Маслодайна роза » Съвети в земеделието

Маслодайна роза

ЗНАЧЕНИЕ, ПРОИЗХОД, РАЗПРОСТРАНЕНИЕ, ДОБИВИ

Маслодайната роза (Rosa damascena Mill. f. trigintipetala Dieck.) е култура c приоритетно стопанско значение за страната ни. Отглежда се за производство на розово масло, розов конкрет, розово абсолю, розова вода и други. Почти 99% от производството на розово масло се изнася. България е световно признат доставчик на най-висококачественото розово масло.

Продуктите от маслодайна роза се употребяват главно в парфюмерията и козметиката. Във фармацефтичната промишленост Казанлъшката роза се включва в производството на лекарствени средства при очни, стомашни, кожни и зъбни заболявания. Известно е противоглистното действие на етеричното масло и цветовете. Освен това, те се използват заради антисклеротичното и стимулиращо им въздействие върху човека. В народната медицина цветовете на розата се използват като слабително средство, а в хомеопатията се прилагат против сенна хрема. Венечните листенца се използват при производство на конфитюри, сладка, желета и ликьори.

През последните години усилено се проучва възможността за приложение на продуктите от маслодайна роза в областта на медицината. Съобщава се за антиоксидантен и защитен ефект на свежия сок от маслодайната роза, за антибактериална и антимикробна активност на етеричното масло, антиоксидантна и антибактериална активност на екстракта от рози, противокашличен ефект на воден и етанолов екстракт от маслодайна роза, антиспин активност на чиста смес, изолирана от Rosa damascena, за значението на ексктракта от рози като естествен противослънчев и защитен фактор и др.

Цветовете и плодовете на казанлъшката роза съдържат и значителни количества витамин С (от 500 мг % от абсолютно сухото вещество в цветове- 1 те – до 4500 мг % в плодовете).

Родината на маслодайната роза е Иран, където в провинция Шираз местните жители са отглеждали този храст за получаване на розова вода. От Иран розата се разпространила в Турция, Египет, Индия, България, Испания, франция, Русия и други страни.

Внедряването на розата в бита на хората започва в дълбока древност. Персите, асирийците, вавилонците, евреите я считат за свещена, а в Египет я използват за приготвяне на балсами. Към XIII век във франция розопроизводството също става известно. Там отглеждат столистната j (R.centifolia L), майската (Rosa de Mai), дамаската (Rosa damascena Mill.), ускатната (R.moshata Mill.), прованската (R.gallica L.) и някои други видове рози. В Мароко розата е промишлена култура от векове, а в Турция тя е пренесена от България от турци, които са се изселили след освободителната война 1877-1978 година. Редица документи показват, че розопроизводството в България се заражда още през XVI век и се развива за добиване на розова вода, употребявана в бита на източните народи. През XIX век Казанлъшката маслодайна роза се простира в цялата подбалканска долина от Сливен до Клисура, като разпространението продължило и по южните склонове на Средна гора, а по-късно преминава и на северните склонове на Родопите – около Пещера и Брацигово. Въз основа на природните, икономически и производствени условия в продължение на много години се обособяват осем основни розопроизводителни района, като максимумът на площите 89 510 дка е достигнат през 1917 год. По-късно, със станалите икономически промени те се редуцират до пет, които съществуват и днес Казанлъшки, Карловски, Стрелчански, Зелениковски и Чирпански. Това разделение е условно, тъй като те административно се отнасят към 3 области Старозагорска, Пловдивска и Пазарджишка.

Независимо от дългогодишната положителна традиция в отглеждане на маслодайната роза, от 1990 година насам розопроизводството претърпя значителни промени, следвайки основните принципи на трансформация към пазарна икономика. До края на 1989 година всички преработвателни мощности са държавна собственост, износът на розово масло е държавен монопол, а преобладаващата част от земята с насаждения от маслодайна роза са кооперативна собственост.

