Инфекциозни болести, които се предават на човека » Съвети в земеделието

Инфекциозни болести, които се предават на човека

ВЕТЕРИНАРНО – САНИТАРНА ЕКСПЕРТИЗА ПРИ ИНФЕКЦИОЗНИ БОЛЕСТИ, КОИТО СЕ ПРЕДАВАТ НА ЧОВЕКА

При консумация на животински суровини и продукти или при манипулация с технически суровини съществуват опасности за човешкото здраве, ако същите не са подложени предварително на ветеринарно-санитарен преглед и експертиза. На първо място изпъква възможността консуматорите да се заразят от антракс, туберкулоза, бруцелоза, лептоспироза, шап, шарка, листериоза, червенка, сап и други инфекциозни болести (зооантропонози), които се предават на човека.

Антракс (въглен)

От въглен боледуват всички животни (говеда, свине, овце, кози) и човекът. Човекът се заразява от въглен чрез кожата (кожна форма), чрез храната (чревна форма) и чрез въздуха (белодробна форма). Най-често се среща кожната форма. Хората се заразяват при контакт с болни животни, при клане и обработка на болни животни и технически суровини от тях (кожа, четина, кости и др.).
Кожната форма у човека (синята пришка) се локализира по ръцете, лицето и шията. Чревната форма се среща рядко и протича много тежко. Белодробната форма се среща още по-рядко и почти винаги завършва със смърт.
Вероятността за ветеринарно-санитарен преглед на антраксни трупове в кланицата е малка, тъй като животните се преглеждат клинично, включително с термометриране, преди клането. С такива случаи ветеринарният лекар може да се срещне по-често при прегледа на заклани по необходимост животни вън от кланицата или месокомбината.
Ветеринарно – санитарна преценка. За кланичната практика голям интерес представляват локалните форми на антракс и атипично протичащите форми при говеда и свине, тъй като те не могат да се открият при предкланичния клиничен преглед дори и при термометриране.
При констатиране на антракс труповете независимо от вида на животното заедно с всички вътрешни органи и кожата се оползотворяват в екарисажа или се унищожават чрез изгаряне.
Всички вътрешни органи, а така също и крака, уши, виме, кръв и др., смесени със субпродуктите на закланото антраксно животно, подлежат също на техническо оползотворяване в екарисажа или на унищожаване чрез изгаряне.
Кожата от антраксното животно се унищожава, а кожите, били в допир нея, се подлагат на дезинфекция в разтвор на Шатенврох (2% солна киселина и 10% натриев хлорид във вода).
Съмнителните за обсеменяване с антраксни бацили през време на технологичния процес трупове и субпродукти се подлагат веднага на обезвреждане чрез стерилизация или изваряване. Обезвреждането трябва да се извърши до 6-ия час след клането, за да се избегне спорулирането на антраксния бацил. Ако това е невъзможно, труповете и субпродуктите се изпращат за техническо оползотворяване в екарисажа или за изгаряне под контрола на ДВСК.
