Качества на българските сортове сусам » Съвети в земеделието

Качества на българските сортове сусам

Сусамът у нас се използва за производството на сусамов тахан, сусамова халва, сусамово масло, сусамки и за поръсване на гевреци, сусамови питки и други хлебни и сладкарски изделия. Сусамовото масло се използва директно в кухнята. Поради силното му стимулиращо действие върху образуването и растежа на епителните клетки на вътрешните органи и кожата, таханът се използва освен като храна и като лекарство за лечение на стомашни язви. В фармацевтичната промишленост маслото се използва за лечение на кожни рани и пърхот и като съставна част в производството на много и различни лечебни и козметични кремове.

Сусамът е тропическо, силно топлолюбиво растение. Поради големите му изисквания към температурният фактор, България се явява северна граница на възможното му отглеждане. Затова у нас културата е съсредоточена предимно в Южна България, където температурите са по-благоприятни за неговото развитие. По изключение сусамът се отглежда успешно и в някои равнинни райони на Северна България при условие, че се използват само ранозрели сортове.

Големите му изисквания към топлината и многостранното му използване за храна и лекарство определят целите и задачите на селекцията. В основни линии те могат да бъдат формулирани по следния начин: – Създаване на ранозрели сортове с вегетационен период 85-95 дни, устойчиви на болести, високодобивни с потенциал на продуктивност 200-250 кг/дка, с високо съдържание на сурови мазнини – 55-56% и на суров протеин – 27-28%, подходящи за механизирано прибиране.

Проучвания върху Хасковския сусам доказват, че й е раннозрял и сухоустойчив, но е ниско продуктивен.

Поради голямата му чувствителност към бактериозата, във влажни години реколтата се компроментира напълно. Внесените от Индия и Мала Азия сортове изпитани в Садово се оказват с по-дълъг вегетационен период от местния Хасковски сусам и също са чувствителни на бактериоза. По тези причини се прави извод, че всички разпространени сортове сусам в света са чувствителни на бактериоза и затова насочва изследователската си дейност към установяване на причинителя на болестта и намиране на средства за борба с нея. Той пръв в света установява, че причинителя е бактерията Pseudomonas (Phytomonas) sesame Malkoff и посочва препарати за борба с нея.

В 1961 Й. Димитров, извършва пълно биологично и систематично проучване на разпространените у нас местни форми сусам. Той констатира, че ботаническото разнообразие на сусама (Sesamum Indicum L), у нас е твърде ограничено и се представя само от два вариетета – var. Vulgare Hilt.,- сорт Местен Хасковски и var. Multiplex Hilt. – сорт Местен Петрички, като и двата са чувствителни на бактериоза. По тази причина след 1962 г от ВНИИМК-Русия са внесени сортовете ВНИИМК -81, Кубанец-55, Одески -589, Донски 23 и проба № 857, които принадлежат към далекоизточната екологична група. Всички те се оказват устойчиви на бактериоза. Чрез индивидуален отбор в проба № 857 е получен сортът Бял Садовски 857, а някои от руските сортове за кратко време намират приложение в практиката. Поради устойчивостта им към бактериозата, те са използвани в кръстоски с местните ранозрели сортове-Хасковски и Петрички, от които са получени устойчиви на бактериоза сортове сусам Садово 1 и Садово 2, с бели семена и Садово 3 с жълти семена. Те са с по-добра продуктивност от местните сортове. Садово 1 е утвърден и като стандарт на ИАСАС при тази култура От тях в практиката са внедрени Садово 1 и Садово 2, на които се основава производството на сусам до 1979 г.

През 1976 г са внесени и изпитани нови 41 сорта от колекцията на ФАО.Те всички се оказаха с дълъг вегетационен период и чувствителни на болестите бактериоза, (Pseudomonas sesame Malkoff), фузариоза (Fusarium vasinfectum. f sp. sesame) и алтернария (Alternaria sp.) През 1982 г беше признат и райониран новия сорт Жълт Садовски 6 получен от кръстосването на Садово 3 и Садово 1. През 1980 са внесени и изпитани други два сорта от Гърция – Додекансос и Борфу. Те се оказват с дълъг вегетационен период, устойчиви са на бактериоза, но са чувствителни на фузариоза. От тях относително по-устойчив в сравнение със Садово 1 и Жълт Садовски 6 е сортът Додекансос, който беше включен в хибридизация. От кръстосването му с Жълт Садовски 6 е получен сорта Милена.

