Мулчилане – средство за органично и екологично земеделие » Съвети в земеделието

Мулчилане – средство за органично и екологично земеделие

Мулчилането – Средство за органично и екологично земеделие

 

СЪЩНОСТ И ЦЕЛИ НА МУЛЧИРАНЕТО

Мулчирането представлява технология, при която върху почвата се настила слой от разнообразни органични или други материали с цел, да се подобрят условията за поникване и растеж на растенията и улеснят грижите по време на вегетацията. Чрез мулчирането се подобравя микроклимата, обогатява се почвата и се осигурява по-качествена продукция. В овощарството мулчирането се съчетава често с капково напояване (ягодови, малинови, ябълкови насаждения), при попски култури – с минимална или нулева обработка (царевица). В тези случаи мулчирането е елемент на органичното (екологично) земеделие.

С мулчирането се цели постигането на следните полезни ефекти:

  • Запазва се почвената влажност и се намалява необходимостта от чести поливки;
  • Намалява се уплътняването на почвата под влияние на поройните валежи и работните процеси в градините;
  • Почвата се обогатява с хумусни и хранителни вещества;
  • Поддържа се по-равномерна почвена температура;
  • Предотвратява се поникването и растежа на плевелите;
  • Осигурява чиста и суха повърхност за лежащите на повърхността плодове и зеленчуци и се предпазват от замърсяване;
  • Запазват се чисти пътеките в дъждовно време, с което се улеснява и прави възможна работата в градините;
  • Контролиране на ерозията и отмиването на хранителни вещества;
  • Получава се по-добър вид на градината и се създават по-добри условия за работа.;
  • Създават се условия за градинарство без обработка на почвата.

МУЛЧИРАЩИ МАТЕРИАЛИ

За мулчиране се използва широко разнообразие от материали, които преобладаващо са естествени органични, но също така синтетични и неорганични субстанции. Освен защитното си действие органичните мулчове подобряват почвеното плодородие и храненето на растенията. При тяхното разлагане се образуват хумусни вещества и се освобождават хранителни съединения за растенията. Почвата става по-рохкава, с по-добра водопропускливостта и водозадържащата способност, с което се подобрява растежа на корените. С мулчирането се създава добри условия за земните червеи, които са важен фактор за почвеното плодородие. Неорганичните мулчиращи материали не притежават тези подобрителни свойства на органичните, отстраняват се трудно от почвата и използването им е по-рядко.

  • Органични остатъци. Използва се голямо разнообразие от материали – тревни откоси от паркове и спортни терени, листа, слама, нарязани кори на дървета, дървени стърготини и трески, нарязана хартия и картон и др. Материали могат да се намерят и в собствените градини. Откосите от тревни площи са отличен мулч. но се използват предимно върху самите тревни площи. Мулчът направен от слама или сено е по-лек и по-лесен за използване, с предимството, че е биодеградируем и с неутрална реакция, но може да съдържа плевелни семена.

* Добре изгнил оборски тор. Евтин и широко използван в градинарството, като мулчиращ и торов материал. Необходимо е да бъде добре угнил, за да е чист от плевелни семена и е обогатен с усвоими хранителни вещества. Трайността му е една година.

  • Компости. Използват се напълно разложени материали, в който плевелните семена са унищожени. Градински компости се приготвят от отпадъчни растителни материали и се превръщат в ценни компости с добре изразено торово действие. Компостите не само подобряват почвената структура, но представляват отличен източник на хранителни вещества. Използват се също стари, използвани компости от производство на гъби, разсади и др.
  • Торф. Широко разпространен в страни,богати на този природен продукт. V нас е сравнително скъп и се използва в малки колчества.Предимство е неговата трайност и много добри физически качества, но е беден на хранителни вещества. Използва се широко в производството на разсади и саксийни цветя след обогатяване с минерални торове.
  • Дървесни кори. Ситно надробени дървесните кори са по-подходящи за трайно мулчиране.Парченцата трябва да се дълги до 1-5 см. Използват се както торфа и издържат около 2-3 години. Те придават хубав вид на градинските лехи.
  • Могат да бъдат използвани също листа от иглолистните дървета. Те обаче повишават почвената киселинност и са подходящи за видове,приспособени към кисела реакция, като рододендрин и боровинка.
  • Органичен синтетичен мулч (обикновено пластмасово фолио). Растенията растат през отвори на тънка пластмасова покривка. Този метод се прилага за мащабно отглеждане на ягоди и зеленчуци на милиони декари земи в света.Недостатък на пластмасовото фолио е неговата неразлагаемост в почвата.
  • Органичен биодеградируем мулч. Създадени са различни синтетични продукти, които се разлагат бързо в почвата и не замърсяват с неразложени остатъци.
  • Живи мулчове. Представляват растения от друг вид, които се отглеждат като покровна култура, подсята или засята между редовете, съвместно с главната култура. Те подтискат а плевелите и регулира почвената температура. Различават се от истинските покровните култури по това, че се оставят да растат съвместно с основната култура, докато покровните култури се унищожават чрез заораване или с хербициди.
  • Мулчиране на тревните площи със собствените откоси е средство за заздравяване и подсилване на същите. Освобождаващите се при разлагането хумусни и хранителни вещества подобряват тревния пласт за следващите откоси.
  • Камъни {чакъл) и пясък могат също да бъдат използвани като мулч. Камъните намират приложение в лозарството на силно наклонени терени в по-северните страни за запазване от ерозия, задържането на топлината и удължаване на растежния период. Използват се също в паркове и градини за борба с плевелната растителност.

