Напояване на черешата

Черешата (Prunus avium L е овощен вид, КОЙТО се отглежда почти навсякъде в нашата страна, но като растение на умерения климат не понася много сухите и горещи месторастения. Дървета растат и плододават добре и имат по-дълъг живот в месторастения с дълбоки (1,5-2,0 т) плодородни почви, с добра аерация и достатъчна влагоемност. По отношение на изискванията си към почвеното овлажняване заема средно положение между останалите овощни видове, като отстъпва по устойчивост на засушаване на кайсията, бадема, ореха и сливата, но реагира добре на напояване. В началото на вегетацията нуждата на черешата от вода обикновено е задоволена от почвените запаси от есенно-зимните валежи. През следващите етапи на развитие обаче недостигът на вода в почвата се отразява неблагоприятно върху общото физиологично състояние на дърветата. Първият критичен период по отношение на водата е от края на цъфтежа до фазата на наедряване на плодовете. При ранно засушаване прирастът на леторастите е слаб, появява се завяхване на листата, а при по-остър воден дефицит и засъхване на върховете на леторастите, което води до издребняване на плодовете и по-ниски добиви. Вторият критичен период е след черешобера, когато недостигът на вода се отрязява негативно върху фотосинтезата, диференцирането на цветните пъпки (което започва през първите дни на юли и обикновено съвпада с летните засушавания) и запасяването на дърветата с резервни хранителни вещества. Поради това поливките след беритбата на плодовете са от съществено значение за нормалното водоснабдяване, храненето на черешовите дървета и залагането на оптимален брой цветни пъпки за следващата година.

Останалото съдържанието е само за регистрирани потребители. Моля Влезте в профила си.
 

Свързани новини

Напишете коментар