Грижи за зеленчуковия разсад за ранно полско производство » Съвети в земеделието

Грижи за зеленчуковия разсад за ранно полско производство

При климатичните условия в нашата страна, за ранното полско производство на редица основни зеленчукови култури се налага предварителното производство на разсад. Известно е, че производството на качествен разсад гарантира до голяма степен получаването на добра зеленчукова реколта.

Използването на добре отгледан зеленчуков разсад позволява производството на по-ранна реколта, по-пълно гарниране на посева, намалява разхода на семена, улеснява земеделските практики срещу неблагоприятните атмосферни условия и вредителите по културите.

За отглеждане на зеленчуков разсад за ранно полско производство се използват различни култивационни съоръжения: стоманено стъклени и полиетиленови оранжерии с допълнително отопление, парници и лехи с тунелни покрития и др.

В тези съоръжения се използват най-различни субстрати (органични и минерални) и торопочвени смеси, които позволяват да се отглежда добро-качествен разсад. Известно е също, че в началното си развитие зеленчуковите растения имат редица изисквания към почвеното плодородие – физични свойства, подходяща структура на почвите с висока поглъщателна способност, съдържаща необходимите леснодостъпни за растенията хранителни елементи.

В куптивационните съоръжения се налага да се полагат постоянни грижи от поникването на семената до разсаждане на разсада на постоянно място, а те са:

 

  • Поддържане на оптимален топлинен режим.

 

Към сеитба на семената от основните зеленчукови култури (домати, краставици, пипер) се пристъпва, когато температурата на почвената смеска е 18-20° С, а на въздуха – 20-25° С.

При отглеждането на разсад от домати, температурата на въздуха в култивационните съоръжения се поддържа в следните граници: от сеитбата до поникването – 20-25° С; непосредствено след поникването, докато котиледоните позеленеят – 10-12″ С: след поникване. при ясни дни – през деня – 20-22° С и през нощта – 16-18° С; при облачни дни съответно: през деня – 16-18°С,а през нощта – 14-16° С. През последните 10 дни преди разсаждането разсадът се закалява, като температурата се поддържа 15-17°С.

При краставиците – до появата на семеделите температурата на въздуха в култивационното съоръжение се поддържа 20-25°С, след което за 3-4 дни се понижава на 16-18°С. Когато семеделите позеленеят, температурата се повишава на 18-20°С през деня и 12-14 °С през нощта.

При пипера – след поникването, за да не се изтеглят растенията, температурата на въздуха за 3-4 дни се поддържа 16-18°С. Когато котиледоните позеленеят, през деня температурата се повишава на 22-23″С, а през нощта се поддържа от 12 до 14″С.

Много важно по отношение на топлинния режим е да се избягват резките и големите температурни колебания, които оказват неблагоприятно влияние за развитието на разсада, особено за пипера, патладжана и краставиците.

 

  • Поддържане на оптимална влажност на почвата и въздуха.

 

Чрез поливния режим следва да се подсигури добър растеж и нормално развитие на зеленчуковия разсад. Поливането трябва да се извършва само когато това е необходимо. Особено внимание в тази насока следва да се обръща, когато разсадът се отглежда в парници, отопляеми с оборски тор. При този случай се има предвид, че влажността на почвата е по-висока, поради изпарението на влага от оборския тор.

Поливането на разсада следва да се извършва с хладка вода – 20-25° С. Особено чувствителни към температурата на поливната вода са пиперът, патладжанът, краставиците, тиквичките и др. Честото поливане също е недопустимо, защото води до изтегляне на растенията и възможност за появяване на болести. При доматите се полива само при необходимост с поливна норма 3-5 л/кв. м вода; при краставиците се поддържа 70-75% относителна влажност на въздуха и 80-85% влажност на почвата от ППВ; при пипера – до поникването се поддържа висока влажност на почвата и въздуха, след поникването за 3-4 дни влагата се понижава. Разсадите се поливат само с лейка или маркуч с решетка, за де се предотврати унищожаването на младите растения от силната струя вода.

Засушаването (особено по-продължително) също е нежелателно.

 

  • Необходимо е да се подсигури добро осветление.

 

  • Поддържане на редовно проветряване в култивационното съоръжение.

 

С редовното проветряване се регулира не само температурният режим, но и влагата във въздуха и почвата. Проветряването обаче следва да се извършва много внимателно, особено когато външните температури са много ниски

 

  • Подхранване на растенията – извършва се на един или два пъти,преди изнасяне на разсада на постоянно място, при необходимост.

 

  • Навременна и правилна борба с болестите, неприятелите и плевелите

 

  • Пикиране на разсада.

