Мента – характеристика, сортове и особености, създаване на насаждения и отглеждане » Съвети в земеделието

Мента – характеристика, сортове и особености, създаване на насаждения и отглеждане

МЕНТА

ПРОИЗХОД, РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ

Ментата (Menta piperita) е културно расте-ние, което се отглежда в цяла България, но се среща и като диворастяща. Културната мента се отглежда за етеричното масло в пистата (0.4-0.6%), съцветията (до 2%) и незначително в стъблата. Главен компонент на етеричното масло е ментолът, но се съдържа още терпенин, ментофуран, лимонен и др. Ментовото масло намира приложение в медицината, парфюмерията и хранително-вкусовата промишленост В медицината се използва като обезболяващо и противо-спазматично средство. Най-широко се използва за производство на пасти за зъби. Ментовите листа се из-ползват за приготвяне на чай с тонизиращо действие. Отпадъците от тревата имат добра фуражна стойност. Културната мента произхода от Англия и има две форми – черна и бяла. Черната мента, наречена английска, е по-разпространена и се отглежда у нас, докато бялата се отглежда главно във Франция. Най-големият производител на ментово масло е Италия. Средните добиви на зелена маса са 800-1000 кг/декар, а на етерично масло – от 3 до 5-6 кг/декар. Пазарът на Западна Европа през последните десетилетия се насочи към ментов лист за производство на чайове, самостоятелно или комбинирано, които действат освежаващо и нервноуспокоително. В съответствие с това, производството на мента у нас се ориентира към производство на сух ментов лист, а повече-то инсталации за дестилация бяха изоставени.

БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Културната мента е многогодишно тревисто растение, което достига височина до 100 см. Приема се, че е естествен хибрид на два родителски диви вида, доказателство за което е стерилността на растенията. Рядко получаваните семена дават растения, които са различни от родителските форми, Коренът е подземно коренище, от възлите, на които се развиват много отделни коренчета. Във влажна почва корените се развиват повърхностно (20-30 см), а при суха – на по-голяма дълбочина. При многогодишно отглеждане на едно място, старите корени ежегодно отмират и на тяхно място се развиват нови. Стъблото е силно разклонено, четириръбесто и завършващо със съцветия. Листата са продълговати и назъбени. По тях има множество жлези, които съдържат етерично масло. Цветовете са червеникаво-виолетови-бели и събрани в съцветие. Цялото растение издава характерната приятна миризма. Използва се надземна част на растението, която се прибира по време на цъфтеж. СОРТОВЕ Климент 63. Получен чрез индивидуален отбор.Отличава се с по-светло оцветените стъбла и листа (по-слабо антицианово осветяване). Узрява с 15-20 дни по-рано, което позволява получаването на втора реколта. Устойчив на ръжда. Дава 7-8 кг етерично масло от две реколти. София. Създаден чрез изкуствена мутация. Характеризира се с по-къси междувъзлия. Цъфти по-рано и може да даде две реколти. К-64-Тунджа. Има здраво, неполягащо и добре облистено стъбло и бледорозови съцветия. Напълно устойчив на ръжда.

БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ И ЕКОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

Развитието на ментата обикновено започва в края на април – началото на май при темпера-тура 15-16°С, От началото на вегетацията до началото на цъфтежа са необходими 90-110 дни и температурна сума от 1500-1600°С. Най-усилено развитие на корените и влачещите стебла започва от края на цъфтежа до края на вегетацията. Вследствие на това за получаване на максимално количество посадъчен материал е необходимо поддържането на оптимална почвена влажност през този период. Ментата е растение на дългия ден и е много взискателна към светлина. Късият ден и намалена-та интензивност на светлината (засенчване) влияят неблагоприятно върху растежа и качеството. Ментата е много взискателна към почвата – изисква рохкави, пропускливи, богати на органично вещество, които не образуват кора. Такива са някои наносни, черноземни, отводнени ливадно-блатни и др. почви. Културата е особено взискателна към влага в почвата. Високи добиви се получават при постоянна почвена влажност и достатъчно слънчево осветление. При нашите условия ментата може да се отглежда само при поливни условия Поливките са особено необходими през летните месеци, като на поливка се осигуряват по 50-60 м3 вода.

