Зърненобобови фуражи за свине » Съвети в земеделието

Зърненобобови фуражи за свине

Зърното на бобовите култури (соя, грах, бакла, нахут и др.), се отличава съществено по химичен състав от зърното на житните. Фуражните качества на зърнените бобови се определят преди всичко от високото съдържание в тях на биологически по-пълноценни протеини в сравнение с житните култури. В зърното на бобовите се съдържа 23-35% суров протеин, а съдържанието на лизина в протеина варира кръгло от 6,0 до 7,5%. Аминокиселините от бобовите култури се отличават с висока степен на усвоимост в организма на непреживните животни. Този факт има значение за задоволяване потребностите на животните при оптимизиране на рецептите за комбинирани фуражи и по общо съдържание на аминокиселини.В семената на почти всички зърнени бобови се съдържат, обаче, антихранителни вещества (инхибитори, алкалоиди и др.), които понижават тяхната хранителна стойност. В тази връзка са установени различни технологични режими за обработка на семената, а също така се дават и препоръки за максималните количества на участие в дажбите на непреживните животни.

Зърнените бобови култури практически не отстъпват по енергийна хранителност на житните, а соята ги превъзхожда.

Зърнените бобови фуражи се комбинират добре със зърното от житните култури и се постига добро балансиране на дажбите за селскостопанските животни и птици по протеин и аминокиселини.

Соя. Зърното на соята се използва рядко при храненето на животните в нашата страна..Обикновено в смеските се включва соев шрот. Соевото зърно съдържа протеин средно 330-350д/кг. Аминокиселинният състав на соевия протеин съответства добре на потребностите на животните за растеж и друга животинска продукция. Соевото зърно съдържа висок процент мазнини (19%), което обуславя високата енергийна хранителност на фуража (16,6 MJ/кг обменна енергия). Суровата соя съдържа вредни за животните субстанции, които намаляват смилаемостта и усвояването на хранителните вещества от дажбите и влошават продуктивността на животните,

особено в млада възраст. На свинете не бива да се дава сурово соево зърно. Чрез паротермична обработка (запарване, варене или печене) се отстранява неблагоприятното влияние на тези фактори. Високото съдържание на мазнини и ненаситени мастни киселини влошава структурата на месото и сланината – прави ги меки. Поради това не се препоръчва в дажбите за края на угояването.

Грах. Грахът може да се отглежда в различни райони на страната и представлява много добър фураж за всички категории свине. Дажбите с грах имат благоприятно влияние върху кланичните качества на свинете.

Средното съдържание на протеин в граховото зърно е 22%. Аминокиселинният състав е показателен за висококачествен протеин. Особено значение има високото съдържание на лизин – средно 7,4 % от протеина. Сравнително ниско е равнището на сярасъдържащите аминокиселини – 2% от протеина. Грахът има висока енергийна хранителност – 14,2 MJ/кг.

В граха се съдържат някои антихранителни субстанции, но тяхната активност е многократно по-ниска отколкото в соята и ефектът от термичната обработка е малък и в повечето случаи не се оправдава икономически.

Препоръчва се грахът да се включва в дажбите за свине до 15-20%.

Бакла. Като полска култура баклата доскоро не е била отглеждана в България. През последните 10-15 години се правят опити и практически проверки на нейното производствено използване в редица райони на Южна България, където внесените чуждестранни сортове успешно презимуват.

Пролетните сортове бакла са неподходящи за засушливите условия на полските райони в почти цялата страна, тъй като от тях се получават ниски добиви. Зимуващите форми обаче, до голяма степен избягват вредното въздействие на почвеното и атмосферното засушаване по време на цъфтежа и наливането на зърното и формират висока продуктивност, поради което се оказват перспективни за редица райони в Южна България. Затова с тях сега се извършват масови производствени изпитвания.

Интересът към баклата от зоотехнически аспект се изразява в засилена изследователска работа през последното десетилетие.

