Маточина » Съвети в земеделието

Маточина

ЗНАЧЕНИЕ, ПРОИЗХОД, РАЗПРОСТРАНЕНИЕ, ДОБИВИ

Названието balm, което в превод на английски означава маточина е съкращение от думата балсам, заради сладко ухаещото масло, което съдържа. Високо ценено е било от Парацелс, който вярвал, че с негова помощ могат да се съживяват хора. Маслото от маточина е било смятано за универсално средство за борба с много болести, тъй като лекува нервната система.

Още през 17 век се е смятало, че маточината подмладява, подсилва мозъка и прогонва меланхолията. Използвана в комбинация с лимон, индийско орехче и корен от ангелика се е смятала за полезна срещу нервно главоболие и невралгия. Много други добродетели са приписани на това растение.

На древните хора им е било известно, че маточината привлича пчелите и затова е била използвана за хващане на рояци.

Плиний е смятал маточината за кръвоспиращо средство при наранявания.

С вино, в което са потапяли листа, са били третирани рани причинени от ухапване на отровни зверове и ужилване от скорпиони. С етерични масла от ароматни растения включително и с такива от маточина са били правени отлични хирургически превръзки, тъй като е било известно,че те упражняват много силен бактерициден ефект.

В медицинската практика препаратите, приготвяни от маточина, се използват като седативно, спазмолитично, хипотензивно и болкоуспокояващо средство, за възбуждане на апетита и подобряване на храносмилането, при нервни заболявания, сърцебиене, сърдечна невроза и неврастения, мигрена и др. Народната медицина употребява маточината още при виене на свят, високо кръвно налягане, главоболие, задух, за усилване на зрението и регулиране на менструацията.

Употребяват се листата (Folium Melissae), стръковете (Herba Melissae) и етеричното масло (Oleum Melissae) получено от надземната част на растението.

Листата и цветовете съдържат 0,05 – 0,3% етерично масло с приятен лимонен аромат. В състава на етеричното масло влизат: цитронелал, цитрал (на който се дължи свежия лимонов аромат) гераниоп, мирцен, линалоол, витамин С, дъбилни вещества, кафеена, олеинова и уреолова киселина, горчиви и слизести вещества.

Поради силния си аромат етеричното масло на маточината се използва в ликьореното, парфюмерийното и козметичното производство

В диво състояние е разпространена в Европа /без най-северните части/, Средиземноморието, Кавказ, Югозападен Сибир, Средна Азия и Северна Америка. V нас маточината се среща почти в цялата страна, покрай потоци и в редки гори, по каменисти и тревисти места покрай пътища, огради, от морското равнище докъм 1200 м н.в.

У нас се отглежда предимно в Пловдивско, Разградско, Варненско, Русенско и Шуменско.

 

БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Маточината е многогодишно, тревисто, коренищно растение.

Коренова система – коренището е силно разклонено, с подземни стъбла, разположени сравнително плитко в почвата /5-25 см/.

Стъбло – изправено или приповдигащо се, четириръбесто, покрито с прости власинки или голо. Има по-къси междувъзлия и достига височина 68 – 74 см.

Листа – срещуположни, с яйцевидна форма, сърцевидни в основата на петурата или отсечени, с тъпо напилена периферия, заострени към върха, покрити с прости власинки и жлезисти трихоми. Долните листа са по – едри, с дръжка, а горните – по-дребни, заострени, приседнали.

Цветове – съцветията са сложни, разположени в лъжливи прешлени от 3 – 5 до 8 цвята. Цъфтежът протича отдолу нагоре. Венчелистчетата са жълтеникавобели до бледорозови.

Плодове (семена) – орехчета, събрани по четири, дребни /1 – 1,5 мм/, оцветени кафяво до черно – в зависимост от степента на узряването им. Абсолютното им тегло /на 1000 броя семена/ е от 0,6 – 0,7 грама.

Всички части на растението, особено листата, при стриването с ръка излъчват приятен лимонов аромат.

 

СИСТЕМАТИКА И СОРТОВЕ

Сортът „Мелиса-2“ е създаден в Института по розата и ИББГ- София през 1993 г. от Г.Джурмански, Е.Генова и Ж.Чернева. Той обединява в себе си два произхода събрани в района на с. Кътина, Софийско и с. Цървеняне, Кюстендилско. При този сорт стъблата са изправени или приповдигащи се, покрити с прости власинки. Достигат височина до 68 см. Листата са срещу-положни, с яйцевидна форма, с тъпо напипена периферия, заострени към върха. Дължината на листната петура е средно 4,5 – 5 см, а ширината 3 – 3,5 см. Венчепистчетата са жълтеникавобели до бледорозови.Предимството на сорта е високото съдържание на етерично масло.