СЪЗДАВАНЕ НА НАСАЖДЕНИЯ

Ментата не бива да се отглежда на едно и също място по-продължително от две години, защото след втората година се напада от много болести, предимно от ръжда. Това причинява силно намаление на добива и влошаване на качеството. След втората година цялото растение с корените се изваждат, а младите издънки се използват като посадъчен материал. На същото място мента може да се отглежда след 3-4 години. Обработка на почвата Основна обработка – като дълбока есенна оран на дълбочина 25-28 см. Ако след дълбоката оран се развият плевели, се провежда култивиране на 8-10 см. Преди засаждане почвата се преорава на 18-20 см. Важно условие е унищожаването на много-годишните плевели на площите, предназначени за мента. Не бива да се допуска наличието на дива мента, която е много жизнена, започват да доминират в насаждението и това силно влошава качеството на ментата, която става негодна за получаване на лист и масло. Торене Ментата образува ежегодно големи количества надземна зелена маса, с която се извличат големи количества хранителни вещества, без да преминават в кореновата система. Най-висок добив се получава при торене с 2-3 тона оборски тор и минерални торове в количества 15 кг N и по 10 кг Р2О5 и К2О на декар. Оборският тор, суперфосфат и калиевият тор се внасят с основната обработка. Желателно е дву- или трикратнсо внасяне на амониевата селитра: в началото на вегетацията с първото окопаване, в началото на разклоняването и през бутонизацията. Посадъчен материал и разсаждане Ментата се размножава изключително по вегетативен начин. За посадъчен материал се използват корени, пълзящи стъбла и разсад. По старата технология у нас ментата се е отглеждала като едногодишна култура. Всяка есен коренищата и пълзящите стъбла се изваждат и засаждат отново Най-добри резултати при условията на нашата страна се получават при есенно разсажда-не в периода от 15 октомври до 15 ноември. По-ранното засаждане може да причини измръзване на ранните поници, а късното създава опасност от изсъхване и измръзване. Практикуват се няколко начина на засаждане: 1, Най-широко практикуваният начин за размножаване е изваждане на коренищата и засаждането им на ново място. Насаждението, от което се вземат корени за размножаване (едногодишно или двугодишно), се реколтира еднократно през лятото. Това дава възможност за развитие на по-добър посадъчен материал през втората половина на лятото. 2. Използване на разсад от двугодишно насаждение. През пролетта в основата на растенията се получават поници с височина 10-15 см и собствени корени. Те се разсаждат на междуредови разстояния 70 см и на 15 см в реда. За новото насаждение се полагат оптимални грижи (окопаване, торене, поливане) и през август се прибира реколта, която е 80% за едногодишно насаждение. През втората половина на октомври растенията се изваждат и използват като висококачествен разсад за ново насаждение От един декар разсадно отглеждана мента могат да се получат коренища за засаждане на 15-18 декара ново насаждение. Възможно е механизмирано засаждане с разсадопосадъчна машина. 3, При малки площи, обработвани ръчно,през есента на втората година се изважда всичкия материал и се използва за ново насаждение. Изваждането на корените става с плуг или картофовадачка. Старите и засъхнали части се премахват с лозарска ножица. Живите разклонения се разделят заедно със еталоните за засаждане. Извадените и почистени корени се засаждат веднага в отворени същия ден бразди. Ако се наложи пренощуване на извадените корени, те се покриват през нощта с влажна слама. Ежедневно се набраздява толкова площ, колкото може да се засади същия ден. Веднага след засаждането мястото се валира.

ГРИЖИ ПРЕЗ ВЕГЕТАЦИЯТА

Преди поникване на ментата насаждението се третира с хербициди. При засушаване и образуване на кора се препоръчва обработка с ротационна мотика напречно на редовете за запазване на влагата и улесняване на поникването. След очертаване на редовете се извършва окопаване с едновременно подхранване. През вегетацията се правят 2-3 окопавания по редовете с мотика и 4-5 обработки в междуредията. При първите 1-2 поливки, преди разрастването на растенията, почвата в междуредията се разрохква, за да се запази влагата. Поливките се преустановя-ват 8-10 дни преди прибирането на реколтата.

ПРИБИРАНЕ НА РЕКОЛТАТА

Брането се извършва в сухо и слънчево време, след вдигане на росата. Това трябва да става веднага след начало на цъфтежа. В малки насаждения листата се берат без откъсване на стръковете. Така се гарантира по-високо качество на дрогата. При липса на достатъчно работна ръка, растенията се покосяват на 4-5 см над почвата и се пренасят веднага на сянка, където веднага се извършва обиране на листата. Ежедневно се окосяват толкова растения, колкото могат да се обезлистят за текущия ден. Листата се сушат на сянка в проветриви помещения, върху стелажи на тънък слой, за да става редовно проветряване. При използване на сушилня, температурата не трябва да превишава 30°С. При правилно сушене листата запазват своя естествен цвят и вид.

ОСОБЕНОСТИ ПРИ МЕХАНИЗИРАНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА ГОЛЕМИ ПЛОЩИ

Тъй като ментата се отглежда изключително при поливни условия много важно е подравняването на площта и довеждането на почвата до градинско състояние. Набраздяването се извършва с универсална тракторна браздачка на 70 см междуредово състояние. Коренищата се разнасят със самоходни шасита. Коренищата се нареждат ръчно и се зариват с приспособен за целта култиватор. В някои страни се използват приспособени разсадопосадъчни машини за ментови коренища. Рано напролет първата обработка се прави с окопаване с ротационна мотика напречно на редовете. След очертаване на редовете се пра-вят 3-4 окопавания с тракторен култиватор при едновременно внасяне на азотния тор. Основен начин за напояване е гравитачния, като до момента на жътвата се правят 6-8 поливки. За прибиране на зелената маса към съществуващи косачки и жетварки се прилагат специални приспособления. Зелената маса трябва само да завехне без да изсъхне. За получаване на сушен лист ожънатата маса се откарва на асфалтирани или циментирани площадки на сянка, където се отделят листата от стъблата.

БОЛЕСТИ И НЕПРИЯТЕЛИ

Болести. Основната икономически важна болест е ръждата, а допълнителни -вертицилионово увяхване и къдравост на ментата. Неприятели. Ментата се напада от ментова нощенка, ментов акар, черен акар, ментова бълха и въшка. Методите за борба с тях са описани в специализираните справочници и учебници. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