Билки – част 7 » Съвети в земеделието

Билки – част 7

Блатен аир – Acorus calamus L.
акорус, ароматна тръстика

Разпространение:
Среща се като подивяло растение из мочурливите места край реките в Софийско и Казанлъшко. В диво състояние е разпространено в много райони на Азия и в атлантическите части на Северна Америка.

Описание:
Многогодишно тревисто растение, високо до 50 см.

Използваема част:
Коренищата, които се вадят рано на пролет
– април-май или през есента – септември, октомври. След изваждането се обелват, нарязват се на късове до 10 см дълги и се сушат на сянка. Изсушената билка е бледожълта отвън, а отвътре бяла, с приятна миризма и горчив вкус. Опаковат се в книжни чували или бали.
При изваждане на коренищата на блатния аир трябва да се внимава те да не се смесват с коренищата на блатната перуника и на папура. Последните са без аромат, а освен това стъблата на двете растения са обли и листата им са плоски.

Химичен състав:
Етерично масло, горчивия гликозид акорен, алкалоидът каламин, дъбилни вещества, витамин С, скорбяла, слузни вещества, смола и др. В листата са открити дъбилни вещества и етерично масло.

Лечебно действие и приложение:
Повишава възбудимостта към вкусовите дразнители, усилва рефлекторното отделяне на стомашен сок. По тази причина се прилага за възбуждане на апетита и подобравяне на храносмилането. По – рядко се прилага при заболяване на бъбреците, черния дроб, жлъчката и като отхрачващо средство.

Българската народна медицина препоръчва коренищата на блатния аир още при болки и киселини в стомаха, газове, диария, дизентерия, жълтеница, воднянка, нередовна менструация и др. Външно се използва за жабурене при зъбобол и кървящи венци, за втриване при падане на косата, за бани при рахит и скрофули. Употребява се още в сладкарството, ликьорената индустрия и козметиката.

Начин на употреба – 1 кафена лъжичка нарязани коренища се киснат в 300 мл вряла вода 2 часа. Запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. За усилване ръзтежа на косата 3 супени лъжици нарязани коренища се варят в 400 мл винен оцет 15 мин. С отварата вечер се правят фрикции.

Като продукт:

Блатен Аир – корен

Може да се използва при: стомашни болести, тумори и полипи на дебелото черво, метеоризъм, апетитовъзбуждащо, полова слабост, нередовна менструация, ревматизъм, разширен черен дроб, жлъчно-каменна болест, хроничен холецистит.

Начин на употреба: 1 чаена лъжичка от билката кисне 12ч. в 200гр. студена вода. Прецежда се и се пие по една глътка преди всяко хранене.

 

Очиболец – Potentilla
бутурак, планински очиболец, гъши очиболец, пачи очиболец

В нашата народна медицина се препоръчват следните билки от рода очиболец: бял очиболец (Potentilla аlbа L.) – при болести на сърцето и за регулиране на недостатъчна менструация; гъши или пачи очиболец (Poteпtilla anserina L.) – против болки в стомаха и червата, сребролистен очиболец (Р. argentea L.) – против диария, дизентерия, стомашни и чревни болки, хемороиди, ухапано от отровни змии, за компреси при възпаление на очите и др.; усойна трева (Р. cinerea Chaix) и почудиче (Р. recta L.) – против ухапване от отровни змии; гьрличева трева (Р. reptans L.)- против болестта гърлица у свинете, откъдето носи името си, също против малария, диария, дизентерия, хемороиди, за жабурене за заздравяване на венците; загърличе (Р. rupestris L.) – против заушка при децата, като се пие и се налага болното място.

Разпространение:
Из влажните ливади, замочурените места и торфищата, но също по каменисти места в
предпланинския и планинския пояс на всички наши планини.

