Круша – сортове, отглеждане, резитба и защита от плевели » Съвети в земеделието

Круша – сортове, отглеждане, резитба и защита от плевели

Крушата заема второ място след ябълката по разпространение между овощните култури от умерения климат.

Плодовете на културните сортове круша се консумират с охота в свежо състояние. Използват се като суровина за компоти, конфитюри и сушени резени. Наред с това заслужава да се отбележи и обстоятелството, че плодовете на десертните крушови сортове се търсят повече в сравнение с плодовете на добрите десертни ябълки. Плодовете на крушата съдържат и много полезни за човешкия организъм вещества – захари, минерални соли, витамини. Захарите са главно фруктоза – от 8 до 21 %. От минералните соли преобладават със съдържание на калий, калций, магнезий, фосфор, желязо и арсен. От витамините в най-големи количества е вит. С, но съдържат и В1 В2, В6 И каротин.

Световното производство на круши е четири пъти по-малко, отколкото на ябълки. Това се дължи на следните по-важни причини; малко са висококачествените зимни крушови сортове, чиито плодове подобно на ябълките могат да се съхраняват до март – април; повечето висококачествени крушови сортове зреят през лятото и есента, когато има много други плодове; не са толкова издръжливи на транспорт; крушата е по-чувствителна както към големите зимни студове, така и към повратни пролетни застудявания и слани.

 

Мястото за отглеждане на крушата трябва да отговаря на определени климатични и почвени условия.

От климатичните фактори най-голямо значение има топлинният режим. Ценните европейски сортове се повреждат под минус 25°С. През периода на дълбок покой у нас рядко има студове, които да повреждат крушовите дървета. Сравнително по-често крушата търпи вреди от повратни мразове.

 

 

Крушата е по-сухоустойчива от ябълката.

По-взискателни към почвената и въздушната влажност са сортовете, получени в Западна Европа. Най-добра устойчивост на суша има Попската круша. Присадени на дюлева подложка, крушовите сортове намаляват значително сухоустойчивостта си.

Подходящи за крушата са дълбоките, свежи, пропускливи и богати на хранителни вещества почви. Отношението на крушата към почвата е в зависимост от подложката. Присадена върху дюлева подложка, крушата изисква по-богати, умерено влажни, с по-дълбок хоризонт карбонатни почви.

Продължителността на живота на крушовите дървета е в зависимост от сорта, подложката, външните условия и прилаганата агротехника. Колкото даден сорт встъпва по-рано в плододаване, толкова продължителността на живота му е по-малка и обратно. Средната продължителност на живота на крушовите дървета, присадени на подложка от дива круша, е 40-50 години. Те встъпват в плододаване на 5-6-тата година след засаждането. Присадени върху дюлева подложка живеят по-кратко – до 30 години, встъпват по-рано в плододаване и дават по-висококачествени плодове. Добивът им е висок и при по-гъсти насаждения могат да се получат до 4-5 т/дка. Обикновено крушата образува голямо дърво, чиято височина достига до 15 и повече метра, с широко пирамидална корона и добре развит централен клон-водач.

При създаване на ново насаждение трябва да се има предвид, че след костилкови овощни насаждения могат да се засаждат семкови. След крушовите насаждения обаче може да се засажда отново семков вид, но след не по-малко от 20 години, за да се избегне вредния ефект от почвената умора.

Правилният избор на подходящ сорт е първото и най-важно уловие, от което зависи успешното отглеждане на крушовата култура. Крушовите сортове са самооплождащи се, но някои са „добри“, а други „лоши“ опрашители.

 

 

В зависимост от времето на узряване крушите се делят на летни, есенни и зимни.

 

Летните сортове узряват обикновено през юли-август. Консумативната зрелост придобиват още на самото дърво или наскоро след беритбата. Съхраняемостта им е малка – около 10 дни. При есенните сортове беритбената зрелост настъпва през втората половина на август -началото на септември, а потребителната 15-30 дни по-късно. Зимните сортове са най-късни. Беритбената зрелост при тях настъпва през септември-октомври, а консумативната 2-3 месеца по-късно.