След извършената промяна на собствеността, както върху земята, така и върху преработващите предприятия, профила на розопроизводителната промишленост се промени.Сега тя е изцяло приватизирана. Главният проблем при възстановяване на собствеността върху селскостопанските земи е бавният процес на селскостопанската реформа. Това доведе до редица негативни тенденции в отглеждането на трайните насаждения и в частност на маслодайната роза. Така например розовите насаждения намаляха почти наполовина, от около 30 000 дка през 1990 год. до 14 000 дка през 2000 год. От 1990 г. до 1995-1996 г. инвестициите в розопроизводството са почти нулеви – влагат се средства единствено за поддържане на съществуващите все още насаждения. В края на този период започва раздвижване на пазара на розов цвят, нараства търсенето от страна на частни розопреработвателни фирми, навлезли в бранша. Недостигът на цвят, обаче налага създаване на нови насаждения. Първите инвестиции в тази насока започват след 1996-1998 г. фирмите розопроизводители с насаждения над 400 дка инвестират и в създаването на дестилерии, с което постигат затваряне на цикъла суровина – продукт и осигуряват максимално натоварване капацитетните възможности на дестилериите. В същото време е на лице обратният процес – преработвателите започнат да инвестират в розови насаждения с цел избягване на зависимостта от доставчиците на розов цвят.

По индикативни данни насажденията с маслодайни рози до момента са около 35 000 дка. По-голямата част от старите насаждения не са в добро състояние, вследствие лошото стопанисване от предходни години, амортизация, прореждане, липса на подмладяване. Средногодишните добиви при тях са ниски – около 100-150 кг/дка. Средните добиви при насажденията в много добро състояние са 400-500 кг цвят от 1 дка. В младенчески период (1-3 годишни) са със средни добиви около 150 кг/дка.

С най-голям дял са насажденията в района на Розовата долина, където попадат Казанлъшкото и Карловско полета, съответно области Стара Загора и Пловдив с дял 42% и 41%, следва област Пазарджик -15%, където се намира един от най-бързо развиващите се райони с маслодайна роза – Стрелча, за други райони процента е минимален – 2%.

На този етап обезпечеността с посадъчен материал е добра. Осигурява се от лицензирани производители, под контрола на съответните регионални Семеконтролни инспекции.

Ясно е, че при процеса на глобално затопляне и резките промени в климата все по – наложително ще бъде поливането. При финансова възможност земеделските стопани се ориентират към създаване на розови градини в условията на капково напояване.

Годишното производство на българското розово масло през последните 15 години се движи между 870 и 2000 кг (за 2008 г), с изключение на 2002 г. – около 650 кг., дължащо се на неблагоприятните климатични условия. Това прави качеството и количеството на суровината непостоянно, а от там и изкупните цени. За периода 2001 – 2008 г. годишният износ на розово масло е 1280-1800 кг. Увеличава се не само делът на изнесените количества, но и средната цена за 1 кг. розово масло, която през 2001 г. е 3 217 евро, като достига през 2005 г. до 3 840 евро за кг. През 2008 г. цената на предлаганото масло достигна стойности 4 300 – 5 500 евро/кг. Причините за това са няколко: недостиг на работна ръка, което води до повишаване цената на ръчния труд; реализирани по-ниски добиви (с 30%) на розов цвят от очакваните, дължащи се основно на неблагоприятни климатични условия (високи температури); високи рандемани в дестилериите.

В структурата на износа франция се очертава като най-голям консуматор на българско розово масло, следвана от САЩ и Япония.
По отношение на други продукти от маслодайна роза, по данни на ИРЕМК, през последните години (след 2006) износа на розов конкрет е около 1 тон, на цена 650 – 700 евро/1 кг, а на розова вода се движи в порядъка на 100-200 тона, на цена 2-3 USD/л.

Към настоящия момент около 90% от розовият цвят се преработва в розово масло, 5-6 % в розов конкрет и 3-4% в розова вода. Има известни количества, които се използват за хранително-вкусовата промишленост – за сушен цвят, конфитюри, ликьор, но липсват конкретни данни за това направление. По индикативни данни има пазари за сушен цвят – Германия, Япония и др., а по наши данни (ИРЕМК) в Казанлъшкия район през 2008 година са заготвени над 1200-1300 кг, с цена на конвенционалния сушен цвят – 10 евро, а на биологичния – 20 евро.

