Отглеждане на дини и пъпеши на открити площи » Съвети в земеделието

Отглеждане на дини и пъпеши на открити площи

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДИНИ И ПЪПЕШИ НА ОТКРИТИ ПЛОЩИ

Дините и пъпешите са традиционни за българското градинарство зеленчукови култури, чиито плодове инат отлични вкусови качества и са обект на засилено търсене, и масова консумация през летните месеци. През този период на годината те се приемат след предварително охлаждане и имат изключително освежаващо, и благотворно въздействие върху човешкия организъм. Консумацията им засилва усещането за естествена наслада от, приетата храна, което е много важно условие за рационално и здравословно хранене.

Независимо от съществуващите традиции и богатия практически опит, често при отглеждането на двете култури се допускат пропуски от технологичен характер, поради несъобразяване с биологичните им особености. В резултат на това растенията формират по-ниски добиви, а получената продукция е с влошени хранително-вкусови качества.

Основно за нашата страна е средно ранно-то производство на дини и пъпеши, при което растенията се отглеждат чрез директна сеитба, а продукцията постъпва на пазара през месеците юли, август и септември От предлаганите в специализираните магазини сортове дини внимание заслужават Боряна, Кримсон суит. Луна и Кенди. Последните три са устойчиви на фузарийно увяхване, а всичките са толерантни на антракноза. Атрактивни при сорта Кенди са много едрите плодове, които имат удължено овална форма, а средната им маса е между 10-13 кг. За производственото направление пъпеши основни са сортовете от сортотипа летни, които притежават специфичен аромат и отлични вкусови качества. С много добър пазарен вид и висок добив са българските сортове Хибрид 1 и Хибрид 5. Внимание заслужават хибридните сортове от типа Галия – Макдимон – израелски – Анзер и Сега – турски, които са с много висок биологичен потенциал, устойчиви са на фузариум и са толерантни на брашнеста мана. Плодовете им са със средна маса между 1.5-2.5 кг, с фин аромат и много – добър вкус, с дълъг период на съхранение и добра транспортабилност. С превъзходни вкусови качества и много фин, приятен аромат е сорт Десертен 5, който също е високодобивен. но плодовете му са по-дребни – 1 – 1.5 кг. Вегетационния период на посочените сортове пъпеши е между 70 и 80 дни. За да се удължи консумацията на пресни пъпеши, в сортовия набор може да бъде включен представител на сортотипа зимни пъпеши – Медена роса. При отглеждането му е необходимо да се има предвид, че поради по-дългия вегетационен период (100-110 дни) плодовете му достигат ботаническа зрелост през втората половина на август, а за да станат годни за консумация, те се нуждаят от следберитбено лагеруване най-малко в продължение на един месец.

Няма съществена разлика в основните технологични моменти при отглеждането на дини и пъпеши. При избора на площ трябва да се има предвид, че най-високи добиви се получават на площи, освободени от изкоренени стари овощни или лозови насаждения и гори, както и след разорана люцерна или житни култури, особено когато производството е в по-големи мащаби. В по-малките лични стопанства или семейни ферми, с преобладаващо отглеждане на зеленчукови растения, много добри предшественици са луковите и кореноплодните култури. В районите с често духащи умерени и силни ветрове, на откритите, незащитени места, не трябва да се от-глеждат пъпеши, поради голямата чувствителност на растенията, изразяваща се в разкъсване на листата и разместване на стъблата, в резултат на което намалява общата им продуктивност.

Подготовката на определената за засяване площ трябва да започне още през есента. След освобождаването й от предшественика тя се дискува. Извършва се текущо подравняване, а след него основно торене, при което върху цялата площ равномерно се разпръскват 4-5 т разложен оборски тор, 25-30 кг суперфосфат и 25 кг калиев сулфат на декар Непосредствено след това почвата се изорава на по-голяма дълбочина 32-35 см. Много голям ефект върху развитието и плододаването на растенията оказва продълбочаването на 40-45 см. То се извършва едновременно с изораването или непосредствено след него и дава възможност за по-добро влагозапасяване на почвата и за развитие на по-мощна и по-активно функционираща коренова система. В резултат на това добивите могат да нараснат с 20-30%.

През пролетта, в края на март или началото на април, в зависимост от типа и структурата на почвата, площта се бранува или се култивира. При структурни и силно заплевелени почви се препоръчва второ култивиране, няколко дни преди сеитбата, а на по-сбити, безструктурни и силно уплътнени почви се преорава на дълбочина 16-18 см, и след това се дискува. Преди последната пролетна обработка върху цялата площ се разхвърлят по 20-25 кг суперфосфат и 20 кг карбамид на декар. Много високи добиви се получават, когато разпръснатото внасяне се съчетае с внасяне на торовете в гнездата. За борба срещу едногодишните житни плевели, площта се третира с хербицида дуал – 300 /м3декар, а срещу двусемеделните – с коргофор – 350 г/декар. Третирането се извършва след сеитбата, преди поникване на културата и плевелите,