За да не се допусне обработване на свине с локална форма на антракс на технологичната линия за добив на свинско месо, след обезкървяване на трупа у нас и чужбина се прави задължителен предварителен преглед на подчелюстните лимфни възли на главата за антракс. При откриване на съмнителни случаи за антракс (локална или септична) веднага се спира клането и се вземат проби от изменените тъканни части и лимфните възли за микроскопско и бактериологично изследване в лаборатория на ДВСК.
Трупът се изолира в отделно място (хладилна клетка) и се вземат мерки да не се разнесе инфекцията и да не се развали месото.
При положителен резултат от микроскопското изследване за антракс трупът, всички вътрешни органи и технически суровини заедно с кожата се унищожават чрез изгаряне или се обезвреждат в екарисажа, след което се провеждат необходимите ветеринарно-санитарни мероприятия, без да се изчакват резултатите от пълното бактериологично изследване.
При отрицателен резултат от микроскопското изследване за антракс по- нататъшното оползотворяване на трупа и органите се определя от ветеринарен лекар, орган на ДВСК, в зависимост от патологоанатомичните изменения и резултатите от бактериологичното изследване за антракс и други патогенни микроорганизми.
Труповете и вътрешните органи, за които се изключва заразяване с антраксни бацили през време на технологичния процес, се пускат без ограничения. Забранява се клането на болни или съмнително болни от антракс животни.
Кланичните зали се дезинфекцират, като подът и стените, преди да се почистят механично се напръскват с 10% горещ (75-80°С) разтвор на натриева основа или бистър горещ (60-70°С) разтвор на хлорна вар, който съдържа 5% активен хлор. Дезинфекцията се извършва двукратно през 2 часа. Куките и железните предмети се измиват с разтвор на натриева основа и се дезинфекцират чрез обгаряне с бензинова лампа или с формалдехид с температура 25-30°С. Обувките, гумените престилки и други съоръжения се дезинфекцират с формалдехид или с хлорна вар в посочените концентрации и експозиция 3 часа. Работното облекло се изварява в автоклав.
За дезинфекция на помещенията се употребяват още: 5% разтвор на креолин, 3-5% формалинов разтвор при експозиция не по-малко от 2 часа и 10% сернокарболова смес за обори, навеси и дворове, при експозиция 3 часа от последното третиране.
Дезинфекцираните помещения се проветряват, за да се освободят бързо от миризмата.
Работниците, които са били в контакт с болните животни или с продуктите при клането, задължително преминават санитарно обработване под контрола на медицинските власти.
Държавният ветеринарно-санитарен контрол при установяване на антракс е длъжен да уведоми незабавно участъковия ветеринарен лекар, откъдето произхожда животното.

