Защо трябва да познаваме надземните части на прасковата » Съвети в земеделието

Защо трябва да познаваме надземните части на прасковата

Резитбите са основно мероприятие за регулиране растежа и плододаването при отглеждането на прасковата. Познаването в детайли на частите и органите на тази Високо ценена овощна култура позволява правилното извършване на резитбата и води до получаването на качествени плодове и добри доходи от тях.

Стъблото е разположено между почвената повърхност и най-ниския скелетен клон в короната (Фиг. 1). Формирането на прасковата обикновено се извършва нискостъблено. Короната е разклонената част на дървото, разположена над стъблото.

Продължението на стъблото над първия скелетен клон по централната ос на дървото се нарича централен клон или водач (фиг. 2).

Дебелите клони, които израстват от водача, се наричат скелетни клони (Фиг. 4). Когато короната няма водач, те израстват от връхната част на стъблото. Скелетните клони осигуряват здравината на короната и провеждането на соковете. Върху тях почти няма листа и плодове.

По-силните разклонения на скелетните клони се наричат скелетни разклонения (фиг. 6).

Едногодишно клонче, израснало от върха на водача и чрез което той увеличава дължината си, се нарича продължител на водача (фиг. 3).

Продължител на скелетния клон е едногодишно клонче, израснало от върха на скелетния клон.

Продължител на скелетното разклонение е едногодишно клонче, израснало от върха на скелетното разклонение (Фиг. 7). Продължителите по върховете на скелетните клони и разклонения имат листа. Образуват плодни органи, но листата и плодовете, образувани директно върху скелетните клони и разклонения, са твърде малко в сравнение с общото им количество, особено при възрастните дървета.

Тънките и къси клончета, израснали от скелетните клони и скелетните разклонения, са обрастваща (плододаваща) дървесина. Върху нея се образуват главно листата, пъпките, цветовете и плодовете. Чрез нея се провеждат хранителните вещества от почвата до тях и се отвеждат продуктите от фотосинтезата до всички части на дървото.

В действителност трудно може да се постави рязка граница между най-малките скелетни разклонения и по-силно развитите обрастващи клонки. Колкото повече се отива към върховете на скелетните клони, толкова по-малки са скелетните разклонения, а също толкова по-малка е и разликата между тях и по-силните обрастващи клонки.

Възел се нарича мястото на летораста или клончето, където се развиват листата и се образуват пъпките. Частта между два възела е междувъзлие.

Надземната част на прасковата расте чрез удължаване и разклоняване. Удължаването и раклоняването се осъществява от пъпките, които се намират по върховете на скелетните клони, скелетните разклонения и обрастващата дървесина.

Младите леторастчета, които не са започнали да вдървесиняват, се наричат филизи. Те са съвсем крехки и лесно се премахват с ръка. Операцията на отстраняване се нарича филизене. С напредването на вегетацията филизът спира нарастването, вдървесинява и образува връхна пъпка – превръща се в летораст.

Фиг. 1. Надземни части на прасковата:

1 – стъбло;

2 – централен клон (водач);

– продължител на водача;

4 – скелетен клон;

5 – продължител на скелетен клон;

6 – скелетно разклонение;

7 – продължител на скелетно разклонение;

8 – обрастваща клонка;

9 – обрастващо клонче.

След като леторастът е вдървесинял и спрял нарастването си на дължина, той образува връхна пъпка и е вече оформено клонче. Често обаче се смята, че леторастът става клонче след опадане на листата. В такъв случай новият прираст през време на вегетационния период се нарича летораст, а през невегетационния период – клонче. През следващата вегетация клончето се превръща в обрастваща клонка или ще започне да се развива в скелетен клон или скелетно разклонение. Трябва винаги да се има предвид, че едни от клончетата ще се развият в големи клони, които ще образуват скелета на короната, а други в обрастващи клонки, чието предназначение е за надебеляване и плододаване.

Резитбата е в най-голяма зависимост от това, какво предназначение ще определи овощарят за всяко клонче.

Силните клончета са по-добри за скелетни клони и скелетни разклонения, а слабите – за обрастващи клонки. Умерено силните клончета чрез резитбата може да се подтикнат да образуват скелетни клони или скелетни разклонения или пък обрастваща дървесина. Съкращаването, наклоняването и превиването на дадено клонче зависи от предназначението, което му се определя.

При прасковата се различават следните клончета: майски букетчета, цветни, смесени, дървесни, лакомци и предивременни клончета. Връхната пъпка на всички клончета винаги е листна. Клончетата се различават по силата на растежа и по страничните си пъпки. Лакомците са израснали от спящи пъпки върху по-стара дървесина, а предивременните клончета – от предивременни прорасли пъпки върху по-силни леторасти.

Майските букетчета са къси 3-6 см (фиг. 2а). Те имат няколко приближено разположени странични цветни пъпки, а по върха листна. Рядко се срещат майски букетчета, които имат листна пъпка при основата си.

Цветните клончета са тънки и дълги 10-12 см (фиг. 2б).

Страничните им пъпки са цветни, разположени по възлите, а на върха имат една листна пъпка. Те са слаби клончета, които не могат да изхранят добре получените завръзи. Затова от тях се получават по-некачествени плодове. Поради всичко това майските букетчета и цветните клончета при прасковата са непълноценни плодни клончета. При прилагането на т. нар. „дълга резитба“ обикновено не се разчита на плододаване от тях и тези клончета се премахват при зимната резитба.

Смесените клончета са много характерни за прасковата (фиг. 3). Дължината им обикновено е от 25 до 50 см. При основата имат от 1 до 3 листни пъпки. По възлите пъпките са разположени по групи. Най-често средната е листна, а двете странични са цветни. Възможни са и други комбинации.