 

БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Казанлъшката маслодайна роза е многогодишно храстовидно растение.
Коренова система. Развива мощна коренова система, която може да достигне от 2 до 5 метра дълбочина. Съставена е от адвентивни, силно развити въжеобразни скелетни разклонения, които се формират от стъблени възли и притежават подчертана смукателна способност. Те се разклоняват силно, като основната маса от корените се разполага повърхностно (до 40 см дълбочина). Със застаряване на кореновата система, някои от скелетните разклонения последователно загиват, а на тяхно място се образуват нови и така кореновата система периодично се подмладява.

Стъбло. Розовият храст се формира от 10-15 основни стъбла, достигащи до 2-2,5 м височина, както и от множеството странични разклонения. Розовият храст се разклонява в геометрична прогресия, на което се дължи ежегодното увеличаване на добивите. Младите клонки имат тревистозелен цвят и са покрити с два вида, сравнително гъсто разположени шипове – къси прави и дълги слабо извити надолу. При младите леторасти те са червено-кафяви на цвят, а при застаряване стават сиво-кафави. След 8-10 години храстите застаряват, което налага тяхното подмладяване. Разклоненията на храста се изрязват дълбоко с цел провокирането на нов прираст от млади леторасти.
Казанлъшката роза има два вида леторасти – вегетативни и цветоносни. Вегетативните се развиват от долните пъпки на по-старите разклонения. Те нарастват буйно на височина до 1м и служат за подмладяване на старите разклонения. Цветоносните клонки са по- къси (до 20- 30 см) и са много повече на брой. Те се развиват от пазвените пъпки по върховете на едногодишните разклонения, образуват най-често по 5 листа, след което от вегетационния им връх се диференцират последователно цветните пъпки. След прецъфтяването на цветовете или тяхното откъсване, пазвената пъпка на последния лист се развива и допълнително удължава цветоносната клонка. Колкото по-дълги са леторастите от този втори прираст на храстите на маслодайната роза след розобера, толкова повече цветове ще се развият по тях през пролетта на следващата година. Самото диференциране на пъпките от втория прираст става напролет, след възобновяване на сокодвижението и при задължителното влияние за известно време на по-ниски температури (4-6° С).

Листа. Те са сложни, текоперести, съставени от 5-7 листни петури върху обща листна дръжка, формата на листните дялове е овална до яйцевидна, със закръглена основа и затъпен или слабо заострен връх. Периферията им е назъбена, а повърхността им е покрита с кутикула и власинки (повече отдолу на листата), което ограничава прекомерното изпарение. Листата окапват с настъпване на зимните студове.

Цветове. Събрани са в метлообразно съцветие с 4-5 цвята. Всеки цвят има 5 чашелистчета, които заедно с цветната дръжка са покрити с меки шипчета и смолоносни жлези. Венечните листенца са розови на цвят. Най-често са 30-40 на брой, имат триъгълна форма и силно заоблени върхове. Според броя и едрината на венечните листенца има пулести форми – с малък брой едри венечни листенца, и кичести форми – с много на брой дребни венечни листенца. Установено е, че сборът от броя на венечните листенца и тичинките е около 110 – 120. Всеки отделен цвят тежи 2-2,5 г. Етеричното масло се съдържа основно във венечните листенца, като е локализирано във външни етерично-маслени вместилища в количество 0,03-0,05%. Като относителен дял това представлява 92.8% от общото количество в цвета. Етерично масло се съдържа още в тичинковите дръжки /4.6% от общото количество в цвета/, чашката /2.3%/ и плодника /0.3%/. Казанлъшката роза цъфти от средата на май до средата на юни.

Плод. Той е лъжлив, нарича се шипка. Отвън е покрит със смолоносни жлези. След узряване придобива керемиденочервена до вишневочервена окраска. Формата е продълговато – яйцевидна, с остра основа. Съдържа в относително малко количество месеста част и 2-3 до 20 семена, покрити с твърда белезникава обвивка. Плодовете са богати на витамин С.
Семена (истинските плодове). Те са ореховидни. Разположени са по вътрешните стени на лъжливия плод или в основата му.