Сортът се отличава с много високи стопански показатели още след втората година:

  • свежи стръкове – 1000 – 2000 кг/дка, достига до 4000 кг/дка
  • сухи стръкове – 200 – 400 кг/дка, до 800 кг, при рандеман 5:1 -сухи листа – 80 – 120 кг/дка, при рандеман 7:1
  • семена -15 – 30 кг/дка, -етерично масло- 1-2 кг/дка

Главен компонент в етеричното масло, получено от Мелиса – 2 е цитрал, чието съдържание в годините варира от 64 – 71% и второстепенни – цитронелал, цитронелол, кариофилен и гераниол.

В страната се отглеждат още немския сорт «Цитронела», както и местни популации.

В Германия има селекционирани два сорта маточина: Ерфуртска изправена и Кведлинбуркски нискостелец, които по литературни данни не превъзхождат българския им аналог.

 

АГРОБИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

Изисквания към топлина. Маточината е топлолюбиво растение. При нашите условия презимува нормално. Много рядко се констатира измръзване.

Изисквания към светлина. Маточината е слабо взискателна към светлината. Това дава възможност да се отглежда като подкултура в млади овощни градини. Светлината обаче влияе положително върху съдържанието на етерично масло. Изисквания към благата. През целия вегетационен период изискванията на маточината към почвената и въздушната влажност са високи. Недостатъчната влага и нейното колебание през отделните фази от развитието на растенията причиняват окапване на листата. Особено силно е въздействието от недостиг на почвена влага. Растенията образуват малко и ниски стъбла с дребни листа. Добивите намаляват рязко.

Неблагоприятно се отразява върху развитието и прекомерно навлажнената почва – корените и стъблата се нападат от гъбни болести, загниват и умират.

Изисквания към почвата. Маточината е много взискателна към хранителните вещества в почвата, от които се нуждае през целия си вегитационен период. Най-добре се развива на плодорадни, богати на хумус, рохкави почви. Не понася заблатяване и висока почвена киселинност. Неподходящи за култивиране на маточината са бедните на хранителни вещества и с неблагоприятен воден режим песъкливи почви, делувиални наноси и др.

 

ОСОБЕНОСТИ НА РАСТЕЖА И РАЗВИТИЕТО

Вегетацията започва при затопляне на почвата над 8 °С – в края на март, началото на април.

Началните фази на развитие /до образуване на 3 – 4 лист/ протичат неедновременно и бавно. Това налага по – големи грижи при разсадопроизводството и отглеждането на едногодишните растения.

През първата година от вегетацията си видът образува 1 – 5 вегетативни стъбла с височина 40 – 50 см. Едновременно с това започва и оформяне на коренището. През зимата надземните части на маточината отмират. Вегетацията на растенията се прекратява.

През втората и следващите години развитието протича по-бързо, разклонителната способност на коренището е по-голяма, което дава възможност за образуване на 7 – 28 генеративни стъбла на 1 туфа с височина до 100 см. Коренищата се разклоняват и туфата нараства, достигайки до 1 м в диаметър.

Бутонизацията протича в началото на месец юни /4 – 18/, а цъфтежът – до началото на месец август.

Узряването на семената е през м. август до началото на м. септември.

Узрелите семена са склонни към оронване и това трябва да се има в предвид при определяне на срока и начина на прибирането им.

 

СЪЗДАВАНЕ НА НАСАЖДЕНИЕ

Подходящи предшественици са добре наторените окопни и житни култури, които освобождават площите по – рано, в значителна степен почистват площта от коренищни плевели и дават възможност да се извърши качествена основна и предсеитбена подготовка на почвата.

След маточината могат да се отглеждат житни и някои многогодишни бобови култури.

Изключително важен момент преди извършване на основната обработка е унищожаването на коренищните плевели. При наличие на такива и след прибирането на предшественика може да се използват тотални хербициди .