Описание:
Многогодишно тревисто растение с прави или в основата полегнали, разклонени и окосмени стъбла, високи 15-­30 см.
Коренището е обикновено късо и дебело, тъмнокафяво отвън и червено отвътре, като при разрез се вижда характерно
тъмнолъчисто образование. Листата са приседнали (стъбловите) или с къси дръжки (при основните), триделни и едро назъбени, с големи прилистници. Цветовете са разположени по единично в пазвите на листaтa, с дълги дръжки. Те са жълто обагрени, с двойна 4-листна чашка, 4-листно венче и многобройни тичинки. Плодът е набръчкано сухо орехче с многобройни семена.

Използваема част:
Коренищата, извадени рано на пролет – през март или през есента – октомври – от 2-З-годишни растения. След
изваждане коренищата се измиват и се сушат на сянка или в сушилня при t до 45С. При сушенето коренищата да не се допират до
железни предмети, защото потъмняват. Изсушената билка е тъмнокафява или червенокафява отвън и червена отвътре, без
миризма и с горчиво стипчив вкус. Допустима влажност 14%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав:
Билката съдържа гликозидите торментилин и торментол, хининова и елагова киселина, до 35% танини (главно
катехини и катехинови флобафени), смолисто вещество, етерично масло, восък, скорбяла и др.

Лечебно действие и приложение:
Билката действува кръвоспиращо и запичащо. Прилага се при различни кръвоизливи (от стомашни язви, туберкулозно кръвохрачене, силна менструация и др.), диария, бяло течение, захарна болест и др. В българската народна медицина очиболецът се употребява още при дизентерия, малария (в смес със синя тинтява), главоболие, гръдна жаба, кръвопикане и др.
Външно отварата се препоръчва за бани при изпаднало задно черво, за жабурене при възпаление на устната кухина и за
заякване на венците. Настойка от цялата билка в зехтин (1 : 10-20 дни) се препоръчва за мазане при напукана кожа на ръцете,
краката или устните. Настойка от цялата билка (прясна) в бяло вино- 10 дни – седава за усилване и апетит.

Начин на употреба:
1 супена лъжица нарязани коренища се варят в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша предиядене 3 пъти
дневно.

Като продукт:
Гъши очиболец – стрък

Може да се използва при: язва, дизентерия, кръвоизливи, жълтеница, чернодробни възпаления, подагра, ревматизъм и др.

Начин на приготвяне: 2 супени лъжици от билката киснат 10 минути в 500гр. гореща вода. Прецежда се. Пие се 3 пъти дневно по 150гр. преди ядене.

 

Лопен – Verbascum phlomoides L.

Двегодишни мъхесто влакнести тревисти растения. През първата година обра­зуват само листната розетка, а през втората право, неразклонено, до 1,5 м високо стъбло с последо­вателни листа.

При V. phlomoides стъбловите листа са приседнали, полустъблообхващащи, а при V. thapsiforme низбягват почти по цялата дължина на междувъзлията, т.е. листната петура продължава надолу по стъблото и под мястото на прикрепване, като е сраснала с него и затова стъблото изглежда крилато.
Цветовете са жълти, събрани на върха на стъблото в многоцветни силно удължени класовидно гроздовидни съцветия.

Прицветниците при V. phlomoides са 1 — 1,5 см дълги, а при V. thapsiforme от 1,5 до 4 см. Чашката и венчето са дълбоко петделни.

При V. phlomoides дяловете на чашката са ланцетни и на върха изведнъж стеснени в осил, а при V, thapsiforme са яйцевидни, на върха заострени. но без осил. Тичинките са 5, сраснали за венчето. Дръжките на горните 3 по-къси тичинки са покрити с белезникави власинки. Плодът е многосеменна кутийка. Цъфтят юни—август.

Използва се венчето с прикрепените към него тичинки без чашката (Flores Verbasci). Дрогата се получава от двата описани вида. Освен тях у нас са разпространени още около 30 вида лопен, от които V. phlomoides и V. thapsiforme.

Съставки: Съдържа до 2% слузни вещества, около 20% захари, сапонини, иродоида аукубин, флаваноновия гликозид хесперидин (хесперитин-7-рутинозид), каротеноидните багрила (3-каротен и α-кроцетин, следи от етерично масло и кумарини.

