Лешник – биологични особености и агротехника » Съвети в земеделието

Лешник – биологични особености и агротехника

Лешникът се отнася към род Corylus семейство Betulaceae (брезови).


Използването на плода на лешника като храна за човека датира от дълбока древност. За родина на този вид се счита територията на Мала Азия и Източна Азия, от където е проникнал в Европа.
В естествено състояние обикновената леска се среща на територията на цяла Европа.
У нас лешникът е един от най-слабо разпространените овощни видове, въпреки много добрите, благоприятни условия за отглеждането му.

Лешниковите ядки притежават ценни хранително вкусови и лечебни свойства. Те са богати на мазнини (от 61 до 72 %).Съдържат значителни количества белтъчни вещества и някои незаменими аминокиселини, като аргинин, левцин, лизин и др. По калорична стойност плодовете на лешника превъзхождат тези на ореха, бадема, гроздето и смокинята. Притежават доста голямо съдържание на фосфолипиди, с което се обясняват и лечебните им свойства.

 

Лешникът е многогодишно храстовидно растение с големина от 3 до 7-8 метра. Съществува и дървовиден лешник, като при него височината на короната може да достигне до 15-20 м.
Лешникът е еднодомно, разделнополово, анемофилно ( опрашващо се от вятъра) растение. Голяма част от сортовете са самостерилни, което налага кръстосано опрашване и засаждането на няколко различни сорта.
Мъжките цветове са събрани в реси, а женските са разположени в смесени пъпки, като по време на цъфтежа от тях се показват малки нишковидни червеникави близалца.

 

Лешникът е най-рано цъфтящия овощен вид. При някои сортове това става още през октомври, а при други през декември. Има и такива които цъфтят през януари – февруари.

 

Характерна особеност за този овощен вид е появата на дихогамия (не едновременен цъфтеж на женските и мъжките цветове).
Лешникът има силно развита разклонена коренова система. Храстовидните форми образуват множество издънки, които могат да се използват за размножаване.

 

Плодът е същински орех и е групиран в групи до 7 на брой.
Плододаването при лешника настъпва от 3-тата до 5-тата година след засаждането.
Добивът средно от храст е около 10-12 кг. Оптималните добиви се получават след десетата година.

 

Лешникът е топлолюбиво и влаголюбиво растение на късия ден. В период на покой се отличава със задоволителна студоустойчивост до -25, -30 градуса по целзий.
Летните горещини и засушавания не са благоприятни за растенията и затова се нуждаят от поливки. Особено опасни са продължителните пролетни слани, които причиняват измръзвания на цветовете.

 

За създаване и отглеждане на лешникови насаждения са подходящи умерено богати, дълбоки, песъчливо глинести или наносни почви с pH 5-8.
Преди засаждане площите се подготвят, както при всички останали овощни насаждения.
Извършва се запасяващо торене, като се внасят от 3 до 4 тона оборски тор на декар, 20-30кг /дка калиев и фосфорен тор.Системите на засаждане са предимно 3м на 3м или 3м на 4м. Подборът на сортов състав е особено важен с цел да се подберат подходящите сортове за добро кръстосано опрашване. Основните сортове за нашата страна са: Бадемовиден, Ран трапезунски, Ата баба, Тонда джентиле, Тракийски, Ана и др.

 

След засаждане се извършват периодични повърхностни обработки на почвата за да се поддържа чиста от плевели, а основната обработка се извършва през есента на дълбочина 18-20см. За по-добро прихващане е наложително да се направят няколко поливки.

 

Резитбите са основно два вида:

– За плододаване – оставят се от 6 до 8-10 броя стъбла, предимно 2-3 годишни леторасти, като се премахват счупените и изсъхналите.
– За подмладяване – извършва се периодично през 8-10 години, като през есента се премахват старите стъбла и се оставят от 6 до 8 броя млади за плододаване.

 

Основните болести при лешника са няколко. Най-често това са брашнеста мана, кафяво гниене, горчиво гниене, бактериоза, некроза и др.
От неприятелите икономически важни са лешниковия хоботник, лешниковия сечко, лешниковия пъпков акар и др. С всички тези болести и неприятели се води съответната растително защитна борба.
При добри грижи, спазване на агротехническите и растително –защитни мероприятия от едно лешниково насаждение могат да се получат добри и устойчиви доходи.

 

Свързани новини

Comment on this FAQ