Аналитичните изследвания са насочени към равнището на протеина и неговото качество, а хранителният ефект се изпитва при опити сьс свине, в сравнение със соевия шрот.

Съдържанието на протеин в изследваното зърно варира незначително и е средно 24,5%. Аминокиселинният състав на протеина е указание за висока биологична пълноценност.

Съдържанието на лизин е средно 6,1 % от протеина и е практически еднакво с концентрацията на тази аминокиселина в соевия протеин. Сравнението отразява дефицит на сярасъдържащи аминокиселини, който е по-силно изразен в баклата, отколкото в соевия шрот. Разликите в съдържанието на останалите аминокиселини са несъществени между двата белтъчни компонента.

Баклата също съдържа анитхранителни вещества, но в незначителни количества. Термична обработка се прилага рядко.

Баклата е подходящ фураж за свине и се препоръчва да участва до 15-20% в дажбите им. Новоприбраната бакла е добре да се изхранва няколко седмици след прибирането.

 

ПЛОДОВЕ

 

Дъбов жълъд. Това е богат с въглехидрати фураж. При хранене с дъбов жълъд е необходимо да се има предвид съдържанието на дъбилни вещества в него, които действат запичащо. Препоръчва се да се изхранва на животните без предварително да се обработва или след неколкократно накисване във вода. Така се намалява съдържанието на дъбилните вещества и горчивият вкус на жълъда. На живот-ните се дават до 2 кг. на ден. Количеството на пресния жълъд може да е два пъти повече. Препоръчва се жълъдът да се използува в съчетание със слабително действащи фуражи, като пшенични трици, сочни фуражи и др.

Буков жълъд. Буковият жълъд се изхранва на животните смлян или след олющване на твърдата обвивка. На угоявани свине се дава средно до 1 кг сух жълъд.

 

ОТПАДЪЦИ ОТ МЕЛНИЧАРСТВОТО И ОРИЗАРНИТЕ

 

Пшенични трици. Те са основен отпадък при смилането на пшеницата. Триците съдържат 10,1 MJ/кг обменна енергия и 150 д протеин в 1 кг.Трябва да се има предвид и сравнително високото съдържание на влакнини -80-100 г/кг Те са богат източник на фосфор, съдържат сравнително голямо количество витамини от групата В, а когато пшеничният зародиш не е отделен – и витамин Е. Особеност на триците са слабителното им действие и влиянието, което оказват върху консистенцията на телесните тлъстини – правят ги по-меки. Препоръчват се следните количества трици в комбинираните фуражи: за прасета бозайници и рано отбити -до 5 %, за угоявани свине 8-15 %, съответно през гроуерния и финишерния период, за бременни свине майки – до 20 % и за кърмачки – 10-15 %.

Оризови трици. При преработката на ориза отпадат различни продукти, като за свинете най-голямо значение имат оризовите трици. Те съдържат средно 11,1 KJ/кг обменна енергия и 125 д/к гпротеин. Сравнително високо е съдържанието на лизин – 6 г/кг.

При изхранване на големи количества оризови трици се получава мека телесна тлъстина,което трябва да се има предвид при храненето през финишерния период от угояването. Поради високото съдържание на мазнини, оризовите трици бързо се развалят – вгорчават се. Използват се в почти същия размер, както пшеничните трици.

 

ОТПАДЪЦИ ОТ МАСЛОДОБИВНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

 

При екстрахирането на маслодайни семена и зародиши от зърнени култури се получават т. нар. шротове – слънчогледов, соев, памуков, фъстъчен, ленен, царевичен и др. Фуражите, които се включват в тази група, имат високо съдържание на протеин. Качеството на протеина варира, но може да се оцени като добро. В някои шротове (памуков, ленен) се съдържат отровни вещества, които може да се отразят неблагоприятно върху здравето и продуктивността на животните, и трябва да се отчитат при храненето. Качеството на шротовете зависи както от суровината, така и от технологията на преработване на семената. Тук ще разгледаме само слънчогледовия и соевия шрот, които имат най-голямо стопанско значение у нас.