Срещат се по сухи тревисти места, песъчливи и каменливи склонове, из редки храсталаци, по необработваеми площи, край пътища и огради в цялата страна.

Лопенът има омекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо дей­ствие, дължащо се на съдържащите се в него сапонини и слузно вещество.

В народната медицина се употребява при заболявания на диха­телната система: бронхит с обилна бронхиална секреция, бронхиална астма, кок­люш, остър катар на горните дихателни пътища с пресипнал глас и др. Използва се още при възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, диария, чернодробно-жлъчни заболявания. Под формата на запарка понякога се прилага като външно омекчаващо и противовъзпалително средство за гаргара и плакнене на устата и гърлото и за бани при скрофулоза. Дрогата от лопен влиза в състава на гръдни чаеве.

Начин на употреба – Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно нарязан цвят от лопен и 250 см3 вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 2—3 пъти на ден.

Като продукт:

Лопен – листа

Може да се използва при: кашлица, бронхит, задух, магарешка кашлица, пресипнал глас, чернодробни заболявания, туберколоза, диария, фаренгит и др.

Начин на приготвяне: 1 супена лъжица от билката се залива с 300 грама вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

 

Метличина

Описание. Тревисто едногодишно растение, високо до 1 м, с разклонено стъбло, покрито с власинки, които му придават белезникав цвят, с целокрайни, линейно ланцетни листа. Цветовете са сини, събрани в единични цветни кошнички, външните са фуниевидни, а вътрешните са тръбести. Цъфти в началото на лятото.

Разпространение. Расте като плевел сред посевите и по тревисти места. Разпространено е в цялата страна.

Употребяема част. За лечебна цел се използуват само сините цветове (Flores Cyani), без обвивните листчета на кошничката. Сушат се на сянка или в сушилни, защото цветовете избледняват при сушене на слънце и загубват терапевтичната си стойност.

Химичен състав. Цветовете съдържат антоциани (гликозида цианин), кума-рини (цихорнин, който е гликозид на ескулетина), флавоноиди, горчивия гликозид центаурин, слузни вещества, микроелементи и др.

Действие. Апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, диуретично.

Приложение. Препоръчва се при безапетитие, лошо храносмилане, магарешка кашлица, ангина, възпаление на бъбреците, чернодробни и жлъчни заболявания, възпаление на очите и др.

Начин на употреба. От цветовете се прави запарка, като 1 чаена лъжичка от тях се заливат с 250 см. вряща вода. След като изстине и се прецеди, запарката се изпива на три пъти преди ядене. Използуват се и течни екстракти с 40° алкохол . Билката се прилага и външно при заболявания на кожата и за промивка при възпаление на очите.

 

Трепетлика – Populus Tremula L.

Описание: Дървесен вид със силно разклонена широка корона.

Разпространен е из цялата страна, като в планините се изкачва почти до 1900 м надморска височина. Има съпътстваща функция в съобществата на обикновения горун, двата вида бук. смърч и бял бор. Проявява пионерни качества и бързо заема освободените горски пространства след изсичане, пожарища или ветровали. Тук образува самостоятелни съобщества, които се явяват част от непрекъснатите промени на горските екосистеми, т. е. постепенно те ще бъдат заменени от характерните за района дървесни видове и трепетликата отново ще има подчинена роля. Характерните белези на този вид са закръглените или триъгълно елиптични, късо заострени, едро и неправилно тъпо назъбени по края, без прозрачен ръб листа.

Приложение: Трепетликата има типичен евроазиатски ареал. Дървесината й се използва както в хартиено-целулозната промишленост, така и за изработването на различни предмети за нашия бит, включително и кибритени клечки.

Това е дърво-вампир, пиявица. При дълъг контакт е възможно главоболие, сънливост, затруднено дишане, гадене, понякога дори и загуба на съзнание. Трепетликата помага за снемане на възбудата и излишната енергия. Активна е само от 14 до 18 часа.