В практиката макар и много рядко се срещат местните сортове Хасковски и Петрички. Напълно са изчезнали вече сортовете Бял Садовски 857 и Садово 2. Производството се осъществява на основа на сортовете Садово 1, представител на белосеменните сортове и Садовски Жълт 6 и Милена.

Кратка характеристика на сортовете:

 

САДОВО 1

Създаден в ИРГР- Садово по метода на хибридизацията между сортовете Хасковски жълт и Кубанец 55. Принадлежи към Sesamum Indicum L. Bicarpelatum pr. Asiaticum, Var. Albidum Hilt.

Изпитан е 3 години в екологичната мрежа на ИАСАС. Признат и райониран е за цялата страна през 1963 г.

Притежава изправен и прибран хабитус, с височина на стъблото средно до 127 см.

Стъблото е грубо, със слаби бразди в основата. При поливни условия достига на височина в зависимост от агротехниката от 110 до 180 см. Образува от 4 до 6 разклонения, разположени на 20 до 30 см. над повърхността на почвата, които излизат под остър ъгъл спрямо централното стъбло и придават прибрания и изправен хабитус на растенията. Окраската на стъблото и разклоненията е светлозеленал

Листата в първия пояс са по-дребни и удължени, от средния са едри, дълбоко насечени, а към върха са малки, продълговато удължени до ланцетни. Всички са със зелена окраска, а към върха са силно окосмени във фаза бутонизация и масов цъфтеж.

Цветовете са разположени по един в пазвата на листа, но се срещат единични растения с повече от един цвят. Окраската на венечните листа е бледовиолетова

Плодът е четиристенна, двуплодолистна кутийка със заострен връх и лъжливи прегради в кутийките, където се намират семената. Плодните кутийки обикновено са разположени по една в пазвите на листата, но се срещат единични растения или клонки, в които се намират до 3 кутийки, между които последната формирала се кутийка е най-малка. Средният им брой в растението е около 158, като варират от 70 до 215 според агротехниката и климатичните условия.

Семената са яйцевидни, силно сплеснати и с бяла окраска, която варира от по-светло до по-тъмна. мръсно бяла в зависимост от степента на узряване на семената.

Маса на 1000 семена- средно 2,41 г като варира от 2.35 г до 2,70 г през различните години.

Съдържание на мазнини – 55-57 %.

Вегетационен период- средно 95 дни, като варира от 93 до 98 дни.

Устойчивост на болести – устойчив е на бактироза, чувствителен е на фузариоза и алтернария 1.

Продуктивни възможности -при поливни условия и висока агротехника средният добив е около 125 кг/дка семена.

 

ЖЪЛТ САДОВСКИ

Създаден в ИРГР- Садово по метода на хибридизацията между Жълт Садово 3 и Садово 1. Принадлежи към Sesamum Indicum L. subs. Bicarpelatum, pr. Asiaticum, Var. Vilgare.

Изпитан е 3 години в екологичната мрежа на ИАСАС. Признат и райониран е за цялата страна през 1982 г.

Притежава изправен и прибран хабитус, с височина на стъблото до 172 см и 4 до 7 разклонения.

Стъблото е грубо, със слаби бразди в основата. При поливни условия достига на височина около 132 см, която в зависимост от агротехниката варира от 78 до 190 см. Образува от 4 до 6 разклонения, които излизат под остър ъгъл спрямо централното стъбло и придават прибрания и изправен хабитус на растенията.

Разклонения се залагат на височина от 17 до 28 см от повърхността на почвата. Окраската на стъблата и разклоненията е светлозелена. Листата в първия пояс са по-дребни и удължени, от средния са големи, дълбоко насечени, а към върха са малки, продълговато удължени до ланцетни. Всички са със зелена окраска, а към върха са средно окосмени във фаза масов цъфтеж.

Цветовете са разположени по един в пазвата на листа, но се срещат единични растения с повече от един цвят. Окраската на венечните листа е бледа до бледовиолетова.

Плодът е четиристенна, двуплодолистна кутийка със заострен връх и лъжливи прегради в кутийките, където се намират семената. Плодните кутийки обикновено са разположени по една в пазвите на листата, но се срещат единични растения или клонки, в които се намират до 3 кутийки, между които последната формирала се кутийка е най-малка. Плодните кутийки са еднакво големи с тези на сорта „Садово 1″, но са сравнително по плътно разположени от неговите. Средният им брой в растението е около 162, като варират от 60 до 235 според агротехниката и климатичните условия.