 

Слънчогледов шрот. Слънчогледът е главен източник на растително масло в нашата страна, което определя и първостепенното значение на слънчогледовия шрот като местен белтъчен фураж за животновъдството. Поради това и интереса към тази суровина е голям, изразено и в извършената обширна изследователска работа от специалисти по хранене на животни у нас.

Резултатите от специални изследвания за влияние на прилаганата в нашите предприятия технология на производство върху качеството на протеина в слънчогледовия шрот дават основание да се препоръчат известни корекции на технологичните параметри – при температурен режим до 104°С се получава слънчогледов шрот с по-висока биологична стойност на протеина, в сравнение с произведения при 115°С.

Резултатите от 100 проби, анализирани в различни лаборатории показват средно съдържание на протеин 39% и на сурови влакнини 17% в сухото вещество. Отделните данните отразяват значителни отклонения от средните стойности, което се свързва с непостоянство при прилаганата технология на производство.

При системни изследвания през последните десетина години и анализ на около 220 партиди слънчогледов шрот е установено почти същото средно съдържание на протеин, както и през предшестващото десетилетие – кръгло 40% в сухото вещество. Резултатите от последните изследвания показват вариране по разглеждания показател през годините от средно 37% (1989 г.) до 42% (1991 г.). Значително по-големи са отклоненията между минималните и максимални стойности, установени в рамките на отделните години.

Като се има предвид, че слънчогледовият шрот се включва практически във всички комбинирани фуражи, то е необходимо да се разполага с данни за фактическото съдържание на протеин и аминокиселини В него при всеки отделен случай, които да се използват за оптимизиране състава на рецептите за комбинирани фуражи.

Слънчогледовият шрот е дефицитен на лизин. Концентрацията на лизина е средно 3,5 % от протеина и представлява около 60% от лизина в добре балансирания по тази аминокиселина соев протеин и около 50% от равнището на оценявания като идеален за нуждите на свинете протеин. Равнището на лизина в слънчогледовия протеин съответства на средното за ечемика и тритикалето, превъзхожда пшеницата и обикновената царевица и отстъпва на високолизиновите форми царевица с около 25%.

Лизинът е първата лимитираща аминокиселина в протеина на слънчогледовия шрот. В дажби с основен белтъчен компонент слънчогледов шрот, понякога се проявява дефицит и на треонин – втора лимитираща аминокиселина.

Съществено е значението в обсъждания аспект на факта, че протеинът на слънчогледовия шрот е богат източник на сярасъдържащи аминокиселини – средно 3,7% от протеина метионин + цистин. В сравнение със соевия шрот това представлява около 30% повече. На тази основа и на високото съдържание в соевия шрот на лизин се базира до голяма степен доброто съчетаване на двата белтъчни компонента в дажбите на свине.

Експериментално е установена ниска степен на резорбция на лизина, в сравнение с другите аминокиселини. Един паралел на слънчогледовия шрот с други фуражи отразява по-ниска резорбируемост на аминокиселините от слънчогледовия протеин.

Тези факти трябва също така да се имат предвид при оптимизиране състава на комбинирани фуражи със слънчогледов шрот.

Допълващ положителен ефект от комбинирането на слънчогледов шрот с високолизинна царевица, изразен в степента на резорбция на отделните аминокиселини и на протеина като цяло, е установен в специални опити.

Използването на слънчогледов шрот в по-големи количества в дажбите на свине се ограничава главно от високото съдържание на влакнини в него и може да се осъществи при производство на продукт с ниско съдържание на сурови влакнини (до 10% в сухото вещество).

Комбинирани фуражи с основен белтъчен компонент нискоцелулозен слънчогледов шрот, балансирани със синтетичен лизин до препоръчваните равнища, осигуряват продуктивен ефект, близък до постигнатото с комбинирани фуражи на базата на соев шрот.

