Билки – част 8 » Съвети в земеделието

Билки – част 8

Люляк – Syringa L.

Люлякът (Syringa L.) е декоративен листопаден храст от семейство Oleaceae. Цъфти от началото на май като отделни сортове цъфтят чак до края на юли с ароматни, подобни на гроздове цветове, най-често в различни оттенъци на виолетовото, но също в бяло или в розово.

Растението произхожда от Персия, но е широко разпространено из цяла Европа и Азия. Доста е издръжливо на студове, суша и болести, но все пак се развива най-добре на добре осветени терени с леки, дренирани почви. Важно правило за добър цъфтеж, е прецъфтелите клонки да се отстраняват веднага, за да не възпрепятстват цъфтежа на новите.

Съществуват около 30 различни вида люляк като в България се отглежда най-често вида Syringa vulgaris.

Описание
Храст, висок до 5 м, със срещуположни, целокрайни, яйцевидни, заострени листа с дръжки, дълги до 4 см. Цветовете са многобройни, събрани в гроздовидни съцветия. Чашката е четиризъбестта. Венчето е тръбица с четириделна разперена коронка, виолетово, бяло или розово оцветено. Тичинките са две. Плодът е двугнездна кутийка. Цъфтиаприл-юни.

Разпространение
Из сухите варовити и скални места до 600 м н.в. в цяла България.
Употребявана част – за медицински цели се събират листата (дрога Folia Syringae) и цветовете на растението (дрога Flores Syringae).

Бране и сушене
Цветовете се берат по време на цъфтежа – април-юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушените цветове са бели, розови или виолетовни, с приятен мирис и нагарчащ вкус. От 6 кг набрани цветове и листа се получават 1 кг изсушени.

Съдържание
Цветовете – етерично масло, гликозиди, фарнезол (даващ миризмата на цвета), багрила, органични киселини, соли, витамин С и др. Листата – витамин С, гликозида синигрин и други неизучени вещества.

Действие и употреба

Билката има запичащо, потогонно и температуропонижаващо действие. Употребява се при задух, липса на апетит, диария. В народната медицина цветовете се употребяват при епилепсия, а листата – при малария. Изсушените цветове на люляка се използват за чай, за ставни заболявания.

 

Дафинов лист – Laurus nobilis L.

Дафиновите листа са ароматичните листа на няколко вида от семейство Лаврови (Lauraceae). Дафиновите листа се използват в готварството пресни или сушени.

Средиземноморски дафинов лист
Листата на лавъра (Laurus nobilis) са подправка, често използвана за подправяне на супи, яхнии, задушени ястия, пастети и туршии в средиземноморската кухня.

Калифорнийски дафинов лист
Листът на калифорнийското лаврово дърво (Umbellularia californica), познато още като орегонска мирта, е подобен на средиземноморския, но има по-наситен вкус.

Индийски дафинов лист – наричан също теджпат(а)
Листът на дървото Cinnamomum tejpata, подобен по миризма и вкус на канела, но по-слаб. Той прилича на другите видове дафинови листа, но се различава по употребата си в готварството, защото миризмата и вкуса му са по-близки до тези на китайската канела (касия). Нарича се дафинов лист некоректно, тъй като е от едно същото семейство с лавъра, но е от друг род.

Индонезийски дафинов лист (даун салам, мантинг)
Листата на растението Syzygium polyanthum от семейство Миртови (Myrtaceae) не са добре познати на Запад и се използват почти изключително в Индонезия и Малайзия. Използват се сушени или пресни при приготвяне на месо и по-рядко, на зеленчуци. В сравнение с другите видове дафинов лист, имат доста различна миризма и са сравнително слаби. За да освободят миризмата си, трябва да се подложат на термична обработка.

Използва се при лечение на:
диабет, възпаление на бронхите, тромбофлебит, простуда, кашлица, ставни заболявания, импотентност, безплодие

Тъй като дразнят лигавицата на стомаха, дафиновите листа не се препоръчват при стомашни заболявания и особено при киселини в стомаха, както и при заболявания на бъбреците, жлъчката, черния дроб.

Рецепта за здрави стави:
Добре изчиства ставите от натрупаните соли отварата от дафинов лист. 20 листенца от дафиновия лист се варят в един литър вода за 5 минути. Цялото количество се излива в напълнената вана малко преди къпането.
Във водата трябва да се стои не повече от 20 минути. Чак след петата баня се усеща резултатът – ставите престават да скърцат, болката стихва.

Сироп от дафинов лист:
4-5 листенца дафинов лист се запарват в 500 мл вода, докато водата се оцвети в златисто до кафеникаво. Добавят се 2-3 суп. л. захар и 4-5 зрънца черен пипер и се кипва отново. Взима се по 1 чаена лъжичка 3 пъти на ден. (За деца над 5-6 г.)

Като продукт:
Дафинов лист

Действие: при диабет, възпаление на бронхите, тромбофлебит, простуда, кашлица, ставни заболявания, импотентност, безплодие

 

Пореч – Borago officinalis или echium amoenum

Още познато като “лечебна краставица” е едногодишна билка идваща от Сирия, но натурализирана в целия Средиземноморски басейн, а така също и в Европа, Северна Африка и Иран.