Туберкулоза

Туберкулозата е хронично протичаща инфекциозна болест, от която боледуват главно говеда, овце, свине, птици и човекът. Категорични са данните за участието на причинителя на туберкулоза по говедата в епидемиологията на туберкулозата по хората. На тази база е изработено ветеринарномедицинско законодателство за борба срещу туберкулозата и за предпазване на човешкото здраве.
Ветеринарно – санитарна преценка. При туберкулозата на едри преживни животни месото и вътрешните органи не се допускат за консумация: при изтощение (кахексия) на животните независимо от характера на туберкулозното поражение и при всички случаи на генерализирана туберкулоза.
При липса на изтощение и при наличие на туберкулозни изменения в един от органите или лимфен възел, месото (освен на свине), след обезвреждане се сварява в открити казани за 3 часа или при парно налягане 1,5 атм. в продължение на 2,5 часа. Месото се счита за обезвредено, ако вътре в късовете температурата достигне най-малко 80°С. Обезвреждането на месото може да се осъществи и при топлинна обработка, която се изисква при производство на стерилизирани месни консерви, печени месни хлябове, саздърма.
Органите, засегнати от туберкулозни изменения, независимо от формата на пораженията, се изпращат за техническо оползотворяване.
Месото от говеда и телета, които са реагирали положително при туберкулинизация, но не са открити туберкулозни поражения при ветеринарно- санитарния преглед на трупа и органите, е условно годно и се обезврежда при висока термична обработка (стерилизирани консерви, сваряване и печени месни хлебове).
При туберкулоза на костите всички скелетни кости се изпращат за техническо оползотворяване, а месото се обезврежда при висока термична обработка. Кожите при всички случаи на туберкулоза се пускат без ограничения. При туберкулоза при свинете първични туберкулозни изменения най-често се откриват в глътката, сливиците и червата и засягат подчелюстните, шийните и мезентериалните лимфни възли. Понякога туберкулозният процес обхваща костите, рядко се среща в белия и черния дроб, бъбреците и далака.
При прегледа на подчелюстните лимфни възли туберкулозните изменения при свинете могат да бъдат сбъркани с туберкулозоподобни изменения, предизвикани от коринебактерии, безопасни за човека. За различаването им трябва да се има предвид, че туберкулозните изменения са плътно сраснали с околната тъкан, докато предизвиканите от коринебактерии изменения имат строеж на луковица с концентрично разположени пластове, не са сраснали с околната тъкан и се лющят лесно.
При ветеринарно-санитарната преценка се обръща внимание на туберкулозните изменения. При калцифицирани туберкулозни огнища в лимфните възли на главата и на шията лимфните възли се отстраняват, а главата заедно с езика се сваряват. Трупът, вътрешните органи и червата се пускат без ограничения. Ако калцифицираните туберкулозни огнища са в мезентериалните лимфни възли, червата се унищожават, а трупът и останалите вътрешни органи се пускат без ограничения.
При установяване на казеозирани туберкулозни огнища в лимфните възли на главата и на шията, главата заедно с лимфните възли се унищожават, а трупът и останалите вътрешни органи са условно годни. Ако казеозираните туберкулозни огнища са в мезентериалните лимфни възли, червата се унищожават, а трупът и станалите вътрешни органи се приемат за условно годни и се обезвреждат.
Профилактика при клането. В специализираната литература има описани случаи на заразяване на работниците при клане и обработка на говеда, болни от туберкулоза. Ето защо трябва да се работи внимателно с патологичния материал. Работниците и специалистите трябва по време на работа при необходимост и след приключване на работа да се измиват обилно с топла вода и да си дезинфекцират ръцете с хлорамин или хлорна вар при концентрация 5% активен хлор. Порезни рани по ръцете се тушират с йодна тинктура. Ножовете, куките, секирите и други съоръжения се изваряват в продължение на 2 часа от момента на кипването.
Дървените повърхности се дезинфекцират с бистър разтвор на хлорна вар или хлорамин с 5% активен хлор в продължение на 6 часа. Работното облекло, гумените ръкавици и престилки, ботушите и др. се потапят в разтвор от 5% хлорамин и се оставят да престоят 24 часа.
Кланичните зали и местата, където е извършено клането, се напръскват с горещи алкални разтвори (2% калцинирана сода или 1% натриева основа), почистват се механично и седезинфекцират с хлорни препарати при концентрация 5% активен хлор или горещ 30% разтвор на вирузан.