Веднага след прибиране на предшественика се извършва лятна оран на 18 – 20 см. През месец август се провежда есенната дълбока оран /на 30 – 32 см/ и подравняване на площта. До засаждането на културата се извършват две култивирания на 16-18 см за унищожаване на плевелите и подобряване състоянието на орния слой. При ръчно засаждане площта се набраздява на дълбочина 15 – 18см.

Тъй като маточината е многогодишна култура, е необходимо да се осигури пълно органоминерално торене. Препоръчва се преди есенната дълбока оран да се внесат следните торове – оборски тор 4 т/дка, суперфосфат 50 кг/дка и калиев хлорид 40 кг/дка.

 

РАЗМНОЖАВАНЕ И ЗАСЯВАНЕ

Маточината се размножава както генеративно чрез семена, така и вегетативно – чрез разделяне на коренищата.

Основен начин за размножаване на маточината е чрез производство на разсад от семена в открити лехи.

Подготовката на площта за производство на посадъчен материал включва следните мероприятия:

  • основно торене с оборски тор – 5 т/дка, суперфосфат – 50 кг/дка
  • дълбока оран – на 23 – 25 см
  • подравняване на площта
  • неколкократно култивиране на площта с брануване.
  • оформяне на лехите

Сеитбата се извършва през пролетта /м. март/, редово на 7 – 8 см между редовете или разпръснато, на твърдо легло, при гъстота 4 – 5 грама на кв.метър и се покриват с 0,60-1,0 см торова смес /чиста от плевели/. Много добри резултати дава лятната сеитба /юни – юли/, тъй като температурните условия в този период са по – благоприятни за бързото поникване на семената. За ускоряване на поникването се препоръчва преди сеитбата:

  • накисване на семената във вода за 16 – 20 часа при температура 20 – 26°С;
  • охлаждане на влажните семена при температура от 0 до 3°С, след което веднага се засяват.

За осигуряване на разсад за засаждане на 1 декар се засяват около 10 – 12 кв.м разсадопроизводна площ (25 – 30 г семена). За по-добро ръчно засяване семената се смесват 1:5 със сух пресят пясък и стърготини. Преди и след засяването площта се уплътнява много добре чрез валиране. За запазване на почвената влажност и предпазване на семената от измиване с водната струя, е необходимо лехите да се мулчират с органични отпадъци /най-добре с тези след дестилация/. След поникване на семената, част от мулча се премахва. За подобряване на температурния и водния режим, лехата през пролетта се покрива с полиетиленово платно. От едната страна то периодично се открива за проветряване и поддържане на насаждението.

Грижите за разсада включват:

  • редовно поливане /дребнокапково/ с малки поливни норми;
  • ръчно плевене на лехите /до 6 пъти/;
  • тесане на пътеките;
  • пензиране на растенията/1 – 2 пъти/на височина 18 – 20 см -при закъсняване с разсаждането и прерастване на растенията;
  • подхранване с течни органични торове, фиксал- 0,35 л/дка или амониева селитра в доза 4 – 5 г/кв.м.

При пролетна сеитба в открити лехи /м.март/ разсада е готов за засаждане през м. юни. Поради големите горещини през този период и трудности с прихващането на разсадните растения, се препоръчва изваждането и

разсаждането на разсада да се извърши по-късно – през есента /най-добре през периода 1 – 5 октомври, не по-късно от 20 – 25 октомври, за да могат растенията да презимуват прихванати/. При лятна и есенна сеитба разсадът е готов за засаждане през пролетта/април – май/.

Изваждането на разсада се извършва ръчно или механизирано, чрез подкопаване с нож-скоба. След изваждането, разсадът се сортира и засажда веднага. Съгласно приложение № 6 от наредба №24 /ДВ, бр.55/2004/ за производство и търговия с посевен и посадъчен материал от медицински и ароматни растения към Закона за посевния и посадъчния материал/ надземната част трябва да е с височина, не по малка от 8 см, листа не по-малко от 6 броя, дължина на кореновата система – над 4 см, растенията да са здрави, без повреди от болести и неприятели, да няма откъснати, смачкани листа и обелване кората на основните коренови разклонения.

Схемата на засаждане е 70/25 – 30 см, като на декар се засаждат 5 000 броя растения. Растенията се засаждат в дълбоки 16 – 18 см бразди.

Разсаждането се извършва ръчно или механизирано, с разсадопосадъчна машина. Веднага след засаждането се прави коригиране на неправилно поставените растения, напояване и леко загърляне на растенията.