Достига височина от 60-100 cm с власинки по цялото стъбло и листа; листата са разклонени, обикновени и дълги 5-15 cm. Цветовете са малки, сини и розови, с пет тесни, триъгълни издължения.

Дава много семена и се самозасява, като така расте и се разпространява на мястото, където е било посадено или засято за първи път. В местата с мек климат поречът цъфти през повечето време на годината.

В листата е открито малко количество (10 ppm от сухия стрък) от токсичните за черния дроб пиролизидни алкалоиди: интермедин, ликопсамин, амабилин и супинин.

Листата имат вкус на прясна краставица и се използват за салати и супи, особено в Германия. По-известна готварска рецепта е т.н. Зелен сос на немски Frankfurter Grüne Sauce, който се прави от седем билки: магданоз, керевиз, салатен лук, кресон, киселец, разваленка(Sanguisorba) и пореч.

Цветовете, които съдържат нетоксичния пиролизиден алкалоид тезинин, имат сладък, подобен на мед вкус и често се използват за декорация на десерти. Замразени в ледени кубчета, цветовете стават екзотични охладители на напитки.

Маслото, което се извлича от семената (наричано “starflower oil” или “borage oil”), е добър източник на гама-линоленова киселина.

Поречът облекчава и лекува – настинки, бронхити и инфекции на дихателните пътища благодарение на противовъзпалителните си качества. Поречът е също богат на олеинова и палмитинова киселини, които имат хипохолестеролемичен ефект. Това масло регулира метаболизма и хормоналната състема на човека и се счита от много хора за добро средство срещу предменструален синдром.

 

Мумио — илирийска смола

Мумиото е древен «чудотворен балсам», то е сок от скалите. Хората от векове го наричат «кръвта на планината». Това вещество от стари времена се използва за лекуване на различни недъзи. Намират в труднодостъпни за човека скали, в пещери във вид на висулки, натрупани по тавана на пещерата, изтичащи от пукнатините на скалите. На цвят пречистеното минерализирано мумио е тъмнокафява течност, разтегляща се лепкава маса, омекваща от топлината на ръцете. Има смолиста специфична миризма и се разтваря във вода с малко утайка, на вкус е горчиво.

Мумиото съдържа в състава си 28 химични елемента, 30 макро- и микроелементи, а също 10 различни окиси на метали, 6 аминокиселини, редица витамини – В12, Р-167, В1 и други, етерични масла, пчелна отрова, смолоподобни вещества, всяко от които е способно да повлияе на съответните обменни процеси в организма. Усилва регенеративните процеси в различните тькани, действа като противовъзпалително, антитоксично, общоукрепващо средство, възстановява понижените функции на периферните нервни центрове или анализаторните центрове на главния мозък. Положително участва в биосинтеза на ДНК клетките.

Дозировка и приемане на Мумио

Приема се вътрешно, винаги прясно приготвено с различни сокове. Може да се използват вода, мед, чай или мляко.

1./ При язва на стомаха, чревно-стомашната система, органите на храносмилане (стомах, черен дроб, далак), пикочен мехур (лри задържане на урината), колит и гастрит. Приема се вътрешно, желателно е на гладно, 1-2 пъти на ден – сутрин и вечер преди лягане, в продължение на 25-28 дни. Курсът на лечение се повтаря след 10 дни почивка при стари хронични заболявания.

Необходимото количество мумио за един курс на лечение е 0,2-0,5 гр. до 10-25 грама на месец (в зависимост от телесното тегло.). За един прием: до 70 кг – 0,2 г, до 80 кг – 0,3 г, до 90 кг – 0,3-0,4 г, над 90 кг – 0,4-0,5 г. Желателно е да се разрежда в мляко в съотношение 1:20, а може и с вода. (Това означава едно парче мумио, колкото пшенично зърно на 3 супени лъжици течност). Може да се добави на вкус мед или да сменяте различни сокове (краставичен, гроздов) с различни сокове от билки и растения, като магданозов, боровинков сок, с жълтъка на яйце и т.н.

В периода на лечение на язвени болести, чревно-стомашни и болести на органите на храносмилане (черен дроб и далак) и т.н. е необходимо да пазите диета и да бъдете умерени в храната. Алкохолът е противопоказен!

2./ Хемороиди. Приема се вътрешно, на гладно — 2 пъти дневно(сутрин и вечер преди лягане) 0,2 г мумио за един прием. И най-важното е при това постоянно да намазвате аналния отвор в дълбочина 10 см със смес направена от мумио с мед в отношение 1:5 -1:8). След 25 дни вътрешен прием да се направи почивка 10 дни и пак да се продължи да се пие, а мазането трябва да продължи до 3-4 месеца с прекъсване от 1 месец. При много стари и неизлекувани хемороиди, излекуването ще настъпи след 6-8 месеца, а може и много по-рано.

