Нови сортове памук » Съвети в земеделието

Нови сортове памук

Нови сортове памук

Селекцията на памука у нас на този етап се развива в две основни направления: създаване на ранозрели и високодобивни сортове с генетичен потенциал за добив над 450-500 кг/дка; създаване на ранозрели и висококачествени сортове с дължина на влакното над 30-32 мм.

В резултат на селекционната работа през последните години по първото направление са създадени и внедрени в производството сортовете памук Чирпан-539 и Чирпан-603. От ИАСАС са утвърдени още два нови сорта – Бели Лом и Бели Искър. По второто направление е създаден и внедрен в производството Авангард-264, утвърдени от ИАСАС са Перла-267 и Вега.

Сорт Чирпан-539 е създаден от Максим Божинов, Лиляна Димитрова и Божин Божинов чрез кръстосване на българските сортове Бели извор х Гарант. Принадлежи към вида G.hirsutum L. Има средно висок, прибран храст с 1-2 растежни клонки. Залага високо плодните си органи. Кутийките са овално-яйцевидни с тегло 5,2-5,8 г.

Ран сорт с бърз темп на разпукване на кутийките. Вегетационен период 109-116 дни. По добив на неомаганен памук надвишава сорт Бели извор, основен за страната и най-дълго отглеждан в производството, с 8,6%, а по добив на влакно – с 11,9% (данни на ДСК), високорандеманен сорт. Рандеманът на влакното е 38,6% – с 1,1% по-висок от този на Бели извор, а дължината на влакното е 28,7-31,4 мм – с 1 мм по-дълго.

Сорт Чирпан-603 е създаден от същия колектив чрез кръстосване на българските сортове Бели извор х Балкан. Принадлежи към вида G. hirsutum L. Има средно висок, прибран до леко разперен храст. Формира 1-2 растежни клонки. Залага сравнително високо плодите си органи. Кутийките са овално-яйцевидни, с тегло 5,3-5,8 г. Ран сорт – вегетационен период 110-117 дни. Високодобивен, формира добиви от 180 до 250 кг/дка. Надвишава стандарта – сорт Бели извор по добив на неомаганен памук с 11%, а по добив на влакно – с 14,3% (данни на ДСК). Рандеманът на влакното е 37-38,4 %, с около 1% по-висок от стандарта, а дължината на влакното – 29-31,6 мм, с около 1 мм по-дълго.

Двата сорта са признати за оригинални през 1994 г. и районирани за цялата страна.

Резултатите от изпитването им показаха, че те са по-добивни от Бели извор, имат по-добро качество на влакното, по-висок рандеман на влакното, узряват с 1-2 дни по-рано и по-добре се берат с машини.

По добив на неомаганен памук при неполивни условия новите сортове Чирпан-539 и Чирпан-603 превишават стандарта (сорт Бели извор) съответно с 14,0 и 22,0%, а по добив на влакно – с 22,0 и 25,6%. При поливни условия разликата е още по-голяма (Божинов и др., 1996).

Най-новите сортове – Бели Искър и Бели Лом са създадени от същия колектив по пътя на хибридизацията. Бели Искър е получен от кръстосването на Огоста х С-9070, а Бели Лом от Л. 176(432 х 996) х 791-169. Утвърдени са от ИАСАС през 2003 г. и районирани за цялата страна.

Сорт Бели Искър превъзхожда по добив на неомаганен памук Чирпан-603 с 5,3% (данни на ИАСАС).

Сорт Бели Лом превъзхожда по добив на неомаганен памук Чирпан-603 с 2,0%. Рандеманът на влакното с 39,9%, с 1,2% по-висок от този на Чирпан-603. За сега този сорт е най-високорандеманния.

Двата сорта по ранозрелост се изравняват с Чирпан-603, Имат по-добри технологични показатели на влакното от стандартните сортове Авангард-264 и Чирпан-603. Качеството е с една група по-високо, а дължината – с една група по-ниска от Авангард-264 и Чирпан-603 (данни на ИАСАС).

Сорт Авангард-264 е създаден от Георги Койнов и Ана Стоилова чрез междувидова хибридизация на узбекските сортове С-460 (G.hirsutum L.) х С-6030 (G.barbadense L.). Принадлежи към вида G.hirsutum L. Храстът е средно прибран с 1-2 растежни клонки. Ран сорт с вегетационен период 115-120 дни. По ранозрелост и добив на неомаганен памук се изравнява със сорт Бели извор, но му отстъпва по добив на влакно от един декар с около 10 %. Влакното му е дълго, фино, със средна дължина 31-33,9 мм или с 2,6 до 2,9 мм по-дълго от това на Бели извор. Рандеманът на влакното е 34,4% или с 3,1% по-нисък от този на стандартния сорт. Признат е за оригинален през 1994 г. и райониран за цялата страна.