 

Целта на пикирането на разсада е създаване на по-благоприятно осветление за растенията и осигуряване на по-голяма хранителна площ. С него се поощрява по-силното разклоняване и развитие на кореновата система и прихващане на растенията след засаждането им на постоянно място. Различните видове зеленчукови култури различно реагират на пикирането. При някои видове пикирането трябва да започне рано и бързо да завърши, напр. при краставиците, пипера, тиквичките. Ето защо, за да се избегне пикирането при тях, семената се засяват направо в саксийки. Доматите VI главестото зеле понасят по-лесно пикирането и се отличават с възможност за по-продължителен период на пикиране. Те обаче също не понасят пикирането в по-напреднала възраст.

Най-често растенията се пикират при развитието на първи същински лист и най-късно след образуването на втория. Пикирането се извършва в парници или оранжерии.

Обикновено пикирането се прави 20-25 дни след появяването на кълновете. Пикировката се извършва в оранжерии на лехи, в кубчета или щайги. При пикиране в кубчета, кореновата система се развива добре и се запазва при засаждането на разсада на постоянно място; растенията по- малко боледуват и се развиват по-добре.

Разстоянията за засаждане на растенията при пикиране са, както следва: домати – 10×10 см; пипер – 8×8 см; патладжан – 10×10 см до 12×12 см; краставици и тиквички – 12×12 см. От особено значение е да се създаде и поддържа оптимален хранителен режим за растенията. Най-често разсадените растения са особено взискателни към азот и калий. По-малки са потребностите им от фосфор, но независимо от това, подсигурява нето на растенията с този хрананителен елемент осигурява по-добро подообразуване и добив.

При необходимост (при-неблагоприятни условия – осветеност, колебание на температурите и др.), които влошават растежните прояви, следва да се извърши подхранване.

Най-често подхранването с извършва с азотен тор – амониев нитрат (амониева селитра), като концентрацията на хранителния разтвор не трябва да превишава 2,5 милисименса (ms).

Препоръчва се след подхранването растенията да се напръскат леко с чиста вода, за да се избегнат повредите по растителната маса.

През последните години приложение за подхранване намери комплексният течен български тор ФИТОНА-1. Той се прилага в доза 250 мл/дка, т.е. за една гръбна пръскачака – 40 до 50 мл течен тор.

При слънчево време и при високи температури в разсадното помещение не трябва да се извършва подхранване.

Необходимо е да се знае, че разсадните растения имат големи изисквания към киселинността и общата солева концентрация на смеската, в която се отглеждат. Почвената реакция (рН) силно влияе върху динамиката на разтворимостта на хранителните вещества в смеската. Най-благоприятно влияние при усвояване на хранителните вещества от разсадните растения се постига при рН – 5,5 7,0. Известно е, че не всякога само съдържанието и съотношението на хранителните елементи определят растежа и развитието на разсадните растения. Влияние оказват и редица други фактори: влажността на смеската (субстрата), слънчевата радиация, качеството на поливната вода. Не трябва поливната вода да съдържа хлор. бор, цинк, манган и други.

 

Растежни регулатори

През последните години широко приложение намериха и редица растежни регулатори за подобряване и регулиране на растежа при предпазване от прорастване, за да се произведе качествен разсад. При производството на зеленчуковия разсад се използват растежните регулатори: МЕ-ИК-150, ХЛОР-ХОЛИНХЛОРИД/ССС – ретарданд, МЕЕК – моноетилов естер на янтърната киселина, МЕЙТАДИМЕКС и др. Последният растежен регулатор е предназначен за третиране на доматите в различни производствени направления, при пипера, оранжерийните краставици, патладжана, дините.

МЕЙТАДИМЕКС се използва при зеленчукови култури в различни срокове:

– При ранните домати: първо пръскане при 4-6-ти същински пист с 1 мл/дка, внесен с 10 л вода (за разсад, предназначен за 1 дка); второ пръскане -15-20 дни след първото с 3 мл/дка с 30 л вода; третото и четвъртото пръскане – след 15-20 дни с 3 мл/дка с 30 л вода

– При пипера – двукратно пръскане – първото във фаза 4-6 същински лист с 1 мл с 10 л вода; второто – във фаза бутонизация – след прихващане на разсада на постоянно място с 3 мл/дка с 30 л вода.

– При патладжана – двукратно третиране, първото през фаза 3-4 същински лист с 6 мл, внесен с 30 л вода, а второто – след 15-20 дни със същото количество – с 6 мл/дка препарат с 30 л вода.

Мейтадимекс може да се смесва с фунгицидите радомил плюс, купроцин. рубиган, фундазол. Установено е, че при смесването се запазва стимулиращото действие, като се подобрява ефектът от растителнозащитните препарати. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