В официалната сортова листа на Република България са включени следните сортове: Абат фетел, Белла ди джунио, Боскова масловка, Бутира прекоче Моретини, Бутира, Вилямова масловка, Добра Луиза, Доктор Жул Гюйо, Жифардова масловка, Караманец, Клапов любимец, Клементинка, Пекъмс триумф, Пас Красан, Попска, Президент Девиолен, Президент Мас, Ранна на Моретини, Санта Мария, Старкримсон, Трапезица, Харденпонтова масловка, Хардиева масловка, Червена вилямова, Юбилеен дар. Подложки: МА – Анжерска дюля, ВА – 29.

 

 

ТРАПЕЗИЦА. Летен сорт, плодовете узряват обикновено в периода 1-5 юли. Те са средно едри, крушовидни, зеленикавожълти с руменец, сладки, с добро качество. Сортът е добър опрашител. Опрашители: Жифардова масловка, Клапов любимец, Вилямова масловка.

 

СТАРКРИМСОН. Летен сорт, плодовете узряват обикновено в периода 10-15 юли. Те са едри до много едри, късо крушовидни, карминено червени, ароматни с много добро качество. Сортът е добър опрашител. Опрашители: Жифардова масловка, Вилямова масловка, Д-р Жул Гюйо, Пас Красан.

 

ЖИФАРДОВА МАСЛОВКА. Летен сорт, плодовете узряват обикновено в периода 15-20 юли. Те са под средно едри, с матовочервен до яркочервен руменец, сладки, слабо възкисели, умерено ароматни, с много добро качество. Сортът е добър опрашител.Опрашители: Вилямова масловка, Д-р Жул Гюйо, Клапов любимец, Добра Луиза.

 

ЮБИЛЕЕН ДАР. Летен сорт, плодовете узряват обикновено в периода 20-25 юли. Те са едри до много едри,тъпо крушовидни, зеленикаво-жълти, с размита червенина откъм слънчевата страна, сладки, слабо ароматни. Сортът е лош опрашител. Опрашители: Вилямова, Хардиева, Боскоеа, Харденпонтова масловки.

 

БУТИРА ПРЕКОЧЕ МОРЕТИНИ. Летен сорт, плодовете узряват обикновено през периода 1 -10 август. Те са средно едри до едри крушовидни, наподобяващи Вилямова масловка, светло-жълтозелени, розово червени от слънчевата страна, сладки, слабо кисели, леко ароматични, с много добро качество. Сортът е добър опрашител. Опрашители: Жифардова масловка, Д-р Жул Гюйо, Пас Красан.

 

КЛАПОВ ЛЮБИМЕЦ. Летен сорт, плодовете узряват обикновено в периода 1 -10 август. Те са едри с къса шийка, зеленикавожълти с ярко малиновочервено оцветяване откъм слънчевата страна, сладко-възкисели, слабо ароматни, с много добро качество. Сортът е добър опрашител. Опрашители: боскова, Вилямова, Хардиева, Харденпонтова масловки, Добра Луиза.

 

ДОКТОР ЖУЛ ГЮЙО. Летен сорт, плодовете узряват обикновено в периода 5-15 август. Те са едри до много едри, крушовидни до конусовидни, жълтозелени, понякога със слаб руменец, умерено сладки, слабо възкисели, слабо ароматни с много добро качество. Сортът е много добър опрашител. Опрашители: Боскова и Вилямова масловки, Добра Луиза, Клапов любимец, Пас Красан.

 

ВИЛЯМОВА МАСЛОВКА. Летен сорт, плодовете узряват обикновено в периода 15-25 август. Те са много едри, пресечено конусовидни, лимонено жълти, сладки, слабо виненовъзкисели, ароматични с отлично качество. В обикновени плодохранилища се съхраняват до 15 дни, а в хладилници -до 2-3 месеца. Дървото има умерен растеж и много добра редовна родовитост. Сортът е добър опрашител. Опрашители: Боскова масловка, Добра Луиза, Жифардова масловка, Клапов любимец, Пас Красан, Хардиева масловка, Пекъмс Триумф.