Много добър резултат при мазане се достига при смес от мумио с прасковено масло или кравешка лой (само че тогава енуужно голяма количество мумио за един курс на лечение).

3./ При счупване на кости, стави, травми на гръдния кош, изкълчвания, натъртвания, разтегляния на мускулите и сухожилията. При тропически кожни язви, подутини, изгаряния, рани от порязване, ревматизъм. Приема се вътрешно при дозировка от 0,2-0,5 г в зависимост от теглото (виж по-горе) заедно с разтривка на болното място (в зависимост от участъка на заболяването). Курсът на лечение трябва да бъде 25-28 дни с 10 дневно прекъсване, след което отново се продължава. При необходимост разтривките да продължават през целия период на лечение без прекъсване.

4./ Костно-туберкулозни процеси (тазобедрена част на тялото, коленете, гръбначен стълб). Прима се вътрешно по 0,1-0,2 г, 2 пъти на ден в течение на 25 дни и да се повтори след 10 дневна почивка.

Приема се като смес от мумио и мляко в отношение 1:20 (мумио — едно пшенично зърно, мляко – 3 супени лъжици).

5./ Тромбофлебит, включително и на дълбоките, вътрешни вени на краката. Приема се вътрешно по 0,25-0,3 г, 2 пъти на ден (сутрин и вечер преди лягане) в продължение на 25 дни в смес с мед или мляко в отношение 1:20 като се прави 10 дневно прекъсване и се продължава при необходимост. Намаляват болките, отоците на болния крайник значително спадат, увеличава се броя на еритроцитите, РУЕ се нормализира, а също и левкоцитната формула. Изчезват и други симптоми на заболявания, увеличава се количеството на хемоглобиня.

6./ Гнойни, възпалителни и инфектирани рани, изгаряния, гнойни язвил

Поразените участъци се мажат с 1-10% разтвор мумио или с 2-3% разтвор плюс мас.

7./ Киселини, повдигане, повръщане. Приема се вътрешно по 0,2 гр.мумио с мляко или мед, а може и с билков чай (в 1 лъжица чай или преварена вода), 2 пъти на ден — сутрин на гладно и вечер преди лягане, в продължение на 24-26 дни. Излекуване настъпва след 10-15 дни.

8./ Гноен отит, възпаление на средното ухо, понижение на слуха. Приготвят се капки от мумио по 0,4 гр в смес с масло в пропорция 1:10. Вземат се 2 пъти дневно – сутрин и вечер преди лягане. Може също така да се пие 0,2-0,3 гр мумио в смес с мляко и мед. Усилва изтичането на гной от ухото, а също така усилва противовъзпалителните процеси.

9./ Главоболие, мигрена, треска, главозамайване, епилепсия, парализа на лицевия нерв. Вътрешно — мумио в количество 0,2-0,3 гр, смесено с мляко и мед в съотношение 1:20 2 пъти на ден: сутрин на гладно и вечер преди лягане. Може и само с вода — 1:20 (мумио колкото пшеничено зърно, вода — 3 супени лъжици). Приема се 25 дни, а при хронични, стари и изоставени болести се повтаря след 10 дни почивка още 25 дни.

10./ При заекване. Необходима смес — мумио с мед в съотношение 1:5-1:8 (1 част — 0,2 г мумио). Трябва да се приема 4-6 месеца.

11./ При кървене на носа. Капва се във всяка ноздра смес от 0,1 г мумио с камфорово масло в съотношение 1:5-1:8 (по 0,2 гр на прием). Изчезва само след два курса на лечение по 25 дни с 10 дневна почивка между тях.

12./ При възпаление на млечната жлеза. Първите дни (5-6 дни) се приема вътрешно по 0,2 г мумио в съотношение 1:20 3-4 пъти на ден, а след това пак два пъти на ден – сутрин на гладно и вечер преди лягане по 0,2 г мумио до 25 дни.

13./ При кървене от белите дробове. Прием: вътрешно – смес мумио 0,2 г със сироп от вишни или от праскови и т.н. в съотношение 1:20, 2-3 пъти на ден (вечерно време задължително преди лягане). Необходими са 3-4 курса на лечение по 25 дена с 10-дневна почивка между тях. При по-тежки случаи лечението трябва да продължи със смес от мумио с мед и мляко в същото съотношение.

14./ При възпалителни и алергични заболявания, ангина, хрема, катар на горните дихателни пътища, кихане и кашлица. Прием на мумио 0,2-0,3 г в смес от мляко или кравешка лой и мед, вътрешно на гладно, вечер преди сън (в съотношение 1:20). Може и да се маже, вечер за през нощта повърхността на възпалената кожа, отворите на носа и вътре, гърлото със същата смес с помощта на тампон или правене на гаргара (при ангина). Общо са необходими от 1 до 3 курса на лечение в зависимост от формата на заболяване. Всеки курс продължава 25-28 дни с 10 дневна почивка.

15./ Бронхиална астма. Приемът е както при възпалителни и хронични процеси. Приема се вътрешно и се правят промивки и гаргара.