Бруцелоза

Бруцелозата е инфекциозно заболяване по животните, което се пренася на човека. Най-силно патогенна за човека е Бруцелоза мелитензис, предизвикваща заболяване при овцете и козите и малтийската треска при човека.
Човекът се заразява при контакт с болни, при обработване на труповете и техническите суровини от заклани бруцелозни животни, както и при консумиране на необезвредено месо и месни продукти. Заболяват най-често гледачите на животните, ветеринарните лекари и техници, работниците в месокомбинатите. Доказано е по безспорен начин чрез доброволци, че бруцелите могат да преминат през неповредената кожа и да предизвикат заболяване.
Ветеринарно – санитарна преценка. Животните с клинични признаци на бруцелоза се колят в инфекциозната кланица, като се спазват мерките за лична профилактика на персонала.
У нас е въведена строга ветеринарно-санитарна преценка на месото при бруцелоза. Месото на всички видове животни (с изключение на месото от овце и кози), които са показали клинични признаци или патологоанатомични изменения за бруцелоза, подлежи на обезвреждане при висока термична обработка, която може да се получи при сваряване, приготвяне на месни хлябове, стерилизирани консерви и саздърма.
Месото от овце и кози, които са показали клинични признаци или патологоанатомични изменения за бруцелоза, или са реагирали положително за бруцелоза, се подлага на техническо оползотворяване заедно с всички органи и субпродукти. Единствено при положителна реакция на овце и кози при заразен епидидимит месото се допуска за консумация без ограничения след отстраняване на засегнатите органи и при отрицателен бактериологичен резултат за други инфекции.
Месото, получено от едър рогат добитък и свине, положително реагирали за бруцелоза, при липса на кланични признаци и патологоанатомични изменения се допуска за производство на малотрайни варено-пушени колбаси.
Червата, хранопроводът и пикочният мехур от едри преживни животни и свине се преценяват различно в зависимост от признаците на заболяването. При бруцелоза с клинични признаци и патологоанатомични изменения те се унищожават. Ако бруцелозата е установена чрез серологична реакция, те се обезвреждат в 15% разтвор на готварска сол, съдържащ 0,5% солна киселина в продължение на 48 часа при 15-20°С и коефициент на течността 1:2.
Черният дроб, сърцето, белите дробове, бъбреците, главите, опашките, ушите, устните, стомасите, диафрагмата и други хранителни субпродукти, получени при клане на едри преживни животни и свине, реагирали на бруцелоза или имащи клинични признаци, се обезвреждат чрез изваряване.
Вимето на крави при наличие на клинични признаци и патологоанатомични изменения се унищожава. Ако произхожда от крави с положителна серологична реакция за бруцелоза без патологоанатомични изменения, се обезврежда чрез сваряване.
Тестисите от реагирали за бруцелоза прасета се оползотворяват технически. За техническо оползотворяване се отправят и всички органи на животни с патологоанатомични изменения от бруцелоза.
Събирането на ендокринни жлези за медицински цели с клинични признаци за бруцелоза е забранено. Допуска се събиране на панкреаси за производство на кристален инсулин от животни (без овце и кози), които са реагирали положително за бруцелоза, но не са показали клинични и патологоанатомични признаци за бруцелоза.
Кръвта от болни и положително реагирали за бруцелоза животни може да се използва само за технически цели след обезвреждане чрез варене.
Кожите от всички животни, болни от бруцелоза, се допускат за обработка след дезинфекция.
Профилактика при клането. При клане и обработване на бруцелозни животни трябва да се обръща внимание върху личната профилактика на работниците и специалистите. След работа се дезинфекцират оборите, мястото за добив и преработка, инвентарът и съоръженията. След механично почистване дезинфекцията се извършва с 4-5% хлорна вар или хлорамин, като на 1 куб.м се изразходва от 0,8 до 1 литър от разтвора, за 4-6 часа. Следва измиване със струя вода и отново дезинфекциране със същите разтвори. Оборите и кланичните зали могат да се използват след 6 часа от последната дезинфекция.
Ножовете, секирите, куките и другите съоръжения се изваряват в продължение на 1 час от момента на завирането. Гумените ръкавици, ботушите, престилките и работното облекло се потапят в разтвор на хлорни препарати с 0,5% активен хлор и престояват 6 часа, след което се изплакват обилно със студена вода.
Не се допускат на работа в месокомбинатите бременни жени и деца. Работниците и специалистите трябва да разполагат със специално работно облекло, което след работа веднага се дезинфекцира.
Преди работа всички рани и драскотини по ръцете се тушират с йодна тинктура и се превързват.