Директната сеитба се провежда предзимно през октомври – ноември, или рано напролет. Тя се извършва на редове, на разстояние 60 см един от друг и на дълбочина 2 – 3 см. За 1 дка са необходими 800 – 1000 г семена. При директната сеитба семената поникват едва през пролетта. Развитието на младите растения е бавно, поради което директната сеитба се препоръчва само върху поливни площи/в градини/.

Ако е необходимо, след засяване чрез директната сеитба, в началото на вегетацията насажденията се прореждат или подсяват. Това се извършва, когато се образуват 3 – 5 същински лист, като разстоянието между растенията да бъде 25 – 30 см.

Вегетативното размножаване чрез коренища е метод, който рядко се прилага и то само за ограничени площи, използват се 2 – 5 годишни растения. Разделянето на коренищата на части с по 2-3 вегетативни пъпки се извършва през септември – октомври, като засаждането е желателно да се извърши още същия ден. Не се препоръчва използване на стари насаждения, които са нападнати от болести, тъй като с коренищата те се пренасят в новите насаждения и борбата с тях се води много трудно.

 

ОТГЛЕЖДАНЕ

Грижите за маточината през вегетацията се състоят в навременно извършване на механизирана обработка на междуредията, ръчно окопаване вътре в реда, подхранване, поливане и борба с болестите и плевелите.

При едногодишните растения грижите трябва да бъдат по-големи и навременни. При есенно засаждане, рано напролет се налага извършването на подсаждане на неприхванатите растения и окопаване на междуредията с култиватор с едновременно подхранване с 20 – 30 кг/дка амониева селитра. Наложителни са 1 – 2 ръчни окопавания в реда.

През втората и следващите години развитието на растенията протича по-дружно, фазите са скъсени и пониците почти запълват вътрередовите разстояния. Провеждат се общо 3 – 4 междуредови обработки и 1 – 2 ръчни окопавания в реда /при необходимост/. При първото култивиране се извършва и подхранване на растенията с 30 кг/дка амониева селитра. Веднага след прибиране на семената е наложително провеждането на култивиране на междуредията, поради стъпкването им от прибиращите машини.

Изключително ефективно е през пролетта на първата година на отглеждане да се проведат 2 – 3 дъждувания, съчетани с почвените обработки. През лятото и есента се извършват още 2 – 3 поливки, които може да са по гравитачен начин с поливна норма 30 – 50 куб. метра на декар. През втората и следващите години се правят по 3 – 4 поливки гравитачно годишно.

Ежегодно, в началото на вегетацията /март-април/ и след прибиране на първия откос /юни/ се извършва подхранване с амониева селитра в доза 20 – 30 кг/дка или с течни оборски или птичи тор. Следващото торене е през есента /октомври/, след прибиране на втория откос. Торенето през есента се извършва с полуразложен оборски тор – 4 т/дка или със суперфосфат 50 кг/дка и калиев хлорид 40 кг/дка.

При маточината са установени редица болести и неприятели, но малко от тях имат икономическо значение и обикновено не се налага извеждането на химическа борба с тях.

От болестите с на – голямо значение са тъмнокафявите листни петна. Причинителят на заболяването е гъбен патоген (Septoria melissae Dest.). Среща се повсеместно и ежегодно нанася поражения в разсадопроизводството и в старите насаждения. Първите признаци се откриват напролет, като благоприятно условие за развитието е задържането на влага в насажденията. Характеризира се с образуването на дребни (обикновено 2 – 6 мм), ъгловати, кафяви до черни петна с виолетов ръб, които са ограничени от нерватурата. Болестта се развива през целия вегетационен период и при силно нападение поразените листа окапват. За ограничаване на щетите могат да се използват медсъдържащи препарати или Дитан М- 45, като третиранията трябва да започнат при появата на първите признаци на заболяването. Препоръчва си при силно развитие на болестта първо да се окоси насаждението, да се обработят междуредията и след това да се прилагат препарати.

Останалите болести по маточината обикновено се проявяват по – слабо и не нанасят значителни щети в насажденията, които да налагат извеждането на химична борба с тях, но при влошен агрофон могат да бъдат потенциално опасни. Установени са и се срещат често листните петна (Phylosticta melissae Bub., Cilindrosporium melissae Massal.), брашнянката (Erysiphe galeopsidis Dc et Merat.). Понякога в основата на кореновата шийка и по корените се установяват мицелни образувания и склероции на гъбата Sclerotinia sclerotiorum Lib., като силно поразените растения обикновено завяхват и изсъхват.

