Практически съвети за тези, които искат да развъждат овце и кози » Съвети в земеделието

Практически съвети за тези, които искат да развъждат овце и кози

Избор на порода.

 

Породата овце, която е най-подходяща за отглеждане във вашата ферма, зависи от района, от предпочитанията ви към конкретен вид продукция (вълна, мляко или месо) и от фуражните ресурси, с които разполагате за да отглеждате животните.

 

За равнинните райони най-подходящи са породите овце за тънка вълна – мериносови от месовълнодаен тип. За комбинирано използване търсете животни с по-висока млечност. Повечето равнинни райони са подходящи и за овце от млечното направление. За предпочитане са местните овце, предимно Черноглавата плевенска, която е невзискателна и добре се приспособява към различните райони на страната. Старозагорската овца е с висока млечност, но трудно свиква с условията извън естествения си район на разпространение (около Стара Загора, Чирпан, Нова Загора).

Подходящи за отглеждане в частната ферма са кръстоските с най-високомлечните вносни породи – Източнофризийска и Аваси. При повишена кръвност или при отглеждането на чистопородни Източнофризийски овце трябва да знаете, че те не издържат на високи температури и на сух климат. Страдат от бронхопневмонии. Вълната е полутънка, средният настриг е 4 кг. Те са високоплодни, а млечността им при наши условия не надхвърля 250-300 л. Доят се и след заплождането. Периодът на лактация продължава 240-250 дни.

 

Овцете от породата Аваси както в чисто състояние, така и кръстоските й са подходящи за сух климат. Невзискателни са. Те са с много груба вълна, а средният настриг е до 2 кг. При повишена влажност страдат от копитен гнилец. Млечността им е висока – 200-250л. Лесно се доят. Плодовитостта им е ниска – 90-100 агнета от 100 овце. По-трудно се заплождат, затова за предпочитане са кръстоските с Аваси при различна майчина основа, които след това са покрити с Източнофризийски кочове.

 

За мляко и за комбинирано използване са подходящи и други местни породи, развъждани в някои полски райони – Маришката, Дъбенската, Медночервената шуменска, Карнобатската (с вкусно месо). В по-високите части на страната може да се отглеждат овце от новосъздадените две Цигайски породи, а от местните – Странджанската, Сакарската и други планински отродия. Вълната им е подходяща за домашни тъкани – халища, губери, за декоративни изделия (торби, пана) и др. Каракачанските овце, разпространени главно в планинските райони са най-издръжливите и се използват предимно комбинирано. Вълната им е груба, но ценна за домашни тъкани, млечността и плодовитостта им са ниски, но за суровите условия те се отплащат и за малкото, което получават. Затова за Родопите и за Стара планина са незаменими.

 

Ако искате да увеличите производството на висококачествено месо, без характерна миризма, най-добре е овцете-майки да се кръстосват с кочове от породата Ил дьо франс. Агнетата-кръстоски растат много бързо, като на 4-месечна възраст достигат 40 кг.с 10-15% по-нисък разход на фураж. Месото е повече и е с по-малко съдържание на мазнини. За тази цел са подходящи и други породи – Суфолк, Дорсетхорн, Меринофлайш.

 

За по-подробни указания и за информация от къде и кога можете да закупите животни за вашето стопанство използвайте услугите на колектива от катедра „Овцевъдство“ при Аграрен факултет на Тракийския университет гр. Стара Загора.

 

Какви животни да се отделят за разплод? Естествено здрави, отговарящи външно на породата, която развъждаме. Те трябва да са с интензивен растеж и да са скоро зрели. Това качество е много важно. Биологичната им скорозрелост се изразява в две насоки – бърз растеж и ранно полово съзряване. При добро хранене стопанинът може да си позволи да заплоди агнетата за пръв път още на 10-12 месеца, без да чака да достигнат 16-18 месеца. По този начин биологичната и стопанската пожизнена ефективност са с висока икономическа значимост. Но ако животните не са с добро развитие, т.е. живото им тегло не е 70% от теглото на възрастните и не им е осигурено обилно хранене, не бива да се бърза с първото заплождане.

 

И още нещо трябва да знаете. Колкото и да ви харесва потомството на един коч, разменяйте бащите през 2 години. Не се увличайте по външните белези – извит профил на главата, дълги уши и опашка. Те нямат отношение към продуктивността. Еднопосочната селекция и близкото родство може да доведат до лоши резултати – понижена жизненост, ниска плодовитост, лоша преживяемост, допълнителни грижи при забозаване на агнетата. Избягвайте овце-майки с къси и много дебели млечни папили. Това ще усложни доенето и забозаването. Желателно е вимето да е жлезисто, а не месесто, т.е. след издояване да е отпуснато. Такива овце имат по-висока млечност и по-лесно се доят.

 

Ако разплодникът е с изразена извитост на главата, обърнете внимание на дължината на челюстите. Късата долна челюст пречи при пасищно отглеждане. Ако все пак много държите на такова животно, проверете дали приплодите му наследяват това качество. Ако има и други недостатъци, като седлест или шаранов гръб, меки бабки, бракувайки го още като младо животно. Не е нужно да правите излишни разходи. Естествено е кочове крипторхиди (скрити тестиси) и с не добре развити семенници да не оставяте в стадото си.

 

Ако развъждате овце за вълна, обърнете внимание на агнетата още при раждането им. Тънкорунните агнета с т.нар. кучешки влакна, които опадат до 3-4 месеца, дават повече вълна, но тя е по-груба и по-неизравнена. Освен на дължината обърнете внимание и на белотата, блясъка и къдравостта на вълната. Това са комплекс от качества, които характеризират вълнодайността на тези овце.

 

За да получите здрава, висококачествена вълна, отглеждайте овцете си на сухо и чисто, използвайте повече едра слама за постеля. През есента и пролетта избягвайте пасищата с тръни и бутраци.

 

Полутънкорунните овце, с т.нар. кросбреден тип вълна, трябва да имат освен голяма дължина на влакното и изразена характерна къдравост и блясък.

 

Напоследък много се цени и пигментираната, цветна вълна с различни нюанси. При някои породи пигментираната вълна е породен белег, а при други – изключение. Черноглавата плевенска и английската месодайна порода – Суфолк раждат черни агнета, които като възрастни са с бяло руно. Хубава, пигментирана в различни нюанси вълна се получава при кръстосването на местни овце с Медночервената шуменска,Каракачанската и Карнобатската.

