Билки – част 9 » Съвети в земеделието

Билки – част 9

Брей – Tamus Communis

Многогодишно увивно тревисто растение с месесто, грудесто коренище, до 20—30 см дълго и 5 – 10 см широко, на повърхността с дебел кафяв корков пласт. Стъблата са до 3-4 м дълги. Листата са с дълги дръжки, яйцевидни или обратно яйцевидни, с дълбока сърцевидна основа, на върха заострени, целокрайни, отгоре тъмнозелени, лъскави.

Цветовете са бледозеленикави, еднополови, събрани в гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на по-горните стъблови листа. Околоцветникът е шестделен. Тичинките са 6.

Плодът е яркочервен, сочен, ягодовиден, с 3 — 5 семена. Цъфти май – юли.

Разпространение: Разпространено из храсталаци и гори, предимно в по-топлите части на България до 1000 м. надморска височина.

Употребяема част: Използва се предимно коренището, което се изкопава през есента.

Приложение:
Като местно дразнещо средтво при ставен ревматизъм, ишиас и други възпалителни процеси. Прилага се и при хемороиди. Може да е приема и вътрешно при запек, но много внимателно, тъй като малко по-голяма доза предизвиква повръщане и диария. Народната медицини препоръчан дрогата и при контузии на лицето, където тя допринася за бързото разнасяне на подкожните кръвоизливи.

Начин на употреба : Външно се прилагат 200 г настъргани корени, накиснати в 1 л зехтин или силна ракия и зехтин по равни части. Извлекът е готов за употреба, след като изминат 20 дни. За мазане се използува и сок от растението
Само външно. Коренът счукан се налага върху болното от ревматизъм място или в настройка със спирт. В последния случай се разтрива и се увива с вълнен плат, за да престои една нощ.

Трябва да се употребява предпазливо, защото наложения корен може да предизвика изгаряния по кожата. При евентоални изгаряния кожата се маже с чист зехтин.

Като продукт:

Брей – корен

Може да се използва при: ревматизъм, ишиас, плексит, артрит, шипове и др.

Начин на употреба: цялото пакетче се кисне 20 дни в 200гр. 70 градусов спирт, като се разклаща всеки ден.

ОТРОВНО! Ползва се само външно за мазане и компреси!

 

Брош – Rubia tinctorum L.

Брош (Rubia) е род тревисти растения от семейство Брошови. Има около 60 вида, разпространени главно в Средиземноморието и Югоизточна Азия. Единственият разпространен в България представител е бояджийският брош, поради което често е наричан само „брош“.

Многогодишно тревисто растение с дълго, хоризонтално и цилиндрично коренище, което е червенокафяво отвън и червено отвътре. Стъблото е четириръбесто, с извити назад шипчета, полегнало, изправено или катерливо, дълго 30—125 см.

Листата и прилистниците са еднакво развити, почти без дръжки, по форма са елипсовидни, на върха заострени, разположени по 4—6 в прешлени.

Цветовете са дребни, жълтозелени, групирани по няколко в метловидни полусенници.

Плодовете са ягодовидни, отначало червени, след това черни, съставени от две кълбовидни части с по едно семе.

Цъфти от юли до септември.

Използува се коренището (Rhizoma Rubiae tinctorum), съ­брано през есента, след узряване на семената, или през ранна пролет.

Среща се нарядко из цялата страна, предимно в Южна и Източна България — между храсти, край пътища и градини.

Диуретично, жлъчегонно, слабително и подобряващо храносмелането.

Начин на употреба: Препоръчва се под формата на извлек, приготвен от 1 чаена лъжичка корени, накиснати за 8 часа в 250 см3 студена вода. След като се отстрани извлекът (с прецеждане), билката се залива с 250 см3 вряща вода. След 15 мин и вторият извлек се прецежда. Двата извлека се смесват и се изпиват за 1 ден на 4—5 пъти. Острият и неприятен вкус ограничава употребата на билката.

Като продукт:

Брош – Rubia tinctorum L. – корен

Може да се използва при: камъни в бъбреците, възпаление на бъбречното легенче и пикочния мехур, далачни страдания, жълтеница, подобрява образуването на костите.