16./ При женски заболявания, дефекти на тъканите на женските полови органи (ранички по тъканите на влагалището и матката) и при други възпалителни процеси до и след менструалния цикъл. На раничките се налага салфетка (тампонче), добре навлажнено с 4% разтвор мумио и се фиксира. Курсът на лечение трае 2-3 седмици, като след 10-дневна почивка се повтаря при необходимост. Заедно с лечението се препоръчва да се въздържате напълно от полов контакт през целия период на лечение. Желателно е лечението да се провежда вечерта преди лягане.

17./ Безплодие при мъже и жени. Намалена полова функция. По 0,2-0,3 г мумио със сок от моркови или сок от боровинки по 1-2 пъти на ден на гладно сутрин и вечер преди лягане в съотношение 1:20 в течение на 25-28 дни. Можете също така да разбъркате мумиото с жълтъка на яйце или със сок от някои лековити билки. Усилването на половата активност настъпва на 6-7 ден.

18./ При заболяване на периферните нервни центрове, опорно-двигателен апарат (радикулит, невродермит, плексит. невралгия). Втриване в течение на 5-6 дни на разтвор на мумио в болните участъци 8-10% разтвор (спиртов) в течение на 20 дни — 1 курс на лечение и след 10 дни почивка пак да се продължи. При едновременно приемане и вътрешно с мляко и мед в части 1:20 (0,2 г мумио) и разтриване на болните участъци, а също и масаж оказва голям ефект за бързо отпускане на възпалени мускули, изчезват болки, сърбежи и други симптоми на заболяванията.

19./ Парадонтоза (венци, зъби, лигавицата на устата и други възпалителни реакции в устната кухина). Приема вътрешно по 0,2 г мумио по 1-2 пъти денонощие – сутрин на гладно, вечер преди лягане (задължително!) в течение на 25 дни за един курс с мляко и мед или воден разтвор на мумио в съотношение 1:20 с едновременна апликация (жабуркане) във вид на 5% разтвор.

20./ При екзема на крайниците. Необходимо е да напарите на водна баня крайниците (ръцете или краката) в 5-6% разтвор мумио, а също така едновременно и вътрешен прием от 0,2 гр мумио, 2 пъти на денонощие – сутрин и вечер преди лягане, 30-35 минути преди да заспите, в продължение на 25 дни. След 10 дни прекъсване да се продължи. Това заболяване изисква методично и регулярно лечение. При екзема може също вместо парене на крайниците, да направите масаж на поразените участъци с мумио със сок от облепиха, спирт и т.н.

Мумиото, издържало изпитанието на времето, е наистина полезно вещество, което е способно действително да донесе на човек изцеление от редица заболявания.

 

Синап – Sinapis arvensis L.
бял и черен синап

Едногодишно тревисто растение с разклонено, облистено стъбло, висо­ко около 30-60 см, обикновено покрито с прости, твърди, разперени вла­синки. Листата с дръжка, яйцевидни или продълговати, най-долните почти лировидно нарязани до неправилно назъбени, дълги до 20 см, стеснени в дръжка, покрити с власинки, рядко голи. Горните листа приседнали, удъл­жено ланцетни, със заострен връх, неравномерно назъбени, по-малки, влак­нести до голи.

Съцветията гроздовидни, сбити, дълги 2-5 см, с цветни дръжки, дълги 3-8 мм. Чашелистчетата дълги 4-6 мм, ресничести. Венче­листчетата 4, жълти, обратно яйцевидни, почти двойно по-дълги от чашка­та. Шушулката цилиндрична, дълга до 5 см, на върха с конично носче, поч­ти несплескано. Семената почти черни, гладки, 8-17 на брой.

У нас като плевел и като културно растение се среща още — бял синап (Sinapis alba L.).
и черен синап Brassica nigra (L.) Koch (Sinapis nigrs L.) Горните му стъблени листа са с дръж­ка, носчето на шушулката е силно странично сплескано, а семената са 4-8 на брой, жълти до жълто-кафяви, с ямички по повърхността.

Среща се из орници, угари, като плевел в ниви, зеленчукови градини и дворове в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти от май до октомври.

За лечебни цели се използуват семената (Semеn Sinapis nigrae) и получените от тях синапово брашно (Farina Sinapis) и синапов спирт (Spiritus Sinapis).

Съставки: Синапеното семе съдържа до 7% тиогликозида синигрин, който в присъствие на вода и под действието на ферментния комплекс мирозиназа отделя т. нар. етерично синапено масло (Oleum Sinapis aethereum). съставено главно от алилизотиоцианат. В синапеното семе се съдържат още около 30% тлъсто масло, съставено главно от глицериди на еруковата киселина, белтъчини, слузни вещества и др.

Използва в народната и научната медицина като дразнещо средство, което предизвиква нахлуване на кръв към болното място, затопля, подобрява кръвообращението и лекува възпалителния процес. Освен това то дразни рефлекторно дихателния център и подобрява дишането. Най-често се прилага външно под формата на лапи на различни части от тялото при простудни състояния, бодежи, бронхити, пневмонии, ревматизъм, лумбаго, артритни болки и др. Много по-рядко се използува вътрешно (смесено с мед) при бронхити, за стимулиране на жлъчната секреция и др.