 

СИСТЕМАТИКА, СОРТОВЕ

Розата е класифицирана в разред Magnoliophyta , клас Magnoliopsida, подклас Rosales, семейство Rosaceae. В род Rosa съществува изключително разнообразие от над 200 вида (Gudin 2000), 95 от които с произход от Азия, 18 с произход от Северна Америка и останалите от Европа. Като цяло представителите на рода са разделени в 3 групи съгласно класификацията приета от The American Rose Society: древни градински рози (съществуващи преди 1867г.), съвременни градински рози (селекционирани след 1867г.) и диви видове рози. Интересен е факта, че не са открити представители на рода Rosa в южното полукълбо на Земята.

В нашата страна се отглежда основно вида Rosa damascene Mill. f. trigintipetala (Dieck) (червена маслодайна роза), към който принадлежат създадените в ИРЕМК, Казанлък сортове Свежен, Искра, Елейна, Янина. На ограничени площи се отглежда бялата маслодайна роза (Rosa alba L).

Сортът „Свежен“ (селекционер проф. Стайков) е получен по метода на инидиви-., дуалния отбор. Храстите са жизнени и бързорастящи. На височина достигат 160 до 200 см и са добре разклонени.
Морфологически сортът „Свежен“ не се различава съществено от популацията на 1 казанлъшката маслодайна роза. Характерно за него е, че залага по-голям брой цветни пъпки на цветна клонка.При 6-годишни храсти общият брой на цветните пъпки на 1 храст е 877, а при популацията – 614, добивът на цвят от декар е 732 кг, при популацията 498 кг. Средният брой на венечните листа при сорта „Свежен“ е 32,2, а при популацията 30,9.
Съдържанието на масло в цветовете на „Свежен“ е средно 0,054 %, а на чкпопулацията – 0,052 %.

Сортът „Искра“ (селекционер ст.н.с. Никола Астаджов) е получен по метода на индивидуалния отбор. Морфологически не се различава съществено от популацията на казанлъшката маслодайна роза.
По хабитус храстът на сорта „Искра“ е значително по-мощен, с повече и по- дълги разклонения. На височина достига (третата година на цветодаване) 140-150 см и на ширина 140-160 см. Броят на цветовете на цветоносна клонка достига 5 до 8, а на храст -850 до 970, което е около два пъти повече от броя на цветовете по храстите на популацията на казанлъшката роза. Броят на венечните листа се движи в границите 30-36. При цветодаващи насаждения добивът е в границите на 760-800 кг/дка.

Сортът „Елейна“ (селекционер ст.н.с. д-р Райчо Цветков) е създаден по метода на химическия мутагенез, съчетан с клонова селекция. Храстите имат изправен хабитус, със здрави, нормално ободлени стъбла. В цветодаваща възраст храстите достигат средна височина 160 см и диаметър 139 см.
Вегетационните пъпки се разпукват от края на февруари до средата на март, а цветните се появяват от началото на април до началото на май. Цъфтежа е доста продължителен. Масата на цветовете е средно 2,43 г, а добивът на цвят е средно 667 кг/дка като достига 1186 кг/дка. Съдържанието на етерично масло е 0,52 %, отговарящо по качество на БДС.
Сортът се характеризира с практическа устойчивост на критични отрицателни температури и повишена устойчивост към нападение от икономически важни болести – листна ръжда и черни листни петна.
Сортът „Янина“ (селекционер ст.н.с.д-р Райчо Цветков) е създаден по метода на радиационния мутагенез, % съчетан с клонова селекция. Храстите имат изправени, здрави, нормално ободлени стъбла. В цветодаваща възраст достигат средна височина 143 см и диаметър 127 см.
Теглото на цветовете е средно 2,39 г. При цветодаващи насаждения добивът от цвят е средно 513 кг/дка, като достига 1007 кг/дка.
Съдържанието на етерично масло е 0,045 %, отговарящо по качествени показатели на БДС.
Сортът се характеризира с добра студоустоичивост и повишена устойчивост на икономически важните болести – ръжда и черни листни петна.

