Отглеждане на аспержа » Съвети в земеделието

Отглеждане на аспержа

Аспержата (Asparagus officinalis), известна в света и като аспарагус, е многогодишно растение от семейство лилиеви. Произхожда от Средиземноморието или Мала Азия и е отглеждана като деликатес още от древните гърци и римляни, а методи за отглеждането са описани 200 години пр.н.е. С високата си биологична стойност, съдържание на витамини, минерални вещества и добра смилаемост аспержата се счита за деликатесен и скъп зеленчук. Тя се отглежда за едногодишните крехки стебла (филизи), наричани „свещи“. Докато са в почвата, те са месести, сочни и крехки и имат дебелина 1.5 – 2 см. Израснали над почвената повърхност, „свещите“ загрубяват и позеленяват.

 

Биологични изисквания

Аспержата понася ниски температури, но расте и се развива добре при температура между 12 и 25°С. Понася засушаване, но висок и качествен добив се получава, когато се поддържа умерена почвена влага. Подходящи са добре сгрявани от слънцето и защитени от вятър места. Изисква дълбоки, структурни и относително леки глинесто-песъчливи почви. Добрият дренаж е важно условие за избягване на коренови болести. Не бива да се отглежда на почви, които се преовлажняват след проливен дъжд, както и на участъци, заплевелени с коренищни плевелни участъци.
Оптималното рН на почвата е 6.2-6.8 и при кисели почви е необходимо варуване, минимум 6 месеца преди засаждането, чрез заораване най-малко на 15 см. Фосфорното торене е важно за развитието на корените, специално при засаждането. Торовата норма за фосфорно и калиево торене се определя с почвения анализ. Тъй като растенията се засаждат на 15 см и корените се развиват под тази дълбочина, е желателно агрохимически анализ на почвата да се направи на две дълбочини: 0 до 15 см и 15 до 30 см.

 

 

Технология на отглеждане

Основна обработка и торене. Важно изискване в технологията е много дълбоката есенна оран на 30-40 см. Заедно с нея в почвата се внасят 5-6 т разложен оборски тор, 15-20 кг Р2О5 и 10-15 кг К2О/дка.

 

Отглеждане на разсад. Аспержата може да се отглежда чрез засяване на семена, но поради бавното никнене, обикновено се практикува производство на разсад. За тази цел семената се засяват в края на април на открити лехи, редово, на разстояние 20-25 см. За 100 м2 са необходими 5-6 г семена. За да се ускори поникването, семената се накисват предварително във вода за 4 дни при 25-30°С с ежедневна смяна на водата. Третираните семена поникват за 10 до 14 дни при температура 23-25°С.
Когато растенията в лехите достигнат 7-8 см, се прореждат на 7-8 см едно от друго. Необходимо е редовно плевене и поливане на разсада. Подходящо е подхранване с размит оборски тор или 2% разтвор на амониев нитрат. През октомври растенията се изрязват на 3-4 см над почвата, лехите се прекопават и остават да презимуват. В райони със студена зима разсадните лехи се покриват със слама или оборски тор. С успех се практикува отглеждане на разсад във вегетационни съоръжения чрез ползване на торфени пелети и саксийки, пластмасови съдове, подноси и др.

 

Разсаждане.

Рано напролет, преди началото на растежа, разсадът се изважда внимателно и сортира. Подбират се растения с добре развита коренова система. Мястото за разсаждане се подравнява добре и се маркира на редуващи се тесни (40 см) и широки (80 см) ленти. В тесните ленти се изкопават бразди (канавки) с дълбочина 40 см и почвата от тях се натрупва в широките ленти. В дъното на образуваните канавки се поставя добре разложен оборски тор или компост и се накопава на 10-15 см. Растенията се разсаждат в средата на канавката на разстояние 40-50 см едно от друго (2500-3000 растения на декар). Практикувани са и други схеми на разсаждане. Върхът на кореновата шийка (растежните пъпки плюс корените) на разсада трябва да бъде на 15 см под ненарушената почвена повърхност и насочен нагоре, а корените-равномерно разпределени. Засадените растения се покриват с 5-6 см почва. Дълбочината на засаждане е критична, тъй като при по-плитко засаждане се получават много на брой но малки, а при по-дълбоко – много на брой, но много големи филизи.

 

Грижи през вегетацията.

