Козевъдството в България » Съвети в земеделието

Козевъдството в България

Козата принадлежи към първите селскостопснски животни, които човек е започнал да отглежда за задоволяване на своите потребности от храна и облекло. И ако в миналото тя е била ценена като полезно домашно животно, то сега козевъдството има важно стопанско значение като перспективен подотрасъл на животновъдството.

Козите имат специфични качества, с които се отличават от другите селскостопански животни:

1. Най-добре оползотворяват грубите фуражи с високо съдържание на целулоза и през по-голямата част от годината задоволяват потребностите си с тях;

2. Най-добре използват планинските и предпланинските пасища, в т.ч. стръмни и труднодостъпни терени. Почистват пасищата от храсти и плевелна растителност, неизпозваема от други видове животни;

3.Притежават добри адаптационни способности и могат да се отглеждат както поединично в личното стопанство, така и интензивно в козеферми за промишлено производство на мляко и млечни продукти;

4.Козевъдството е източник на ценни хранителни продукти и суровини – мляко, месо, вълна и козина, кожи и др.

Месото от козите е сходно с овчето, но е по-постно и в по-голяма степен отговаря на изискванията на съвременния потребител. Най- много се цени месото на яретата, което се смята за деликатес. Между козето, говеждото и овчето месо съществува разлика в точката на топене на мазнините. При козята мазнина тя е най-ниска. Козето месо е по-богато на витамините А, В1 и В2 в сравнение с месото от другите преживни.

Кожите заемат трето място сред продуктите, добивани от козевъдството. По размер и големина козите кожи са сходни с овчите, но имат по-голяма плътност и здравина и са ценна суровина за кожарската промишленост. Кожите на яретата се ценят много в кожухарството. Мохера, пуха и козината от козите са ценни текстилни суровини. Те внасят разнообразие в суровинната база на текстилната промишленост. От тях се изработват висококачествени и атрактивни изделия – луксозен трикотаж, плюшове, килими.

Особено голямо е значението на козето мляко

1. То е търсен хранителен и диетиченпродукт. От него се произвеждат сирена и други млечни продукти, към които има все по-голям интерес. То е с доказани лечебни качества. По-малкия обем на мастните клъбца и по-фината структура на казеиновия мицел в козето мляко го правят по-лесно смилаемо. Поради алкалната си реакция то е много подходящо за хора с повишена киселинност в стомаха.

2. Използва се при децата, страдащи от алергии към кравето мляко. Особено ценно средство против такава алергия е киселото козе мляко, белтъчините на което се усвояват по-добре, отколкото на кравето.

3. То е най-близо до човешкото по състав на аминокиселините. Богато е на аминосулфоновата киселина таурин, която участвува в обезвреждането на отровните вещества в черния дроб; превъзхожда кравето и по съдържание на фосфор и калий.

4. Доказано е и по-високото съдържание на две мастни киселини – линоленовата и арахидоновата, които имат голямо значение за определени важни функции в организма на човека. Мастните киселини на козето мляко се абсорбират по-добре от човешкия организъм в сравнение с кравето. Организмът на козата прите-жава свойства да превръща целия каротин във витамин А. Ето защо козето мляко е богато на витамин А и е бяло, защото не съдържа свободен каротин. То се цени високо заради добрата му антивирусна активност по отношение на РНК вирусите, поради което трудно се инфектира с тези вируси.

5. То се използва основно за производство на сирене, главно меки сирена. В много страни те са търсени и предпочитани пред кравето и овчето сирене.

В годините след Освобождението у нас козите са били вид животни, чието развитие е претърпяло много стресове. Липсата на строги правила за охраната на горските насаждения и растителност често е заменяна със забрана да се отглеждат кози в обширните планински и предпланински райони на страната. Това е основната причина техният брой да варира в широки граници през различните години.

През 1893 г. у нас е имало 1 264 000 кози. Статистиката е регистрирала най-голям брой през 1911 г. – 1 465 000. Вследствие на големите ограничения от горските власти на традиционно използваните горски площи за козевъдството, следва тенденция към намаляване до 913 000 през 1935 г. Обедняването на населението през Втората световна война води до повторно на-растване броя на козите – над 1 милион през 1947 г. След този период те не намериха място в кооперативните стопанства и към 1975 г. броят им спадна под 300 хиляди.

От началото на 80-те години започна увеличение на козите в страната, като особено голям е ръстът им след 1990 година. Понастоящем общият брой на козите е около 1 милион, а на козите-майки – около 850 хиляди.

Производството на козе мляко у нас нарастна от 57 500 т през 1990 г. до 193 800 т, което представлява 12% от общо произведеното мляко от всички видове животни. Основна част от козето мляко се използва за изхранване на домакинствата, а останалата част се смесва с това на другите видове животни.

Увеличаващото се търсене на диетични и екологично чисти млечни продукти на външния пазар създава добри перспективи за експорт. Тази възможност за реализация налага разделното изкупуване на козе мляко.

По експертни данни 6.7% от наличните в страната кози са от породата Българска бяла млечна, 24.5% са високръвни млечни кръстоски на млечни кози с пръчове от Българската бяла и Тогенбургската породи и 68.8 % са местни кози и техните кръстоски с различна кръвност от същите породи-подобрителки. Тази породна структура обяснява сравнително ниската продуктивност на популацията кози в страната.

Понастоящем се контролират едва 0,3% от наличните в страната кози и то предимно от Българската бяла млечна порода. Очевидно е, че почти символичният брой племенни животни не може да повлияе върху усъвършенстването на популацията кози в страната. Затова е необходимо да се разшири значително племенната част за производство на високопродуктивни разплодни Животни от наличните в страната млечни породи, както и внос на мъжки разплодни животни от породите Саанска, Тогенбургска и Англонубийска.

Българската бяла млечна коза и за в бъдеще ще продължи да се развъжда предимно в равнинните райони на страната, като основна порода-подобрителка на козевъдството.

За подобряване на местните кози в планинските и предпланинските райони основно значение ще има Тогенбургската порода, с доказаните си добри аклиматизационни способности и висока продуктивност.

Англо-нубипската порода може да се отглежда в равнинните райони и да се използва за подобряване на качеството на млякото, с оглед производството на сирена.

Развитието на козевъдството в бъдеще ще продължи да има важно стопанско и икономическо значение като перспективен подотрасъл на животновъдството. Министерството на земеделието и горите ще влияе пряко за решаване на актуални проблеми, свързани с производството, реализацията и търговията на животни и продукти от тях чрез разработване на закони, наредби, стандарти, както и чрез различни стимули.

Основна роля при изпълнението на тези важни задачи трябва да има създадената Асоциация за развъждане на Българската бяла млечна порода кози в Р. България. Създадена преди три години, асоциацията има разработена развъдна програма с цел осигуряване на методическа основа за поддържане и усъвършенстване на тази порода кози. В програмата е регламентирана развъдната и селекционна работа на Асоциацията, формулирани са организационни и стопански въпроси на селекцията. Реализацията на развъдната програма трябва да е насочена така, че да бъде едновременно максимално ефективна и в същото време да формира мотивация във фермерите за участие в цялостния комплекс на мероприятията.

Основните предстоящи задачи в козевъдството трябва да бъдат насочени предимно към подобряване на породността на козите, повишаване на продуктивността им, технологични разработки на лечебни, луксозни и деликатесни млечни продукти от козе мляко и чрез интензификация на отглеждането им, да се увеличи производството на козе мляко. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