Сравнителна характеристика на сортове маслодайна роза

Показатели Свежен Искра Янина Елейна

Популация

Етерично масло, % 0,054 0,047 0,045 0,052 0,046
Добив цвят кг/дка 732 604 562 667 236
Измръзване, %
при естествени условия 56,3 52,1 16,1 14,3 59,1
при температура – минус 30°С 58 57,5 15,3 26 50
Нападение от ръжда, % 18,3 19,7 6,1 7,3 13,9
Нападение от черни листни петна, % 16,2 15,5 4,5 8,2 20,4
Тегло на цвета, гр. 2,37 2,39 2,4 2,43 2,24
Газ-хроматографски анализ на етеричното масло
Компоненти, % по ISO 9842-2004
Цитронелол 20-34% 23,04 19,91 21,09 20,16 20,33
Нерол 5-12% 7,59 8,37 6,07 7,19 7,32
Гераниол 15-22% 18,87 17,57 16,61 15,34 16,78
Въглеводороди 18-25% 26,12 25,05 25,2 22,36 22,53
Други компоненти % 25,34 28,5 30,49 34,78 32,49

 

Rosa alba L. (Бяла маслодайна роза) заема в миналото 20-30 % от площите, засадени с маслодайна роза. Сега се отглежда съвсем ограничено в Казанлъшкия регион. Тя дава значително повече цвят от декар, но съдържа почти два пъти по-малко масло в сравнение с червената маслодайна роза. Това е главната причина за изоставянето на площите. Тази роза проявява по- голяма устойчивост спрямо гъбните болести, по-малко взискателна е към почвите и е по-издръжлива на ниски температури в сравнение с червената роза.

R. gallica L. се среща в диво състояние в страните на Средния Изток и Мала Азия, Кавказ, Крим. У нас този вид не се използва в промишленото производство поради различния от R. damascena : тип етерично масло. Представител на R. gallica е сорт „Кримска червена“, който е създаден и масово отглеждан в Украйна. Храстите са буйно растящи, с дебели, правостоящи леторасти. Шиповете са едри, клинообразни. Цветовете съдържат висок процент етерично масло – 0,083 %.

Средният добив на цвят е 470 кг/дка.

От кръстосването на R. damascena c R. gallica са получени няколко сорта маслодайни рози – Новинка, Кооператорка, Пионерка, Фестивална, Украйна. Те са високодобивни на цвят и масло, но по качество на етеричното масло не превъзхождат Казанлъшката маслодайна роза. Съотношението на основните съставки в етеричното масло е в полза на гераниола (при R. damascena-цитронелол), като съдържат и висок процент стеароптени – около 30 %.

Сорт „Радуга“ е получен при кръстосването на българския сорт Пролет (R. damascena Mill. X R. gallica subs. Eryostila Kell var. Austriaca Br.) x Кримска червена (R. gallica L).

Образува компактни храсти, добре облистени, високи 100-120 см. Едногодишните леторасти са зелени, по-старите – тъмнокафяви. Бодлите са с различна големина и форма, като при младите леторасти са розови, а при старите – сиви. Листата са сложни, 5-7- делни, от горната страна кожести, голи, от долната – с множество жилки, по главните са разположени шипчета и смолисти жлезички. Цветовете са яркорозови, плодовете са сравнително големи, масата на 1000 плода е 1,7-2,2 кг, крушовидни. Плодообразува обилно.
Размножава се много добре със зелени резници. Сортът е изключително високодобивен – 522 кг/дка-1000 кг/дка цвят с 0,047 % етерично масло. Практически е устойчив на ръжда.

R. centofolia L. се среща като диворастящ вид. Според някои автори, тя е сложен хибрид. Храстите на R. centifolia L. достигат на височина 1,3-1,5 м. Разклоненията се сравнително тънки и през цъфтежа увисват. Покрити са с дребни и едри шипове. Листата са сложни. Цветовете са едри, събрани по няколко в съцветие. Добивът от цвят е висок – 530-700 кг/дка, но с нисък процент етерично масло – 0,015-0,04 %.

АГРОБИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

Изисквания към топлина. Казанлъшката роза е формирала изискванията си в район със сравнително високи температури, както през лятото, така и през зимата. Освен това този район (Близкия Изток) се характеризира с голямата температурна амплитуда в рамките на денонощието. Студените зимни условия в нашата страна често предизвикват измръзвания, тъй като маслодайната роза почти няма период на покой през зимата и не изисква ниска температура преди началото на вегатацията си през пролетта.