По духовния път лекът е важен при дисхармония между степента на „отваряне” и способността тя да се реинтегрира в стабилно (центрирано) равновесие. Физически „Трепетликите” могат да страдат от отслабен имунитет с трески, кашлици, цистити, нарушено храносмилане с подуване на корема от газове и др.

Това е едно от най-често предписваните Бахови средства, често се комбинира с Гарвански лук.

В народната медицина: Приема се спиртна настойка от пъпки от трепетлика в съотношение едно към десет по 25-30 капки на ден. Отварата и настойката от трепетлика се прилагат при хроничен цистит, също и при слабост на пикочния мехур и др.

Като продукт

Трепетлика – листа

Може да се ползва при: задръжка на течности, бъбречни възпаления, подагра, ишиас, невралгия, мускулни болки, цистит.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката киснат 10 минути в 500 грама гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 120 грама преди ядене.

 

Чесън – Allium Sativum

Чесънът е от семейство Лукови. Няма друго растение в света, което да лекува толкова успешно човечеството от древността до наши дни.

Чесънът е мощен имуностимулант! Той повишава количеството на лимфоцитите, естествените клетки-убийци (унищожаващи раковите клетки) и стимулира останалите компоненти на имунната система. Чесънът стимулира дейността на клетките на NK и MACROPHAGES. Тези имунни клетки убиват патогени клетки в тялото, каквито са и раковите клетки. Имунно стимулиращото действие на чесъна е обусловено от съдържащите се в него сяро-, селен- и германий – съдържащи съединения.

Чесънът е мощен антиоксидант, благодарение на съдържащите се в него сулфидни съединения, които защитават организма от действието на свободните радикали.

Чесънът подпомага извеждането от организма на токсичните соли на тежките метали – олово, манган, кадмии и др.

Чесънът повишава радио толерантността (радио устойчивостта) на организма, което го прави незаменим помощник при лъчетерапия.
Сулфидите на чесъна “улавят” молекулите на свободните радикали и дори отровни и токсични вещества. Серните съединения не им позволяват да се превърнат в убийствените за човека канцерогенни форми.

Чесънът има мощен ефект на детоксикация на организма. Именно този ефект на чесъна е в основата на лечебния ефект при химиотерапия и лъчетерапия.

Чесънът демонстрира мощен антигъбичен и антибактериален ефект, като взаимодейства с определени химически реакции в тялото. Серните съединения на чесъна разрушават групите thiol (групите на сяра – водород) в ензимите, нужни за репродукцията (размножаването) на бактериите.По специфичен начин чесънът разрушава днк на тези ензими. Тези ензими са нужни за копирането на бактериалните хромозоми и тяхното разрушаване прави бактерията неспособна да се размножава. Така чесънът убива бактериите. Това е механизмът на действие на чесъна и върху раковите клетки.
– Чесънът съдържа множество серни съединения, които имат мощен антивирусен ефект.
– Чесънът има антитромбоцитен ефект, т.е. не позволява да се образуват съсиреци в кръвоносните съдове.
– Чесънът има способността да понижи холестерола в кръвния серум. Медицински изследвания в Германия са доказали, че чесънът може да вдигне нивото на “добрият холестерол” най-малко с осем процента.
– Чесънът е в състояние да понижава кръвната захар, която го прави много полезен диетичен инструмент в третирането на диабет.
– Чесънът има кардиозащитно действие и предотвратява развитието на атеросклероза.
– Чесънът въздейства благоприятно на ръста и делението на клетките. Това му свойство предизвиква регенерираш и подмладяващ ефект.

Безспорни са лечебните качества на пресния чесън при заболявания на кръвоносната система, дихателните пътища, храносмилателната система, отделителната система, сърдечни заболявания и още много други.

 

ШИИТАКЕ – Императорска гъба -„Гъба Жен-Шен”

Гъбата Шиитаке (наричана Императорската гъба и „Гъба Жен-Шен”) има три хиляди годишна история на култивиране и използване за лечебни и кулинарни цели.

