Жълт мак » Съвети в земеделието

Жълт мак

ЖЪЛТ МАК

(GLAUCIUM FLAUM GRANTZ)

 

ЗНАЧЕНИЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

Жълтият мак е ново българско лечебно растение. Цялата му надземна част се използва като суровина за фармацевтичната промишленост. Досега са идентифицирани 6 алкалоида, от които само глауцинът проявява биологична активност. Той има силно противокашлично действие, като превъзхожда в много отношения кодеина, но не притежава неприятното странично влияние на кодеина върху стомашно-чревния тракт.

Откриването на лечебното му действие е дело на българските учени. Благодарение на усилията им, на базата на глауцина бяха създадени и внедрени в лечебната практика новите фитохимични препарати глаувент, глаутерапин и бронхолитин.

Естествени находища от жълт мак са установени в Средиземноморието, Кавказ и по бреговете на Черно море.

У нас се среща много ограничено по песъчливите места и каменливите склонове на черноморското крайбрежие, поради което е внедрен като култура, с цел задоволяване нуждите на фармацевтичната промишленост.

 

БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА И СОРТОВЕ

Жълтият мак (Glaucium flaum Grantz) е многогодишно растение от сем. Макови (Рараvегасеае), род Glaucium. Кореновата система се състои от дебел вдървесинен вретеновиден главен корен, с няколко скелетни разклонения с много коренчета, разположени на дълбочина 35-40 см.

Стъблата са правостоящи, разклонени, вдървесинени в долната си част, гладки, синкавозелени, с дебелина 0,8-1,2 см.

През първата година растенията образуват по 2-4 стъбла, високи 40-60 см, а през втората година 5-8 стъбла с височина 90-100 см.

Розетъчните листа са едри, месести, лировидноперести, насечени и силно овласени. При едногодишните растения са дълги 20-25 см, а при двугодишните – 30-35 см. На едно растение се образуват 28 до 52 розетъчни листа.

Стъблените листа са приседнали. Разположени са последователно на всяко разклонение и имат различна морфология – ниско лежащите приличат на розетъчните листа, а по-горните са по-дребни, слабо овласени и почти целокрайни.

Цветовете са разположени поединично и по върховете на разклоненията, с четири жълти венчелистчета и много тичинки.

Жълтият мак цъфти от месец май до месец август.

Плодовете са шушулки дълги до 30 см, прави или дъговидно извити. При узряване на семената шушулките придобиват жълтеникаво оцветяване и се разпукват откъм върха.

Семената са дребни (1,3 -1,8 мм), черни, бъбрековидни. Масата на 1000 семена е 0,45 г.

В производството са внедрени българските сортове Глауцин-426 и Глауцин-Поли.

Сортът Глауцин-426 е диплоид, създаден чрез индивидуален отбор от популация, произхождаща от Полша.

Сортът Глауцин-Поли представлява експериментално получен тетраплоид, създаден чрез полиплоидия на местни форми жълт мак.

Двата сорта се отличават с мощно развитие и прибран хабитус. Образуват по-малко, но по-дебели и едри стъбла и силно овласени листа. Едногодишните растения са по-късно зреещи от местната популация с 4-16 дни (при двугодишните растения различията са по-малки).

При двуоткосно реколтиране добивът от едногодишните растения достига 500 кг, а от двугодишните – 1000 кг на дка.

През следващите години добивът постепенно намалява в зависимост от степента на пререждането на посева и полаганите грижи. Главното предимство на сортовете е по-активната алкалоидна синтеза във всички растителни части.

По съдържание на глауцин сортовете превишават местните форми с 45-55%.

 

БИОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ

Жълтият мак се отглежда в продължение на две години, на едно и също място. В развитието му се различават фазите поникване, стъблене, бутонизация, цъфтеж и узряване на семената. През втората година те са по-кратки и настъпват по-рано.

Семената поникват неравномерно и бавно: при оптимални температурни условия (20°-30°С) – за 20-25 дни, а при температура под 10°С или недостатъчна влажност за 50-55 дни. За да протече нормално развитието, покълналите семена на жълтия мак трябва да изпитат въздействието на ниски температури от минус 2° до плюс 2°С за определен период, което налага предзимна или ранна пролетна сеитба. Отглеждан в оранжерийни условия при температура 10°С, той остава във фаза розетка – не образува цветоносни стъбла. Масовият цъфтеж на едногодишните растения започва от 10-15-и юни и постепенно затихва през месец август, а при двугодишните той протича от 20 май до 3 юни. Семената узряват през месеците юли – август.

Жълтият мак е взискателен към светлината. Недостигът на светлина, поради заплевеляване през ранните фази, подтиска силно неговия растеж и развитие. Растението проявява висока сухоустойчивост, но при силни засушавания спира да расте и се обезлиства. В такива случаи се налага напояване. При задържане на повърхностни води и преовлажняване на почвата корените загниват и растенията могат да загинат още през първата година на отглеждането. Към почвата не е взискателен. Отглеждането му е възможно и рентабилно във всички райони на страната с надморска височина до 1000 м.

 

Свързани новини

Comment on this FAQ