Начин на употреба: 1 чаена лъжичка от корените се вари 10 минути в 400гр. вода. Прецежда се и се пие 3 пъти по 10гр. преди ядене.

 

Волски език – Asplenium scolopendrium

Волският език (известен е и с по-старите си класификации като Phyllitis scolopendrium (L.) и Scolopendrium vulgare Sm.) е тревисто многогодишно растение. Един от най-разпространените видове от отдел Папратови в България. Има късо коренище, от което излизат сравнително едри листа 10-60 см. дълги, кожести, голи, с широко до линейно ланцетна петура, широка 5-7 см. Дръжката е къса, спорите са наредени от двете страни на средната жилка, косо спрямо нея и успоредни помежду си,дълги 8-18 мм.

Използуват се листата без дръжките (Folia Scolopendrii), които се събират през лятото.

Съставки:
Установени са дъбилни и слузни вещества, свободни аминокиселини — аспарагинова, глутаминова и др.

По влажни сенчести скалисти места главно в широколистни гори, най-често в дъбовия пояс докъм 1400 м н. в.

Терапевтично приложение:
При бронхити, трахеити, цисто-пиелити, застойни явления, болести на далака, холецистопатии, хроничен нефрит.

Листата на волския език имат омекчаващо действие, успокояват кашлицата, болката. Имат известно кръвоспиращо и противовъзпалително дей­ствие. При кашлица, дължаща се на различни причини, при жлъчни и бъбречни възпалителни заболявания, при гръдна жаба.

Начин на употреба и дозиране:
1 супена лъжица от билката се запарва с 0,5 л. гореща вода и се оставя да кисне в продължение на 20 минути. Прецежда, се и се пие по 1 кафена чашка 3—4 пъти дневно преди ядене. Лечението се провежда под контрол на лекар.

Като продукт:
Волски език – сухи стрити листа

Може да се използва при: възпаление на бъбреците, далака, всички видове кашлица, кръвоизливи, чернодробни болести, гръдна жаба, подпомага за заздравяването на рани.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се залива с 400гр. вряла вода и кисне 1 час. Запарката се пие 3 пъти дневно преди ядене.

 

Петниста бударица – Galeopsis tetrahit

Бударицата е тревисто многогодишно растение от семейство Устоцветни (Lamiaceae). Разпространено по сухи тревисти, каменливи места и като плевел из посевите.

Стеблата са четириръбести, покрити с меки, прости и жлезисти власинки, високи до 40 см.

Листата са срещуположни, долните – с яйцевидна, а горните – с широколанцетна форма, едроназъбени с по три – седем зъбци от двете страни на периферията.

Цветовете са розови с червеникави петна от въпрешната страна, два – три пъти по-дълги от чашката, разположени по две в пазвите на листата сред множество ресничести прицветници.

Плодовете са сухи, разпадливи, съдържат 4 сплеснати орехчета. Растението цъфти през лятото. Като билка се използва и жълтата бударица – G. ladanum L.

Използва се при: кашлица, бронхити, задух, действа отхрачващо, при болест на далака, злокачествена анемия, гуша, базедова болест.

Рецепта при гуша: 1 супена лъжица от изсушената билка се слага в 250 мл кипяща вода. Котлонът се изключва и сместа се оставя да поври няколко минути. След като поизстине, се прецежда и цялото количество се изпива на-веднъж 30 минути преди ядене. Лечението продължава 40 дни. всеки ден се изпиват по 3 дози – сутрин, обед и вечер.

Като продукт:

Бударица – стрък

Може да се използва при: кашлица, бронхит, задух, действа отхрачващо, при болест на далака, злокачествена анемия, гуша, базедова болест.

Начин на приготвяне: 2 супени лъжици от билката киснат 5 минути в 500гр. гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 1 винена чаша.

 

Блатен тъжник – Spirea ulmaria L.
брестолuстно отвратнuче

Разпространение. Край изворите и потоците, по замо­чурепите ливади и тресавищата във всички наши планини.