Срокът на сеитба се определя от климатичните особености на района и на годината. Критерий е почвената температура на дълбочина 10 см, която трябва трайно да се задържи над 12″С. Обикновено за Южна България такива условия се създават между 15 и 20 април, а за Северна България през третата десетдневка на месеца. Определените за сеитба семена се обеззаразяват чрез накисване в 30% перхидрол, смесен с вода в съотношение 1:10 в продължение на 20 минути за пъпешите и 120 минути за дините. Най-добре това става в пластмасов съд при периодично разбъркване. След изтичане на посоченото време, семената се промиват добре с чиста вода, просушават се и могат да се сеят. За обеззаразяване на семената може да се използва и препаратът ТМТД в доза 4 г на 1 кг семена. С цел да се повиши тяхната жизненост и да се увеличи процентът на поникналите растения, семената могат да се обработят термично, като се поставят за 24 часа в термостат при температура 4(ГС. Ефикасно е и т.н. слънчево прогряване, при което те се покриват с полиетиленово фолио и се държат на слънце 10-12 дни. На поливни и на по-малки площи може да се сее с рътени (покълнали) семена или със семена на-киснати за 18-24 часа в хладка вода. За получаване на по-високи добиви, преди засяването семената могат да се третират с универсалния хуматен тор хумустим. За 1 кг семена са необходими 100 мл тор, който се разтваря в 2 литра вода.

Значително увеличаване на общия добив и на стопанската ранозрялост на растенията се получава, когато семената се облъчат предсеитбено с разработената в Аграрния университет в гр. Пловдив система за лъчева стимулация.

В зависимост от мащабите на производството, утвърдените традиции и наличната материална база, засяването на дините и пъпешите се извършва ръчно или механизирано. На малки площи успешно може да се приложи ръчно гнездово засяване на семената. За дините, през 2 м се очертават редовете, в които ще бъдат разположени гнездата, след което по дължината на всеки ред през 80-100 см се маркират местата на гнездата. За пъпешите тези разстояния са 1.5 м между редовете м 50-60 см между гнездата в реда. На определеното за всяко гнездо място се слагат: по 2-3 кг добре угнил оборски тор: 30 г двоен суперфосфат и 20 г амониева селитра или карбамид. След смесването им с почвата, чрез накопаване, се оформят гнезда с диаметър 25-30 см и дълбочина 5-8 см, в зависимост от почвения тип и наличната почвена впага. Засяват се по 5-6 семена във всяко гнездо, покриват се с 5-6 см влажна и рохкава почва, след което гнездата се мулчират с оборски тор при дебелина на слоя 2-3 см. При този начин на засяване за 1 декар са необходими 300 – 350 г семена и за двата вида.

При производство на по-големи площи и наличие на сееща техника, засяването може да се извърши механизирано при същите междуредови разстояния. Сеитбената норма е по-голяма – 400-500 г/дка за дините и 350-450 г/дка за пъпешите. Дълбочината на засяване е 4-5 см при влажна и студена пролет (на по-влагоемни почви), и 6-8 см при суха и топла пролет (на по-леки м лесно просъхващи почви). Много рационална (особено за дините) е т н. етажна сеитба, която може да се приложи както при ръчното гнездово, така и при механизираното редово засяване. При нея половината от семената се засяват на дълбочина 4-5 см, а останалите на дълбочина 7-8 см. Този начин на сеитба осигурява поникването на необходимия за нормално гарниране на посева брой растения, независимо от климатичните особености на пролетта.

За улесняване на механизираните междуредови обработки, на растителнозащитните мероприятия и изнасянето на продукцията, може да се приложи и лентова схема на засяване на се-мената в двуредови ленти с разстояния 100 см между редовете в лентата и 300 см между лентите (схема 300+100 см) за дините, а за пъпешите 80 см между редовете в лентата и 200 см между лентите (схема 200+80 см). Вътрередовите разстояния не се променят. Тази схема на засяване не само осигурява възможност за по-висока степен на механизация на технологичните операции, но е предпоставка за по-качествено поливане и по-ефективно използване на поливната вода.

Основните грижи през вегетационния период трябва да бъдат насочени към регулиране и поддържане на необходимия воден и хранителен режим и провеждане на редовни растителнозащитни мероприятия. За осигуряване на оптимална гарнираност на посевите, във фаза 2-3-и същински лист, растенията се прореждат, като се оставя по едно на посочените разстояния, окопават се и се загърлят с рохкава почва. При образуване на първите разклонения се подхранва с 20 кг амониева селитра на декар, окопава се втори път и се загърля Торът се разпръсква от двете страни на всеки ред в ивици с широчина 50 см, след което почвата се обработва с култиватор на дълбочина 12-15 см. Освен с почвообработките, борбата с ппевелната растителност през вегетационния период може да се води и чрез използване на хербициди. Подходящи са фузилад супер -250-400 см3 на декар и фуроре – 200-350 см3 на декар. За да има ефект приложението им трябва да става в ранните фази от развитието на плевелите – 3-4 лист.