Розата е растение на прохладния и влажен климат, при който температурата от февруари-март – май-юни варира от 4 до 19°С и е със средна стойност 11-12°С.

Вегетацията на розата започва през февруари – март. За залагането на репродуктивните органи е необходима денонощна температурна амплитуда в големи граници. През нощта температурата трябва да бъде поне 10 часа около 4°С, а през останалата част от деня – над 15°С. За диференцирането на всяка цветна пъпка са необходими 16-20 дни. Температурната амплитуда е необходима както за нарастването на бутоните, така и за съхраняване на образуваното масло.

Чувствителността на Казанлъшката роза към ниските температури често се изразява в измръзвания, които биват есенно- зимни и пролетни. Есенно-зимните измръзвания се случват често, но само в отделни микрорайони, в които храстите са вегетирали до късна есен. При внезапно застудяване до -28°С и силни студени ветрове измръзват най-често върховете на леторастите. Преди началото на сокодвижението напролет почернелите върхове трябва да се изрежат до здраво, при което, макар и с известни загуби насажденията се възстановяват.
Пролетните измръзвания причиняват по-големи загуби. Те настъпват през януари и февруари при създадени условия за преждевременно развитие на розата, при което студоустойчивостта й е рязко намаляла. Последвалите застудявания са причина за големи поражения.

Изисквания към светлина. Казанлъшката роза изисква интензивно осветление през целия вегетационен период. При недостиг на светлина цъфтежът се забавя, а съдържанието на етерично масло намалява. Розата предпочита добре огрети от слънцето места. Засенчването е причина за изтегляне на клонките и издребняване на цветовете. Розовите храсти са със слаби пъпки, едри и нежни листа, които са по-податливи на болести, и които рано окапват.

Изисквания към влага. Розата е сравнително невзискателна към почвената влага. Мощната й коренова система осигурява снабдяването с вода от по-дълбоките почвени слоеве, което определя известната й биологична (но не и стопанска) сухоустойчивост. Листата й са покрити с дебела кутикула, която допълнително подпомага икономичния водоразход. Въпреки това при по-леки почви и засушаване Казанлъшката роза страда от недостиг на влага. Почвеното преовлажняване, както и високите подпочвени води, също се отразяват негативно върху нормалното развитие на розата, заради възпрепятстване на проникването на въздух до кореновата система. На такива места розата сравнително лесно измръзва през зимата.

Казанлъшката роза е особено взискателна към въздушната влажност по време на цъфтежа. Високата въздушна влажност от порядъка на 75-90 % довежда до образуването на обилна роса, която удължава цъфтежния период и предпазва маслото от бързо изпаряване.

Изисквания към почва. Казанлъшката роза не е взискателна към почвата. Тя се развива най-добре върху дълбоки, водопропускливи и богати на органични вещества почви. Подходящи за нея са деградираните канелени горски почви, каквито има по склоновете на Стара планина и Средна гора. Част от насажденията заемат ливадно- канелените почви с подпочвени води под 2,5-3 м, които се намират в районите на Карловско и Казанлъшко. Неподходящи за Казанлъшката роза са черноземните почви, на които страда от хлороза, а също и тежките глинести почви, където тя страда по-често от измръзване и ръжда. Не се развива добре и на плитки почви, както и на почви с близки подпочвени води, в които няма условия за нормално развитие на кореновата й система.

Най-подходящ комплекс от почвено-климатични условия има в Подбалканската долина, затворена между Стара планина и Средна гора. Районът е надеждно защитен както от студения вятър от север, така и от топлите течения от юг. Зимата е мека, а пролетта хладна и продължителна. Честите и краткотрайни превалявания през май-юни благоприятстват цъфтежа и образуването на етерично масло. Хладният и влажен въздух съдейства за образуване на изобилна роса по време на розобера. Тези уникални природни условия са станали причина за формирането в този район на Казанлъшката маслодайна роза, която разнася славата на България с характерните изключително ценни качества на прочутото българско розово масло.

ОСОБЕНОСТИ В РАСТЕЖА И РАЗВИТИЕТО

Всяка година от вегетацията си Казанлъшката роза преминава през следните фази на развитие: разпукване на пазвените пъпки, разлистване, бутонизация, цъфтеж и втори прираст.