Шап

Шапът е остро протичащо, контагиозно заболяване по двукопитните животни. От него заболява и човекът, главно в детска възраст. Заразява се при консумация на мляко от болни от шап крави и по-рядко при гледане на болни животни.
Ветеринарно – санитарна преценка. Месото и субпродуктите от клането на болни, съмнително болни и съмнително заразени от шап животни се използва за консерви или варени, варено-пушени колбаси и варени кулинарни продукти, произведени при завишени температурни режими, така че във вътрешността на продукта температурата да е 80°С. Пускането на такова месо и субпродукти в сурово състояние от месодобивните и месопреработвателните предприятия се забранява. Не се пускат в сурово състояние скелетните кости и костите на главата. Те се подлагат на изваряване в предприятието в продължение на 2 1/2 часа.
При протичане на шапа с усложнения (гангренозно или гнойно възпаление на крайниците, вимето и други органи) се налага да се изпрати материал за бактериологично изследване за салмонели и в зависимост от резултата се прави хигиенна преценка на месото.
Червата, хранопроводът и пикочният мехур се промиват отвътре и отвън с 0,5% разтвор на формалдхид. Това третиране може да се замени с накисване в наситен разтвор на готварска сол, подкиселен с 0,8% оцетна киселина (на червата – 4 часа, на хранопровода и пикочния мехур – 24 часа), след което тези органи се изплакват и се използват без ограничения като обвивка за колбаси.
Кожите от болни, съмнително болни и съмнителни за заразяване животни се дезинфекцират. Ако кожите от закланите свине не се одират, труповете се обработват чрез пърлене или парене.
Кожите, получени до откриване на шапа, и кожите от здрави животни, за които има гаранция, че не са били в контакт с инфектираните кожи, се изнася от месокомбината, без да бъдат дезинфекцирани, като се товарят на отделни камиони и се отправят направо в кожарските заводи за преработване.
Допуска се месото и другите продукти, получени при клане на преболедували от шап животни, заклани до 3 месеца от снемането на карантината или от ваксинирани против шап животни до изтичане на 30 дни от ваксинацията, да се реализира без ограничение, но не се разрешава извозването им извън територията на региона. Такива животни се приемат и се колят като отделна партида по установения ред. Във ветеринарномедицинското свидетелство трябва да е посочено, че те са отправени за клане преди изтичане на 3 месеца от вдигане на карантината или преди изтичане на 30 дни от ваксинирането им.
Месокомбинатите, в които се колят животни, болни или съмнително болни за шап, се поставят под карантина и се провеждат редица ветеринарно-санитарни мероприятия. При входа и изхода се организират дезинфекционни площадки. Цеховете за клане и обработване на оборите всекидневно се дезинфекцират. Използват се 2% разтвор на натриева основа с температура 70-80°С, 8% разтвор на вирузан, хлорна вар или хлорамин с концентрация 2% активен хлор. Дезинфекцията се извършва еднократно в продължение на 1 час.
Работното облекло се дезинфекцира всеки ден като се изварява. Гумените ботуши се дезинфекцират с хлорна вар при концентрация 0,4-0,5% активен хлор. Ограничава се достъпът на хора в месокомбината.

Листериоза

Листериозата е заразно заболяване, което се среща по едри преживни животни, овце, свине, зайци и по-рядко по конете, птиците и кучетата. Боледуват и дивите животни, като основен резервоар на инфекцията са дивите и домашните гризачи.
Към болестта е възприемчив и човекът.
Причинителят на листериозата е Листериа моноцитогенес, широко разпространен в природата. Човекът заболява от листериоза при консумация на месо и мляко от болни животни, при контакт с болни животни или при обработване на хранителни или технически продукти от тях, и аерогенно – чрез праха. Допуска се и трансмисивно предаване на заразата от животните на човека чрез кърлежите, у които са откривани листерии.
Ветеринарно – санитарна преценка. Изходно начало при ветеринарно-санитарната преценка на трупа и органите са изискванията на чл. 48 от Инструкция N0 7 на МЗХ. Съгласно тези изисквания засегнатите вътрешни органи и главата с некротични огнища се конфискуват и отправят за техническо оползотворяване. Месото и незасегнатите вътрешни органи се обезвреждат при висока температура чрез варене. Месото, получено от свине, болни от листериоза, се изследва за салмонелни бактерии. При отрицателна находка и при липса на изменения в мускулатурата то се преработва в малотрайни варено-пушени колбаси с диаметър не повече от 5 см. Температурата на варене трябва да бъде 88-90°С и в дълбочина да се достигне 75°С.
Напоследък ветеринарно-санитарната преценка при изолиране на Листерия моноцитогенес от месото, респективно мляното месо и месните продукти, се извършва на база изискванията на Международната комисия за микробиологична спесификация на храните, отразени в Кодекс Алиментариус („Избор на критерий и план за Листерия моноцитогенес“, 1994 г.). Според тези изисквания в мляно месо и суровини от селскостопански животни се допуска наличие на тези микроорганизми в аналитична единица 25,0 г (но най-много 10,0 г), но преди консумация животинските суровини се подлагат на висока термична обработка, която прави листериите нежизнеспособни (девитализирани).