При дините, след образуване на първия завърз, разклоненията се насочват успоредно на редовете, междуредията се култивират, прокарват се поливните бразди и се провежда първата поливка. Втората поливка се провежда, когато първите плодове достигнат диаметър 8-10 см. В години с незначителни валежи през лятото и особено на по-леки почви при дините е необходимо да се извърши и трета поливка с поливна норма 35-40 м3 на декар. При тази култура обилното поливане и увеличаване броя на поливките води до получаване на плодове с по-дебела кора и по-ниско захарно съдържание. Във връзка с по-слабо развитата коренова система на пъпешите, броят на поливките при тях е по-голям. Ритъмът на поливане е както при дините плюс 1-3 поливки през беритбения период. Поради съществуващата опасност от напукване на плодовете, поливната норма трябва да бъде не по-голяма от 30-35 м3/дка. И при двете култури ефектът от поливането е много по-голям и добивът значително се увеличава, ако с първата поливка се внесе на декар 1000 кг пресен или 1500 кг полуразложен оборски тор, размит в поливната вода. За оптимизиране на хранителния режим, увеличаване продуктивността на растенията и подобряване качеството на плодовете, през периода от цъфтеж до формиране на първите плодове, се провеждат 2-3 листни подхранвания. За целта много подходящи са водоразтворимите сложни торове агролиф – 300-500 г/дка, фитона 3 – 250-350 г/дка, хумустим – 40 мл/дка.

При отглеждане във ветровити райони много полезна практика е засипването на най-долните 3-4 възела на основните стъбла с влажна и рохкава почва. От тях се развиват допълнителни корени, които не позволяват обръщане и разместване на растенията от вятъра, и подобряват усвояването на водата и хранителните елементи.

На по-малки площи, при дините, може да се извърши зелена резитба, изразяваща се в прищипване на върха на централното стъбло след образуването на 5-6 листа. Това предизвиква по-бързо формиране и по-интензивно нарастване на първоразредните разклонения, върху които се залагат женски или хермафродити цветове. При пъпешите, освен препоръчаното за дините прищипване на върха на стъблото, зелена резитба може да се извърши и на разклоненията, като върховете им се прищипват над петия лист от последното плодче, а безплодните се премахват изцяло.

При възможност, в парцела, където се отглеждат дините и пъпешите или близо до него, се разполагат кошери на пчелни семейства, които подобряват опрашването и повишават добива на плодове.

Важно технологично звено при отглеждането на дините и пъпешите на полето е опазването на растенията от болести и неприятели. По-чувствителни към гъбни болести са пъпешите. Най-опасната болест за тях е маната по тиквовите, която в много райони на страната е известна под наименованието кубинска мана. За да не се допусне развитие на болестта, която при благоприятни условие може за кратко време да ликвидира цялата листна маса, е необходимо посевът да се напръска профилактично при поява на първите признаци (около 1-5 юни) с алиет – 0.3% или с комбинацията алиет – 0.2% + пероцин – 0 2%. При забелязване на първите признаци и при благоприятни условия за развитие на болестта се пръска през 2 седмици със системни препарати – ридомип голд – 0 25%, привикур – 0.25%, корсейт – 0.25%. куадрис -0.75% и др.

Срещу брашнестата мана се третира с метиптопсин – 0.1%, афуган – 0.05% акрекс -0.15% или с байлетон – 0.05%. При нападение от антракноза посевът веднага трябва да се третира с манкоцеб – 0.2%, дитан – 0.2%, фундазол -0.1% или с 1% бродолезов разтвор. Пръскането се повтаря след 7-10 дни и продължава до локализиране на болестта. Целесъобразно е провеждането на едно профилактично пръскане около средата на юни. От неприятелите особено опасни са листните въшки, срещу които може да се използват препаратите децис – 0 05%, амбуш – 0.05%, карате – 0.05% или смес от 0.08% Би-58 + 0.05% пиримор. При установяване на нападение то сиви червеи, почвената повърхност около редовете се пръска със севин – 0.2% нуреле дурсбан -150 мл/дка или 800 мл/дка базудин, като препаратът се размесва веднага с почвата чрез окопаване на дълбочина 3-4 см. При нападение от обикновен паяжинообразуващ акар, който е особено опасен за пъпешите. борбата се води с омит – 0.1%, митак – 0.3. милбол – 0.1% или талстар – 0.03%.

При средно ранното производство узряването на плодовете на дините започва в началото на август и в зависимост от вегетационния период на сортовете продължава до края на септември Беритбите се провеждат ръчно през 7-8 дни. Желателно е плодовете да се берат в часовете преди обед. след вдигане на росата, но преди да настъпят горещите часове на деня. Големият биологичен потенциал на съвременните сортове позволява при отглеждане на висок агрофон да се получат добиви от 5 до 8 т на декар.

Първите плодове от пъпешите узряват през втората или третата десетдневка на юли. VI тук беритбите са ръчни, и се провеждат през 1-2 дни за ранните сортове, а за средно ранните – през 3-4 дни. Плодовете на късните сортове, предназначени за следберитбено лагеруване, се берат на 2-3 пъти. При тях беритбите започват през втората десетдневка на август. В зависимост от биологичния потенциал на отглежданите сортове и създадения агрофон, добивите варират между 2 и 4 тона на декар. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