 

За да е висока плодовитостта. Ако овцете, които отглеждате са подходящи за вашия район, без проблеми е една овца да ви даде две или повече агнета, ако тя е от Романовската порода или от австралийската мериносова порода – Бурула. При Черноглавата плевенска порода близнят 50% от овцете, а при добро хранене – и повече. При Старозагорската овца ще получите почти същия резултат, но тя се запложда по-трудно и агнилната кампания протича неравномерно и продължително време. При нашите тънкорунни и полутънкорунни породи (кросбредни) ще постигнете 20-30% близняемост.

 

Ако искате да провеждате селекция по близняемост, оставяйте за разплод близнаците – както женските, така и мъжките. Особено подходящи са близнилите още на първо агне овце, а близнилите до трето са сигурна гаранция за генетичните им заложби по този признак. Не използвайте родствени на вашите овце кочове. Както вече посочихме, не е желателно в едно и също стадо да действат мъжки разплодници повече от 2 години, колкото и ценни да са те. Плодовитостта и жизнеността на животните ще се влошат.

 

Нека не ви притеснява, че близнаците са по-дребни. При добро хранене те компенсират по-ниското си живо тегло след отбиването и до 12-18 месеца почти се изравняват с единаците. Най-добре е при този избор да се вземе под внимание дали майката е близнак, тъй като наследствеността за близняемост се предава на потомството чрез коча, но майката е носител на заложби за отделяне на повече яйцеклетки. За да се отделят годни за оплождане яйцеклетки, което ще повиши плодовитостта на вашите овце, преди заплождането ограничете доенето и увеличете храненето с белтъчни фуражи и с богати на витамин Е храни. Това, което ще ви се стори скъпо – 9-10 кг. концентриран фураж на овца, дадени непосредствено и по време на заплождането многократно ще се отплати в по-висока плодовитост.

 

След като се заплодят овцете ви, избягвайте да ги пасете на есенните площи от ечемик и пшеница. Те съдържат витамин Е и колоидна вода. Няма да забележите никакви признаци на аборт, но овцете ви ще се повторят. Плодът (оплодената яйцеклетка) не е инплантирана устойчиво и това води до т.нар. тихи аборти, което ще усложни целия период на агнене, а след това и доенето на овцете.

 

За да получите повече мляко. Освен избора на подходяща порода за развъждане, необходимо е да спазвате и някои изисквания при отглеждането на високомлечните овце, на техните кръстоски или хибридни форми. Грижите започвате оагването. Тогава те губят много течности, затова не пропускайте да ги поите с хладка вода с добавка на трици. Изтощеният организъм бързо възстановява тонуса си.

 

Започнете с доенето непосредствено след коластрения период. Не издоявайте всичкото мляко, а един път през деня отнемайте част от него. По този начин използвате агнето като биологичен стимулатор – овцата отдава по-бързо и по-лесно млякото си и по-бързо привиква към доенето. Рязкото отбиване е съпроводено с намаляване на млечността, а освен това се предотвратяват и маститите, тъй като агнето не е в състояние в началото да избозава всичкото мляко.

 

Голяма част от овцете отделят млякото си след известни паузи по време на доенето. Като изчакате първата порция, масажирайте вимето и подновете доенето. Алвеоларното мляко (последното) е и по-високомаслено. Не чакайте да порасне агнето и тогава да започнете доенето. Късно е. Агнето започва да яде, бозае по-малко, травматизира вимето, появяват се задържащи процеси и млякото намалява, спира или се появява мастит.

 

Животните трябва да се хранят добре със сочни фуражи (цвекло или зелени фуражи), концентрирани и висококачествени груби фуражи. Най-добре е млечните овце да се отглеждат пасищно. След оагването внимавайте с количеството на фуражите, които предоставяте. Ако агнетата не избозават млякото и вие не го издоите, маститът е неизбежен. Организирайте оагването така, че получаваното мляко да е най-евтино, но да не бъде по-късно от месец март. Иначе рискувате да не получите добър разплоден материал, защото ще го отглеждате през по-горещите месеци.

 

При смяна и преминаване от един към друг фураж приучвайте животните постепенно към тях. И запомнете – в противен случай се нарушават храносмилането и микрофлората в търбуха. Лошо се използват фуражите, настъпват разстройства и не са изключени отравяния.

 

Върху количеството на млякото влияят броят на агнетата (близнилите овце по правило превъзхождат едноплодните) и възрастта на овцата. Общо до З-то-4-то оагване млечността нараства или се задържа след което намалява. Все пактова са индивидуални особености, които сами ще установите.

 

Заплождането и особено бременността, когато започват да функционират хормоните на жълтото тяло, влияят върху количеството и състава на млякото. То рязко намалява, променя се миниралният и белтъчния му състав. При някои породи, както и при козите, това биологично противоречие е преодоляно. Температурата е друг важен фактор. Студеното, ветровитото и влажното време влошават млекоотделянето.

 

Дневният режим и броят на доенетата са фактори, които не бива да се подценяват. Режимът на отглеждане има отношение към определени рефлекси, които пряко са свързани с млечната секреция, с нейното стимулиране или задържане. Тук е важно да се спазват времето на залагане на фуража, видът, и мястото на поднасянето му, като се избягват стресовите ситуации – резки промени на условията на живот. Ако са повече животни, в стадото се установява определена йерархия според темперамента им. Необходимо е да се имат предвид навиците на животните, да се проявява внимание към техните предпочитания – към хигиената, фуража и поенето, времето за доене. Проявеното насилие води до нервно-хормонални смущения, които се отразяват на млекоотделянето.

 

Трикратното и двукратното доене се прилагат в зависимост от периода на лактация и от млечната продуктивност. Тук е необходимо да се спазва едно относително постоянство по време от едно до друго доене. Ако разликата между сутрешното и вечерното и между вечерното и сутрешното доене е много голяма или се извършва по различно време, задръжните процеси рязко намаляват млекоотделянето. При машинното доене този процес най-добре се осъществява, когато е съпроводен с подхранване с концентриран фураж в спокойна обстановка, без шум и насилие.

 

Смяната на дояча също се отразява отрицателно върху количеството на надоеното мляко. От една страна, влияние оказва непознаването на навиците на животните, от друга-тяхното стресиране и рефлекторните реакции. Ако някои овце проявяват лоши навици, необходимо е търпеливо да се подхожда към тях без насилие, иначе рискувате да изгубите изцяло продукцията им.

 

Ако стадото ви е малко, кооперирайте се при доенето с други стопани. По този начин ще получавате повече мляко за собствена преработка. Най-добре е предварително да преконтролирате индивидуалната млечност, която да изчислите за две седмици (времето, през което се запазва по-постоянна млечност). По този начин обективно ще разделите и продукцията според индивидуалните особености на овцете и периода на лактацията.