Описание. Многогодишно тревисто растение, високо до 1,5 м, с неразклонено или разклонено само в горната си част обли. Стенно стъбло и с пълзящо коренище. Листата му са перести, с 1-5 чифта различно големи двойно назъбени листчета, най-горното от които е длановидно и с междинни по-дребни листчета между тях, всички най-често отдолу сиво окосмени, а отгоре голи и по-светли. Цветовете му са бели до жълтеникаво бели и са събрани в едри, приятно миришещи метличести съцветия на върха на стъблото. Чашката е 5-делна, вевче.то -5-6-листво, а тичинките са многобройни. Плодът е сборен, съставен от многобройни дребни орехчета. Медоносно растение.

Използваема част. Надземната част и коренището с корените. Надземната част се бере в началото на цъфтежа – юни­
юли. Суши се на сянка или в сушилня при t до 40°с. Изсушенатабилка е със зелени листа и стъбло, с бледожълтеникави
съцветия, без миризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Коренищата се вадят през есента –
септември-октомври, след узряването на плодовете, когато надземната част на растението започне да увяхва. Измиват
се и се сушат на сянка или в сушилня при е до 40°с. Изсушените коренища са тъмнокафяви, без миризма и с горчив вкус.
Допустимата влажност и за тях е 12%. Коренищата, както и надземната част се опаковат в бали и се запазват в сухо
сенчесто и проветриво помещение. Изнасяна билка.

Химичен състав. Стръковете и корепnщата съдържат гликозидите монотропитозид, сnиреин и гаултерин, които при
хидролиза отделят метилов салвцилат, етеричво масло, танини. естери на tалициловата киселина, фосфор, витамин С,
провитамив А, желязо, сяра и .цр.

Лечебно действие и приложение. Билката действува пuкочогонно, противовъзпалително, защитно. Прилага се при
ставните форми на ревматизъм, при задръжка на течности в организма, възпаление на пикочните пътища, диария.
В българската народна медицина се употребява още при болки в стомаха и червата, повръщане, трудно уриниране,
жълтеница, кож­ни обриви, костна туберкулоза, възпаление на жлезите, гуша, задух, рак и др.

Външно се прилага за промивка при бяло течение, при уха­пване от насекоми и др.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от стръковете се киснат в 0,5 л гореща вода 1 час. Запарката се прецежда и се пие
по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От коренищата също се вземат 2 супени лъжици на 0,5 л вода, но e варят
10 мин. Пие се по същия начин.

Като продукт:

Блатен тъжник – корен

Може да се използва при: болки в стомаха и червата, повръщане, трудно уриниране, жълтеница, гуша, задух, рак, възпаление на пикочните пътища, ревматизъм, цистит, туберколоза.

Начин на приготвяне: 2 супени лъжици от корените се киснат в 500гр. гореща вода 1 час. Прецежда се и се пие по 1 винена чаша 4 пъти дневно преди ядене.

 

Бръшлян – Hedera helix L.

Бръшлянът е увивен или катерлив многогодишен храст. При хоризонтален растеж лесно достига до 30 м дължина, а при вертикален (напр. по стена и др.) може да стигне до 25 м. Бръшлянът е широко разпространен в Европа и Азия, откъдето произхожда. Привнесен е и в Америка и Австралия.

Растението е отровно.

Съществува голямо разнообразие от видове, най-популярен от които е английският бръшлян (Hedera helix).

Листата на бръшляна обикновено имат по пет дяла, те са твърди, зелени и през зимата, и опадват едва на шестата година. Наблюдава се голямо разнообразие на формата на листата – от обикновено листо във формата на щит до такива във формата на заострена звезда. Краищата им са гладки или надиплени, а на цвят варират от едноцветни до множество комбинации на бяло, кремаво, сиво, зелено и жълто. Видът с най-големи листа е Hedera canariensis.

Стъблата са снабдени с малки възли, които в действителност са трансформирани корени, с помощта на които растението се захваща за някаква подпора (стена, дърво, храст). Противно на общоприетото мнение бръшлянът не е паразит, неговите корени не изсмукват хранителните вещества на растението, за което се закрепват, а го изполват само за опора.

Цъфтежът е през септември и октомври като самите цветове са зеленикаво-жълти. Специфичните им плодове узряват в края на зимата и началото на пролетта, с което се завършва цикълът на растението, който е диаметрално противоположен на този на повечето други растения.