Смесеното клонче е най-ценното клонче при прасковата, защото то осигурява с цветните си пъпки плод за предстоящата реколта и с многобройните си листни пъпки – листа за изхранване на плода.

Освен това някои от листните му пъпки ще дадат нови клончета – негови заместници за плододаване през следващата година. Чрез съкращаване на смесеното клонче може да се предизвика растеж на по-силни и по-близо до основата му заместници, отколкото ако не се съкращава. Освен за плододаване смесените клончета, особено по-силните от тях, може да се използват и за получаване на скелетна дървесина.

Дървесните клончета са по-силни от смесените и на дължина са 50-80 см и повече (фиг. 4). Дървесното клонче по долната част има само листни пъпки, а към върха може да има и цветни. Върху по-силните дървесни може да има и предивременни клончета.

Лакомците проявяват много силен растеж, дължината им достига 1 метър. Израстват от спящи пъпки по скелетните части. Растат вертикално в короната и я сгъстяват. Много лакомци прокарват при измръзване на цветните пъпки, при силна резитба или счупване на скелетна дървесина. При нужда те могат да се използват и за обрастваща дървесина, особено тези от тях, които не са много силни. В такъв случай по преценка чрез навеждане или съкращаване се предизвиква израстване на плододаваща дървесина по-близо до основата им. Най-силните дървесни клончета и лакомци се използват за получаване на скелетни разклонения, като им се дава подходящия наклон към празното място в короната. Особено полезни са те при резитба за подмладяване, като се премахва застарялата и с отслабнал растеж част над тях.

Неопитните овощари премахват всички лакомци и дървесни клончета. Правилно е обаче, след добра преценка да се премахнат само тези от тях, които ще пречат, ако бъдат оставени и не е необходимо да бъдат използвани за скелетна или обрастваща дървесина.

Предивременните клончета се образуват най-много при прасковата в сравнение с другите овощни видове (фиг. 6). Израстват от странични листни пъпки на силните леторасти още в годината на образуване на пъпките, вместо през следващата година.

Майското букетче и цветното клонче си приличат, както и дървесното клонче и лакомецът. Между тези две групи средно място заема смесеното клонче. Всички прасковени клончета могат да имат цветни пъпки, но същински плодни клончета са майското букетче, цветното клонче и смесеното клонче. Майското букетче и цветното клонче имат кратък живот и изсъхват след първото плододаване.

фиг. 4. Дървесни клончета а – основна част;

В замисимост от разположението си спрямо короната пъпките се делят на вътрешни, външни и странични. Вътрешните се намират от вътрешната страна на короната, външните се намират върху леторастите или клончетата от външната страна на короната, страничните са разположени върху другите две страни. Според органите, които се образуват от тях, пъпките се делят на листни и цветни (плодни, репродуктивни, генеративни).

Листната пъпка се състои от съвсем къса централна част – ос, която е зародиша на летораста. Върху оста на листната пъпка са закрепени (и зародишът на летораста), плътно разположени едно към друго малки листенца. Отвън пъпката е покрита с люспи, които я предпазват от неблагоприятни външни влияния. Листните пъпки са по-дребни и по-заострени в сравнение с плодните. Страничните пъпки са повече или по-малко сплеснати, а връхните са конусовидни. Те във връхната и средната част на клончето са по-едри, по-добре развити, отколкото към основата му. Близо до основата на клончетата се срещат по-често възли без пъпки, отколкото по връхната им част. От листните пъпки се развиват листа и леторасти. Връхните пъпки обикновено дават най-силни леторасти, а средните листни пъпки дават различен по сила прираст: към върха по-силен, а по-надолу по-слаб.

Листните пъпки имат различна пробудимост (прорастваемост), а и хранителните сокове не са достатъчни за получаване на прираст от всички листни пъпки. Обикновено само част от тях, главно по върховете на клончетата, се пробуждат към растеж и образуване на дървесина. Те дават различен по сила прираст. Пъпките под тях се пробуждат и образуват само розетка от няколко листа, но не успяват да образуват нито прираст, нито нова листна пъпка, а запазват остта си и се превръщат в спящи пъпки. Най-много спящи пъпки има близо до основата на клоните и клонките.

С резитбата обаче може да се въздейства на всяка листна пъпка да даде летораст. Затова се наричат още и дървесни, растежни или вегетативни.

При силен растеж на дървото и при по-силно съкращаване се развиват повече и по-силни леторасти.

Развитието на леторастите от листни пъпки на клончето зависи и от наклона му. При наклон около 30 градуса спрямо хоризонталата леторастите израстват по-равномерно по дължината му. Колкото по-изправено, по-близо до вертикално положение е клончето, толкова повече развитието на леторастите се съсредоточава към върха му и откъм основата то се оголва. Обратно, колкото клончето се приближава до хоризонтално положение, толкова повече развитието на леторастите към върха му отслабва, а към основата се засилва.

Цветните (плодни) пъпки са по-едри, заоблени и тъпи (фиг. 7 б). При прасковата цветовете са прости – от всеки цвят се получава по един плод.

Фиг. 6. Продължител на скелетен клон с предивременен летораст.

Добавъчните пъпки се образуват допълнително отстрани на средната по една или две. Развиват се върху по-силните клончета на прасковата – смесени, дървесни, лакомци. Тази особеност доста затруднява избирането на леторасти за калеми.

Спящите пъпки се намират под кората на дървото. Те запазват за продължително време способността да се развиват в леторасти при силен наплив на сокове към тях. Това може да стане при прекратяване на сокодвижението към други части на дървото – силна резитба, счупване или съхнене на много или големи части , силно превиване на върховете от плодове и други.

фиг. 7. Възли на прасковени клончета с различен брой пъпки: а – листни пъпки; б – цветни пъпки. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