От неприятелите по маточината не са установени такива с икономическо значение, но при определени условия някои могат да нанесат значителни щети в насажденията.

От смучещите неприятели най – често се срещат цикадите. От различните видове, които се изхранват по маточината с най – висока плътност са видовете Eupterix atropunktata Goeze, Е. collina Flor., както и вида Empoasca flavescens.

Повредите при всички видове са подобни и се характеризират с дребни точковидни избледнявания по листната петура, които могат да се слеят в по-големи жълтеникави петна и при силно поражение листата засcхват и окапват.

Често срещана в насажденията напролет е и пенещата цикада (Philaenus spumarius L.) Вредят ларвите и възрастните. Ларвите се покриват с характерна обвивка от вискозна течност с включени в нея мехурчета въздух, която ги предпазва от външните условия на средата. Обикновено се разполагат в пазвите на листата и при висока плътност, особено при млади растения могат да затормозят развитието на вегетационните връхчета и генеративните органи.

В отделни години и при засушливо време през летните месеци силни поражения по листната маса могат да нанесат паяжинообразуващите тетранихови акари, от които най-често срещан е видът Tetranychus urticae Koch. – обикновен паяжинообразуващ акар, Вредят, като пробиват епидермиса от долната страна на листа и смучат клетъчен сок с част от хлорофипните зърна, като в местата на повредата се образуват светли точковидни петна. Листата могат да придобият мраморен вид, петната по-късно се сливат, покафеняват и силно поразените листа oкапват. При висока плътност оплитат с паяжинни нишки всички надземни части и може да се стигне до изсъхване на самото растение.

В насажденията с маточина се срещат в сравнително ниска плътност и други неприятели от Homoptera, Lipidoptera, Hymenoptera,Coleopteraq Hemiptera и др. От твърдокрилите често се срещат видовете касиди Cassida viridis L, и C. nebulosa L. Вредят възрастните и ларвите, като правят първоначално повърхностни нагризвания по листната петура, а впоследствие перфорират листата.

Маточината се напада и от листни въшки, макар и в по – малка степен, които рядко се намножават във висока плътност. По тази култура като потенциално опасен е съобщен видът Myzus ornatus Laing.. Ако се образуват колонии с висока плътност по връхните части на растенията се затормозява образуването и развитието на генеративните органи и растенията изостават в развитието си.

От ципестокрилите неприятели повреди нанасят представители на сем. Tenthredinidae. Вредят лъжегъсениците на тези оси, които първоначално нагризват листната петура. а по-късно изгризват и по – тънките жилки на листата. Най-често се срещат видовете Tenthredo atra L. и T. marginella.

Маточината се напада и от различни представители на разред Lipidoptera. Описани са представители на различни семейства, но най-често растенията се повреждат от Cnephasla spp., видове от Еuхоа и Agrotis и др. През последните години у нас са установени повреди от вида Pyrausta aurata Sc.

Гъсениците оплитат с копринени нишки вегетационния връх и го изгризват. Вследствие на това развитието на растенията се забавя, а генеративните органи се образуват от новообразувалите се разклонения. Гъсениците се откриват в края на април – началото на май, какавидират от края на май до средата на юни и възрастните пеперуди се срещат от средата на юни.

При нужда борбата с неприятелите може да се изведе с бързодействащи пиретроидни препарати.

При заплевеляване на площите по време на вегетацията срещу житните плевели може да се приложи хербицида фузипад в доза 200-300 мл/дка във фаза 3 – ти – 5 – ти лист на плевелите, при температура 20 – 22 °С.

Важно изискване при извеждане на мероприятията за борба с вредителите е минимум 20 дни преди прибиране на културата да не се третира с никакви химични средства за растителна защита.

Борба с плевелите. Преди изнасяне на разсада след оформяне на лехите, площта се третира с Агрифлан срещу едногодишните житни плевели или с Афалон – срещу широколистните плевели.

 

ПРИБИРАНЕ И СУШЕНЕ

Прибирането на суровината за получаване на сух лист или стрък може да се извърши още на първата година през септември, ако разсадът е засаден до май-юни.

През втората и следващите години то е дву- или трикратно в зависимост от грижите, които се полагат за насажденията. Най- подходящ срок за прибиране на надземната маса е преди цъфтежа, когато листата са добре развити.