 

ЧЕРЕВЕНА ВИЛЯМОВА МАСЛОВКА.  Есенен сорт, плодовете узряват обикновено в периода 20-30 август. Те са много едри, приличат на Вилямова масловка, но са малко по-удължени, виненочервени. При контролирани условия на влага и температура се съхраняват 3-4 месеца. Сортът е добър опрашител. Опрашители: Боскова, Жифардова, Хардиева масловки, Добра Луиза, Пас Красан, Пекъмс Триумф.

 

ХАРДИЕВА МАСЛОВКА. Есенен сорт, плодовете узряват обикновено в периода 25 август-15 септември. Те са над средно едри, тъпо крушовидни, жълтозелени с бронзова ръждивина, почти изцяло сладки, слабо кисели с привкус, ароматни, с отлично качество. Зпазват се в хладилни условия до 3 месеца. Дървото е силно растящо, встъпва сравнително късно в плододаване, но има добра родовитост, Сортът е добър опрашител. Опрашители: Добра Луиза, Д-р Жул Гюйо, Клапов любимец, Пас Красан, Жифардова и Харденпонтова масловки.

 

ДОБРА ЛУИЗА. Зимен сорт, плодовете узряват обикновено в периода 10-15 септември. Те са едри, удължено конусовидни, жълтозеленикави, карминеночервени от слънчевата страна, сладки, ароматни с много добро качество. Сортът е добър опрашител. Опрашители: Д-р Жул Гюйо, Клапов любимец. Пас Красан, Боскова, Жифардова, Вилямова масловки.

 

ПЕКЪМС ТРИУМФ.  Зимен сорт, плодовете узряват обикновено в периода 10-20 септември. Те са над средно едри, с неравна повърхност, жълтозеленикави, слабо възкисели, умерено ароматни, с много добро качество. Съхраняват се при хладилни условия около 3 месеца. Сортът е добър опрашител. Опрашители: Вилямова масловка.

 

БОСКОВА МАСЛОВКА. Зимен сорт, плодовете узряват обикновено в периода 15-25 септември. Те са едри до много едри, бутилковидни, бакърено бронзови с ръждиви точки, сладки, силно ароматни, с много добро качество. В хладилни камери те могат да се съхраняват 3-4 месеца. Сортът е добър опрашител. Опрашители: Жифардова и Вилямова масловки, Добра Луиза, Д-р Жул Гюйо, Клапов любимец, Пекъмс Триумф, Пас Красан.

 

ПРЕЗИДЕНТ ДЕВИОЛЕН. Зимен сорт, плодовете узряват обикновено в периода 25-30 септември. Те са едри с бутилковидна форма, златисто жълти с бронзов покривен цвят, сладки, ароматни, с много добро качество. Опрашители: неустановени.

 

ПОПСКА. Зимен сорт, плодовете узряват обикновено в периода 15 септември до 5 октомври. Те са много едри, продълговато крушовидни, зеленикавожълти, сладки, слабо до средно ароматни, с добро качество. В обикновени условия се съхраняват до 1 месец, а в хладилни камери 3 месеца. Сортът е лош опрашител. Опрашители: Жифардова, Вилямова, Харденпонтова масловки.

 

ХАРДЕНПОНТОВА МАСЛОВКА. Зимен сорт, плодовете узряват обикновено в периода 1 до 5 октомври. Те са средно едри до едри, дюлевидни, с ребра, зелен икавожълти, винено сладки, ароматни с много добро качество. В обикновени условия се запазват 1 месец, а в хладилни условия 4-5 месеца. Сортът е добър опрашител. Опрашители: Добра Луиза, Пас Красан, Боскова, Вилямова масловки.

 

ПАС КРАСАН. Зимен сорт, плодовете узряват обикновено в периода 5-10 октомври. Те са едри до много едри, кълбовидни, зеленикавожълти, с оранжев оттенък, с ръждавини, сладки, слабо възкисели, ароматни, с отлично качество. В контролирани условия се съхраняват до 6 месеца. Сортът е добър опрашител. Опрашители: Д-р Жул Гюйо, Боскова, Харденпонтова масловки.

За по-ефективна дейност, свързана с отглеждането на крушови насаждения, е добре предварително да се предвидят места за пчелни кошери, плодохранилища, навеси и пътища, осигуряващи достъп на техниката, която ще се използва.