Бръшлянът се адаптира добре и не е взискателен към почвата затова успешно вирее както в подлеса в планините на надморска височина до 1000 м, така и на атлантическото крайбрежие. Не издържа единствено на големи студове.

Бръшлянът се използва в козметичната индустрия като съставка в различни продукти против целулита и като декоративно растение при оформлението на градини, паркове, жилищни фасади.

Употребяема част:
Използват се листата, брани през време на цъфтежа.

Действие:
Има отхрачващо действие, втечнява бронхиалния секрет. Има изразено противовъзпалително действие. Успокоява възпалената лигавица. Притежава също така затягащо и пикочогонно действие.

Приложения: при бронхит, кашлица от различен произход, при чернодробно-жлъчни заболявания, ревматизъм, подагра.

Външно: при мазоли, гнойни рани, брадавици, изгарния, косопад, бяло течение.

Като продукт:
Бръшлян – сухи листа

Може да се използва при: косопад, маточини възпаления, изгаряния, мъчно заздравяващи рани.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката ври 5 минути в 500гр. вода. Прецежда се и се ползва за промивка външно!

Вътрешно – по лекарско предписание!

 

Дребноцветна върбовка – Epilobium Parviflorum L.

От силно лековитите видове трябва да се изброят следните: розово-червената върбовка (Epilobium roseum), дребноцветата върбовка – речна върбовка (Epilobium parviflorum), планинската върбовка (Epilobium montanum), тъмнозелената върбовка (Epilobium obscurum), ланцетовидната върбовка (Epilobium lanzeolatum), хълмистата върбовка (Epilobium collinum), блатната върбовка (Epilobium palustre), чакълестата върбовка (Epilobium fleischer) и алпийската върбовка (Epilobium anagallidifolium).

Всички тези видове целебни върбовки могат да се познаят по малките им цветчета в червеникав, бледорозов или почти бял цвят. Те са като заковани върху продълговатите, тесни семенни шушулки, от които след разпукването изскача покритото с бели, памуковидни коси семе. В Тирол върбовката е известна странно под името “женска коса”.

От споменатите целебни видове се събира цялото растение, т.е. стъблото, заедно с листата и цветовете, като трябва да се внимава растението да се къса в средата (то междувпрочем се чупи много лесно), за да може то след това да пусне отстрани нови леторасли. Събраните растения се нарязват още докато са пресни. От чая от върбовка се пият, даже и при най-тежки случаи, само по две чаши на ден и то една чаша сутрин на гладно и една чаша вечер. Това обаче не значи, че човек може да си спести посещението при лекаря. При всяко тежко заболяване трябва на всяка цена да се консултира с лекар.

Препоръчва се при:
заболяване на пикочните пътища и простатата.
Начин на употреба: 1 препълнена чаена лъжичка от билката се запарва с една чаша вряща вода и се оставя да престои 30 мин. На ден се пият само по две чаши – сутрин на гладно и вечер половин час преди вечеря.

За болести на простатата:
Могат да се използват стръкове от дребноцветна върбовка. Чаят може да се пие 3 пъти на ден по 1 чаша – една чаена лъжичка стръкове се заливат с една чаша вряла вода, престоява докато изстине, прецежда се и се пие.

Като продукт:
Дребноцветна върбовка – стрък

Може да се използва при: всички видове възпаления на бъбреците, простатната жлеза и мехура, както и при рак на същите.

Начин на приготвяне: 1 супена лъжица от билката кисне 30мин. в 300гр. вряла вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 100гр. преди ядене.

 

Еньовче – Galium verum L.
Драгайка, Същинско еньовче, Истинско еньовче

Видът не е защитен. С цел запазване на популациите при бране не трябва да се изскубват растения с корените и трябва да се оставят най-малко 1/3 от цъфтящите растения.

Описание и разпознаване: Многогодишно тревисто растение с изправени или приповдигащи се стъбла, високи от 30 до 120 cm. Листата са с линейна форма, дълги то 15 до 25 mm, широки 0,5-2 mm, разположени по 8-12 на брой в прешлени по стъблото, на върха с осилче, с подвит надолу ръб.

Цветовете са събрани в дълги, гъсти, метличести съцветия. Венчето жълто, широко 2.5-3 mm, с тръбеста основна части и разделена на 4 остри дяла горна част. Чашка липсва.