 

По възможност стопанинът трябва да се съобразява с всички изброени фактори, които влияят върху млечността. Само по този начин ще се изявят продуктивните възможности на овцете. Крайните резултати във вашето стадо зависят от вашите грижи за него, от проявения интерес и от прилагането на новостите. А опитът се придобива в процеса на работа.

 

 

Грижи за овцете през бременността

 

Есента е привидно най-спокойния период при отглеждането на овцете. Приключило е доенето и осеменяването, храненето също не е проблем. И все пак … Нека не забравяме, че точно в този период се формира в най-голяма степен бъдещата продуктивност на овцете. На първо място, при една нормално проведена осеменителна кампания, при добре подготвени овце-майки трябва да се очаква и по-висока плодовитост. А точно в този период – 50-70 до 100 дни след заплождането, се залагат космените фоликули. Гаранция за бъдещата вълнодайност е създаването на нормални условия през бременността, за да се проявят продуциращите луковици. Следователно едно балансирано хранене на бременните овце през последните 2-2,5 месеца от бременността е предпоставка за получаването на по-гъста вълна при очакваните приплоди. Това се отнася преди всичко за тънкорунните и за кросбредните овце и по-малко за местните грубовълнести.

 

Но ако искаме да получим повече нормално развити и жизнеспособни приплоди, независимо от продуктивното направление, храненето задължително трябва да се подобри, като се включат предимно концентрирани и висококачествени груби фуражи.

Есента е сезонът, когато се появяват някои заболявания по овцете. На пръв поглед те са безопасни, но ако не се вземат предпазни мерки, често се стига до големи загуби. При неправилно пресушаване се появяват мастити. Затова преглеждането на вимето, особено при високомлечните овце е належащо. При влажна есен се създават условия за копитните заболявания. Редовното почистване (подрязване) на копитата и периодичното им дезинфекциране (с разтвор от син камък или формалин) може да ни спести много грижи през зимата.

Есента е подходящо време и за проявлението на тимпаниите, преяждането и абортите. Тимпаниите, или острите подувания натърбуха, се предизвикват от хранене с лесно разлагащи се фуражи, при ферментацията на които се отделят много газове. Това са предимно бобовите култури – люцерна, детелина, зелен грах, див синап, замръзнали кореноплоди, зеле и плесенясали груби храни. Натрупаните газове в търбуха причиняват подуване на корема, съпроводено с ускорено или трудно дишане, застояване . и изоставане от стадото. Болното животно губи апетит и не преживя. Затова преди да се изкарат овцете на паша, богата на сочни бобови култури, профилактично се дохранват със сух фураж.

 

Първата грижа за болното животно е то да се спре от движение или придвижването му да стане много бавно, като предните крака са на по-високо място, с голям наклон, за да се облекчи дишането, а коремът му да се масажира през 2 часа. Ако и това не помогне, за да се намали и да спре ферментацията, му се дават 100-150 д прясно мляко, 1-2 д формалин в 200-300 д вода, 2-3%-ов разтвор от магнезиев окис.

 

Особено подходящи са тези средства в случаите на преяждане и подуване от прясно царевично зърно и кореноплоди. Но най-добре ще постъпите, ако навреме ограничите поемането на голямо количество от тях. Профилактиката е най-сигурна като предпазна мярка. Ако стопанинът закъснее с лечението, защото не е подготвен да реагира при подобно положение, краят често е фатален за животното. Необходимо е също животните да се оставят гладни в продължение на 2 дни. Ако това не помогне, трябва навреме да се потърси компетентната помощ на ветеринарния специалист (дават се очистителни, прави се троакиране и т.н.).

 

Абортите през есента също може да нанесат големи щети. Те се предизвикват както от фитоестрогенните вещества, които се съдържат в сочната растителност, появила се след есенните дъждове, така и от замръзналите сочни и от плесенясалите груби фуражи. Ранните есенни аборти се появяват най-често след паша на сочни бобови култури – грах, люцерна, детелина или на пресен подраст (30-40-дневен), на зърнено-житни култури – ечемик, овес, пшеница. Тези сочни храни съдържат голямо количество колоидална вода с минерални и естрогенни вещества, богати са и на витамини (предимно А и Е). Те стимулират зреенето на нови яйцеклетки, докато още не е инплантиран плодът в рогата на матката, в резултат на което се проявява лъжлива разгоненост, последвана, след 2-3 дни от т.нар. тихи аборти. А става и обратното – аборт и след него разгонване. Често затова може да повлияят като стимулатори и младите мъжки шилета, ако ги отглеждаме заедно с овцете-майки. Този период съвпада с пубертетните им прояви, свързани с изразена полова активност – заскачане, постоянен нагон, които не се отразяват добре на стадото. Затова най-правилно е те да бъдат изолирани.

 

Ранните аборти може да бъдат избегнати, като след заплождането в продължение на 1 месец пашата на бобови треви се ограничи до два часа и като се избягват житните. През този период допълнителното подхранване на овцете, особено с висококачествени полусухи фуражи е задължително. Късните аборти, предизвикани от замръзнали и развалени фуражи, са още по опасни. Плодът вече е голям, смущенията в майчиния организъм са неизбежни, а и време за ново заплождане няма.

 

И така, за да бъде действително спокоен есенния сезон, все пак вниманието ни към животните не бива да отслабва. Затова се изискват малко повече знания и компетентност, които пък ще ни гарантират получаването на здрави животни и на повече продукция. При добри и постоянни грижи отбелязаните неблагополучия може да бъдат избегнати, колкото и изненади да ни сервира есента, дори и свързаните с храненето на овцете.

 

 

Най – важното за агненето

 

Агненето на овцете е сезонно, но то може да протича по различно време на годината. Това зависи от района, от неговите климатични условия, от фуражните ресурси, с които разполагаме, и от прилаганата система на отглеждане. Практиката показва, че получаването на агнета може да се организира по всяко време на годината, стига да разполагаме с подходяща порода с възможности да се запложда извън сезона.

 

В страни като нашата, където годишните сезони са с ясна изразеност, биологичната приспособимост е довела до изразена сезонност на заплождането, а в широката овцевъдна практика според условията на отделните райони се е утвърдило зимното и ранното пролетно агнене. В някои високопланински райони то се провежда от началото на февруари до края на март. През последното десетилетие, съществено влияние оказа ценовата политика, като чрез изкупните цени се стимулираше получаването на агнета за пазара през декември – януари.

