Мулчиране на овощни градини » Съвети в земеделието

Мулчиране на овощни градини

Мулчиране на овощните градини

Мулчирането е алтернатива в борбата с плевелите. То е агротехническо мероприятие, с което се създава изкуствена покривка (мулч) върху повърхността на почвата, която оказва физично, химично и биологично действие. При класическата система се използуват допълнително внесени, обикновено малоценни растителни отпадъци – слама, развалено сено, скосена трева, стъблени и листни остатъци от царевица, слънчоглед или други едногодишни растения, папрат (в планинските райони), дребни парчета и кора от горски видове т.н.), оборски тор, компост, торф или неорганични синтетични материали (полиетиленово фолио, специална мулч-хартия, напоена с особени вещества, които я запазват от бързо разрушаване и др.).

Мулчирането може да се направи върху цялата площ на насаждението, само в редовите ивици или в чаши около дърветата. Поради недостиг на материал за мулчиране, то обикновено се прилага само в редовете или около растенията, а междуредията се обработват.

Мулчирането, както и всички други земеделски практики има своите плюсове и минуси. Съобщава се, че има многократно позитивно влияние върху почвата и овощните растения, защото:

  • спомага да се подобри водния режим на почвата, като се запазва влага чрез намаляване на изпарението през горещите дни. То защитава растенията от сушата, препрятства повърхностния отток на валежните води, осигурява по-пълно им поглъщане от почвата и намалява броя на поливките;
  • подобрява и хранителния режим, като потиска поникването и пречи за израстването на плевелите, които са основни конкуренти на културните растения за вода и хранителни вещества и способствува за значително подобряване на минералното хранене на овощните растения. Под мулча се натрупват повече разтворими хранителни вещества и обикновено се увеличава и органичното вещество в почвата;
  • регулира температурния режим на почвата чрез намаляване колебанията на денонощната температура и ограничава амплитудата й, като намалява нагряването й през деня и препятства силното й охлаждане през нощта. През лятото температурата на почвата е по-ниска и по-добра за функциониране на корените на дърветата и почвената микрофлората, а през зимата – по-висока и не се достига до замръзване на корените; лишава от светлина поникващите плевелни растения, което е съпроводено с тяхното етиолиране, изтощаване и постепенно загиване. Ефектът му е значителен срещу пониците на плевелите, поникващи от семена, и временно забавя и постепенно потиска развитието на издънките, развили се от спящи пъпки на многогодишните видове;
  • подобрява аерацията, порьозността и пропускливостта на почвата, вследствие на което водата стига на по-голяма дълбочина. Мулчът подобрява чувствително структурата на почвата, особено при тежките безструктурни почви, защото я запазва от разрушителното действие на дъжда, предотвратява образуването на почвена кора и предпазва наклонените терени от застрашаващото действие на ерозията. То ограничава механичното и химичното въздействие върху почвата при провеждането на борба с плевелите. Създава благоприятни условия за почвената микрофлора – тя е най-активна във влажна почва, която не е изложена на слънчевите лъчи. Микроорганизмите разлагат органичния мулч. Регулира се и реакцията на почвения разтвор. Така мулчирането повишава почвеното плодородие. То е подходяща система за насаждения на леки песъчливи и бедни на органична материя и минерални елементи почви, особено през периоди с продължителна суша. Подходящо е и за засушливи, неполивни и стръмни месторастения;
  • създава благоприятни условия за развитие и плододаване на овощните растения и се повишава тяхната студоустойчивост. Засилва се растежът, повишават се добивите – получават се редовни, по-високи и по-качествени добиви, ускорява зреенето при някои овощни видове. Но трябва да се има предвид, че отделните овощните видове и подложки реагират по различен начин на мулчирането; при неорганичното мулчиране се постига и икономия на работна ръка – съкращават се разходите на труд за плевене, обработка или третиране с хербициди.