Начин на употреба. Използува се счуканото синапово семе, смесено с брашно в съотношение 1:1 (за деца брашното е 2—3 пъти повече от синаповото семе). Прави се гъста кашица с хладка вода и малко оцет (водата не трябва да бъде гореща, защото ще инактивира фермента, под влиянието на който се получава дразнещото вещество). Синаповата кашица се разстила между сгънато на две парче плат и се поставя върху болното място. Лапата се държи до зачервяване на кожата, но болният не трябва да усеща силна болка. Обикновено лапата престоява 10— 20 мин при възрастните, а при децата много по-кратко рреме. При продължителна или честа употреба кожата може да се нарани. Вместо кашица за същата цел се използуват и синаповите хартии. Счуканото синапово срме (200—500 г) се поставя и във водата за баня. Банята продължава 15—20 мин.

Синапът е увековечен в Библията. В една от своите притчи Христос казва: “царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си, което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му” /Матей, 14:31-32/

Като продукт:

Бял синап / Sinapis nigrae fructus/

Състав: Бял синап – 100 %.

Препоръчва се при: простудни заболявания, лумбаго, ишиас.

Да не се употребява при свръхчувствителност; деца до 6 год. Да не се прилага вътрешно при язва на стомаха и дванадесетопръстника, възпаление на бъбреците, белодробна туберкулоза. Възможни са реакции като кашляне, кихане, астматични пристъпи, парите водят до възпаление на очите. Възможни се алергични реакции.

 

Леска – Corylus avellana

Обикновена леска по-често формира храстовиден хабитус и достига малки размери, но се среща и като дърво с височина до 10м. Короната е широкояйцевидна, плътна, тъмнозелена. Кората е гладка, сиво-кафява, с множество лещанки. Младите клонки са жълтениково-сиви, покрити с жлезисти власинки и осеяни с продълговати лещанки. Пъпките са яйцевидни, покрити с дребни люспи и власинки.

Листата са прости, разположени последователно. Те са широкояйцевидни, със заострен връх, сърцевидна основа и двойно назъбена периферия. Отначтало са овласени от двете страни, а по-късно само отдолу по дължината на жилките, които са силно изпъкнали. Отгоре са тъмно-зелени, а отдолу са по-светли. На дължина достигат до 13см. , на ширина до 10см. Листнана дръжка е покрита с власинки и е дълга до 2см.

Мъжките цветове са събрати в цилиндрични, зеленикаво-сиво реси. Те се появяват през лятото по две до четири по върховете на късените клонки. По време на цъфтежа увисват надолу и стават свежо жълти. В началото на вегатационния период плодовете са зелени на цвят, но по-късно потъмняват и придобиват меднокафяв цвят. Плодната люспо се разраства и обхваща почти целия плод. Обикн. леска започва да плодоноси още на четвъртата година, а плододаването е ежегодно и обилно. Средната кълняемост на семената е около 50% и се запатзва 1-2 год. Освен чрез семена, много лесно се размножава чрез коренови и пънни издънки и бързо заема свободните пространства. Страничните разклонения са почти хоритзонтални.

Обикновената леска е екологески пластичен вид. Тя е студоустойчиви вид, но расте успешно и при по-топъл климат. Макар че е светлолюбива, понася извесно засенчване и може да се види както на открити места, така и като подлесен елемент. Най-добре расте на богати, дълбоки, рохкави почви.

Като билка: Леската се използва при лечение на Анемия, Апетит(липса), Бъбреци(камъни),
Вени (разширени), Хемороиди, Гуша, Диабет (захарна болест), Ендемична гуша, Жлъчка(заболяване)
Жълтеница, Кожни болести, Малария, Мускулна система(заболявания), Простата, Задържане на течности и много други..

Рецепти:

При задържане на течности
2 супени лъжици кора и 2 супени лъжици листа от леска се варят 15 минути в литър и половина вода. Сместа се оставя да кисне 2 часа и се прецежда. Пие се на глътки за 24 часа.

При заболяване на бъбреци
10 измити и нарязани листа от леска (лешник) се варят кратко в около 600мл вода.
Охлажда се и се пие вместо вода.

При разширени вени
1 кг. кори от леска се варят в 2 л. вода, докато се получи гъста каша.
Върху листата от подбел се слага от тази каша и се налага върху вените като компрес всяка вечер.
Лечението продължава 15 дни.

Като продукт:
Леска – кори или листа

Може да се ползва при: бъбречни заболявания, безапетитие, малария, жълтеница, чернодробни болести, възпаление на простатата.

Начин на приготвяне: 1 супена лъжица от билката се вари в 500 грама вода 10 минути. Отварата се пие 4 пъти дневно по 100 грама преди ядене.

