър зимен и Матадор 15/29. Спанакът е влаголюбиво и взискателно към плодородието на почвата растение.

Обработката на почвата трябва да започне непосредствено след прибиране на предшественика – домати, фасул, картофи, пшеница и др. Почвата се изорава, бранува и изравнява. Семената се засяват в началото на септември, чрез разпръсната сеитба или редово, на разстояние 15 сm. За 1 декар са необходими 3-3,5 кг семена. За големи площи сеитбата се извършва механизирано с редосеялка. До настъпването на студовете, растенията трябва да са формирали 3-4 листа. В тази фаза те са най-студоустойчиви.

През вегетацията е необходимо да се поддържа влажност на почвата, необходима за растежа на розетката. През месец февруари се прави подхранване с 6-7 кг амониева селитра на декар. Спанакът реагира положително на азотното торене, но не бива да се превишава нормата на азотния тор, тъй като в листата се натрупват нитрати над пределно допустимите норми.

Спанакът започва да се прибира в началото на март, след като растенията са образували 5-6 оформени листа и продължава до образуването на цветоносни стъбла. Растенията се подрязват с нож под долните листа на розетката, почистват се от почвата и жълтите листа, а при силно замърсяване се измиват и се поставят в кафези, за да се отцеди водата.

Средният добив е 1000-1200 кг от декар.

Баклата е сравнително слабо разпространена у нас и то главно в райони, в които има традиция да се използват свежите бобове и зърната за храна. Не се отглежда на големи площи за промишлени нужди, а основно производството е концентрирано в дворните градини.

Баклата е една от силно студоустойчивите култури и понася ниски температури до минус 6°С.

Най-разпространеният сорт е Хиоска, а през последните години са внедрени и сортовете А-1,А-5 и Аполо

След прибиране на предшественика, почвата се дискува, изорава, подравнява и набраздява. Преди основната обработка в почвата се внасят около 6-9 кг Р2О5 и 6-9 кг К2О на пекар, а преди набраздяването се внасят около 6-8 кг N на декар или с първото окопаване.

Сеитбата на семената се извършва в началото на ноември, по схема 60-75 см между редовете, 7-8 см в реда и на дълбочина 6-8 ст. В зависимост от едрината на семената, сеитбената норма е от 15 до 25 кг на декар.

Грижите през вегетацията се състоят в редовна и навременна обработка на почвата и подхранване. С първото окопаване, когато растенията са образували 4-5 листа, се извършва и торенето с азотен тор. Нуждата от поливка е по-малка, тъй като семената поникват и растенията се развиват при сравнително ниски температури и това дава възможност за по-пълно използване на влагата, натрупана в почвата през есенно – зимния период. Необходимо е да се извърши поливане, когато има засушаване във фаза наедряване на бобовете.

Баклата се бере многократно, през 5-6 дни. Първата беритба се извършва в началото на май, когато бобовете са тъмно зелени и крехки. С прибирането не бива да се закъснява, тъй като това води до влошаване качеството на плодовете и намаляване на добива. Последните беритби са към края на месец май.

От декар може да се получат 1000-1200 кг зелени бобове.

 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