Правилното съчетаване на нискоцелулозен слънчогледов шрот и соев шрот в комбинирани фуражи позволява да се постигне оптимална балансираност по отношение на двете лимитиращи аминокиселини – лизин и метионин, без използване на синтетични аминокиселини и без храни от животински произход.

Използването на нискоцелулозен слънчогледов шрот дава възможност да се намали количеството на дефицитния и сравнително скъп за страната ни соев шрот в комбинираните фуражи, да се повиши съдържанието на енергия в тях в сравнение с обикновения слънчогледов шрот и да се постигнат по-добри зоотехнически и икономически резултати.

При комбиниране на слънчогледов шрот само със зърнени житни фуражи, дажбите са нискоефективни по биологичен ефект. Това се дължи главно на недостига на лизин.

Особена значимост за повишаване ефективността от храненето на свине има възможността за съчетаването в дажбите на слънчогледов шрот с високолизинна царевица. Приложението на такъв подход и реализация на подобно хранене е от особено значение за частните стопани, които сами произвеждат зърното, необходимо за собственото им животновъдство. При опити със свине са постигнати много насърчаващи положителни резултати за продуктивността на растящи животни за угояване.

 

Соев шрот. Соевият шрот има най-високо равнище на протеин и най-благоприятен аминокиселинен състав на протеина, в сравнение с другите белтъчни фуражи от растителен произход.

Соевият шрот от местно производство и от внос представлява основният високобелтъчен компонент за комбинираните фуражи за свине. Поради това тази суровина е подложена на системни изследвания за състава и.

При анализа на близо 200 партиди соев шрот за периода 1986-1992 година беше установено средно съдържание на суров протеин кръгло 46,7%, при вариране на осреднените данни по години от 43,9 до 48,5%.

Не е намерена особена разлика в равнището на протеина между осреднените данни за партидите от местно производство и от внос – съответно 46,6 и 46,8% в сухото вещество ( в света се произвежда и соев шрот с по-високо съдържание на протеин – 50% към базисна влага).

Данните показват, че установените стойности са по-ниски с около 3 пункта в сравнение с обикновено използваните данни при съставяне на рецепти за комбинирани фуражи и дажби – 44% протеин към базисна влага и 50% към абсолютно сухо вещество. Този факт изисква специално внимание – разработките да се извършват на базата на фактическо съдържание на протеин в соевия шрот.

Както беше отбелязано, соевият шрот е с най-благоприятен аминокиселинен състав от растителните белтъчни фуражи. Лимитиращи аминокиселини са метионина и цистина. Високата биологична стойност на протеина се определя както от концентрацията на отделни аминокиселини, така и от баланса между тях. Освен това, изследванията показват и висока биологична достъпност на аминокиселините – около 90% при повечето от тях. Особено предимство на соевия шрот е високото съдържание на лизин. Комбинирането на соевия шрот с житните зърнени фуражи, и особено с царевицата, осигурява висока ефективност на дажбите поради изключително благоприятната съчетаемост по аминокиселинен състав.

Високопротеиновият соев шрот, който има и по-високо енергийно съдържание, е най-подходящ като компонент на комбинираните фуражи за малки прасета.

Произвежданият у нас соев шрот обикновено отстъпва по хранителни качества на соевия шрот от внос. Причините за това са свързани главно с недостатъци във влаготермичната обработка (тостирането), която се провежда при по-ниска от оптималната влажност за пълно разрушаване на вредните антихранителни субстанции в соята.

Наличните антихранителни фактори в соята са следните:

Нермолабилни фактори 

  • Инхибитори на трипсина
  • Хемаглутенини
  • Тиреоактивни субстанции
  • Антивитамини

Термоустойчиви фактори

  • Сапонини
  • Естрогени
  • Флатулентни субстанции

От решаващо значение за хранителните качества на соята и соевия шрот са термолабилните фактори. Известно неблагоприятно влияние може да имат също и термоустойчивите фактори.