 

 

Най-подходящата посока за разположение на редовете е север-юг.

При тази ориентация добре се използва слънчевата светлина. Ако ще се напояват по гравитачен път, редовете се ориентират по посока на наклона. При капковото напояване влиянието на наклона не е от значение.

Разстоянието на засаждане при крушовите сортове на дюлева подложка е 3,5-4 м между редовете и 1,5-2 м вътре в реда; на семкова подложка – 4,5-4 м между редовете и 2,5-3 м в реда. За засаждане на 1 декар дръвчета на дюлева подложка са необходими 167 броя, а на подложка круша – 67 броя.

Опрашването на крушовите дървета в основни линии се извършва от пчелите. На всеки 10 декара са необходими по 2 пчелни семейства.

Подготовката за засаждането на дръвчетата трябва да започне с внасянето на двоен суперфосфат по 90 кг/дка и калиев сулфат по 60 кг/дка /ако е необходимо/. Риголва се на дълбочина 60 -70 см или се изорава на 30 см. След риголването се внасят по възможност 3-4 тона разложен оборски тор, който се заорава на около 20 см дълбочина. Подготвеното място се маркира, след което се изкопават посадъчните дупки. Размерите им обикновено са 60/60/60 см. Есенното засаждане дава по-добри резултати от пролетното. Ако мястото не е наторено прадварително, това се извършва при засаждането. Почвата, която ще запълни кореновата зона, се размесва с една кофа разложен оборски тор и 100-150 грама двоен суперфосфат. След засаждането дръвчетата се поливат с около 20 литра вода. Прави се околостъблен кръг. Дръвчетата се увиват с хартия, ако има опасност от нагризване.

 

 

Най-подходяща схема за поддържане на почвената повърхност е черната угар. Почвеният слой през вегетацията се поддържа в рохкаво състояние за подобряване на водния и хранителния режим и унищожаване на плевелите. В междуредията на младите градини могат да се отглеждат бобови култури, лук, чесън, картофи и др. Не се препоръчва отглеждането на ягоди, заради пестицидите, използвани в борбата с вредителите по крушата. Междуредовите култури се засяват на 1 метър от редовете на дръвчетата. След 3-4 години се прекратява отглеждане(то на междуредовите култури и почвата се поддържа в черна угар.

Преди последната есенна обработка, която е на дълбочина 8-12 см, се внася по около 50 кг обикновен суперфосфат. За единичните дървета тази норма е около 50 г/кв. м. Амониевата селитра се внася с първата пролетна обработка по 40- 45 кг/дка. На единични дървета по 40-50 г/кв.м. Това торене е препоръчително и се извършва в плододаващи градини, след агрохимичен анализ на почвата.

 

 

Напояването е от голямо значение за нормалния растеж и развитие на крушата. Тя се нуждае приблизително от два пъти повече вода, отколкото са у нас валежите, особено през месеците юли и август. Първите две години след засаждането поливането би могло да се извършва в околостъблените кръгове. След това се прекарват бразди от двете страни на реда или върху цялото междуредие при необходимост. Поливната норма при младите дръвчета е 30-40 куб. м/дка, а при встъпилите в плододаване – от 60 до 80 куб. м/дка. По-перспективен и ефективен метод на поливане е капковото напояване и инвестицията за него се отплаща бързо.

 

 

Резитбата е важно агротехническо мероприятие, чрез което се регулира растежът и плододаването на дърветата. 

Подобрената етажна корона е подходяща за формиране на крушовите дървета /фиг. 2/.

Дръвчетата при това формиране са нискостъблени /височина на стъблото 50-60 см/ или средностъблени /90-100 см/. Това се определя от начина, по който ще се извършва беритбата на плодовете. При тази формировка има водач и 5-6 скелетни клона. Първите 3 са обособени в етаж – те са на малко разстояние един от друг. Следващите са разположени поединично по водача. Допуска се и по два. Първият от единично разположените скелетни клони отстои на 50-60 см от етажа. Той се оставя по-близко до етажа, когато скелетните клони растат под по-голям наклон спрямо водача. Поединично разположените скелетни клони се оставят на 30-60 см един от друг над междините, образувани от скелетните клони в първия етаж.