Лептоспироза

Лептоспирозата е инфекциозно заболяване на домашните (говеда, свине и кучета) и дивите животни. Боледува и човекът. Той се заразява главно чрез водата, рядко чрез месото от болни животни или чрез храната, инфектирана с лептоспири от гризачи. Основен резервоар за патогенен лептоспири в природата са различните видове гризачи.
Клинично лептоспирата при човека протича като Вайлова болест и като водна треска. Причинява се от Лептоспира помона.
Ветеринарно – санитарна преценка. При изтощение и наличие на дегенеративни изменения в мускулатурата или жълто оцветяване, което изчезва в продължение на 24 часа, месото и всички вътрешни органи подлежат на техническо оползотворяване в екарисажа или се унищожават.
При липса на дегенеративни изменения в мускулатурата, но при наличие на жълто оцветяване, което изчезва за 24 часа, месото и вътрешните органи, които не показват патологоанатомични изменения, се обезвреждат при висока температура чрез сваряване.
Кожите на клинично болните се дезинфекцират. Ендокринните жлези не се събират, а кръвта се използва за технически цели.
Профилактика при клането. При клане на животни, болни от лептоспироза, се вземат мерки за лична профилактика. Такива мерки се вземат не само при лептоспирозни свине, но и при преработка на свине от неблагополучни за лептоспироза стопанства. Това е още по-необходимо, като се има предвид, че у спонтанно заразените свине лептоспирозата протича в повечето случаи безсимптомно.

Ку-треска

Ку-треската е зооантропоноза. От нея боледуват кози, овце, говеда и по-рядко еднокопитни домашни животни.
Човекът боледува от Ку-треска с признаци на треска и атипично протичаща бронхопневмония. Той се заразява от домашните животни – главно едри и дребни, животни и получените от тях продукти. Заразява се през лигавицата и дори през ненаранената кожа. Доказано е, че най-много заболяват работниците в месокомбинатите, които се занимават с обезкървяване на животните, изваждане на вътрешните органи, събиране на ендокринни жлези и опаковане на месото.
Ветеринарно – санитарна преценка. При констатиране на Ку-треска засегнатите органи се оползотворяват в екарисажа. Трупът и незасегнатите органи се обезвреждат чрез сваряване.
Кожите от болните животни се дезинфекцират. Болните или съмнителните за заболяване животни, главно с положителна серологична реакция за Ку-треска, се колят в изолационна кланица.
Работници, които колят болни от Ку-треска животни, трябва да работят с гумени ръкавици. Дезинфекцията на ръцете на работниците се извършва чрез потапяне в 2% разтвор на хлорамин за 5 мин, след което се измиват със сапун и вода. Работниците трябва да бъдат снабдени със специално работно облекло (престилки, шапки и др.), което след свършване на работния ден се обеззаразява чрез изваряване в 2% разтвор на калцинирана сода за 1/2 час и се изпира като обикновено пране.
Кланичните помещения и съоръженията се дезинфекцират след свършване на работа с 3% разтвор на хлорамин. Гумените престилки, ръкавиците и ботушите се измиват с 5% разтвор на фенол или 3% разтвор на хлорамин.

Туларемия

Туларемията е заразна болест по гризачите, животните със скъпи кожи и домашните животни (овце, кози, свине, зайци, коне и камили). Човекът също боледува от туларемия. Заразява се при консумация на храна и вода, инфектирани от болни гризачи, при контакт с тези животни, при снемане на кожата от животни със скъпи кожи. Заразяването може да се осъществи и при ухапване от насекоми, които са паразитирали върху болни гризачи, и при инфектирани от гризачите жито, слама и сено, вследствие на вдишването на прах, съдържащ възбудителя на туларемията. Има описани случаи на заболяване на деца и възрастни при снемане на кожата на болни зайци, както и след консумиране на недостатъчно изпечено месо от такива зайци. Проникването на възбудителя на туларемията става и през ненаранената кожа на човека.
Ветеринарно – санитарна преценка. Животни, болни или съмнително болни от туларемия, не се колят. Ако туларемията се установи по време на клането, трупът и всички вътрешни органи с кожата се унищожават чрез изгаряне или се оползотворяват в екарисажа. Продуктите, които са били в допир с трупа на такива животни, се обезвреждат чрез варене при висока температура. Помещенията и инвентарът се дезинфекцират.
Профилактика при клането. Работници, които са участвали в клането и обработването на болни от туларемия животни, се поставят под лекарско наблюдение и лекуване, ако е необходимо. Те трябва да спазват строги мерки за лична профилактика и да работят с гумени ръкавици.