Ранното агнене има известни предимства.  Първо, получават се агнета, когато пазарът все още не е наситен. Второ, бременността и агненето протичат при благоприятно време – наличие на паша, фуражи и движение. Трябва да се има предвид, че при ранното агнене голяма част от фуражите отиват за яслово хранене на приплодите през зимния период, а по-късно намалява дела на необходимите фуражи за тази цел. Недостигът им обаче за овцете-майки през зимния период, който съвпада с бременността, води до риска да ни съпътстват неудачи през агнилния период – дребноплодие, понижена жизненост, дистрофии и т.н. Следователно осигуряването на необходимите фуражи е доминиращ фактор.

 

Там, където фермерите отглеждат овцете само за производство на месо, се прилага двусезонно агнене. Интересен в това отношение е опитът на франция. Как става това? Стадото от 250-300 овце се разделя на две. В едната част се организира заплождането така, че първите агнета да се получат още през септември-октомври, а във втората – през март-април. По този начин, от една страна, се осигурява месо за пазара по-продължително време, почти целогодишно и натоварването на кланичните предприятия не е кампанийно. От друга, фермерският труд се облекчава, натоварването на работната ръка е по-равномерно, наличния инвентар е по-малко, следователно и разходите за оборудване са с 50% по-ниски, отколкото за цялото стадо.

 

Нашите условия и породи (особено от вълно-месодайното направление) са подходящи за прилагането на подобна организация за по-ритмично производство на агнешко и шилешко месо съобразено с пазарните изисквания.

 

Подготовка за агненето. От успешното провеждане на агненето зависи нормалния ремонт на стадото и в най-голяма степен – ефективността от отглеждането на овцете. Затова е необходима известна подготвителна работа. Първо, трябва да се осигурят необходимите условия – боксови прегради за разделяне на овцете с по две агнета, да се набави нужния инвентар и съдове за хранене и поене, биберони. Освен почистване и подсушаване на помещението и инвентара една елементарна дезинфекция с вар и варно мляко е най-малкото, което трябва да се направи. Не бива да се пренебрегва и постелята – задължително да е суха, чиста, без плесенясала слама. За този период се приготвя и най-висококачественият груб и концентриран фураж. Сочният фураж ще се използва след оагването и по време на доенето.

 

Втората задача е внимателно и грижовно обслужване на бременните овце. В помещението им да има нормална гъстота, да се придвижват по-бавно, без струпване, за да се избягнат травматичните аборти. Обемистият фураж да се ограничи и задължително да бъде чист от плесени. Използването късно наесен на замръзнало зеле и други кореноплодни е не по-малко опасно. Същото се отнася и за водопоя -течаща и чиста вода да, но не и замръзнала. През последните дни от бременността на по-тежките, по-възрастните и склонните към залежаване овце е необходимо да отделим специални грижи.

 

Наглед това са елементарни неща, които уж се знаят, но всяка година грешките се повтарят, а оттам и загубите. И нека не забравяме – пълноценното хранене, по-продължителната паша и ежедневната разходка, ще ни гарантират нормално протичане на агненето, без трудни раждания и залежавания и получаването на жизнени приплоди.

 

Агненето. За човек с опит определянето на този момент не е проблем, но начинаещите може да се ориентират по някои видими признаци. Няколко дни преди агненето вимето се увеличава, дори порозовява, а при по-млечните овце провисва и понякога е с по-висока температура. Коремът се отпуска надолу, дишането е затруднено, а животното е неспокойно. Външно половият орган набъбва и се зачервява.

 

Някои животни, а това зависи и от темперамента им, не показват видима промяна в поведението, но в повечето случаи често прилягват и ровят с крак. Добре е, ако в този момент овцата се отдели от групата. При нормални условия, без усложнения раждането протича за 40 минути (общо от показването на мехура до излизането на плода), а от спукването на мехура до показването на агнето времето е не повече от 5 до 10 минути. При близнене второто раждане настъпва след около 10-15 минути.

 

На младите овце на първо агне и при поедър плод се налага да им се окаже помощ. Стопанинът внимателно изтегля предните крайници, изважда главата и гръдния кош на приплода. При забавено раждане бързо трябва да се почистят ноздрите и устата му, за да се задейства рефлексът на дишане. Но когато има неправилна постановка на плода, изсипване ит.н. квалифицирана помощ е неизбежна. Същото се отнася и за задържането на плацентата – ако не падне 1-1,5 часа след агненето и ако остане повече от 3-5 часа.

 

Добре е след раждането овцата-майка да се остриже около вимето, а замърсените части след раждането да се почистят. Ако се води племенна работа, задължително на агнето с боя се поставя майчиният номер или временен (условен) и се записва в книгата за оагванията.

 

Отглеждане на агнетата през бозайния период. За индивидуалното развитие на организма бозайният период е важен етап от цялостния растеж. През това време продължава оформянето на космените зародиши, главно на вторичните, по-голяма част от които едва сега ще започнат да продуцират влакна и то при подходящи условия. Следователно гъстотата на вълната ще зависи от бозайния период, особено за приплодите с еднородна вълна.

През първите дни единствената незаменима храна е коластрата.

 

Със специфичния си състав тя осигурява на младия организъм хранителни и биологично активни вещества, необходими за по-нататъшната устойчивост към заболявания и за нормалния растеж и развитие. Особено през първите две седмици след раждането трябва редовно да се следи млечността на майките и избозаването на млякото. Ако майката е маломлечна, да се използват високомлечни овце с по едно агне или тези приплоди да се хранят изкуствено с биберон с издоено от други овце мляко или с цяло краве мляко с добавка на захар и свинска мас. Най-правилно е високомлечните майки с едно агне да се доят поне един път през деня, без да се отделят за дълго от агнетата, иначе вимето им бързо се възпалява.

 

Ако през нощта агнетата се отделят от майките, през първите 2-3 седмици задължително трябва да бозаят поне два пъти през това време. Погрешно е становището, че докато бозаят, животните нямат нужда от вода. Напротив, растящият организъм има нужда от повече вода особено когато приплодите започнат да консумират концентриран и хубав груб фураж (сено). С него те отрано привикват. Първите порции започват да се приемат още след първата седмица. Затова в хранилките се залага сено, което съдържа ценни хранителни минерални вещества и витамини. Така постепенно в търбуха им се развива необходимата микрофлора и протичащите процеси в него превръщат агнето от бозайник в преживно животно.

 

Към средата на втората седмица започва подхранването с концентрирани храни. Отначало се дава едро смлян овес, а след това се прибавят царевица, трици, грах, соя или шрот и дажбата нараства от 20-50 на 200-300 г. на ден. Когато няма сочен фураж, задължително се осигурява добре облистено, висококачествено сено. Сол и вода се дават на воля.

 

Когато агнето е отпуснато, сгърчено, вълната му е настръхнала, най-напред се проверява вимето на майката, млечността й, състоянието на млечните канали. Често при лоши хигиенни условия по устните на агнетата се появяват афти и при тежки поражения те спират да бозаят. Освен лечението трябва да се отстранят и причините, иначе се стига до задържане на растежа им, което след това трудно се компенсира.