 

Сена (касия) – Cassia senna L
Майчин лист

Малки храсти, високи до 1 м. Листата са сложни, чифтоперести с 4—5 двойки почти приседнали ланцeтни целокрайни листчета, 2—3 см дълги и 5—10 мм широки. Цветовете са жълти, събрани в пазвени гроздовидни съцветия. Плодът е плосък, кожест, слабо извит, кафяв боб. 3 — 5 см дълъг и 1,5—2,5 см широк.

Използват се листчетата на сложния лист (Folia Sennae) и плодовете (Fructus Sennae, Folliculi Sennae), известни с народното название май­чин лист.

Съставки: В листата се съдържат около 3% антрахинонови гликозиди сенозид А до сенозид Д, реин и алое-емодин, а също флавонолите кемпферол и изорамнетин. Очйстителното действие на дрогата се засилва от наличието на около 10% слузни вещества, захарния алкохол пинит и смолисти вещества, Плодовете съдържат антрахинонови гликозиди, но в по-малко количество (около 2%) а сравнение с листата.

Слабително, диуретично.

Листата и плодът на растението се използват при запек. Както другите съдържащи антрахинонови гликозиди растения и сената дава късен ефект (10—12 часа след приемането на билката). Действието е меко, безболезнено и не се последва от запек. Това позволява да се прилага при запек у тежко болни, чернодробно болни и при хемороиди. При продължителна употреба слабителният ефект отслабва. Прилага се и като диуретично средство. Някои народи я използват при очни и кожни възпалителни заболявания,

Начин на употреба – Използва се отвара от плодовете или листата на сената. Една супена лъжица от билката се вари 5 минути е 250 см3 вода. Цялото количество се изпива наведнъж, най-добре вечер преди лягане.

Като продукт:

Сена листа / Sennae folium/

Съдържание: Sennae folium. – Билков чай. Herbal tea.

Показания: Като меко слабително средство.

Информация при предозиране: При предозиране се наблюдават гадене, повръщане, диария със слуз, метеоризъм, болки в корема, дехидратация, хипотония.

Основни нежелани реакции: Колики, крампи, прояви на свръхчувствителност. Продължителната употреба може да предизвика промени в електролитния баланс.

Противопоказания: При илеус (остра непроходимост на червата), чревна непроходимост, стеноза (стеснение по хода на храносмилателния тракт), атония (загуба на чревния тонус), недиагностициран абдоминален симптом (неизяснен коремен признак), възпаление на дебелото черво, апендицит (възпаление на сляпото черво), болки в корема с неясна етиология (произход), тежка дехидратация (обезводняване), хроничен запек, при деца под 10 години, свръхчувствителност. Употреба по време на бременност и кърмене: Приемането от бременни и по време на кърмене да става само при лекарско предписание и контрол. Да се ограничи употребата в случай, че промени в диетата или фибратните лаксативи (водноразтворими слабителни вещества) не са ефективни. Няма данни за повлияване на кърменето в лечебни дози.

 

Трънка – Prunus Spinosa

Силно разклонен бодлив храст, висок 1—3 м, с тъмносива кора. Листата са елипсовидни до обратно яйцевидни, 2—4 см дълги, назъбени. Цветовете са бели, най-често единични, 1,5—2 см в диаметър, с 5—6 мм дълги дръжки. Чашката и венчето са петлистни, а Тичинките са многобройни. Плодът е костилков, кълбовиден до елипсовиден, тъмносин със синкав восъчен налеп и стипчивокисел вкус. Цъфти преди разлистването през март—април.

Използват се цветовете (Flores Pruni spinosae) и плодовете (Fructus Pruni spinosae).

Съставки:
Цветовете съдържат флавоноиди, главно кемпферол, кемпферол —3,7-дирам-нозид и кверцетин; малко цианогенни гликозиди, захари и др.

Плодовете съдържат захари (глюкоза и захароза), пектинови и дъбилни вещества, антоцианови багрила, витамин С, органични киселини и др.

Расте из храсталаци, по слогове и край пътища в зоната на дъбовите гори в низините и планините на цялата страна докъм 1200 м надморска височина.

Приложения:
плодовете – запичащо средство при стомашно-чревни разстройства
цветовете – успокояващо, пикочогонно, потогонно и очистително средство
цветовете – при възпаление на бъбреците и пикочния мехур
цветовете – при болезнени състояния: невралгия, болки в стомаха, ревматизъм, коликина жлъчния мехур

Начин на употреба& 6—8 изсушени плода се заливат с 250 см3 вода и се варят, докато водата намалее с 1/3. Чаят се прецежда и се изпива на 2—3 пъти за 1 ден. Цветовете се прилагат в 2% запарка (2 чаени лъжички цветове се заливат с 250 см3 вряща вода и киснат 8 часа). Запарката се изпива за 1 ден.

Като продукт:
Трънка – плод ( Prunus Spinosa)

Може да се използва при: стомашни разстройства, бъбречни камъни, възпаления от всякакъв характер, язва, диабет и др.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката врат 2 минути в 500гр. вода. След изстиване се прецеждат. Пие се 3 пъти дневно по 1`20гр. преди ядене.

 

Арника – Arnica montana L.

