Култивирана шипка » Съвети в земеделието

Култивирана шипка

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ, ИЗПОЛЗВАНЕ И ИЗИСКВАНИЯ

Естествените находища на шипката обхващат широк ареал на умерения и субтропичен район на северното полукълбо. Като културно растение е разпространено в много страни, включително и у нас. Създадените културни сортове у нас се отглеждат в предпланинските и планински райони, главно в Южна България до 1000 м надморска височина

Шипката се култивира за изключително високата биологична стойност на нейните плодове Тя превъзхожда всички плодове и зеленчуци у нас по съдържание на витамин С. Плодовете са йогата също на каротин, пектин, дъбилни вещества, органични киселини и др.

Шипковите плодове намират разнообразно приложение: в народната и официална медицина, хранително-вкусовата промишленост и за износ. От тях се произвеждат мармалади, чайове, шипково вино, нектари, концентрати и др. В народната медицина се препоръчват като противовъзпалително средство, при камъни в бъбреците, обща отпадналост, кървене на венците (скорбут, недостиг на витамин С). В официалната медицина шипката се използва за борба с диабета, атеросклерозата, подобрение на имунната система, обмяната на веществата, дейността на костния мозък др.

У нас се отглежда основно обикновената шипка (Rosa carina), но в света разпространение имат и видовете Азиатска шипка (R. Rigosa) и Остролистно-назъбената роза (R. cinnamomea).

 

Биологични изисквания

Обикновената шипка е невзискателна към почви и климат и добре адаптирана към условията на нашата страна. Притежава мощна коренова система, благодарение на което издържа на суша през горещите летни месеци. Тя е относително студоустойчива и издържа студове до – 20оС. Предпочита слънчеви места, запазени от ветрове. След засаждане не се нуждае от особени грижи – не се реже и пръска. Шипката е дългогодишно растение със срок на експлоатация на насажденията над 20 години, но след 12-15 години храстите остаряват и се нуждаят от подмладяване.

Шипковата култура е от особено значение за райони с малко плодородни почви, с ниски доходи на населението и като култура на органичното земеделие. Шипковите насаждения имат силно изразено противоерозионно действие. Общата площ на насаждения от култиви-рана шипка в България сега са около 3000 дка, но в миналото е имало повече от 20000 дка.

 

СОРТОВЕ

В сортовата листа на България са регистри-рани 3 сорта култивирана шипка: “Вебецина 115″ на проф. Йордан Янкулов и сортовете “Пловдив 1″ и “Нектар” на проф. Мария Попова. Промишлено значение имат Пловдив 1 и Вебецина 115. Сортът Пловдив 1 се размножава от семена, а Вебецина 115 – от коренови издънки. Плодовете от Пловдив 1 намират приложение за конфитюри и чай включително и на люспа, а Вебецина 115 за производството на добавки към поливитаминни сокове, пюрета, и хранителни добавки. Сортът е с много високо съдържание на витамин С (над 8300 mg%).

 

КУЛТИВИРАНЕ

Технологията на отглеждане на култивираната роза е много близко до това на Казанлъшката роза.

Избор и подготовка на място за насаждение.

Шипката се отглежда продължително на едно място, поради което избора на площи за насаждения е от голямо значение. Обикновено по-следните се правят на изоставени, по-бедни и наклонени местности. Все пак желателно е дълбочината на почвата да бъде над 50 см.

Подготовката на площите е традиционна за трайните насаждения: почистване от храсти, стари дънери и камъни. Унищожаване на трайните плевели с тотален хербицид. Внасяне на 2-3 тона оборски тор, 30-40 кг суперфосфат и 20-30 кг калиев тор чрез риголването през август на 50-60 см или дълбока оран. До засаждането се правят 1-2 плитки обработки.