Не трябва да се допуска орязването на стъблата да става по време на цъфтежа или при изстъбляване, защото намалява съдържанието на активните съставки. В настоящия момент не може да се препоръча механизирано прибиране на суровината. Необходимо е да се има предвид, че всяко „травмиране“- намачкване на суровината, запарване и др. води до рязко влошаване качеството на дрогата. Затова се препоръчва прибирането да става ръчно, чрез внимателно изрязване на надземната маса със сърп, на височина 5 -7 см от нивото на почвата. Подреждат се на ръкойки и веднага се транспортират в по-малки обеми, без притъпкване и уплътняване. Прибирането се извършва в топлите часове на деня, няколко дни след паднали валежи и след вдигане на росата.

Ожънатата маса се складира на сенчесто място и листата се отделят от стъблото лист по лист с дръжките или без тях.

Отделянето на свежите листа чрез шмулене не е желателно, тъй като те се нараняват и потъмняват при сушене. Върхарите се заделят отделно от другите листа. Ако стръковете завехнат, листата се отделят по – трудно и има вероятност да потъмнеят.

Препоръчва се и отделяне на листата на корен /както при тютюна/, след което стъблата се орязват.

Променени и нападнати от болести и вредители листа не се берат..

Заготвените свежи листа се разстилат веднага на тънък пласт върху рамки и се сушат на сянка под навес и други проветриви помещения. При по-големи количества суровина и особено при неблагоприятно, влажно време, е най-добре сушенето да се извърши в огневи сушилни при активно вентилиране и температура не по-висока от 40°С. Сушенето на слънце не се препоръчва, защото пистата пожълтяват и влошават качеството си

Второто прибиране, се извършва в началото или до средата на септември във фаза изстъбпяване, при височина на стъблата до 70 см. Билката е готова за пакетиране, когато при огъване средната жилка се чупи, а пистата се ронят при стриване. Почистват се наново от примеси и променени при сушене листа.Събират се на купчина в сухи помещения рано сутрин за да не се натрошат. Престояват 3 – 5 дни за уеднаквяване на влагата и се опаковат в каси или кашони с егализирано тегло.

В практиката се използва и събиране на орязаните стръкове в рехави снопове и оставянето им за изсушаване в проветриви помещения за 5 -1 0 дни. В удобно за работа време листата се обират или ошмулват от стръковете. Получената билка е с по – ниски качества в сравнение с целите листа. Наситнените листа и върхари се прекарват през тресачна машина, с която се заготвят като партида:

  • маточина ронена – с размери на частиците 2-5 мм
  • маточина „брух“ с размери на частиците над 5 мм

Като билка се използват и стръкове от маточина. След орязването им те се навързват на снопчета, окачват се на опънат тел или сизал и се сушат в проветриви помещения, защитени от пряка слънчева светлина. Стръковете са сухи, когато при огъване се чупят с пращене. Не се препоръчва сушене на слънце, защото листата побеляват.

За получаване на етерично масло, маточината се прибира във фаза бутонизация, като второ реколтиране на площта се прави в края на септември до първите дни на октомври.

 

ОПИСАНИЕ НА БИЛКАТА

Според БДС – 5234 – 74 Билката – сухи листа от маточина се.характеризира със следните особености:

  • листата да са добре развити, с дръжки или без дръжки, сърцевидно – яйцевидни, назъбени, голи отгоре, с власинки отдолу
  • цвят – отгоре тъмнозелен, отдолу светлозелен
  • мирис – приятен, лимоненоподобен
  • вкус – нагарчащ, лузест
  • влага – до 12%
  • ситно натрошени части от листа, по-малки от 2 мм – до 4 %
  • пожълтели или потъмнели листа – до 3%
  • органични примеси – до 1 %
  • минерални примеси – до 0,5%
  • наличие на плесени, живи насекоми и личинки не се допускат

В зависимост от качеството на листата – съдържание на примеси, върхари, променени листа и др. билката се сортира на 3 качества: екстра, първо и второ.

В търговската практика се използват като билка също:

  • сухи стръкове от маточина.
  • сухи наситнени писта и върхари с партиди:
  • маточина ронена – с размери на частиците 2 – 5 мм
  • маточина „брух“ с размери на частиците над 5 мм

Те трябва да имат свеж зелен цвят и приятен, лимоненоподобен аромат и да отговарят на останалите изисквания на стандарта както за сухи листа. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