Арниката е едно изключително подходящо за култивиране лечебно, етеричномаслено и медоносно растение в климатичните условия на България, но, за съжаление, абсолютно непознато като такова у нас.

Много рядко се среща в селските градинки като декоративно растение. Неговата родина са планините на Испания и Франция. В цяла Западна Европа това растение е сред най-отглежданите в култура като лечебно и въпреки всичко неговото търсене на билковия пазар не намалява.

Арниката е многогодишно тревисто растение с късо, цилиндрично коренище, червеникавокафяво на цвят.

От това коренище излизат голям брой тънки коренчета. Стъблото е високо и окосмено. Цветовете са жълтооранжеви, събрани в кошнички на върха на стъблото. Цъфти през май-септември. Да се различава от невена! Цялото растение има силна и приятна миризма.

Внимание! Цялото растение е отровно!

Употребяеми части

За лекарствени средства се използват цветовете на арниката , които се берат без дръжките. Те съдържат етерично масло, багрилни вещества, органични киселини, мазнини, захари и др. От тях се произвеждат ценни лекарства, поради което това растение се култивира в много страни на Европа.

Химичен състав. Цветните кошнички съдържат етерично масло. Коренището съдържа етерично масло, серни съединения, изомаслена и мравчена киселина, дъбилни вещества, инулин, восък, слизести вещества и др.

Лечебно действие и приложение. Кръвоспиращо, маточно.
– стимулиращо и възбуждащо сърцето и централната нервна система.
– прилага се при маточни кръвоизливи в следродовия период при недостатъчно обратно развитие на матката. Има благоприятен ефект при гръдна жаба и сърдечна слабост.
– употребява се още при парализи, епилепсия, задух, бронхит, равматизъм, мозъчни, очни и кожни кръвоизливи при диабетици и др.
– външно за компреси при рани, циреи, изгаряния, навяхвания, при ударено, за гаргара при зъбобол.
– във ветеринарната медицина – за налагане при ударено, подкожни кръвоизливи, парализи.

Като продукт:

Арника – цвят Arnica montana L.

Може да се използва при: парализи, епилепсия, задух, бронхит, ревматизъм, мозъчни, очни и кожни кръвоизливи, възбужда сърцето и централната нервна система, гръдна жаба, сърдечна слабост.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката киснат половин час в 400гр. вряла вода. Пие се по 1 кафяна чашка 4 пъти дневно преди ядене.

 

Айважива – Alcanna tinctoria

Айважива е тревисто многогодишно растение.

Разпространено по сухи и припечени каменливи места, рядко срещано (в България в Елховско, Харманлийско, Свиленградско и Струмската долина).

Действие: Има съдосвиващо, антибактериално и намаляващо сърбежите действие.

При незарастващи рани:
Външно като мехлем – приготвя се каша от 1 чаена лъжичка ситно счукана дрога и 100-150 гр. овча лой или зехтин. Оставя се да престои на тъмно 10 дни.

Като продукт:
Айважива – суха маса Alcanna tinctoria

Може да се използва външно при: изкълчено, набито, шипове, ревматизъм, нощно напикаване, мастни бучки, циреи, изгаряния и др.

Начин на приготвяне: съдържанието на пакетчето се връзва в тензух и се пържи в 250 гр. овча лой 4-5 мин.
С така приготвения мехлем се мажат или разтриват проблемните места.

 

Ангелика – Angelica Archangelica L.
Лечебна пищялка

Описание. Многогодишно тревисто растение с късо месесто коренище. Стъблото е до 1,5 м
високо, право, цилиндрично, кухо, в горната част разклонено. Листата са двойно или тройно
пересто разделени, с големи, силно издути влагалища. Съцветието е сложен сенник с 20—40
главни лъча. Цветовете са жълтозеленикави. Цъфти юли—август.

Разпространение. Расте по влажни и сенчести места, много на-рядко в Източна
и Средна Стара планина и в Родопите. У нас много по-широко е разпространена
горската пищялка Angelica sylvestris L.

Употребяема част. Използуват се коренището с корените (Rhizoma et Radix
Angelicae) и плодовете (Fructus Angelicae)

Химичен състав. В коренището се съдържа около 1% етерично масло с главна съставка р-
феландрен, а също а-пинен, р-цимол и др. С фармакологично действие са и съдържащите се
кумарини – ангелицин, остол, остенол, императорин, ксантотоксин, бергаптен,
умбелиферон, умбелипренин, и някои други съединения, като ангеликовата киселина,
флавоноиди — производни на нарингенина, β-ситостерол и др.

Плодовете съдържат етерично масло (около 1 %) с основна съставка Р- феландрен; до 17%
тлъсто масло; кумариновите производни ксантоксол, ксантотоксин, бергаптен, императорин;
фурокумарина фелоптерин и др.

Действие. Дрогата има откашлично, потогонно, диуретично и обезболяващо
действие, успокоява спазмите на гладкомускулните органи. Възбужда жлъчната
секреция.

Приложение. Използува се при ангина, грип, кашлица, при болезнени
колики, при газове в червата. Външно под формата на гаргара се прилага при
ангина, а като бани – при хистерия и други нервни заболявания.

