Как се преминава от конвенционално към биоземеделие » Съвети в земеделието

Как се преминава от конвенционално към биоземеделие

Как се преминава от конвенционално към биоземеделие?
Процесът на преминаване от конвенционално към биологично земеделие отнема няколко години. В него са замесени три страни – производител, контролиращо лице и сертифициращ орган. В следващите няколко реда може да се запознаете със стъпките, които се включват в процеса на преминаване:

Стъпка едно: Избор на контролиращ орган и срокове.

Съответният фермер си избира контролен орган. След това се осъществява контакт и обмяна на информация, в която се включват ценовата оферта или оферти, къде се намират площите и с какво иска да се занимава съответният фермер и др.
С постигане на договореност, двете страни сключват договор, извършва се плащане и производителят влиза в преходен период. По време на него продукцията му не може да бъде продавана като сертифицирана, а само като конвенционална.
Продължителността на прехода зависи от съответната култура – за едногодишните растения той е 2 години, за многогодишните – 3 години преди прибиране на първата реколта. При животните положението е следното: 12 месеца за еднокопитни и едър рогат добитък за месо, 6 месеца при дребни преживни и прасета, 6 месеца за животни за производство на мляко, 10 седмици за птици за производство на месо, 6 седмици за при птици за яйца, 12 месеца за пчелните семейства.
По време на преходния период се извършват инспекции поне веднъж годишно. Могат да бъдат вземани проби и от почвата или растителния материал по договореност между производителя и контролиращия орган. Целта е да се проследят потоците на входящите и изходящите суровини и материали и получената продукция от стопанството.

Стъпка две: На този етап контролът и сертификацията се разделят

Контролът на продукцията – била тя растителна или животинска, се осъществява от 10 лица, които се водят на регистър в Министерството на земеделието и храните. В преобладаващата си част в момента те са местни. Законът дава възможност и чуждестранни оператори от страна-член на Европейския съюз или извън него, както и държави, които са страни по Европейското икономическо пространство, да контролират процеса. За да могат да изпълняват ролята си, органите трябва да имат сключен договор с лаборатория.
Хората, които осъществяват контрол, не се занимават със сертификация, за да няма влияние.
На този етап се попълва инспекторски доклад. Той се изготвя от инспектор на място, който проверява фактическото състояние на стопанството и водената документация. Това се прави, за да се проследят потоците на входящите и изходящите суровини и материали и получената продукция от стопанството.
Биологичните полета са отделни от конвенционалните с буферни зони, при производството и складирането е поставена подходяща маркировка с цел разделението му на биологично и конвенционално. Проверява се наличието на отделни обособени помещения или части от тях с означения за препарати за растителна защита и биологична продукция.
Изчислява се продуктопотокът и той се описва – от беритбата до реализираните продукти. При откриване на несъответствия инспекторът предписва коригиращи действия и срокове за отстраняването им.

Стъпка три: Издаване на сертификат.

След проверка на документацията и фактическото състояние на стопанството, включваща помещенията, складовете и полетата, се пристъпва към попълване на инспекторски доклад, който се подписва от двете страни. В същото време мениджър по сертификация изготвя мотивирано предложение до съответния орган, който се занимава с издаването.
В сертификата се съдържат номерът на документа, името и адресът на оператора, името, адресът и кодовият номер на контролния орган, видът на продукцията – растителна, животновъдна или преработка, статусът на сертификацията – в период на преход или биологична, както и стандартът, за който се отнася полученият документ. Той има период на валидност, който е точно упоменат.
Цената на документа е търговска тайна, но със сигурност е висока, обясни пред Econ.bg експертът от МЗХ Станимира Бояджиева.Тя допълни, че за да има икономически интерес от отглеждането на биохрани, един производител трябва да гледа градина с размери между 20 и 40 декара.
„Това не е лесно. Всеки е платил за този сертификат и е минал дълъг преходен период. Тоест, това струва твърде много, за да си позволи производителят с лека ръка да нарушава правилата и да използва непозволени в регламента вещества“. По този начин Бояджиева коментира дали има злоупотреби със сертификатите. Тя добави, че 90% от продукцията на българските производители отива за износ и всеки се опитва да си създаде връзки и добро име.
До момента не е имало случай, в който сертификат да бъде отнет. Според Бояджиева фермерите трябва да направят някакви „много страшни“ нарушения, за да се стигне до тази мярка. Тя допълни, че когато има несъответствия, те се отстраняват в процеса на производство. За тях се дават бележки от страна на контролния орган. Пример – на склада с биологичните продукти не е поставен съответният знак „биологични продукти“.

Какво трябва да пише на етикета на биохраните?

Европейското лого за биоземеделие (на снимката вляво) е задължително. Неговите размери трябва да са по-големи от 9х13,5 мм. За по-малки опаковки се допуска намаляване на височината до 6 мм, като съотношението височина/ширина (1:1,5) трябва да се спазва. Когато на етикета е сложено европейското лого, винаги трябва да са изписани кодовият номер на контролния орган и мястото на производство на суровините, от които се състои продуктът. Ако е извършвана някаква манипулация, например преопаковане на продукта, е наложително да присъства името на контролиращото лице.
Може да присъстват и националните и частни знаци за биологично производство, както и националното лого за биологичен продукт на България. То (на снимката вдясно) представлява бяла калинка върху зелен лист.
Бояджиева коментира, че има интерес у нас към частните стандарти, тъй като производителите основно търгуват с чужбина. В същото време като пример за частен стандарт беше даден този за текстил, козметика или строителни материали.

Санкции за имитация на означенията

Контролът върху използването на означенията в магазинната мрежа се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните. Санкциите варират между 1000 и 5000 лв. Това става ясно от положенията, които са записани в Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на европейския съюз.
От чл. 25. (3) става ясно още, че:
Се забранява означаването като “биологичен”, “екологичен”, “органичен”, “био” и “еко”, включително на чужди езици, и поставянето на знака за биологично земеделие на земеделски продукт или храна, които не са биологично произведени.

 

Свързани новини

Comment on this FAQ