 

Размножаване

Шипката се размножава чрез семена и вегетативно. Семенното размножаване има съществени недостатъци – разпадане на ценни белези и неизравненост на признаците. Поради това предимство има вегетативното размножаване, чрез което се запазват ценните качества на създадените сортове.

Семенно размножаване. Семената се стратифицират задължително и засяват през октомври редово на 30 см между редовете и 3-5 см в редовете и на дълбочина 3-4 см. Растения-та поникват обикновено през пролетта. През вегетацията се правят окопаване, подхранване с азотен тор и поливане при необходимост. Разсадът достига нормално развитие през септември-октомври. Изважда се механизирано с нож-скоба и до засаждането се съхранява заровен в бразди (включително кореновата шийка).

Вегетативно размножаване. Става чрез издънки бързо и удобно и е възможно при видове и сортове, които образуват издънки. От тях се създават маточни градини. Издънките се от-делят със собствена коренова система.

Засаждане. Най-подходящо време за засаждане е късна есен след листопада или рано напролет преди вегетацията. При сортове от ви-да Rosa carina. се препоръчват разстояния 3.5 м между редовете и 1.5 м в редовете. При сортовете от R. Rigosa и R. cinnamomea подходящи са разстоянията 3 м х 1.2 м. Обикновено се практикува засаждане в ямки (40 х 40 х 20 см), направени ръчно или механизирано.

 

ГРИЖИ ПРЕЗ ВЕГЕТАЦИЯТА

Грижите са главно през първите години на вегетацията.

Борбата с плевелите се води основно чрез окопавания (3-4 между редовете и 2-3 в редовете). Около всяко растение се прави венец от почва за задържане на влагата. След 4-тата го-дина обработките са редки и само в междуредията. Възможно е приложението на хербициди за ограничаване броя на окопаванията.

Торене. През първите две години се прави подхранване с 10 кг амониева селитра, внесена в началото на април между редовете. През третата година нормата се увеличава до 15-20 кг амониева селитра. На всеки две години в междуредията се внасят и заорават с есенната обработка 30-40 кг суперфосфат и 20-30 кг калиев тор/дка.

Растителна защита. Шипката се напада рядко от брашнеста мана, ръжда и черни петна. Борбата се води с подходящи фунгициди. От не-приятелите най-често се срещат шипковия плодов червей и шипковата плодова муха. Борбата е с Децис 2.5ЕК(0.05%).

Резитби. Ежегодно храстите се почистват от изсъхнали и пречупени клонки и от излишни из-дънки.

За поддържане активността на храстите около 9-10 година се прави подмладяване, по-добно на това при Казанлъшката роза. Цялата надземна маса се изрязва на 10-15 см и насаж-дението се тори в около 20 кг/дка амониева се-литра и 30-40 кг суперфосфат. Това се прави поетапно, чрез изрязване на редовете през един.

 

ПРИБИРАНЕ

Бране. Плодовете на R. Rigosa узряват към края на юли, когато придобиват оранжево-червен цвят. Берат се няколко пъти до края на октомври.

Rosa carina узрява едновременно и се при-бира еднократно през септември-октомври. Нормален добив от 1000 до 1550 кг/дка, който се достига на четвъртата година.

Беритбата се прави ръчно или със специални приспособления (гребени) без дръжки. Най-раните плодове се поставят в щайги или касети.

Сушене на плодовете. Извозването до приемателните пунктове и сушенето трябва да се направят веднага след брането, за да се запази съдържанието на витамин С. Сушенето се прави най-добре във вакуумна сушилня при 65-70Х. Възможно е да се извърши и в проветриви помещения.

Заготвяне на продукцията се прави по два начина: а) като цели шипки с власинките и семената. От 2-2.5 кг свежи плодове се получава 1 кг суха маса и б) като шипкови люспи – плодовете се нацепват надлъжно или напречно и след това се почистват от семената и власинките. От 5 кг свежи плодове се получават около 1 кг люспи.

 

Свързани новини

Comment on this FAQ