Напояване на черешата » Съвети в земеделието

Напояване на черешата

Черешата (Prunus avium L е овощен вид, КОЙТО се отглежда почти навсякъде в нашата страна, но като растение на умерения климат не понася много сухите и горещи месторастения. Дървета растат и плододават добре и имат по-дълъг живот в месторастения с дълбоки (1,5-2,0 т) плодородни почви, с добра аерация и достатъчна влагоемност. По отношение на изискванията си към почвеното овлажняване заема средно положение между останалите овощни видове, като отстъпва по устойчивост на засушаване на кайсията, бадема, ореха и сливата, но реагира добре на напояване. В началото на вегетацията нуждата на черешата от вода обикновено е задоволена от почвените запаси от есенно-зимните валежи. През следващите етапи на развитие обаче недостигът на вода в почвата се отразява неблагоприятно върху общото физиологично състояние на дърветата. Първият критичен период по отношение на водата е от края на цъфтежа до фазата на наедряване на плодовете. При ранно засушаване прирастът на леторастите е слаб, появява се завяхване на листата, а при по-остър воден дефицит и засъхване на върховете на леторастите, което води до издребняване на плодовете и по-ниски добиви. Вторият критичен период е след черешобера, когато недостигът на вода се отрязява негативно върху фотосинтезата, диференцирането на цветните пъпки (което започва през първите дни на юли и обикновено съвпада с летните засушавания) и запасяването на дърветата с резервни хранителни вещества. Поради това поливките след беритбата на плодовете са от съществено значение за нормалното водоснабдяване, храненето на черешовите дървета и залагането на оптимален брой цветни пъпки за следващата година.

България е страна с непостоянни и неравномерно разпределени валежи по време на вегетацията на растенията. През последните години се наблюдава ясно изразена тенденция на затопляне на климата, което води до почвено и въздушно засушаване. Това налага необходимостта от напояване и използване на подходящи водоспестяващи технологии, каквато е капковото напояване. Доказано е, че тази напоителна технология има голям потенциал за ефективно използване на ограничените водни ресурси и подобряване на количеството и качеството на плодовата продукция.

Доскоро преобладаващата част от черешовите насаждения у нас се отглеждаха обикновено при неполивни условия, а използваните подложки бяха семенни форми на махалебката и дивата череша, които са сравнително сухоустойчиви. С навлизането в производствената практика на слаборастящи вегетативни подложки се налага да се осигури вода за напояване на новосъздаваните черешови градини.

От проведени сортоподложкови опити в Институт по земеделие – Кюстендил при неполивни условия и различни почвени типове е изучена сухоустойчивостта на някои от най-често използваните подложки за черешата по реакцията на присадените на тях сортове. След продължителните засушавания, съпътствани с големи горещини (над 35 0С) и ниска относителна влажност на въз-духа (51-57 %) по-чувствителни се оказват дърветата от сортоподложковите комбинации формиращи сравнително по-високи добиви. Наблюденията показват, че дърветата по-лесно преодоляват водния дефицит в почвата и големите горещини, когато са с по-слабо натоварване и своевременно прибиране на плодовата продукция.

От изучените форми на махалебката с висока устойчивост на засушаване се оказва подложката ИК-М9, която е селекционирана в Института от естествена популация на махалебката. Върху тази подложка дърветата реагират само с пожълтяване и опадане на незначителна част от листата, а в края на вегетационния период се отличават с много добра жизненост. Махалебка МК-М8 (създадена в Института по земеделие) също е отнесена към подложките с добра сухоустойчивост. От интродуцираните подложки като сухоустойчиви се оказват Р-Н1.-А, П-7 и Хибрид 2, поради което могат да бъдат препоръчани за райони с недостатъчно почвено и въздушно овлажняване.

Извършена е и преценка на редица черешови сортове, присадени на семенната махалебкова подложка по отношение на тяхната сухоустойчивост. По-чувствителните сортове като Ляна, Бинг, Уиндзор и др. реагират със силно завиване на листната петура, частичен листопад и силно издребняване на плодовете. Така напр. при сорт Бинг в резултат на засушаване средното тегло на плода достига до 2,9 д, докато през сравнително влажна година то е 8,4 д. По-устойчивите сортове, каквито са Техловицка, Кримска черна, Шмидт, Вик и др. се характеризират с по-слабо издребняване на плодовете – (6,4 д при Техловицка при условия на засушаване и 9,2 д при нормални в климатично отношение години).

Досегашната практика у нас беше черешовата култура да се отглежда екстензивно, върху наклонени терени без възможност за напояване. Съвременната световна тенденция в черешопроизводство е създаване на интензивни насаждения, от които се получава висококачествена продукция. Това вече е осъществено в повечето страни производителки на череши (Турция, Италия, Испания, Германия, Полша, Унгария и др.) с въвеждането в практиката на слаборастящи вегетативни подложки от сериите Пазела, Максма, Вайрут и др., които изискват задължително поливни площи. От този тип насаждения се получават по-добри резултати по отношение на качествените и количествени показатели и в крайна сметка икономическата ефективност от тях е по-висока.