Начин на употреба. Прави се „студена запарка’ – 1/2 – 1 чаена лъжичка дрога
се залива с 250 см3 студена вода и след 1/2 ч се въз-варява няколко минути.
Изпива се за 1 ден.

Като продукт:

Ангелика – корен Angelica Archangelica L.

Може да се използва при: ангина, грип, кашлица, при болезнени колики, при газове в червата.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката киснат 30 мин. в 500гр. гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 120гр. преди ядене.

 

Акация – Robinia Pseudoacacia L.

Описание:
Разклонено дърво със сиво-кафява напукана кора. Листата са текоперести с дръжки, в чиято основа има две шипчета. Цветовете са бели, ароматни и са събрани във висящи рехави, гроздовидни съцветия. Плодът е кафяв боб и съдържа няколко тъмнокафяви семена.

Съставки:
Съдържа етерично масло. В кората се съдържа отровният албумин-робин, алкалоид, багрило, а във вътрешната кора (през август)още амигдалин, глобулин, фитостерин, стигмастерин и ензим разлагащ урината.

Вирее из цялата страна, издържа на сухи, бедни на азот и киселини почви. Отглежда се като културно растение.

Водните извлеци от цветовете притежават температуропонижаващо и отхрачващо действие. В по-големи дози действуват очистително на дебелите черва. Спиртен извлек от млади клончета понижава повишената стомашна киселинност, притежава пикочогонно действие и понижава кръвното налягане.

Акациевият мед укрепва целия организъм и предпазва от заболявания на дихателните пътища и храносмилателната система.

Приложение
Листата и цветовете се прилагат при бронхити, трахеобронхити, високо кръвно налягане, повишена киселинност в стомаха, гастрит, кисели и други оригвания, стомашни кръвоизливи, жлъчнокаменна болест, невралгии.

Начин на употреба
Половин лъжица изсушени цветове се запарват с 500 мл вряща вода. Престояват около 20 минути. Пие се по 1 кафеена чашка 2—3 пъти дневно.

Внимание! Листата и кората на билката са отровни! Лечението се назначава и контролира от лекар, като се предпочитат цветовете, кои­то се смятат за по-безвредни.

Като продукт:
Акация – цвят Robinia Pseudoacacia

Може да се използва при: кашлица, язва, главоболие, невралгия, ревматизъм, грип, стомашни кръвоизливи. Намалява киселинността в стомаха.

Начин на приготвяне: 1 супена лъжица от билката се кисне 2 часа в 300гр. вряла вода. Прецежда се и се пие 3 пъти по 100гр. преди ядене.

 

Бряст – Ulmus

Брястът е род покритосеменни растения от семейство Брястови (Ulmaceae).

Включва между 30 и 40 вида дървета, разпространени в диворастящо състояние в Северното полукълбо от Сибир до Индонезия и от Мексико до Япония.

Разграничението между отделните видове е спорно, поради лесната им хибридизация и наличието на голям брой местни вариации.

В България се срещат три вида: бял бряст (Ulmus laevis), полски бряст (Ulmus carpinifolia) и планински бряст (Ulmus glabra).

Бряста достига до 35 m височина и 1 m диаметър. Короната е широкоцилиндрична със закръглен връх. Кората е сиво-кафява, плитка и надлъжно напукана. Младите клонки са овласени, светлокафяви и лъскави. Пъпките са заострени, покрити с голи покривни люспи, които са жълтокафяви и имат по-тъмна периферия.
Листата са прости, обратнояйцевидни u пo размери заемат средно положение между листата на полския и планинския бряст. Те са дълги от 6 до 12 cm u широки от 3 до 6 cm.
Плодът е орехче с ципеста крилатка, която има реснички пo периферията и дръжка с дължина до 4 cm. Белият бряст цъфти около две седмици по-рано от полския и планинския.

Много добре се развива край реките, на богати и влажни почви C неутрална или леко кисела реакция. Естественият мy apеал e ограничен и обхваща отделни области от Североизточна, Средна и Южна Европа и Кавказ. У нас се среща в Източна България и отчасти в Тракийската низина.

Лечебно действие и приложение: използва се при диария, болки в стомаха и червата, кожни увреждания, обриви, възпаление на пикочния мехур, възпаление на матката и др.

Начин на приложение: кората се приготвя като: 1 супена лъжица нарязана кора ври 100 минути в 500 ml вода; след прецеждане от течността се пие по 1 винена чаша 4 пъти на празен стомах. Прави се и унгвент: 100 грама прах от кората се размесва с 1 килограм вазелин и с него се мажат трудно зарастващи рани, циреи, сухи лишеи, кожни обриви.

Като продукт:

Бряст – корен

Може да се използва при: диария, болки в стомаха и червата, кожни увреждания, обриви, възпаление на пикочния мехур, възпаление на матката и др.

Начин на приготвяне: 2 супени лъжици от билката киснат 10 минути в 500гр. вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 120гр. преди ядене.

 

Свързани новини

Comment on this FAQ