 

Не бива да се пренебрегват хигиената в помещението, осветлението, достатъчния обем на въздуха, гъстотата на животните и влагата. Това са необходимите условия за отглеждането на здрави и жизнени агнета.

.

 

Заплождане на козите

 

У нас козите се заплождат в края на август и началото на септември. Предимствата на зимното окозване са, че яретата растат по-бързо и се закаляват. При настъпването на пролетта те са вече израснали и веднага може да се изкарват на паша. Така те са подготвени и за следващата зима. При зимното окозване обаче е необходимо да се осигурят достатъчно фуражи.

 

Козите се заплождат когато са разгонени. Разгонените кози са нервни и неспокойни, често врякат, намаляват апетита си, въртят постоянно опашката си, външният им полов орган се зачервява и подува и от него изтича слуз. Разгонеността продължава 4 дни и през това време козите се съешават с пръч или се осеменяват изкуствено. Половият цикъл продължава от 16 до 20 денонощия. Ако козите не се заплодят, те трябва да се съешат отново през следващата разгоненост.

 

Когато козите се отглеждат групово и в стадото има пръч, разгонените животни се откриват лесно от разплодника и се заплождат.

 

Заплождането на козите зависи до голяма степен от подготовката им, която се осъществява чрез правилното и пълноценно хранене и отглеждане. През време на подготвителния и на случния период на козите се осигурява достатъчно паша, като допълнително се дават по 400-500 г. концентриран фураж или фуражна смеска.

 

Както овцете, така и козите може да се заплождат по няколко начина. Най-примитивният начин е свободното съешаване, при което пръчовете се отглеждат заедно с козите и ги покриват на пасището. Недостатъците на свободното съешаване са следните: не се знаят датата на заплождането на козата и датата на раждането; пръчовете бързо се изтощават и загубват оплодителната си способност; не може да се контролира времето на раждането на яретата.

 

Друг начин на заплождане на козите е съешаването „от ръка“. Разгонените кози се водят при избрания от стопанина им пръч за съешаване. Този начин дава възможност да се знаят точните дати на покриването и наокозването и може да се избира сезонът за заплождане, който е най-благоприятен за стопанина и за козата. При съешаването „от ръка“ един пръч покрива дневно по 2 кози – една сутрин и втора вечер. Между скачките пръчовете трябва да почиват най-малко 3 часа.

 

Използване на овцете за мляко

 

Млечността е една от основните продуктивности на овцете в нашата страна. Българските местни овце са доени през вековете, доят се и сега, когато са с качествено подобрен състав на вълната и са създадени редица нови породи. Независимо, че продуктивното направление на овцете от новосъздадените породи е за вълна и месо, те ще се доят, докато икономическата конюктура стимулира получаването на овче мляко. Освен това вече повече от 20 год. се създава млечно направление.

Млечното направление се създава на основата на двете местни породи – Плевенска черноглава и Сарозагорска овца, както и чрез променливо кръстосване с още две породи – Аваси и Източнофризийскаовца, внесени съответно от Израел и Германия.

 

Независимо от породното подобряване и създаването на овце с направление за мляко при сегашното състояние на овцевъдството от всяко продуктивно направление, развъждано у нас, може да се получи по 15-30 кг. мляко от овца в повече само чрез организационни мероприятия. На първо място това е ранното отбиване на стоковите агнета и доенето на майките им. Тези резерви може да се използват от всеки стопанин за увеличаване на собствените му приходи.

 

При овцете се прилага ръчно и машинно доене. Ръчното доене е много трудоемък и тежък процес. Един опитен дояч може да издои 100-120 овце дневно. У нас, както и в другите балкански страни овцете се издояват отзад. При ръчното доене трябва да се спазва определена техника на издояване на овцете. Първоначално се извършва раздояване, след това същинско издояване и накрая доиздояване.

 

Раздояването се извършва с дясната ръка, а с лявата се придържа вимето и се отстранява опашката. При това приложение палецът на дясната ръка се свива до ставата и с другите пръсти се правят последователни, бързи и ритмични движения. Дясната цицка леко се притиска и млякото излиза във вид на струя. По същия начин се раздоява и левият дял на вимето. Движенията на ръката трябва да наподобяват бозаенето на агнетата, подпомагащи естественото отпускане на задържащите мускули на цицките.

 

При същинското издояване вимето се хваща здраво с двете ръце в основата, като двете полукълба се стискат едно към друго до пълното им издояване. Вимето не трябва да се дърпа надолу, а натискът да има хоризонтална посока. В противен случай то може да се травматизира.

 

При тази фаза се издоява млякото от цистерната, млечните канали и част от алвеолите. Това налага доиздояването на останалото количество мляко, което е най-богато с мастни вещества. Извършва се по същия начин, както в началото на раздояването. При някои овце остатъчната порция мляко е значителна. Тя се издоява по-лесно, ако след същинското издояване се направи лек масаж на вимето по посока цицките към цистерната и обратно в продължение на 30-40 сек.

 

  • практиката някои овцевъди след издояването практикуват придойване на овцете. Придойването се състои в това, че след като цялото стадо е издоено, овцете се връщат и се доят отново. При това положение, ако овцете се доят три пъти дневно, те фактически преминават 6 пъти през доячите. Придойването е напълно излишно, когато при доенето се прилага масаж на вимето.

 

Веднага след издояването млякото се прецежда през метална цедка или тензух. През време на доенето цицките трябва да се мокрят и изчистват с вода,

 

  • не с мляко, което е неправилно и нехигиенично. За да се доят овцете по-удобно и да сучат агнетата по-лесно, необходимо е овцете да се пострижат. Не бива да се допускат биене, викане и грубо отнасяне към овцете, тъй като това силно ги затормозява и те задържат млякото си.

 

  • началото на дойния период овцете се доят три пъти през деня. С напредването на лактацията и намаляването на млякото се преминава към двукратно доене – сутрин и вечер. В края на лактацията овцете се доят един път през деня, след това през един или два дни и се пресушават. При неумело пресушаване може да се предизвика възпаление на вимето (мастит).

 

През студените месеци овцете се доят в овчарниците,  а през лятото –  в дворчетата. Много стопани използват специални станоци за доене.

 

При машинното доене на овцете се използват различни системи доилни машини, включително и български (ДИО-4А, ДИО-6, Д1/1О-8, ДИО-2х6М „Совалка“, ДИО-2Х12). Някои от тях са мобилни и се придвижват сравнително лесно. Подходящи са за по-нискомлечните овце.