Плодът е сухо орехче дълго 1.5 мм. Цъфти през месеците май – август.
Местообитание: Сухи тревисти места. Установен е в цялата страна.

Значение:
лечебно растение.

Употребяема част:
стрък от еньовче – Herba Galii veri.

Време и начин на бране:
по време на пълния цъфтеж на растението. Суши се на сянка навързана на китки от 30 стръка.

Лечебно действие и приложение:
стръковете от еньовче имат диуретично, адстрингентно и противовъзпалително действие. Използва се при стомашно-чревни заболявания и др.

Като продукт:
Еньовче – жълто – стрък
Еньовче – бяло – стрък

Може да се използва при: различни възпаления, епилепсия, хистерия, воднянка, кожни обриви. Действа болкоуспокоително при рак. Прах от растението действа кръвоспиращо.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката ври 2 минути в 500гр. вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 120гр. преди ядене.

 

Ветрогон – Eryngium Campestre
Биволски трън.

Видът не е защитен – разпространен е широко в цялата страна.

Многогодишно тревисто растение. Височината на растението над земята е от 20 до 80 см. Стъблото е изправено, силно разклонено от основата. Надземната част е с кълбовидна форма. Приосновните листа на дръжка с триделна петура, с бодливи зъбчета по ръба. Стъбловите листа са приседнали и обхващат стъблото, пересто наделени и бодливи. Цветовете събрани в сбити кълбести съцветия. Цъфти юни-август.

От другите видове от рода са отличава по линейните обвивни лисчета на съцветието – при приморския ветрогон (Eryngium maritimum) са яйцевидни; по целокрайни прицветници при всеки цвят – при критския ветрогон (E. creticum) са триделни и по целите листа – при дланолистния ветрогон (E. palmatum) са сложни, дланевидно 3-7 делни.

Местообитание:
расте по сухи тревисти места – пасища, сухи ливади, край пътища и други повлияни от човешка дейност места, също и като плевел в различни земеделски култури.

Разпространение:
в цялата страна от 0 до 900 м надм. височина.

Значение:
растението е лечебно.

Употребяема част:
корените (Radix Eryngii) и стръкове (Herba Eryngii).

Време за бране:
корените се изкопават или напролет преди появата на листата (март-април), или есен след узряване на семената (септември-октомври); стръковете се берат по време на цъфтежа (юни-август).

Действие и приложение:
билката е с диуретично, спазмолитично, нефролитично и болкоуспокояващо действие. Използва се при различни заболявания на отделителната система.

Като продукт:
Ветрогон – стрък или корен

Може да се използва при: кашлица, кожни болести, катар на дихателните пътища, трудно уриниране, заболяване на бъбреците, простатит.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се варят 10 минути в 500гр. вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша 3 пъти дневно преди хранене.

 

Гороцвет – Adonis vernalis L.

Гороцвет (Adonis) е род тревисти растения от семейство Лютикови (Ranunculaceae).

Стъблата им са изправени, високи до 50 cm.

Листата са без прилистници. Цветовете са правилни и са разположени по върховете на стъблата или разклоненията.

Родът обхваща над 25 вида растения и се среща в Европа и Азия. В България са разпространени 6 вида като единият от тях – пролетният гороцвет (Adonis vernalis) е забранен за бране от естествените му находища.

Цветовете единични, жълти, разцъфтязащи едновременно с разлистването и в диаметър 4-5 см. Чашката с 5 листчета, а венчелистчетата (10-25 на брой) продълговато елиптични, дълги 15-34 мм и широки 5-12 мм. Плодниците и Тичинките много. Цветното легло конусовидно. Яйчникът горен. Плодът сборен, съставен от овални плодчета с късо, кукесто, завито надолу носче.

Силно отровно!

В медицината под името Hebra Adonidis vernalis се използуват цветоносните и облистени стъбла, събрани по време на цъфтежа.

Използва се при лечение на:
сърдечна недостатъчност, с ърдечни неврози, хратична сърдечна слабост, аритмия, атеросклероза, епилепсия е други.