Влиянието на капковото напояване върху вегетативните прояви и добива на черешови дървета се проучва в редица страни. От опити изведени в Полша е установено, че нарастването на ствола на черешови дървета, отглеждани при поливни условия, е от 17% (при сорт Виола) до 28% (при сорт Бианка), в сравнение с неполивния вариант. Получените данни за едрината на плодовете са показали, че капковото напояване не е повлияло върху средното тегло на плода, но е увеличило добива с 28-57% в зависимост от сорта.

В Унгария, в интензивни черешови градини, в условия на капково напояване и при неполивни условия е установена взаимовръзката между напояването и процента на заврьза при сортовете Ван и Шнайдерова, присаден на различни подложки. Завръзът на плодове е с 14% по-висок при дърветата, присадени върху вегетативната подложка Damil, в сравнение с тези върху махалебка в неполивния и с 24% в поливния вариант. Завръзът върху Damilе с 26% по-нисък, в сравнение с дърветата присадени на махалебка в неполивния вариант и с 20% по-висок в поливния. При Ван в условията на напояване заврcзcт е с 15% по-висок при при дърветата върху Damil, в сравнение с тези върху махалебка.

В Германия слаборастящата подложка Гизела 5 вече заема над 50% от производството на подложки и черешовите сортове, присадени върху тази подложка се отглеждат задължително при поливни условия в райони с валежи под 450 mm, но е препоръчително и за останалите.

В районите със средиземноморски климат изискванията на черешата към вода най-често са задоволени от съдържанието на влага в почвата, но напояването значително подобрява растежа на дърветата и плододаването. В изследване проведено в Португалия е установено, че от изпитваните подложки САР 11Е е по-чувствителна на засушаване, в сравнение с Гизела 5, а Tabel Edabriz 14 и дивата череша се проявят като по-сухоустойчиви.

В Испания черешопроизводството е започнало без напояване, при което получаваните плодове са били с добро качество, но добивите са ниски. Сега черешовите насаждения се отглеждат предимно на поливни площи. Експериментира се чрез намалени поливни норми да се контролира растежната сила на черешовите дървета. При поливни условия и глинести почви в Сарагоса най-подходяща се е оказала подложката Адага (Р, cerasifera).

В района на Ялова, Турция черешовите насаждения също се отглеждат при напояване. Основно са застъпени сортовете Зират 0900, Bigarreau Gaucher, Aksehir Napoleon и Starks Gold , а използваните ПОДЛОЖКИ са F12/1, Вайрут 158, дива череша, Гизела 5, Максма 14, SL.-64 и Tabel Edabriz. Площите с капково напояване непрекъснато се увеличават.

За установяване на най-подходящите поливни норми за черешовите насаждения в Орегон, САЩ са провеждани експерименти с различни поливни режима на капкуване -100% от евапотранспирацията (ЕТ), 50% ЕТ и 25% ЕТ. В резултат на тези опити (три годишен период на проучване) е установено, че оптималното количество вода, което трябва да се подава на растенията е 25% от ЕТ. При такъв поливен режим през една от годините на изследване добивът от дървета на сорт Лапинс е бил шест пъти по-висок, а през друга – три пъти, в сравнение с този при 100% ЕТ.

За най-голямата страна производителка на череши в Южна Америка – Чили засушаването по време на вегетацията на черешата е често явление, поради което насаждения също се отглеждат при поливни условия. Основният метод на напояването е по бразди, но площите с изградени капкови инсталации се увеличават с бързи темпове.

Капковото напояване дава възможност да се извършва едновременно и подхранване на дърветата с предварително разтворени във вода хранителни вещества. Установено е, че при фертигацията съдържанието на азот в листата и плодовете е по-ниско в сравнение с дъждуването. При капковото напояване, където се навлажнява само част от почвената повърхност, количеството на поливната вода се намалява с 25%, дърветата проявяват по-слаб растеж и количеството на отрязаната дървесина при резитбата е по-малко. Освен торове, чрез капковата инсталация могат да се внасят и хуминови препарати, биологично активни вещества, инхибитори на биосинтезата на гиберелинова киселина (осъществяват контрол върху растежната сила на дърветата) и др. При напояване на интензивни насаждения броят на поливките зависи както от степента на засушаването, така и от гъстотата на насаждението.

С интродукцията и застъпването в практиката на вегетативни подложки бъдещото интезивно черешопроизводство в България определено се нуждае от осигурено напояване. Площите с нови черешови градини, създадени на слаборастящи подложки се увеличават ежегодно. От друга страна климатичните промени водещи към засушаване и затопляне извеждат на дневен ред необходимостта от осигуряване на вода за напояване на черешата и прилагането на водоспестяващи технологии. Целта е по-високи добиви с по-добро качество на плодовата продукция, за да се отговори на изискванията на вътрешния и външните пазари. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