 

За успешното внедряване на машинното доене е необходимо да се спазват редица изисквания. На първо място овцете трябва да имат подходящи вимета за машинно доене, т.е. цицките да бъдат изравнени с долната част на вимето. Общо взето, повечето овце имат подходящи вимета, но трябва да се създадат по-изравнени стада в това отношение.

 

Честотата на доене има важно значение за повишаване на количеството на издоеното мляко. Установено е, че най-добра организация се постига при двукратното доене през деня, въпреки че при трикратното дойната млечност е с 12-15% по-висока. Трикратното доене се препоръчва при стада с млечност над 100 кг.

 

Успехът на машинното доене зависи до голяма степен от подготовката на доячите. Правилната подготовка на овцете за доене, междинният масаж и машинното доиздояване са задължителни при всички доилни системи.

 

Използване на козите за мляко

 

Правилното доене на козите е важно изискване за получаване на по-голямо количество качествено и чисто мляко.

 

В частните стопанства, където в повечето случаи козите се отглеждат по естествен начин, ако ярето (яретата) не е в състояние да избозава цялото количество мляко от майката, необходимо е козите да започнат да се доиздояват още в самото начало на лактацията.

 

Установено е, че броят на доенетата зависи от млекообразуването и трикратното денонощно е напълно достатъчно. Някои майки с много висока дневна млечност може да се доят дори 4 пъти на ден.

 

Важно е да се знае, че козите с повече от едно яре започват да се доят след отбиването на всичките ярета.

 

Козите са сравнително неспокойни животни и са твърде чувствителни към някои стресови състояния, като грубо поведение на стопанина, болезнено и неправилно доене, смяна на дояча и промяна на часовете на доене, което силно се отразява на млечната им продуктивност. При дружелюбно отношение към тях козите изпитват облекчение и удоволствие от доенето, стоят спокойни и дават възможност да се издои цялото количество мляко от вимето.

 

У нас почти всички местни кози и козите от Българската бяла порода влизат в лактационен период и започват да се доят от края на април и началото на май. Те се доят три пъти в денонощието до края на август, два пъти през септември и октомври и един път до края на лактационния период.

 

Козите, отглеждани в частните стопанства, обикновено се доят на двора или под навес, като не е необходимо да се завързват или да се държат от помощник.

 

Правилното доене включва предварителното измиване с топла вода и подсушаване на вимето с чиста кърпа. След това доячът измива добре ръцете си със сапун, с леки движения на пръстите и дланите масажира вимето и едва тогава започва доенето. Важно е да се знае, че бързината на доенето трябва да е такава, че 1 I мляко да се получи с около 70-75 натискания на цицките в минута. Към края на доенето се извършва лек, т.нар. заключителен масаж на вимето, след което млякото се издоява до край.

 

Пълното издояване има извънредно голямо значение. При непълното издояване, освен че се губи мляко, което съдържа голямо количество мастни вещества, неиздоеното мляко може да доведе до появата на възпаление на млечната жлеза (вимето), до преждевременно пресушаване или скъсяване на лактационния период.

При трикратно доене през време на пасищния период се препоръчва козите да се доят сутрин в 6, на обяд – в 13 и вечер – в 20 часа, а при двукратно доене – сутрин в 6 и вечер около 19 часа. Неспазването на точните часове на доене води до намаляване на млечната продукция, тъй като козите изживяват стрес.

 

Съществуват три начина на ръчно доене – с два пръста, с подгънат палец и юмручно доене.

 

При доенето с два пръста доячът стиска с два пръста (палеца и показалеца) цицката до основата й и я дърпа, за да изтече млякото. Този начин на доене е неправилен. При него цицките и вимето се опъват, в резултат на което вимето отслабва и увисва; издоеното мляко мокри цицките и така се замърсява, а след като изсъхнат, цицките се напукват.

 

Доенето с подгънат палец е също неправилно. При него цицката се хваща при основата на вимето с показалеца и със ставата на подгънатия палец. Чрез последователно притискане с останалите пръсти млякото се издоява. При притискането със ставата на палеца цицката може да се нарани. Доенето по този начин се прилага при кози с къси цицки или в случаите, когато те лесно отдават млякото си.

 

Юмручното доене е най-подходящият начин на доене. При него цицката се обхваща в основата с палеца и показалеца, така че палецът да мине под показалеца, притиска се и чрез последователен натиск със средния, безименния и малкия пръст млякото се издоява. По този начин се избягва натъртването на цицките и вимето.

 

След окончателното издояване вимето трябва да се избърше със суха и мека кърпа, а сухите и твърди цицки да се намажат с вазелин.

 

Издояваното мляко се прецежда през гъста цедка, за да се отстранят падналите при доенето примеси, и се охлажда, за да не се развият микроорганизми, които предизвикват вкисването му.

 

Преди и след всяко доене използваните съдове се измиват с гореща вода, за да се дезинфекцират.

 

За да се избягнат стресовите състояния при издояването на козите, необходимо е да се спазва строг режим. Козите се доят в едно и също време, без излишни викове и удари. Машинното доене на козите е ограничено. То изисква козите да имат висока млечност и продължителна лактация, а цицките да са правилно оформени. Вимето на козите бива 4 типа: квадратно,

 

крушовидно, конусовидно и раздвоено. Най-подходящи за машинно доене са козите с квадратно виме, което е с еднакво развити половинки и с нормални по размер цицки. По размери на цицките, вимето на козите е по-близко до вимето на кравите, отколкото на овцете. Следователно доилните чаши за овце не може да се използват за доене на кози. За целта са необходими доилни чаши, конструирани спрямо параметрите на цицките на козите, или да се употребяват чашите за крави. Цицките на козите са конусовидни и бутилковидни. Подходящи за машинно доене са конусовидните цицки.

 

Най-известната конвейерна доилна инсталация за кози е „Но1о-5“ на белгийската фирма „Мелате“. Подходяща е за оборно отглеждане на кози. Заема малка площ, а производителността й е 140 кози на час. Френската фирма „Лорен-Котебор“ произвежда доилни инсталации в линия с 2 х 5 места и с производителност 100 кози на час. В планинските райони на Франция се използва подвижна доилна инсталация с производителност 70 кози на час. Има още редица модели доилни инсталации, които може да се закупят от наши фермери, които отглеждат по-голям брой кози. Козите се приучват по-бързо от кравите и овцете към машинно доене.

 

Използване на овцете за месо

 

При използването на овцете за месо стопаните трябва да се стремят да получат достатъчно количество и висококачествено месо. Както овчето мляко, така и агнешкото и шилешкото месо се търсят много на международния пазар. В структурата на общото количество овче месо, което се получава у нас, основният дял се пада на агнешкото месо.