Шиитаке се прилага успешно при:

* Съпътстваща терапия на раково болни и при страдащи от доброкачествени тумори на храносмилателните органи (слюнни жлези, черва, стомах, жлъчка, панкреас), на черния дроб, белите дробове, яйчниците и при левкемия.
* Химиотерапия (за смекчаване на страничните ефекти)
* Атероскероза, повишен холестерол
* Високо кръвно налягане и проблеми с кръвоснабдяването
* Опасност от сърдечен инфаркт
* Жълтеница, повишено ниво на пикочна киселина
* Артрит
* Ревматизъм
* Бронхит
* Отслабена имунна система, инфекции (гъбични, вирусни, бактериални, хламидиални и др.)
* Синдром на хроничната умора
* Диабет
* Алергии
* Стомашни язви
* Автоимунни заболявания (Множествена склероза- възстановява миелиновата обвивка на нервните влакна; склеродермия, полиартрит, лупус еритематодес, бронхиална астма, автоимунен тиреоидит)
* Мигрена
* Бучене в ушите
* Вирусен Хепатит B
* Психоневрологични заболявания (страх, безпокойство, депресия, нощно напикаване)

Шиитаке се споменава в многобройни литературни сведения като лековита гъба с широк спектър на действие. Гъбата или екстрактът от нея се прилагат с голям успех като съпътстваща терапия при раково болни в Китай и Япония, както и отскоро в САЩ, Русия, Унгария, Германия, България и др.

Антивирусното й действие е доказано още през 70- те години на 20- ти век.
Онова, което е доказано при мишките през 70- те години, днес вече е многократно потвърдено и при хората. Причината за високоефективното противо вирусно действие е в рибонуклеиновата киселина на гъбата Шиитаке. Тя е призната за извънредно силен стимулатор на производството на интерферон, който действа срещу всякакви инфекции. Антитуморното й действие се дължи предимно на съдържащия се в гъбата полизахарид лентинан.

Шиитаке е единствената гъба, която може да даде алергична реакция. В такъв случай, тя се употребява като маслен препарат (смесена с ленено олио или зехтин) и тогава може да се назначава даже и на деца до 5 годишна възраст.

При склонност към кръвотечение и тромбоцитопения назначаването на Шиитаке е противопоказно. Да не се приема едновременно с аспирин!

 

Гинко Билоба – Ginkgo Biloba L.

Гинко Билоба е най-старият известен дървесен вид – възрастта му се оценява на над 200 млн. години. Това дърво е последният представител на цял клас голосеменни растения, които съществуват от времето на динозаврите. Според образци от Североизточен Китай съвременното гинко има много малко разлики с онова от Юрския период. През плиоцена (преди 5,3–1,8 млн. години) популацията на гинко рязко намалява и се запазва само в един малък район на централен Китай.
Гинко е листопадно дърво, до 20–35 m на височина, а на възраст достигащо до 2500 години. Листата са ветриловидни, 5–15 cm дълги. Семето е дълго 1.5–2 cm, в месеста обвивка с формата на джанка с размер 2–3 cm, която съдържа маслена киселина, която придава огтвратителната миризма на плода.

Медицинска употреба
В състава на листата от гинко билоба има две основни групи активни вещества – флавоноиди и терпен-лактони, сред които гинкоглиди А, В и С, билобалид, кверцетин и кемпферол.
– Гинко – флавоноидите директно разширяват най-малките кръвоносни съдове и повишават скоростта на обходния кръвен поток и нивото на кислорода в мозъка и в останалите органи на тялото. Това повлиява положително всички неразположения, дължащи се на недостатъчно кръвоснабдяване – отслабване на паметта, старческа деменция, Алцхаймер, шум в ушите, световъртеж, главоболие, сърдечна аритмия, импотентност, глаукома, екзема, периферни съдови смущения.
– Гинко Билоба премахва умората, апатията, депресията, като повишава синтеза на АТФ в организма, който осигурява енергията за мускулните съкращения.
– Гинкоглидите контролират алергични възпаления, астма и анафилактичен шок.
Гинко билоба има силно антиоксидантно действие и допринася за запазването на очите, сърдечносъдовата и централната нервна система в добро състояние. Смята се, че тази билка контролира превръщането на холестерола в плака, която допринася за втвърдяването на артериите. Тя се използва и при третиране на други проблеми, свързани с нарушено кръвообращение като: диабетична периферна съдова болест, синдром на Рейно, хемороиди и варикозни вени. Хора, претърпели инсулт или черепна травма, се повлияват добре при приемане на гинко. Клинични изследвания потвърждават, че древното дърво подобрява оросяването на ретината на окото и би могпо да забави дегенерацията й. Също така е доказано, че старческата загуба на слуха се повлиява положително от него. Провеждат се и изследвания върху действието му за предотвратяване отхвърлянето на трансплантирани органи от организма.