Разпукването на пъпките е свързано с началото на сокодвижението и се изразява в удължаване на пъпките до 2 см. Оптималната температура за протичането на тази фаза е около 10- 12° С. Продължава средно 16 дни от третата десетдневка на март до 10 април.
Разлистването започва с появата на първия лист и продължава до появата на бутоните (от 10-12 април до края на април). По време на фазата от вегетационния връх на пъпките се диференцират последователно 5 истински листа. След определено температурно въздействие, след петия лист от вегетационния връх се диференцира първата цветна пъпка. Докато се формират частите на цвета, в основата на пъпката се залагат две нови цветни пъпки. По-късно в тяхната основа се залагат още по две нови цветни пъпки и така се оформя съцветието. Бутонизацията започва с появата на първите цветни пъпки и приключва с тяхното разцъфтяване (от края на април- до края на май). В тази фаза започва натрупването на етерично масло.

Цъфтежът започва от края на май и продължава 20-30 дни. Характеризира се с пълно разтваряне (до перпендикулярно на цветната дръжка) на венечните листенца на розовия цвят и продължава до окапването им.

Втори прираст. След розобера, от пазвена пъпка на последния лист цветоносната клонка подновява растежа си в т. нар. втори прираст, който продължава до късно през есента. Колкото по- дълги са леторастите от втория прираст, толкова повече цветове ще се заложат през пролетта.

Казанлъшката маслодайна роза ежегодно се разклонява, като репродуктивните си органи залага върху едногодишна (миналогодишна) дървесина. Разклоняването увеличава прогресивно и добивите, като този процес продължавало 7-8 години. След 8-10 години розите застаряват и добивите намаляват, в резултат на което се налага периодично подмладяване.

Протичането на основните фази на развитие на казанлъшката роза е в голяма зависимост от местоположението и климатичните условия. Климатичните условия оказват влияние както върху календарния срок на започване на дадена фаза,така и върху нейната продължителност.
Обикновено основните фази на развитие имат следната продължителност:

  • от набъбване на пъпките до разлистване – средно 22 дни
  • от разлистване до поява на цветна пъпка – средно 27 дни
  • от поява на цветна пъпка до цъфтеж – средно 23 дни
  • разлистване до първи цвят – средно 51 дни

Заслужава да се отбележат отклоненията, които се получават при протичане на отделните фази на вегетацията в резултат на екстремни климатични условия. Така например вегетацията може да започне в началото на февруари и цъфтежът-в началото на май. Продължителността на цъфтежа може да бъде само 12 дни при сухо и горещо време, при влажно и хладно-25-30 дни.

Етеричното масло в цвета на казанлъшката роза се намира в повърхностните епидермални клетки на венечните листа, поради което то се изпарява много лесно. Ето защо ниската атмосферна влажност и сухите ветрове през време на цъфтежа се отразяват много зле върху рандемана.

Цъфтежът на розата започва с отделни цветове. Количеството набран цвят за всеки ден от периода на цъфтежа отначало постепенно се увеличава, достига максимума и след това постепенно намалява до пълното прецъфтяване. По средата на периода през най-усиления цъфтеж за 1-2 дни се получава максимумът набран цвят, който по правило представлява около 10 I % от общото количество цвят, което може да се получи от дадено насаждение.

От голямо стопанско значение е протичането на фазата втори прираст, която започва след прецъфтяването на розата и завършва с края на вегетацията. Тази фаза е в най-голяма зависимост от влажността на почвата. При липса на достатъчно влага вторият прираст въобще липсва. При наличност на влага през първата половина на юли започва развитието на връхната пазвена пъпка на цветоносните клонки. В течение налятото се развиват нови клонки. Тези клонки са основата на реколтата за следващата година. Колкото повече клонки от втори прираст има толкова по-богата ще бъде реколтата през следващата година. Ето защо създаването на благоприятни условия за протичане на тази фаза има голямо стопанско значение. Тези условия са периодична междуредова обработка след розобера, унищожаване на плевелите в редовете и периодично поливане на насаждението.

 

Свързани новини

Comment on this FAQ