Червенка по свинете

Червенката по човека се проявява като локално възпаление на кожата – еризипелоид. Заболявания от еризипелоид са констатирани сред работниците от кланичните и колбасарските цехове. В колбасарските цехове най-често заболяват работници, които обезкостяват труповете. Допуска се, че те се инфектират от размразено месо, заразено с червенкови бактерии, които се намножават при размразяването му.
Човекът се заразява през наранената кожа на ръцете.
Ветеринарно – санитарна преценка. При дегенеративни изменения в мускулатурата и при изтощени животни месото и вътрешните органи се унищожават чрез изгаряне или загробване, или се оползотворяват в екарисажа.
При липса на изменения в мускулатурата се изпращат проби за бактериологично изследване. При отрицателен резултат за салмонелни бактерии месото, тлъстините и незаразените вътрешни органи се преработват във варени или варено-пушени колбаси. При невъзможност да се извърши тази преработка, а така също и при установяване на салмонелни бактерии месото се обезврежда при висока температура, която се постига при варене и при производство на месни хлябове, стерилизирани консерви и саздърма, а вътрешните органи се конфискуват и се отправят за техническо оползотворяване в екарисажа.
Червата и кръвта се подлагат на техническо оползотворяване, а вътрешните тлъстини се претопяват при 100°С за 20 мин. Ендокринни жлези не се събират.
Кожите на свинете при червенка не се дерат, а труповете се пърлят или парят.
При клането на болни от червенка свине и при обработването на месото се вземат мерки за лична профилактика на работниците и ветеринарномедицинския персонал.

Сап

Сапът е хронично заразно заболяване на коне, мулета, магарета и камили. У нас сапът е ликвидиран. При клане на коне за месо за зоологическите градини винаги се изисква те да бъдат изследвани предварително за сап (малеинизация).
Човекът се заразява от носните изтечения или от секрета на кожните язви на сапни коне. Причинителят преминава наранената кожа на ръцете и лицето и конюктивата на очите или носната лигавица.
Ветеринарно – санитарна преценка. Болните или съмнително болните от сап коне не се допускат за клане и се унищожават чрез изгаряне или се оползотворяват в екарисажа. При откриване на сап при клането трупът и всички вътрешни органи заедно с кожата се конфискуват и унищожават. Допуска се всички трупове, за които има вероятност да са били в контакт с трупа и вътрешните органи на болното животно, да бъдат обезвредени чрез сваряване. При липса на възможност за термично обработване те се унищожават. Вътрешните органи, за които има съмнение, че са инфектирани със сапни бактерии, се унищожават.
Кланичната зала и съоръженията се дезинфекцират, а работниците преминават през санитарна обработка по указание на санитарните органи.

Левкози

Левкозите представляват група заболявания, които се срещат по хората, бозайниците и птиците. Характеризират се с хиперплазия или тумоповидни образувания на кръвотворните органи и главно на костния мозък, далака и лимфните възли.
Досега не може категорично да се твърди нито да се отрече опасността за човека от левкозата при кравите. Натрупаният изследователски материал дава възможност да се предполага известна зависимост между левкозата по човека и едрите преживни животни.
Ветеринарно – санитарна преценка. Болните от левкоза животни се колят в изолационна кланица. При засягане на всички лимфни възли месото и вътрешните органи се унищожават или се оползотворяват в екарисажа. При наличие на изменение в отделни лимфни възли или органи и при липса на поражения в скелетната мускулатура, трупът се обезврежда при висока термична обработка чрез сваряване или при производство на печени месни хлябове, саздърма и стерилизирани консерви. По същия начин се обезврежда месо от животни, положителни за левкоза от серологичното изследване, без изменения в лимфните възли и органите, но с отрицателен резултат от бактериологичното изследване за салмонели. Червата и вътрешните органи се отправят за техническо оползотворяване в екарисажа или се унищожават.

 

Свързани новини

Comment on this FAQ