Сорт Перла-267 е създаден от Ана Стоилова и Иван Салджиев чрез кръстосването на българските сортове Гарант х Прогрес. Сорт Прогрес е с междувидов произход G.hirsutum L. x G.barbadense L. Принадлежи към вида G.hirsutum L. Има средно висок, прибран храст. Формира 1-2 вегетативни клонки. Залага сравнително високо плодните си органи. Ран сорт с вегетационен период 110-116 дни. По ранозрелост и продуктивност се изравнява с ранните и продуктивни сортове Бели извор и Чирпан-603. Отстъпва им по рандеман на влакното.

По модална (31,0 мм) и щапелна (34,0 мм) дължина на влакното превъзхожда сорт Бели извор съответно с 2,1 и 2,7 мм, а по данни на ДСК – с 3,1 и 3,3 мм. Превъзхожда го и по финост на влакното.

Има предимство пред Авангард-264 по отношение на ранозрелостта и фиността на влакното (Стоилова, Салджиев, 2000). Резултатите от многогодишното изпитване на двата сорта в Института показаха, че по добив на неомаганен памук Авангард-264 превишава стандарта Чирпан – 603 с 1,5%, а Перла-267 му отстъпва с 4,4 %, но разликите са статистически недоказани. Имат с 1,7 и 1,6 мм по-дълго влакно от Чирпан-603. Отстъпват му по рандеман на влакното с 2,7 и 2,6%.

През 2003 г. е утвърден още един нов сорт – Вега.

Сорт Вега е създаден от Ана Стоилова и Иван Салджиев чрез кръстосването на селекционната линия N° 266 (с генплазма от G.barbadense L.) х Огоста. Принадлежи към вида G.hirsutum L. Има средно висок и средно разперен храст. Залага високо плодните си органи. Вегетационният период е 115-122 дни. По добив на неомаганен памук се изравнява с Чирпан-603. Има с 1,2% по-нисък рандеман.

По данни на ИАСАС сортът е с по-добри технологични показатели на влакното от Авангард-264. Модалната дължина е 28,6 мм, щапелната – 31,4 мм – с 2,3 и 2,2 мм по-дълго от това на Чирпан-603.

Сортовете Чирпан-603, Чирпан-539 и Авангард-264 започнаха да навлизат в производството от 1996 г. и са основни сортове за страната. В международното сортоизпитване у нас Чирпан-539 е на първо място по добив на неомаганен памук – 330 кг/дка средно за две години (2002 и 2003 г.), следван от Авангард-264 – 315 кг/дка. Сорт Чирпан-539 се отличава и с много висок и стабилен рандеман – 39,8%, като по този показател отстъпва само на два от чуждестранните сортове – американския BRAVO и гръцкия Midas, с рандеман 43,0%. Двата чужди сорта обаче, са много къснозрели и дават 53,8% и 34,7% от добива на Чирпан-539.

В агротехничен опит в Севена Гърция (град Орестиада) Чирпан-539 и Авангард-264 узряват с близо 1 месец по-рано от американския сорт Алпина, отглеждан масово в района и го превъзхождат силно по добив на неомаганен памук от един декар. Добивът на неомаганен памук средно за три години (2000-2002 г.) е 362 кг/дка за Чирпан-539, 331 кг/дка за Авангард-264 и 226 кг/дка (68,3%) за Алпина. През 2000 г. от Чирпан-539 е получен добив на неомаганен памук 334 кг/дка, от Алпина 162,6 кг/дка (48,7%), а през 2002 г. – много по-благоприятна за памука, с по-висока относителна влажност на въздуха (в Гърция памукът се отглежда при поливни условия) от Чирпан-539 – 400 кг/дка, от Алпина-331 кг/дка (82,7%).

От отглеждането на трите сорта в Института по памука и твърдата пшеница – Чирпан през последните две години (2002 и 2003) са получени средни добиви от 240-250 кг/дка.

Със създаването на новите сортове Чирпан-539, Чирпан-603, Бели Искър, Бели Лом, Авангард-264, Перла-267 и Вега е постигнат значителен напредък в селекцията на памука. В сравнение със сорт Бели извор – основен сорт за страната до 1996 г., добивът на неомаганен памук е увеличен с 11-16%, добивът на влакно с 14-16%, рандеманът на влакното с 1-2,2%, дължината на влакното – с над 3,0 мм.

По-нататъшната селекционна работа трябва да бъде насочена към съчетаването на висок рандеман и дълго влакно в един сорт, за което има реална основа.

 

Свързани новини

Comment on this FAQ