Инхибитори на трипсина. В соевото зърно се съдържат поне пет различни по състав инхибитори на трипсина. С най-голямо значение от гледна точка на храненето са два от тях – трипсиновият инхибитор на Киши и на Екштш-В1гк,които се съдържат в най-голямо количество. Трипсиновите инхибитори представляват белтъчни вещества от типа на глобулините. Тъй като тези субстанции са неразтворими в органични разтворители (бензин, хексан и др.), с които се екстрахират мазнините от соята, те могат да останат в соевия шрот. Главното действие на трипсиновите инхибитори се изразява в понижаване на смилаемостта на протеина и потискане на растежа при свинете в най-ранна възраст. При термична обработка тези субстанции се разрушават, което се придружава със забележимо повишаване на смилаемостта и хранителната стойност на протеина. Опитно е установено значително (около 30 процентни единици) увеличение на смилаемостта на протеина в дажби с термично обработен соев шрот, в сравнение с необработен.

Хемаглутенини. В соята, както и в повечето бобови, се съдържат хемаглутенини или лектини, които предизвикват аглутинация на червените кръвни клетки при непреживните животни. Хемаглутенините оказват неблагоприятно влияние върху смилаемостта на мазнините и на въглехидратите и понижават енергийната хранителност на цялата дажба. Този ефект се проявява по-силно при едновременно наличие в дажбата на хемаглутенини и инхибитори натрипсина. Хемаглутенините, както и трипсиновите инхибитори се разрушават при подходяща влаготермична обработка.

Тиреоактивните субстанции и антивитамините в суровата соя нямат съществено значение и не представляват сериозен проблем при храненето на животните. Освен това те лесно се разрушават при производството на соев шрот.

В суровата соя се съдържа ензимът уреаза. Уреазната активност не е включена към антихранителните субстанции в соята.

При влаготермичната обработка (тостирането), която се прилага в класическите технологии за производството на соев шрот, термолабилните антихранителни фактори, се разрушават. Оптимална влаготермична обработка се постига при температура 110°С, влажност 18-20% и продължителност на третирането 30 минути.

Съдържащият се в соята ензим уреаза по време на паротермичната обработка се разрушава приблизително в същата степен, както и най-важните инхибитори на растежа – антитрипсиновите фактори и хемаглутенините. На тази основа е създаден метод за контрол на качеството на соевия шрот и на технологията при неговото производство, основаващ се на остатъчната уреазна активност.

Директното определяне на антитрипсиновите инхибитори в соевия шрот е един от най-обективните методи за контрола върху технологичния процес и върху качеството на шрота. Съдържанието на трипсиновите инхибитори в суровото соево зърно е 30 – 50 г/кг. При оптимална влаготермична обработка това количество се понижава под 300 – 550 мг/кг

За окачествяване на соевия шрот може да се използва и разтворимостта на протеина във вода. Оптималната стойност е около 15%. По-високите стойности са показател за недостатъчна влаготермична обработка на соевия шрот, а по-ниските – за пренагряване.

При храненето на свине царевично-соевите дажби са най-често контролните дажби, с резултатите от които се сравняват нови изследвани суровини или комбинирани фуражи.

Обобщаващите изводи от почти всички експерименти, провеждани у нас може да се формулират най-общо по следния начин:

– смески с висококачествен соев шрот се приемат охотно от животните;

– соевият шрот може да се включва без ограничение в дажбите, в съответствие с потребностите на животните от протеин и аминокиселини;

– соевият шрот се комбинира успешно по състав с богати на сярасъдържащи аминокиселини компоненти или изисква балансиране на дефицита чрез добавка на синтетичен DL-метионин;

– балансираните по енергия, протеин и аминокиселини комбинирани фуражи осигуряват високи стопански резултати, близки до равнището на комбинирани фуражи с висококачествени белтъчни компоненти от животински произход.

В дажбите на свине соевият шрот се включва обикновено до20%, в зависимост от категорията на животните, продуктивността и нуждите им от протеин и аминокиселини. 

 

Свързани новини

Напишете коментар