Рецепта при: Хронична сърдечна недостатъчност, изразяваща се в лесна умора, оплаквания от тежест в сърдечната област и други по-тежки симптоми на това обикновено прогресиращо с възрастта заболяване.
Използва се запарка от следната билкова смес: цвят от глог 80 г, корени от валериана – 40 г, стръкове от гороцвет – 40 г.
Две супени лъжици наситнена смес се заливат с 500 г кипяща вода. Пие се преди ядене 3 пъти на ден в количество 5 кафейни чашки. Може да се повтори на интервали, „подсказани” от организма.

Като продукт:
Гороцвет – стрък

Може да се използва при: сърдечна недостатъчност, с ърдечни неврози, хратична сърдечна слабост, аритмия, атеросклероза, епилепсия е други.

Отровно! Под лекарски контрол!

 

Дракови парички – Paliurus spina-christi
драка, джигра, чалùя, черен трън

Драковата паричка е двусемеделно растение, единствен вид в род Paliurus на семейство Зърникови.

Билката е бодлив храст със силно разклонено от основата стъбло, високо 2-3 m. Разпространен е в низините и предпланините почти в цяла България, до към 600 m надморска височина, из храсталаци и разредени дъбови гори.

Плодът е суха, полусферична, неразпуклива костилка, обкръжена по средата с дисковидно, вълнообразно по края, крило. Цъфти от юни до септември, плодовете узряват от юли до ноември, когато е и времето за събиране на дрогата. Плодовете съдържат рамноглюкозиди, познати във фармацията като очистителни на дебелото черво. Използват се във вид на отвара.

Българската народна медицина препоръчва драката за “пречистване на кръвта”, като пургативно средство при екземи, за лечение на високо кръвно налягане.

В големи дози билката дразни силно храносмилателния канал и бъбреците.

Като продукт:
Дракова паричка – суха билка

Може да се използва при: кашлица, диария, екземи и задух.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката киснат 10 минути в 500гр. вряла вода. Пие се 4 пъти дневно по 120гр. преди ядене.

 

Офика – Sorbus Aucuparia

Офиката е многогодишно дърво, високо около 15-16м,със сива и гладка кора , която при старите дървета се напуква слабо. Кореновата система е силно развита. Короната е широкояйцевидна до закръглена.

Листата са сложни-текоперести,съставени от 9-17 лисчета до 6см дълги и удълженоелиптични до продълговатоланцетни по форма. Назъбени,понякога в основата са целокрайни,окосмени отдолу. Отгоре са жълтозелени, отдолу – сивозелени. През есента добиват оранжево-червена багра. Младите листа и пъпките са окосмени.

Цветовете са бели, събрани в 10-18 см щитовидни метлици,в кичесто съцветие с петлистна чашка, петлистно венче и многобройни тичинки. Цъфти през май в продължение на 10 дни.

Плодът е дребен (8см), зелен, през есента става оранжево-червен, месест и топчест, с кисело-стипчив вкус.

Декоративно и лечебно растение. Плодовете са богати на витамин С.

Плодовете се берат след пълното им узряване. Сушат се бавно първо на сянка, после на слънце. Плодовете съдържат органични киселини, танини, захари, пектини и много витамин.

Лечебно действие и приложение: плодовете от офика се използват при атеросклероза, повишено кръвно налягане, захарен диабет, чревни катари.

Начин на приложение: една супена лъжица плодчета врат 5 минути в 400 ml вода, която след прецеждане се изпива на 4 пъти на гладно.

Тази рецепта е примерна, при лечение следвайте предписанията на лекуващия ви лекар.

Като продукт:

Офика – сушени пловове

Може да се използва при: застой на течности в организма, чернодробни и бъбречни заболявания, чревни катари, запек, ревматизъм, С авитаминоза.

Начин на приготвяне: 1 лъжица леко счукани плодове се киснат 5 мин. в 500гр. топла вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 120гр. преди ядене.

 

Кръвен Здравец – Geranium Sanguineum
жива трева, щъркулянче

Разпространение
По сухите тревисти и каменливи склонове и сред храсталаците главно в предпланинските райони на страната.

