Опазване на зелевите култури от неприятели » Съвети в земеделието

Опазване на зелевите култури от неприятели

Септември е критичен за опазване на зелевите култури от неприятели

Зелето и карфиолът са основните зелеви култури у нас и зеленчукопроизводителите имат практически умения за отглеждането им. Засилва се потребителският интерес към броколито, брюкселското зеле китайското и пекинско зеле, савойското, алабаша и др. Климатичните условия у нас са много подходящи за отглеждането им -те са устойчиви на ниски температури (до минус 3 и 5°С, дори до минус 10°С), издържат на есенните слани, влаголюбиви култури са, развиват се добре на плодородни почви. В зависимост от изискванията им те се отглеждат по технологии за ранно, средно ранно и късно производство. През септември се прилагат технологиите за късно производство. Успехът зависи от опазването на продукцията от болести и неприятели, като броят на неприятелите е много по-голям. Те биват нападани от ларвите на зелевата муха, на телените червеи, от хоботните бръмбари, кръстоцветните бълхи, зелевия молец, зелевата нощенка, зелевата листна въшка, рапичния цветояд.

 Зелевата листна въшка (Brevicorynae brassicae L.) има максимум в намножаването от средата на август до средата на септември. Неприятелят напада всички видове зеле и нанася сериозни поражения. Въшките се заселват в плътни колонии по вегетационния връх, цветоносните стъбла, младите листа, откъдето се хранят, като смучат растителен сок, но също така пренасят и вирусни болести. Те имат зелено тяло и са покрити със сивозелен восъчен налеп, затова изглеждат пепелявосиви. Връхните листа, а при младите растения и централните се деформират, обезцветяват, а понякога розовеят. Ако нападението е силно, растенията закържавяват и не могат да образуват зелки. При по-късно нападение зелки се образуват, но остават дребни и замърсени с Дмедена роса“ и сивкави кожички. При засушаване въшките нанасят най-големи повреди.
Третиране на нападнатите посеви се извършва при икономически праг на вредност 1% нападнати растения с един от инсектицидите: Моспилан 20 СП – 0,0125%, Конфидор енерджи ОД – 0,06%, Конфидор 20 СЛ – 0,05%, Нексид 015 КС – 0,02%, Децис 2,5 ЕК – 0,05%, Маврик 2 Ф – 0,02%, Пикадор 20 СЛ – 0,05%.
От агротехническите мерки за намаляване числеността на листните въшки имат значение: събиране на кочаните след прибиране на продукцията, защо- то там зимуват яйцата на неприятеля и унищожаване на кръстоцветните плевели. Доматите, засети в близост до зелевите посеви, действат репелентно (отблъскващо) на листните въшки.

Зелевите пеперуди са много опасни неприятели на зелевите растения. У нас най-често се срещат голямата зелева пеперуда, ряпната пеперуда, синапницата и пъстрата синапница.

Голямата зелева пеперуда (Pieris brassicae L.) е повсеместно разпространена и много често се появява в значителна плътност. Гъсениците повреждат голям брой културни и диви кръстоцветни растения. От културните кръстоцветни неприятелят напада раз-личните видове зеле, ряпата, репички-те, спанака, хряна, рапицата, репкото и други. Гъсениците са жълтозеленикави и покрити с власинки, за разлика от тези на зелевата нощенка, които имат цилиндрично и голо тяло, и оцветени в сивозелено до тъмносивочерно. Младите гъсеници се хранят групово първоначално и са съсредоточени по долната листна повърхност, като ги нагризват, без да засягат горния епидермис. Възрастните гъсеници живеят самостоятелно и се намират по-често по горната листна повърхност, като изгризват листата изцяло заедно с тънките нерви. При главестото и цветното зеле изгризват старите листа и от тях остават само дебелите жилки. При броколито нагризват и секелетират листата около цветната глава. При дразнене гъсениците отделят зелена течност, причиняваща обриви по тялото на хората, а за кокошките, патиците и гъските е отровна.
Неприятелят развива у нас 3 поколения годишно и зимува като какавида по стъблата на многогодишните растения и дървета, по стрехите, по парниковите каси с рамки и други.
За борба с голямата зелева пеперуда може да се използва бактериалният препарат Дипел 2 X – 100 г/ дка или един от инсектицидите: Децис 2,5 ЕК – 40 мл/ дка, Суперсект мега – 25 мл/ дка, Нексид 015 КС – 40 мл/ дка, Вазтак нов 100 ЕК -12,5 мл/ дка.

Ряпната пеперуда (Pieris rapae L.) се среща в цялата страна. Много често се появява в по-голяма численост от голямата зелева пеперуда. Тя вреди по главестото и цветно зеле, алабаша, ря-пата, репичките, хряна и други. Пеперудата прилича на голямата зелева пеперуда, а гъсеницата е с кадифенозелен цвят и сивобелезникави власинки. Неприятелят развива 3 поколения годишно и зимува като какавида по огради, многогодишни дървета, плетища и други. Второто и третото поколение се развиват главно по зелето и другите кръстоцветни култури. Гъсениците на ряпната пеперуда се срещат до късна есен. Младите гъсенички отначало правят прозоречни нагризвания, след това изгризват кръгли отвори, а по-късно унищожават месестата част на петурата изцяло, без дебелите жилки. Възрастните гъсеници дълбаят ходове в главите на зелето. Повредените тъкани загниват и придобиват неприятна миризма.
За борба с ряпната пеперуда се прилагат същите инсектициди, както при голямата зелева пеперуда.

 

Свързани новини

Comment on this FAQ