 

В различните райони на страната в зависимост от фуражните условия и породния състав на овцете може да се прилагат интензивно, обикновено оборно и пасищно угояване на агнета, шилета и овце.

 

Повече и по-качествено месо се получава при промишленото кръстосване на стоковите овце от възпроизводителните стада с месодайни кочове от породите Ил дьо франс, Ромни марш и Меринофлайш. Получените кръстоски показват по-висок прираст, по-добре оползотворяват фуража и имат по-висок рандеман на месото.

 

Друга възможност за увеличаване на количеството на агнешкото месо е използването нат.нар. хибридизация в овцевъдството. Същността нахибридизацията се състои в съешаването на овцете-майки от стоковите стада с кочове от многоплодни породи, като Романовска и Източнофризийска овца и последващо кръстосване с кочове от месодайни породи. По този начин количеството на месото се увеличава освен от угояването, но и от получените повече агнета.

 

Определяне угоеността върху живи агнета, шилета и овце

 

При закупуване на живи агнета за търговски цели, както и за лична консумация, човек трябва да умее да определя угоеността на живите животни. Определянето става основно върху три места от тялото на агнетата, шилетата или овцете. Това са основата на опашката, поясната част до кръстеца и гръдната кост.

 

Основата на опашката се опипва с пръстите на ръката, за да се определи доколко тлъстината покрива отделните прешлени на опашката. При по-голяма угоеност на животните отделните прешлени на опашката трудно се разграничават един от друг. Разбира се необходима е известна практика, за да се добие правилен усет за добра охраненост на различните индивиди.

 

Опипвайки вертикалните и напречни израстъци на поясните прешлени и кръстеца сравнително лесно може да се определи угоеността както на агнетата, така и на шилетата и овцете. Колкото по-трудно се напипват прешлените и техните израстъци, а така също и кръстеца, толкова по-охранени са животните. При слаби животни тези части стърчат през кожата и вълната, като даже не се налага да бъдат палпирани.

 

Гръдната кост, нейната издаденост напред пред гръдния кош и нейната замускуленост говори за добри месодайни качества на животните. Тя е особено подчертана при месодайните животни и техните кръстоски. Именно тя придава правилна паралелопипедна форма на преценяваните агнета и овце. Острата форма на гръдната кост и изравняването й с предните крайници не дава добра характеристика за месодайност.

 

Допълнително се преценяват ширината на гърба на животните, широчината на холката (да не е разделена в средата), бъчвообразността на гръдния кош и неговата замускуленост (да не се броят ребрата), широко поставените задни крайници и тяхната запълненост с мускулатура до скакателните стави. Всички тези признаци определят в крайна сметка охранеността на животните и месодайните им качества.

 

Използване на овцете за вълна

 

У нас всички породи овце се използват за производство на вълна. При овцете от новосъздадените породи вълната е главната продуктивност. В нашата страна се получават почти всички видове вълна – тънкорунна (мериносова), полутънкорунна (кросбредна и циганска), както и груба и полугруба вълна от местните овце.

 

Овцете от различните породи трябва така да се използват за вълна, че да се получава качествена вълнена суровина. Според БДС-507-88 най-важният признак е дължината на вълната. При едногодишен растеж дължината на вълната отговаря на изискванията на стандарта и затова не се препоръчва друг срок на стрижба освен един път на 12 месеца.

 

При растящите млади животни се препоръчва двукратната стрижба за 18-месечен растеж – на 6-7 месеца и на 16-18 месеца. Получената вълна от двете стрижби също отговаря на стандарта. Освен това при двукратната стрижба на шилетата се получава 0,5-1,5 кг. по-висок настриг отколкото при еднократната стрижба при 18-месечен растеж.

 

Получаването на качествена вълна е свързано с редица фактори, по-важните от които са следните:

 

Хранене. Много важно е овцете да се хранят равномерно през цялата година. Достатъчни са 10-15 дни недоимъчно хранене, за да се получи изтъняване на вълненото влакно, или т.нар. гладна вълна. Гладната вълна се получава предимно през пролетта след оагването на овцете, когато и зимният сезон влияе върху изтъняването на влакното. Като възможност да се измени мястото на изтъняването може да се посочи промяната на сроковете на стрижбата. Овцете оттънкорунните породи, при които най-често се среща гладната вълна, може да се стрижат през есента. Тогава изтънената част се разполага към върха на влакното под замърсения участък, а не в средата на щапела.

 

При овцете, чиято основна продукция е вълната, не бива да се прилагат методите за интензификация на размножаването, като двукратното оагване за една година или трикратното за две години. Ако фермерите искат да получават качествена вълна, трябва да знаят, че всяко оагване нанася голяма вреда върху здравината и нежността на влакната. Тези методи могат да се прилагат само при бракуваните овце или в стоковата част на някои възпроизводителни ферми.

 

Отглеждане. Когато помещенията за овцете са замърсени с кал и изпражнения, подът не е покрит със слама и животните лягат върху тора, получава се изгоряла от амоняка вълна с жълт цвят и без серей. Поради това помещенията трябва редовно да се почистват и да се застилат със слама.

 

Селекция. При избора на овце за разплод трябва да се бракуват животните с мъртви и прекъдрени влакна във вълната, защото тези признаци до голяма степен се унаследяват и се предават на потомството.

 

Стрижба. При стрижбата на овцете трябва да се спазват определени изисквания за качествена работа:

 

Вълната да се стриже колкото е възможно по-ниско до кожата, равно, без да остава вълна по овцете. Това дава възможност при изкупуването вълната да се отнесе към I клас с дължина 6,5 ст и нагоре.

 

 

Да не се допуска престригване. Това води до скъсяване и до пълно обезценяване на част от вълната, която отива в пострига.

 

Да не се допуска разкъсване на руната. Вълната от цели руна по-лесно се класира и сортира.

Да не се допуска порязване на овцете.

 

Когато фермерът отглежда 150-200 овце, за него няма да е изгодно да поддържа стрижбен агрегат, освен ако закупи единични машинки. Най-добре е овцете да се стрижат от специализирана стрижбена бригада.

 

През първите дни след стрижбата овцете са силно чувствителни към промените в температурата. При застудяване на времето млечността силно намалява, затова е необходимо през първите 10-15 дни след стрижбата овцете да се пасат близо до овчарник или навес, за да може да се подслонят при дъжд и буря.

 

Съхраняване на вълната. Складови помещения за съхраняване на вълната са необходими, когато се налага вълната да се запазва продължително време. При съхраняване в неподходящи помещения вълната може да се запари, да се нападне от молци и др.