На всеки от скелетните клони от етажа се оставят най-често три скелетни разклонения. Единично разположените скелетни клони (над тях) имат обикновено по 1-2 скелетни разклонения. Първото скелетно разклонение е разположено на около 50-60 см от основата на скелетния клон, а следващите са раздалечени едно от друго на около 60-70 см.

 

Фиг. 2. Схема на подобрена етажна корона при круша: 1. Ствол; 2. Водач; 3. Скелетен клон; 4. Скелетно разклонение

 

 

Вретеновидно формиране на крушовите дръвчетата с подложка дюля също е подходящо /фиг. 3/.

Непосредствено след резитбата изрязаните клони,клонки, изкоренени дървета, събрани мумифицирани плодове се изнасят от насажденията и изгарят за унищожаване в тях на заразата от болести и неприятели. По клоните и стволовете на дърветата зимуват редица неприятели – щитчета и ларви на щитоносни въшки, гнезда на ябълков молец, яйчни купчинки на гъботворката, пръстенчетата на гъботворката. Те трябва своевременно да се изстьргват, събират и изгарят, за да се намали плътността им и се улесни борбата с тях през вегетацията на дърветата.

Ежегодно поради болести, неприятели и плевели се губи голяма част от продукцията. Тези загуби могат значително да се намалят чрез правилно прилагане на интегрирани системи за растителна защита. От болестите по крушата икономически важни са струпясването, кафявото гниене, огненият пригор и др. От неприятелите най-вредоносни са обикновената крушова бълха, листогризещите гъсеници, крушовият пъпкопробивач и др.

Фиг. 3 Схема на стройно закръглено вретено при круша

 

 

Борбата с плевелите в насажденията от круша се извършва по механичен или химически начин. От използваните хербициди ще посочим по-ефикасните.

 

ФУЗИЛАД СУПЕР е селективен системен листен хербицид, който може да се прилага при 2-3 годишни насаждения в доза 100-150 мл/дка и със завишена доза – 400-500 мл/дка при плододаващи. Той се придвижва до всички части на третираните растения и унищожава вегетативно размножаващите се плевели. Дъжд, паднал 1 час след третирането, не намалява неговата ефективност. Третираните плевелни растения получават антоцианово оцветяване и загиват. Препаратът дава висок хербициден ефект при влажна почва, в слънчево и топло време.

 

БАСТА 15 СЛ в доза 500-600 мл/дка се прилага за борба срещу едногодишни и многогодишни широколистни и житни плевели с насочено пръскане. Препоръчваното количество работен разтвор варира в широки граници – от 10 до 100 л/дка, с оглед листната маса на плевелите да бъде добре покрита.

 

ГАЛАНТ СУПЕР в доза 200 мл/дка се използва при плододаващи насаждения. Той е системен листен противожитен препарат, който за един час се придвижва от листата до върха на корените и спира растежа. Много добър и траен ефект се получава при двукратно третиране в дози 150 мл /дка. Внася се с 20-40 литра вода на декар. Дъжд, паднал 1 час след третирането, не влияе върху ефек та на хербицида.

 

РАУНДЪП в доза 400-1200 мл/дка се прилага при плододаващи насаждения. Оптимален разход на работен разтвор се счита 10-20 л/дка при тракторните пръскачки и 30 л/дка при тръбните. Той е тотален листен системен препарат, който се поглъща от листата и се придвижва до корените за едно до три денонощия. Едногодишните плевели загиват за 3-4 дни, а многогодишните за 15-20 дни. За постигане на висок хербициден ефект плевелите трябва да са свежи и в активен растеж. При условия на ниска атмосферна влажност, температура над 30 градуса С, слабо слънцегреене и дъжд, паднал 3-4 часа след пръскането, ефектът от хербицида намалява. Той не трябва да се прилага след продърлжително засушаване, както и при наличие на роса по листата на растенията.

При прилагане на правилна агротехника и добри грижи от крушовите насаждения могат да се получат едри, сочни и с приятен аромат плодове, с висока пазарна стойност и да донесат добри доходи на стопаните. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