ВРЕМЕ ЗА МУЛЧИРАНЕТО

Времето на внасяне на мулча зависи от поставените цели на мулчирането. Чрез създаването на изолиращ слой между почвата и въздуха мулчирането прави почвената температура по-умерена и с по-малки колебания. Това означава, че през лятото температурата на почвата ще бъде по-хладна от съседната немулчирана почва, докато през зимата почвата може да не замръзне под мулча. Мулчираните почви се затоплят по-бавно през пролетта и изстиват по-бавно през зимата от немупчираните.

Мулчирането се прави най-често при започване на вегетационния период и служи за затопляне на почвата чрез задържане на топлината. Това позволява ранна сеитба или засаждане на някой култури и ускоряване на растежа им. С напредване на вегетацията мулчът стабилизира температурата и влажността и не позволява засенчване на културата от поникващите плевели.

В зеленчукови и цветни градини най-добре е мулчът да се внася след затопляне на почвата през пролетта. Хладната и почва забавя кълнените на семената и увеличава загиването на семената и прорастъци. Когато се внася допълнително мулч към съществуващи многогодишни лехи, трябва да се изчаква пълно затопляне на почвата.

Мулчирането за смекчаване на ниските температури и запазване от измръзване се прави късно през есента, след като почвата е замръзнала, но преди най-ниските температури. Мулчирането преди замръзване на почвата може да привлече вредителите гризачи, които търсят по-топли места за презимуване. Забавяне на внасянето на мулча ще предотврати този проблем, тъй като тези вредители ще са намерили вече места за гнездуване. Мулчовте за запазване на растенията през зимата ще трябва да бъдат рохкави материали като слама, сено или борови иглички, които ще изолират растенията без уплътняване от теглото на снега и леда. Една от ползите за зимното мулчиране е намаляване честотата на замръзване на размразяване на почвата през денонощието в късна зима и ранна пролет, които причиняват изтегляне на слабите и плитко вкоренени растения над почвата. Техните корени остават изложени на студа и се повреждат или загиват. Мулчирането предотвратява бързите промени на почвената температура и намалява изтеглянето на растенията.

Пластичните мулчове се използват за мащабно производство, най-често на ягоди. Пластмасовото фолио се полага механизирано върху повдигнати лехи и растенията се разсаждат през отворите. Често се изисква капково напояване с капкообразователи под фолиото, което е непропускливо за вода.

В домашните градини и по-малки стопанства органичният мулч обикновено се разстила на ръ-ка около поникналите растения. При слама или сено може да се използва резачка за раздробяване на материала. Органичните мулчове обикновено се насипват на височина 5 до 10-12 см и през сезона са слягат и изтъняват.

НЕКАЧЕСТВЕН МУЛЧ

Качественият мулч нормално мирише на свежи растителни материали. При определени условия на силно уплътняване и недостатъчно аериране (анаеробни условия) може да се образуват токсични вещества с миризми подобни на оцет, амоняк, сяра или силаж. Това става когато мулчът не е угнил достатъчно добре и образува плътни гнезда, в които не прониква въздух. След разрохкване и излагане на въздух процесите преминават към аеробно разлагане, но токсичните материали присъстват известно време. Ако такъв некачествен мулч се постави около растенията, той може да причини повреди на растенията. Най-добрият начин за преодоляване на смущенията е силно поливане, с което се отмиват токсичните вещества от мулча. При проверката на рН може да се открие кисела реакция на мулча (рН 2-4), вместо неутрална реакция (рН 6-7).

Смущения в растежа на растенията могат да се получат при мулчиране с много бедни на азот органични материали (слама, дървесни отпадъци), поради първоначалното консумиране на минерален азот от почвените микроорганизми. В такъв случай е необходимо внасяне на повече азотен тор.

 

Свързани новини

Comment on this FAQ