 

Бракуване и реализиране на овцете и козите за месо

 

При отглеждането на овце и кози всеки фермер трябва да се стреми да съхранява за повече години живота и продуктивността им. Тъй като до близо 2-годишна възраст овцете и козите не дават агнета, ярета и мляко отглеждането им до по-късна възраст и получената продукция през следващи години намалява до минимум разходите за отглеждането на животните до разплодна възраст. Обикновено овцете при добро хранене и отглеждане достигат 10 -12-годишна възраст и се изплащат многократно на стопанина.

 

Всяка година след приключването на лактацията трябва да се извършва преглед на овцете и козите в стадото, като се бракуват възрастните, заболелите и нископродуктивните животни. Най-напред се преглеждат зъбите на овцете, за да се прецени дали може да отгледат още едно агне. Ако зъбите са просмукани, със силно оголени корени и се клатят или липсват овцете се бракуват. Установено е, че много овце след 6-годишна възраст остават със здрави, плътно поставени резци и може да се оставят за разплод.

 

Овцете и козите имат на долната челюст 4 двойки резци, а на горната челюст липсват резци. Млечните резци са малки, къси и бели. Те израстват до 4-месечна възраст на агнетата, а след това постепенно се сменят- първата двойка с постоянни резци на 18 месеца, втората на около 2 години, третата до 3-3,5 години и четвъртата двойка на около 4,5 години.

 

След това трудно се установява с точност възрастта, но по разположението на резците, тяхното изтриване и просмукване може да се прецени дали животното може да изкара още една стопанска година. Възрастта се определя най-точно, ако животните са номерирани и се водят на отчет в зоотехническите книги. Главният критерий при годишния преглед на овцете трябва да бъде не възрастта, а възможността от животното да се получи задоволителна продукция.

 

Освен на зъбите фермерът трябва да обърне внимание на телесното състояние и на продуктивността на отделните животни. Често се бракуват едри и млади овце и кози поради недостатъци на вълната, яловост, ниска млечност и др. Така, че стопанинът е задължен да прецени много показатели и едва след това трябва да реши да бракува дадено животни.

 

Бракуваните овце и кози се подлагат на угояване и след това се реализират за месо. Обикновено животните се събират в отделно стадо и се угояват пасищно в продължение на 30-40 дни. След това се затварят в помещение и 20-25 дни се хранят интензивно с концентрирани и зелени фуражи. При добре угоените възрастни овце за 70-80 дни живата маса се увеличава с 8-10 кг., а кланичната – с 10-15%. По-висок прираст може да се получи чрез пускане на кръв от овцете, напр. два пъти през 15 дни по 400 ст3 от овца.

 

 

Обработка на кожички от агнета и ярета

 

Във фермите се получават кожи от малки агнета, отпаднали или заклани по необходимост. Те могат да бъдат обработени за битови нужди с декоративно предназначение. Особено подходящи за целта са кожички с груби дълги влакна, с изразени извивки (къдравост), бели или петнисто-шарени. Малките ярешки кожички, особено тези от местни кози с дълъг косъм и различна пигментация са не по-малко ценни. Те не се изкупуват, но могат да внесат уют и топлина във вашия дом стига да знаете как да ги обработите, а защо не и източник за дребен бизнес.

 

Има много начини за обработка при домашни (занаятчийски) условия. Обработката се свежда до прилагането на няколко процедури: 1. Изпиране и накисване; 2. Изтьргване на тулата; 3. Намазване на тулата с каша (щавене, лешене); 4. Изпиране и изпъване; 5. Сушене и дообработване на тулата.

 

Прането може да се извърши по няколко начина. Изсушената кожичка се накисва в студена вода за отстраняване на механични примеси, кал и кръв. За тази цел може да се приготви и използва каша от печена хума или на перилни препарати. Температурата на водата не бива да надвишава 40°С. След като кожичката се отдели за половин-един час, се пристъпва към изстьргване на тулата от останалите по нея части от подкожието – мазнини, съединителнотъканни и мускулни парчета и др.

 

Изпраната кожа се намазва с каша (хлебен квас или разбито брашно и сол). Така намазана престоява 3-4 дни. Най-подходяща е хлебната щтава. Тя се приготвя от равни части овесено и ръжено брашно. В 1 л. вода с температура 40°С се разбива 200 д брашно, 10 д хлебна мая и 20-30 д сол. Така приготвена кашата се оставя да вкисне за 12 часа в топло помещение (30°С). За 1 кг суха кожа се използва 3 I от тази каша. Кожите трябва да плуват в нея. След това се изпират, може да се използва настърган сапун размит в хладка вода (400). За заздравяване на космената покривка изпраната кожа се потапя да престои 2-3 дни в разтвор приготвен от 5 I вода, 500 д стипца и 250 д готварска сол. След отцеждане кожичката се изпъва и фиксира на дървена плоскост. Доизсушаването става на сянка или в проветриво помещение. Добре е да се посипе тулата с дървени стърготини, след подсушаването се изтръсква и изчетква от тях. За по-добър вид на тулата може да се намаже с разбит яйчен жълтък.

 

Друг вид обработка може да се извърши с оцет. За 1 кг. кожа се използва 3 л.оцетен разтвор, ако е 12%-ов съотношението е – 300 мл. оцет и 700 мл. вода, при 6%-ов съотношението е обратно. В този разтвор кожите престояват 2 денонощия, през това време се разбъркват периодично. Дъбенето може да продължи с отвара от кори или клонки от върба (отвара от тях с 50 д сол за литър). В този охладен разтвор кожичките престояват потопени 2-3 денонощия. След това процедурата по изпирането и дообработването е същата, както бе посочено.

 

За пофино обработване на кожичките за декоративни цели или предназначени за препариране на агнета и козлета се извършва след прането т.нар. лешене. За да избегнете опадването на вълната (космената покривка) и за да се почисти тя от мазнините се налага накисване и второ пране в разтвор от 30-40 д сол, 2 т1 формалин в литър вода за 1 час. След оцеждане кожичката се поставя в съд с разтвор съдържащ на 1 I вода 10 т1 мравчена киселина и 40 д сол. В него престоява 2 денонощия, през това време се разбърква периодично. След отцеждане се хромира в разтвор, който съдържа – 35 д сол, 4 д хромозол и 1 т1 оцетна киселина в 1 I вода. Кожата се отцежда, суши, разбива, доизстъргва. Когато е полусуха се омаслява 2-3 пъти с електролитни масла. Цели се кожичката да остане мека и еластична, да не настъпят изменения в размерите й. При намазването на тулата се използва четка, като се предпазва косъма. Така обработени кожичките могат да се използват след предварително направени макети за препариране, ако са от подходящо одрани животни. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