Болести по култивираната печурка » Съвети в земеделието

Болести по култивираната печурка

Производството на култивирана печурка е зависимо от много фактори. Един от най-важните, който определя и гъбната реколта, е успешната борба с болестите. В зависимост от фазата на производството, болестите могат да се проявят в печурковия компост или в гъбарника през беритбения период.
Болестите, които могат да се появят в печурковия компост, са главно различни видове плесени. От тях най-важни са:

– Кафява гипсовка.
Появява се чрез развитие в компоста на белезникав мицел, който преминава на повърхността и там образува неправилни, брашнести на вид петна, които покафеняват. Това заболяване показва, че термичната обработка е преминала неправилно (некачествено) и в компоста има свободен амоняк. Частична борба може да се изведе като се смени покривния материал с нов.

 

– Бял памучен мухъл.
Появява се главно по повърхността на компоста, при прекалено влажен и застоял въздух. Борбата се състои в проветряване на гъбарника и евентуално напудряне на нападнатите участъци с гипс.

 

– Кафяво-сива плесен (ботритис), Масленозелена плесен (хетомиум), Жълтозелени плесени.
Причинителите на тези плесенни заболявания са микроорганизми, които участват в процеса на компостирането. Те стават вредни след грешки в пастьоризацията, като прегряване или грешно охлаждане на компоста. Тези грешки водят до унищожаване на голяма част от полезната за компостирането микрофлора, до нарушаване на биологическото равновесие в тази сложна по състав среда. Оставайки без конкуренти, микроорганизмите на някоя от горепосочените плесени се развиват много бързо и безпрепятствено. Някои от тези болести изчезват след започването на беритбата и поливането. Химическа борба с тях в готовия компост не може да се извежда.

 

– Жълта плесен (мицели-офтора).
Среща се в две разновидности като жълт пласт между компоста и покривката (Рогозка) или като петна пръснати из компоста (Конфети). Практически способ за борба след появата на тази зараза няма. Степента на пораженията зависи от степента на зараза.

 

– Плевелни гъби (чернилни гъби).

Това са гъби, които образуват плодни тела. Те се появяват при недообработени компости. Наричат се още амонячни гъби. Появяват се между компоста и торбата, или по повърхността. Няма средство за борба с тях. Налага се ежедневно да се почистват.
В неправилно произведения компост може да се развият още много други видове плесенни гъби. Трябва обаче да се знае, че след като се внесе в гъбарника, няма средства и начин некачественият компост да бъде „подобрен“.
Той е много благоприятна среда за развитието на вредни конкуренти и болестотворни микроорганизми, с които практически не може да се води ефикасна борба. От тази гледна точка знанията за качеството на изходните материали и методите на компостиране решават и въпроса с опазването на компоста от болести и неприятели,още преди внасянето му в гъбарника.

 

Болести в гъбарника през беритбения период.

По време на плододаването също могат да се появят някои плесенни заболявания. От тях по-важни и опасни са зелените плесени и червилната плесен. Те се развиват на повърхността на покривния материал. Някои от тях се появяват върху гъбите, а други върху пънчета, загинали завръзи или други остатъци и примеси. Със зелените плесени може да се води борба чрез напръскване между две вълни на плододаването с беномилов препарат от 2,8 г на кв.м или със спортаг – 2 г на кв.м.
Най-опасни за този период са, бактериалните заболявания. В последните години големи поражения нанася бялото (микогенно) гниене. При него се получава деформиране на гъбите и затова гъбопроизводителите ги наричат още „мутанти“ или „тумори“. При тази болест най-сигурна е превантивната борба, чрез обща хигиена и правилна дезинфекция на покривния материал и
гъбарника. След тяхната поява в гъбарника практически не може да се води борба.

 

– Меко (дактилийно) гниене.
Това заболяване също е широко разпространено. При него се появяват закръглени петна от сива пухкава плесен върху покривката в гъбите. По-късно петната порозовяват. Борбата е същата, както и при микогенното гниене.
Поражения нанася и сивото (вертицилийно) гниене, но при него деформираните гъби са сухи и кожести. При неправилна поливка, върху гугличките на гъбите могат да се появят ръждиви петна. Борбата се извежда, чрез предпазно, поне веднъж в седмицата, поливане с хлорна вода.

Много често през беритбения период може да се наблюдават аномалии по плодните тела. Те са резултат главно на физиологическите изменения и настъпват при неправилен температурен, въздушен или воден режим.

Като цяло борбата с болестите през беритбения период е трудна и слабо резултатна. Основният способ си остава превантивната борба. Абсолютно задължително е поддържането на повсеместна и стриктна хигиена в, и около гъбарника. Преди зареждане с компост е необходимо гъбарникът обилно да се измие: под, стени, таван, стелажи. Във водата трябва да се разтворят
дезинфектанти: белина, хлорна вар и др. След това гъбарникът трябва де се обгази с фумиганти: „формастер“, „бладафум“, формалин плюс калиев перманганат и др.

Много важно е покривният материал също да се обеззарази. На един куб. м покривка трябва да се изпръска с малко вода по 2,5 л формалин (технически). След това покривният материал се обвива с найлон, за да се повиши температурата над 15 градуса и да започне изпаряване на препарата. Така престоява поне две денонощия, след което се отвива и проветрява. След полагане върху торбите с компост се прави втора дезинфекция на покривката чрез лека поливка с разтвор във водата на бенлейтови препарати – 2,8 г на кв. м покривка или със спортак по 2 г/кв. м. По време на плододаването използването на химически средства не е желателно и трябва да се прави само при крайна необходимост, много внимателно и прецизно.

 

Свързани новини

Comment on this FAQ