При мулчирането се проявяват и някои съществени недостатъци:

  • Органичният мулч изисква голямо количество материал за покриване на повърхността със слой от 015 ст. За транспорт и поставяне на мулча се ангажират доста транспортни средства и работна ръка за внасянето му;
  • Мулчиращото покритие затруднява обработката на стиковата зона – ивицата между покритието в редовата ивица и свободната за обработка площ в междуредието;
  • Освен това трябва да се има пред вид, че на силно заплевелени почви не винаги е възможно чрез мулчиране да се води напълно резултатна борба с плевелите, тъй като някои видове пробиват мулчиращия слой и се развиват над него (щир, лобода, повитица, балур и др.). Поради това преди застилането на мулча е необходимо да се извърши почвообработакаили още по-добре – да се третира с хербициди;
  • Създават се благоприятни условия за развъждане на мишки и други гризачи, които повреждат корените, кореновата шийка и приземната част на ствола. Голям брой вредни насекоми или паразитни гъби презимуват в или под мулча. Затова наесен обикновено органичният мулч се отстранява. Възниква реална опасност от пожари, особено през летните сухи и горещи дни, които могат да повредят и унищожат овошките;
  • Под органичния мулч корените на растенията са развиват и в повърхностния почвен слой, който е най-богат на хранителни вещества в достъпна форма, а така също и на вода от слабите превалявания, която не може да попие на дълбочина. Същевременно става възможно да се създават насаждения и на по-плитки почви, но са необходими повече грижи за дърветата, защото кореновата система се разполага много плитко;
  • При уплътнени и лошо дренирани почви или при много влажни години мулчът може да предизвика прекомерно увеличение на влагата и да причини задушаване на кореновата система.

За да се избегнат някои от посочените недостатъци на мулчирането и да се намали неговата себестойност, то може да се комбинира с други практики. Например при предварително третиране на почвата със системно действуващи хербициди за борба с многогодишните коренищни плевели се създава възможност за значително намаляване дебелината на мулчиращия слой.
Може да се извършва и третиране с листни хербициди на израсналите плевели, които вече нежизнеспособни, грубо заорани и примесени с известно количество слама – представляват мулчиращия слой.

В многогодишен опит проведен в Институт по земеделие – Кюстендил е изучено влиянието на Мулчирането с черен полиетилен.
Насаждението бе силно заплевелено с: многогодишния коренищен плевел пирей; с монокарпни двусемеделни плевели, включващи ефимерите – звездица, войничица и великденче, пролетните видове – синап, лобода, пача трева, пипериче, кострец, както и зимните плевели – овчарска торбичка; и поли-карпните двусемеделни плевели – единични растения от глухарче, лапад, пелин, паламида и повитица. Напояването е осъществено със стационарна инсталация за надкоронно дъждуване.

При мулчирането с черен полиетилен е необходимо рано напролет редовата ивица да се обработи (фрезова) до градинско състояние и след това се покрива с полиетиленовото фолио. Широчината му е около 1.7 м, а дължината – равна на дължината на реда. Полиетиленът се поставя в реда с направени разрези от едната страна за всяко дърво до средата на фолиото и оформен отвор за ствола на дървото. След това 10-15 см от краищата се закопават от двете страни в почвата, в предварително направени браздички.

Мулчирането с черен полиетилен имаше тотален ефект срещу плевелите – унищожи напълно плевелната растителност. Плътното фолио с черен цвят не позволява проникването на слънчевите лъчи в почвата, поради което под него не прорастват никакви плевели. Нямаше видими признаци на „остаряване“ и разкъсване на полиетиленовото фолио по естествени причини, което дава основание, че то може да се използува над 4 години.

Ябълковите дървета от сорта Златна превъзходна, присаден върху вегетативната подложка ММ 106, имат добро вегетативно развитие, а добивите са около 34% по-високи от непрекъснатата повърхностна механична почвообработка. Увеличението на добива е съпроводено с незначително повишаване на средното тегло на един плод. Вложенията на средства и труд за поддържането на редовите ивици са през първата година на мулчирането, а след това са сведени до минимум.

Този вид мулчиране изисква обаче повече внимание при работата, за да се опази целостта на полиетиленовото фолио, особено по време на беритбата и резитбата. На местата, където се допусне разкъсване на полиетилена, плевелите се развиват бързо.
В междуредията на опитното насаждение е приложена чимово-мулчирната система и нямаше проблеми при поддържането им. Някои изследователи посочват известни затруднения когато междуредията се поддържат в черна угар. В този случай проблем е появата на плевелите покрай закопаните краища на полиетилена, защото не може да се обработва почвата до самото фолио. Тези плевели трябва да се унищожат с хербициди, с косене или др.

Този вид мулчиране широко се прилага в ягодовите насаждения, където измества сламата. То подобрява значително качеството на плодовете – увеличава едрината и намалява загниването. Употребата на черен полиетилен изисква много добра градинска подготовка на почвата – не трябва да има камъни и други механични примеси, които биха го повредили.

