Маната като източник на очаквана полза, но не през всеки сезон на годината » Съвети в земеделието

Маната като източник на очаквана полза, но не през всеки сезон на годината

Най-много мед пчеларите събират в районите, където пчелите използват маната, но за съжаление тя не се среща през цялата година. Не може да се предвиди и времето на нейната поява. Трудността произтича от факта, че върху образуването на мана оказват влия-ние прекалено много фактори – равнокрилите дървесни въшки (Homoptera), към които причисляваме листните въшки (Aphidina), червеите (Coccina) и меденката (Psyllina). В полските гори най-голям производител на мана са листните въшки. Червеите и меденкитe нямат голямо икономическо значение, тъй като техният дял в общото количество достъпна мана е много по-малко в сравнение с маната, получавана от листните въшки. Това се дължи на по-малкия брой видове, отделящи мана, на числеността на популацията, както и на достъпността на маната.

Развитието на листните въшки зависи главно от климата и характеризиращите го климатични условия, както и от състоянието на хранителните източници и наличието на естествени врагове. Климатът обуславя обхвата на действие на отделните видове насекоми, отделящи мана. Променящите се метеорологични условия влияят непосредствено върху числеността на популацията и нейната променливост в определен климатичен район. Листните въшки са изключително чувствителни към температурата, валежите и влажността. Тези фактори са определящи, наред е другото, за темпа на размножаване и продължителността на живо-та на отделните индивиди.

Различните видове въшки се разви-ват в унисон със сезонното развитие на растенията, е които се хранят, те са се приспособили към тяхната фенология (фенологията е дял от биологията, който изучава сезонните явления в природата, сроковете на настъпването им и причините, които обуславят тези срокове – бел. ред.). Така например едновременно с промените на състава на биохимичния клетъчен сок и на водния режим в растението може да се стигне до промени в разполагането на въшки-те върху растението или до промяна на възрастовата им структура. Това може да доведе до ограничаване броя на въшките върху дадено растение, могат дори да го напуснат.

Естествени врагове на листните въшки са хищните птици, които се хранят с тях, и паразитите, развиващи се за тяхна сметка. Едни от най-големите им врагове са калинките. За въшките особено лоши са годините, когато калинките се размножават масово – тогава естествените им врагове се увеличава-]’ право пропорционално. Броят на листните въшки намалява много бързо, съответно намалява и маната.

От листните въшки в Полша, които отделят мана, специално внимание заслужават видовете от семейство медени – те са най-многочислената група, производители на мана. Към тях на-ред с другите видове спадат листните въшки от род Сшага, които се хранят с листата на иглолистните дървета, и тези от род Lachnus, обитаващи широко-листните дървета.

При иглолистните насаждения първата реколта мана дава най-често смърчовата меденка (Cinara pilicornis), листна въшка, отделяща неед-нократно доста голямо количество мана, достъпна за пчелите през втората половина на юни и през юли, много рядко и през август. Полза може да се очаква също така от маната, отделяна от зелената елова меденка (Cinara pectinatae). Тя е достъпна през юли и август, по-рядко през септември и началото на октомври. През втората половина на гони и неведнъж в края на август полза за пчелите може да има от маната от петнистата меденка лиственица (Cinara laricis). Маната, отделяна от тази листна въшка, не е от особено значение, тъй като лиственицата не е дървесен вид, който оформя горски масиви, и не е разпространена в Полша върху големи площи. Важно е да се има предвид, че маната от тази въшка, както и самият мед, много бързо кристализира. Ако медоносната пчела използва тази мана, може да навлече на пчеларите големи неприятности. От листните въшки, които се хранят с широколистна маса, първата мана идва от дъбовата меденка (ХасЪгшз гоЬогоз). Тези въшки отделят много мана, предимно от втората половина на май до края на юли. Следващата “реколта” мана идва от хранещата се с липови листа листна въшка (ЕиСаШр1егш гШае). Тази въшка произвежда много голямо количество мана през ЮЛИ, когато цъфтят липите. Пчеларите често мислят, че пчелите събират нектар, докато през това вре-ме те събират повече мана.

СПЕЦИФИКА НА МАНАТА Пчеларят, възнамеряващ да се възползва от маната, трябва да помни, че главното условие за обилното събира-не на мед са семействата с млади, интензивно снасящи майки, а също така с голям брой летящи пчели. Събирачките са определящи за степента на използване на маната, която често е много обилна, но я има само няколко дни. Трябва също така да се знае, че независимо от наличието на голям брой въшки на даден терен, медоносната пчела не пристъпва веднага към оползотворяването на отделената от тях мана.

Маната е безцветна субстанция без мирис, но затова пък притежава други свойства, с които въздейства върху сетивните органи на пчелите, както цветята примамват пчелите с багри и аромат. За да привлече вниманието на пчелите, маната трябва да е в големи количества в обсега на техния полет. Докато бъде открита от пчелите, понякога могат да минат няколко дни. Наличието по това време на неголямо количество нектар може не само да затрудни, но и да направи невъзможно събирането на мана от пчелите.