 

Със започване на растежа канавката се запълва постепенно до края на вегетацията с почва по 5-7 см при последователните обработки, без да се покриват напълно растенията. След разсаждането много важно е поддържането на влажен слой чрез поливане. „Свещите“ не се прибират, тъй като филизите се оставят да пораснат в храста. През есента изсъхналият храст се изрязва и нивата се почиства.
През първите две години растенията растат бавно и образуват малък храст. В широките междуредия могат да се отглеждат някои зеленчукови култури с къс вегетационен период (градински грах или фасул, спанак, салата, репички, и др.), за да се използва свободната площ. Грижите през втората и третата година се състоят в редовна обработка на почвата, подсаждане на пропадналите растения, поливане, подхранване и изрязване на растенията в края на есента на 8-10 см над почвата.
През третата година може да започне прибиране на „свещи“. Редовете с растения се покриват с пласт почва от 30 см, която се взема от широките междуредия. Така канавките се издигат като тирове, а широките междуредия се превръщат в бразди. Чрез загрибването младите филизи („свещи“) се етиолират и стават бели, нежни и сочни. След прибирането на „свещите“ почвата от тировете и междуредията се изравнява и поддържа чиста от плевели. За да не се изтощават растенията, през третата година от растението се отрязват не повече от 2-3 „свещи“. През есента засъхналите стъбла се изрязват на височина 10-15 см над почвата. В районите със студена зима изрязването се прави през пролетта.
След прибирането на реколтата се внасят по 10-15 кг амониев нитрат и калиев сулфат и 15-20 кг суперфосфат на декар, а през есента – 4-5 т оборски тор. Не трябва да се допуска изтощаване на растенията с големи добиви без торене.
Нормалното прибиране на „свещите“ започва през четвъртата година -от април до средата на май. Прибирането се прави всеки ден, а при силен растеж и два пъти – сутрин и вечер. За около 20 дни от едно растение се получават 10-15 добре развити филизи със средна маса 40-50 г. Признак за готовността на филизите за изрязване е напукване на почвената повърхност. Те се подкопават със специален нож и се отрязват в основата, на 3-4 см над кореновата шийка. Образуваните дупки на мястото на изрязаните „свещи“ се запълва с разложен оборски тор.

 

Поддържане на насаждението

Животът на насаждение с аспержа продължава 15-20 години. На същото място може да се отглеждат повторно аспержи след 8-10 години. Синтезираните в храста хранителни вещества, които се акумулират в корените, определят добива на продуктивните органи нови филизи (свещи) през следващата година. Важно за добър растеж на храста и за добива е торенето, борбата с плевелите, неприятелите и болестите.
Контролът на плевелите е много важен при отглеждането на аспержата. Своевременното култивиране е решаващо за борба с плевелите, особено през първите две години. През първата година се прави култивиране поне един път в месеца до септември. Обработката се прави много плитко, за да не се повреди кореновата система. Броят на култивиранията може да се редуцира чрез хербициди.

 

Болести.

Аспержата се напада от няколко болести, от които 4 са важни за добива. Икономически важна болест по аспержата е ръждата (Puccinia asparagi), проявяваща се като изпъкнали кафяви петна. Борбата се състои в изрязване и унищожаване на нападната част и прашене на растенията със сяра. Важни могат да бъдат две болести причинявани от Fusarium – гниене на кореновата шийка (F.oxisporum v. asparigi) и кореново гниене (F. moniliforma). Склеротинията (Sclerotinia rolfsii) е широко разпространена при други култури и не е голям проблем при аспержата.

 

 

Насекоми.

 

Разпространените неприятели са аспержовите листояди и аспержовата муха. Аспержовите бръмбари и ларви атакуват надземния храст и филизите. В някои години проблем може да бъде европейската аспержова листна въшка. Борбата се свежда до третиране с инсектициди или изскубване и унищожаване на нападнатите растения.

 

 

Жътва.

 

За да се получават високи добиви при голяма продължителност на насаждението, е необходимо развитие на мощна коренова система. За тази цел не бива да се прибира много голям добив от филизи през първите години, защото по този начин може животът на растението да бъде скъсен и общият добив и печалба силно понижени. След третата година жътвеният период е 6 до 8 седмици, филизите се оставят да достигнат до 20 см височина и се изрязват със специален нож. Те не трябва да бъдат оставяни да станат по-високи от 22 см. Когато температурата надмине 26-27°С, може да бъде необходима ежедневна жътва.
За да бъде крехка и приятна на вкус, аспержата трябва да бъде прибирана в подходящ стадий на развитие и да се съхранява при условия непозволяващи загуба на влага. Тъй като аспержата има относително къс жътвен период (60-65 дни), а консумацията продължава през цялата година, добивът трябва да се съхранява по подходящ начин. След жътва филизите трябва да се държат в хладно, тъмно помещение и да се напръскват с вода, за се предпазят от сбръчкване и увяхване. При хладни условия (1 – 4°С) и висока (80-90%) относителна влажност на въздуха те се съхраняват надеждно за няколко.

 

Свързани новини

Comment on this FAQ