Участъкът не трябва да е заплевелен с балур и други коренищни плевели, които биха могли да нарушат целостта на фолиото. Плътният чернен цвят не позволява проникването на слънчевите лъчи в почвата, поради което под него не прорастват плевели. Този полиетилен способства за по-бързото затопляне на почвата рано през пролетта и с това ускорява развитието на ягодовите растения, а цъфтежът и узряването на плодовете се ускорява с 6-10 дни. Увеличението на добивите може да достигне 40%, като намалява заболяването от сиво гниене и сравнително лесно е брането на плодовете, но поради по-високата температура в почвата може да причини кореново гниене.
Създадено е и т.н. фоторазрушаващо се фолио, което се разлага под действието на слънчевата светлина.

В опит проведен също в Институт по земеделие – Кюстендил се установи, че сравнително слабо е алелопатичното и мулчиращото въздействие на ръжта (ежегодно отглеждана в редовата ивица), когато се покосява при височина 20-30 см, а растителната маса се оставя на място за мулч. Преди покосяването в редовата ивица се установиха четири представители на монокарпните двусемеделни растения, от които по-голяма разпространение има лободата и пачата трева, и значително по-малко – кострец и Звездица. Освен посочените плевели през лятото, след като е направено мулчиране, се установява и спореж, пача трева, галинсога и дива ряпа. По-лошата борба с плевелите се дължи на това, че покосената растителна маса не можа да образува достатъчно плътен мулчиращ растителен слой, който позволи след покосяването и мулчирането да се развият някои от плевелите.

Ябълковите дървета от сорта Златна превъзходна имат по-добро вегетативно развитие в сравнение с механичната почвообработка, но по-слабо от тези, отглеждани при мулчиране с черен полиетилен. Добивите са само 2% по-високи от непрекъснатата повърхностна механична почвообработка.

Междуредията на овощните градини могат да се поддържат по т.н. чимово-мулчирна система. За целта те се затревяват обикновено с многогодишни житни или със смес от житни и бобови треви, които често се покосяват на височина 10-15 см с ротационна косачка, която ги надробява и разхвърля и те остават на място под формата на мулч. Така се намалява уплътняването на почвата и улеснява движението на селскостопанската техника, обогатява се почвата с органично вещество и се предпазва от ерозия. Недостатък е ускореното изчерпване на водните и хранителните запаси, затова изисква завишаване на торовите норми с около 30%, да се прилага в райони с над 700 мм валежи или при осигурено напояване, за да не пречат тревите на овощните дървета. Практикува се предимно в ябълкови и крушови насаждения.
Сламата е един от добрите материали за мулчиране, макар че първоначално задържа известни количества вода. Особено бе популярна при отглеждането на ягодите. Мулчирането се прави напролет, след обработката и цъфтежа на ягодите. Употребява се над 500 кг/дка, в зависимост от разстоянието на засаждането. Тя задържа влагата м появата на плевелите и се получават чисти и здрави плодове. След приключване на беритбата се отстранява от насажденията. По този начин се унищожават голям брой от неприятелите и болестите на ягодата.

За мулчиране може да се използват и кори от горски дървета. Те имат по-изразено хербицидно действие срещу едногодишните и някои многогодишни плевели (повитицата). Този мулч има по-продължително защитно влияние и трябва да се обновява на четири години със слой от 10 см. Някои автори са установили, че под мулча от кори има по-малко азот, но в листата на овощните дървета е в достатъчно количество. Мулчът от кора, слама и др. увеличава съдържанието на хумуса в почвата, а реакцията на почвата е по-скоро неутрална.
В някои страни мулчирането с кори от горски видове, е широко приложимо в парковете, дворовете, покрай цветните алеи. С това отпада необходимостта от обработка, унищожават се плевелите, задържа се влагата, има декоративен и екологичен ефект.

Някои ранни ефемири се изсушават до края на май и създават спой от мулч, който не дава възможност за появата на плевелите през лятото. Този вариант може да се използва само за поддържане на редовата ивица, а не цялата повърхност на насаждението.
Торфът, поглъща големи количества вода, и от гледна точка на „икономия“ на вода не е ефективен.
Най-често прилаганото мулчиране е веднага след засаждането и поливането, когато околостъблените чаши на новозасадените дървета се покриват със суха почва от междуредието.

 

Свързани новини

Comment on this FAQ