Описание
Многогодишно тревисто растение с разклонено от основата, гъсто окосмено стъбло и със силно развито коренище. Листата са срещуположни, длановидни, многократно разсечени с приятна миризма. Цветовете са единични, червени, разположени върху дълга коленчеста дръжка, с 5-листна чашка, 5­листно венче и 10 тичинки. Плодът се разпада на 5 едносеменни слабо окосмени дялове. Цъфти през юни-август.

Използваема част
Коренищата, които се изкопават в края на лятото и през есента – август-октомври. При разрязване предните коренища са отначало светлорозови, а след товапочервеняват. След като се измият, те се сушат на сянка или в сушилня при t до 45С. Изсушените коренища отвън са червеникаво­кафяви, а отвътре с червеникав оттенък, без миризма и със стипчив вкус. Опаковат се в бали или торби. Допустима влажност 11 %. Запазват се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав
Неизучени вещества и до 15% танини, главно катехини. В листата се съдържат витамин С; провитамин А.
Лечебно действие и приложение. Билката проявява кръвоспиращо, запичащо и абортивно действие. Прилага се при
диария (особено у малките деца), малокръвие, болки в стомаха и червата.

В българската народна медицина кръвният здравец се употребява при малокръвие (апемия) от различно естество, цироза на черния дроб, при безплодие, както и за укрепване на мускулатурата на сърцето (заедно с корени от коприва), при пясък и камъни в бъбреците и пикочния канал, начална туберкулоза, малария и др. Външно отварата от тази билка се използува за тампони при кръвотечение от носа и за компреси при фистули и кожни възпаления.

Начин на употреба
2 супени лъжици нарязани коренища се варят в 1 л вода 10 мин. Отварата се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно вместо вода.

Като продукт:
Кръвен Здравец – сух корен

Може да се използва при: анемия, цироза на церния дроб, безплодие, болки в стомаха и червата, пясък и камъни в бъбреците и пикочния канал.

Начин на употреба: 2 супени лъжици корени от билката се варят в 1 литър вода 10 минути. Прецежда се и отварата се пие по 1 винена чаша преди ядене, 3 пъти дневно.

 

Златовръх – Rhodiola rosea L.

Описание:
Многогодишно тревисто растение с дебело, месесто коренище с аро­мат на роза, покрито с триъгълни ципести люспи и преминаващо в дебел прав корен. Цветоносните стъбла високи 10-35 см, голи, неразклонени.

Листата последователни, плоски, месести, приседнали, от елиптични до ланцетни, заострени, дълги 0,7-3,5 см, широки 0,5-1,5 см, към горния си край ясно назъбени.

Съцветието гъсто, щитовидно, многоцветно, широко 3-9 см, с тънки разклонени клонки. Цветовете двудомни, 4-, рядко 3- или 5-делни.

Плодовете мехунки, дълги 6-12 мм, с много семена.

Изсушените корени и коренище Radix et Rhizoma Rhodiolae. Вадят се късно през есента и се сушат на сянка. Имат горчив вкус и миризма на роза.

Действие:
Стимулира централната нервна система, прилага се при възстановяване след тежко физическо обременяване, подобрява апетита, съня, сърдечната дейност, подобрява възприятията, усилва паметта, изостря вниманието, подобрява съпротивляемостта на организма спрямо различни неблагоприятни влияния и стресови фактори. Прилага се най -вече при умствена и физическа преумора, безсъние, сърдечна невроза, обща потиснатост, депресивни състояния и др.

Начин на употреба:
около 10 г ситно нарязани корени се заливат със 100 мл спирт и престояват 20 дни. Спиртният извлек се прецежда и се пие по 10—-20 капки във вода преди ядене 3 пъти на ден.

Като продукт:
Златовръх – стрък

Може да се използва при: хиперацидитет, язва, атеросклероза, малария, хемороиди, хипертония.
Силен имуностимулатор!

Начин на приготвяне: 2 супени лъжици от билката киснат 1 час в 500 грама гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 120 грама преди ядене.

 

Исоп – Hyssopus Officinalis L.
калам

Исоп е род от около 10-12 вида тревисти растения или полухрасти от семейство Устоцветни (Lamiaceae), живеещи от източното Средиземноморие до централна Азия.

Те са ароматни, с изправени разклонени стъбла дълги до 60 см и покрити с фини власинки по върховете. Листата са тесни, продълговати, дълги 2-5 см.