Спецификата на маната произтича от факта, че се появява нерегулярно и времето, когато това става, трудно може да бъде предвидено. Затова пчеларството в тези райони трябва да се ръководи от принципи, по-различни от тези на традиционното пчеларство, което зависи от нектара. Маната, която се появява през юни или юли, не създава големи заплахи за пчелните семейства, но появата й през август или септември води до заливане на медените гнездови пити с мед и до ограничаване на майката в снасянето. Това е една от причините за отслабване на семейството още преди края на маната. Тази късна мана е особено противопоказана за семействата, подготвящи се през този период за зимуване. През август е задължително вместимостта на гнездото да се контролира непрекъснато, за да не се допусне майката да ограничи снасянето на яйца.

Когато маната е обилна, медът трябва да се събира по няколко пъти, за да не бъдат залята питите. През това вре-ме е важно да се следи за произхода на маната, събирана от пчелите. Маната по лиственицата и съответно медът от нея много бързо кристализира, като образува твърда маса, която работничките не могат да използват дори през лятото. Причина за това е наличието на мелецитоза. Тази захар се съдържа във всички видове манов мед, но в меда от лиственица е в по-голямо количество. Кристализиралият “циментов” мед не може да се центрофугира от питите. От тази гледна точка събирането му е много трудно, а оставянето му в кошера е противопоказано. Когато се появи маната по лиственицата, медът трябва да се събира на 3 дни. В противен случай той ще остане във восъчните килийки, изваждането му ще изисква много допълнителна работа. Питите с кристализирал мед най-често се намокрят с вода и се поставят в улея, за да бъдат изсушени от работнички-те, а ако са прекалено много, престояват във вода 48 часа и се центрофугират.

Особено застрашени през зимата са семействата, които са се възползвали от обилната мана, отделена през втората половина на септември и началото на октомври от зелената елова меденка. Лошото презимуване на тези семейства се дължи най-често на две причини: недоброто физиологично състоя-ние на работничките, влизащи в състава на зимното кълбо, отслабнали от интензивната работа по преработването на маната, и на наличието на манов мед в зимните запаси. Когато се използва късна мана, мед трябва да се центрофугира задължително от пити без пило. Центрофугирането на рамки с ларви с недопустимо с оглед качеството на меда и хигиената на пчелния кошер. При бързите обороти пилото, което е по повърхността, пада, докато запечатаното много често умира и става причина за сериозни болести. Питите с пило трябва да се поставят в края на гнездото, ако в тях остава много манов мед. Ако медът е малко,-,1 може да останат в кошера в горната част на корпуса, за да могат пчелите да ги запълват със сироп. По този начин мановият мед ще се намира в горната част на кошера, ще бъде използван от работничките през пролетта и няма да има непосредствено влияние върху презимуването.

МАНОВИЯТ МЕД В ЗИМНИТЕ ЗАПАСИ

Мановият мед не е подходящ за зимни запаси, тъй като в сравнение с нектарения мед съдържа по-голямо количество сложни захари, включително мелецитоза, както и повече минерални соли и органични киселини. Мановият мед в зимните запаси вреди на пчелите. Той става например причина за бързото запълване на правото им черво с фекална маса. Затова пчеларят трябва да се стреми да възпрепятства целостта на мановия мед. Това е възможно тогава, когато маната е достъпна най-късно до края на август. Ако се появи през септември и началото на октомври, вече няма начин да се избегне наличието на голямо количество манов мед в зимните запаси. При тази ситуация много пчелари си задават въпроса дали късното събиране на този мед и попълването на запасите със захарен сироп е по-малко вредно от оставянето му в кошера за през зимата. Да се отговори на този въпрос е доста трудно. Има само два изхода- да оставим мановия мед в запасите или да го центрофугираме, което също ще бъде вредно.

На основата на редица изследвания е установено, че когато маната се появи много късно, оставянето в кошерите на неголеми количества от нея – 3-5 кг, може да е по-малко вредно от интензивното хранене на семействата със захарен сироп през късна есен (края на септември – началото на октомври). Не-подходящият състав на пчелното семейство, навлизащо в зимния период, и късното интензивно хранене могат да станат причина за големи загуби в семействата, тъй като пчелите допълнително са натоварени от работата, свързана с приготвянето на запаси. През това време в кошерите остават всъщност само августовските пчели, от чието физиологично състояние зависи доброто презимуване. Ако работничките бъдат принудени да полагат допълнителни усилия за приготвянето на запаси, това ще се отрази на състоянието им през втората половина на зимата, когато енергията на пчелите трябва да бъде насочена към отглеждането на младото поколение.

При късно приключване на събирането на мановия мед запасите трябва да се попълнят, макар и частично, с пити е готов, преработен от пчелите захарен сироп, подготвен през по-ранен период или по време, съобразено с маната. Ако не разполагаме с такива запаси, по-добре е за късното хранене на семействата вместо традиционен захарен сироп да се използва инвертна захар. Ако оставяме за зимата неголеми количества мана, трябва да се съобразим със засилването и отслабването на семействата. При това презимуването до голяма степен зависи от климатичните условия. През меки зими и кратък период, през който пчелите нямат възможност за обливане, загубите в семействата са по-малки. При сурови зими и продължителни мразове могат да се очакват големи загуби. Оптималното решение е подвижното пчеларство, което позволява извеждане на пчелите от районите с мана след приключване на основното й събиране. Така мо-же да се избегне натрупването на мана в питите и след приключване на подхранването на пчелите за зимата. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