Семената са яйцевидни, силно сплеснати и с жълта окраска, която варира от по-светло до по-тъмножълта в зависимост от степента на узряване на семената.

Маса на 1000 семена- средно 2.57 г, срещу 2,41 г за „ Садово 1″.

Съдържание на мазнини – 55-57 %.

Вегетационен период – средно 95 дни, като варира от 93 до 98 дни.

Устойчивост на болести – устойчив е на бактироза, чувствителен е на фузариоза и алтернария, но е по-устойчив в сравнение със сорта Садово 1.

Продуктивни възможности – при поливни условия и висока агротехника средният добив е около 125-140 кг/дка семена=

 

МИЛЕНА

Създаден в ИРГР – Садово по метода на хибридизацията между Додекансос и Садово1. Принадлежи към Sesamum Indicum L. сорт Милена.subs. Bicarpelatum, pr. Asiaticum, Var. Vulgare.

Изпитан е 3 години в екологичната мрежа на ДСК. Признат и райониран е за цялата страна през 1982 г.

Притежава изправен и прибран хабитус, свисочина на стъблото до 132 см, с-4-7 разклонени.

Листата в средния пояс са големи, дълбоко насечени, към върха са малки удължено ланцетни, всички със зелена окраска, средно окосмени във фаза масов цъфтеж.

Цветовете са разположени по един в пазвата на листа, но макар и рядко се срещат и такива с по три цвята.

Устойчивост на болести. Сортът Милена е устойчив на фузариоза, алтернария и бактериоза.

Продуктивни възможности – при поливни условия и висока агротехника средният добив е около 180-314 кг/дка семена. В държавното сортоизпитване най-висок добив-316 кг/дка е получен в Ново село през 2001 г и 202.5 кг/дка в Петрич през 2002 г. Средно за три години в три пункта на страната в т.ч. и при не поливни условия е получен среден добив 162.7 кг/дка -3.1 % над стандарта Садово 1.

Ново направление на селекцията – създаване на сортове подходящи за механизирано прибиране.

Всички споменати до тук наши сортове, както и чуждестранните отглеждани в света, са с разпукващи се кутийки. Те изискват технология на отглеждане с прилагането на много ръчен труд за прибирането им, което прави културата нерентабилна и не привлекателна за производителите. По тези причини площите и производството на сусам намаляват значително в страните с висока степен на меха-низация в земеделието.

През 50-те години на 20 век най-напред в САЩ и във Венецуела започва научноизследователска работа по създаване на сортове с трудно отварящи се кутийки, подходящи за механизирано прибиране. В България по това направление се води селекционна работа от 1989 г. За целта през същата година от ВНИИМК беше внесена проба сусам № 87010 с неразпукващи се кутийки, която беше включена в хибридизация с нашите линии и сортове. Към настоящия момент е създадена колекция от над 22 стабилни линии сусам с неразпукващи се кутийки. От гледна точка на изискванията за биологичните и стопанските качества и тези за механизираното им прибиране, те трябва да притежават следните качества:

Продуктивност – Наравно или по-висока от стандарта Садово и Милена.

Вегетационен период- в рамките на 85-90 дни.

Устойчивост към болести – Да бъдат устойчиви към гъбни, бактериални и вирусни болести, както сортовете с разпукващи се кутийки.

Да са с подходяща архитектура на храста, позволяваща механизираното прибиране, т.е. да притежават изправен и прибран, пирамидален хабитус, със здраво неполягащо стъбло, с повече от 3-4 разклонения, заложени на 20-30 см над почвата, с неразпукващи се кутийки, за механизирано прибиране без загуби.

Степен на отваряне на кутийките. Във фаза узряване на семената и след прилагане на дефолианти, семеделите на кутийките трябва да останат плътно затворени. На върха е желателно кутийките да са леко отворени, за да може да прониква въздуха и изсушава семената. По този начин се улеснява отделянето на семената от плацентата и покривните плоскости, намалява процента на задържаните семена в кутийките, което намалява и процента на загубите. При вършитбата, кутийките трябва да се разрушават напълно от вършачния барабан, семената да се отделят лесно и без нараняване, запазвайки кълняемостта си.

 

Свързани новини

Comment on this FAQ