Малките сини цветове цъфтят в горната част на разклоненията през лятото.

Най-известният вид е Лечебният исоп (Hyssopus officinalis), отглеждан широко извън родните си области в Средиземноморието. Той е и билка с антисептично и тонизиращо действие, прилага се също при заболявания на дихателната система и за детоксикация.

В Южна Европа обаче често го прибавят и към домашните ликьори и други плодови напитки. Прочутият “Шартрьоз” например дължи вкуса си на исопа.

Съставки:
Съдържа около 1 % етерично масло, в състава на което като главни компоненти влизат пинен и пинокамфон (около 50%), а също цинеол, камфен и сесквитерпени. Освен това в дрогата се съдържат дъбилни вещества, олеанолова и урзолова киселина, β-ситостерол, дитерпеновото горчиво вещество марубин, розмаринова киселина, флавоновият гликозид диосмин и хизопин, смоли, захари, минерални соли, органични киселини и др.

Коренището има лек, приятен аромат и слабо парлив вкус. Изсушено, то съдържа около 3,5 % етерично масло, горчивите вещества акорин и акоретин, полизахариди, антибиотични и полифенолни вещества.

От коренищата се приготвят сиропи и захаросани късчета, които се употребяват като бонбони.

Исопа може да се употребява и вместо джинджифил или индийско орехче за ароматизиране на кремове, пудинги, разни каши.

Като билка се използва при:
бронхит, кашлица, храносмилателни проблеми, колит, кожни обриви, нощно изпотяване.

Като продукт:
Исоп – стрък

Може да се използва при: бронхит, кашлица, храносмилателни проблеми, колит, кожни обриви, нощно изпотяване.

Начин на приготвяне: 1 супена лъжица от билката кисне 30 минути в 400гр. гореща вода. Прецежда се. Пие се 3 пъти дневно по 120гр. преди ядене.

 

Здравец – Geranium Macrrorhizium L.

Здравеца е род растения, състоящ се от 422 вида едногодишни, двугодишни и целогодишни растения, които виреят в умерения пояс и в планините на тропиците, но най-вече в източното Средиземноморие.

По-известните видове култивиран здравец са:
* Блатен здравец (Geranium palustre)
* Бохемски здравец (Geranium bohemicum)
* Едростълбчест здравец (Geranium macrostyllum)

Основните видове диворастящ здравец са:
* Geranium columbinum – Гълъбов здравец
* Geranium dissectum – Насеченолистен здравец
* Geranium lucidum – Блестящ здравец
* Geranium macrorrhizum – Обикновен здравец
* Geranium molle – Нежен здравец
* Geranium nodosum
* Geranium phaeum – Кафяв здравец
* Geranium pratense – Син здравец
* Geranium pyrenaicum – Пиренейски здравец
* Geranium robertianum – Зловонен здравец
* Geranium rotundifolium
* Geranium sanguineum – Кървавочервен здравец
* Geranium sessiliflorum
* Geranium sylvaticum – Горски здравец

Описание:
Многогодишно тревисто растение с характерна приятна миризма и силно развито хоризонтално коренище. Стъблата са 15-40 сантиметра високи, покрити с жлезисти власинки. Цветовете са виолетовочервени или розови. Цъфти през юни-юли.

Разпространение:
Расте по влажни, сенчести, тревисти, каменисти места в предпланините и планините от 300 до 2500 метра надморска височина.

Употребяема част:
Използват се стръковете събрани по време на цъфтеж.

Действие:
Капиляроукрепващо, противовъзпалително, хипотензивно. Понижава артериалното налягане у хипертоници и тонизира капилярите и вените.

Приложения:
листа: лечебно средство при хипертония – понижават нивото на кръвната захар при диабетици, коренище: кръвоспиращо, противовъзпалително и запичащо средство, коренище: при кръвоизливи от венците, хемороиди, при кожни заболявания.

Като продукт:
Здравец – суха билка

Може да се използва при: диабет, хипертония, хемороиди, диария, има болкоуспокоително и антифебриално действие.
Външно: при дермопатии.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се запарват в 500 грама вряла вода. Прецежда се и се пие по 120 грама преди ядене.

 

Свързани новини

Comment on this FAQ