Освен че подобрява кръвообращението, гинко повишава ефикасността на метаболизма, регулира невропредавателите и осигурява по-добър приток на кислород в мозъка. Доброто оросяване на мозъка избистря ума, повишава концентрацията и повлиява положително върху краткосрочната и дългосрочната памет. Гинко често се употребява при лечение на страдащи от болестта на Алцхаймер и други симптоми на церебрална недостатъчност като: разсеяност, объркване, трудна концентрация, липса на енергия, депресивни състояния, замаяност, главоболие и шум в ушите.
Гинко Билоба е и антиоксидант – препятства образуването на атеросклеротични плаки върху вътрешните стени на кръвоносните съдове.
Съдоразширяващия ефект действа при всеки прием, а антиоксдантните ефектите обикновено настъпват след продължителен прием (до 6 седмици).

Приемане:
1–1.5 g листа се запарват (или варят) на чай. За по-оптимално действие може след това да се изядат листата.

Билката стимулира мозъчните функции, подобрява паметта, концентрацията, действа върху мигрена, нормализира кръвното налягане в двете посоки, възстановява намаляващите с остаряването функции – зрение и слух, подобрява работоспособността, има мощен антидепресивен ефект. В комбинация с жен-шен, златна чия и алое вера има добри резултати при стерилитет и импотентност. Това е и силен антиоксидант. Забавя процесите на стареене. Добро лечебно и профилактично средство е при атеросклероза, паркинсон и алцхаймер.

Странични ефекти:
Гинко може да е опасно при комбинация с антикоагуланти като аспирин и МАО-инхибитори, при някои индивиди с разстроена кръвоносна циркулация (напр. разширани вени), както и при бременни. Някои от старничните ефекти са:
— стомашен дискомфорт
— главоболие
— кръвотечения
— безпокойство
— диария, гадене и повръщане

Като продукт:
Гинко Билоба – изсушени и стрити листа.

Може да се използва при: атеросклероза, варикозни вени, тромбофлебит1 умствена преумора, имунна недостатъчност и др.

Начин на приготвяне: 5-6 броя листа киснат 1 час в 300гр. гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 100гр. преди ядене.

 

Ароматна кализия – Callisia Fragans

Кализията (Callisia) от семейство Комелинови включва 12 вида, които обитават тропическите области на Централна Америка. Названието им идва от гръцки и означава красива лилия. Това са многогодишни тревисти растения. Дългите им сочни стъбла се стелят, поради което се използват предимно като почвопокривни и ампелни растения. Като стайна украса се използват 3 вида – ароматната, изящната и теуантепекската кализия.

Ароматната кализия (Callisia fragrans) е едро растение, което, за разлика от роднините си, расте изправено. Интересното е, че освен изправеното стъбло, което е месесто и достига на височина 70-80 см, развива и хоризонтални стъбла, подобни на въздушни корени. Листата на изправените стъбла са големи, ланцетовидни, достигат до 20-30 см дължина, по краищата са ресничести. Хоризонталните стъбла имат недоразвити листа с дълги тръбести влагалища. При повече светлина всичките части са оцветени във виолетово. Цветчетата са дребни, бели, събрани в метличести съцветия. Излъчват фин аромат, откъдето идва и името на растението. Ароматната кализия е прочута като биостимулатор и широко се използва в народната медицина. Наричат я домашен женшен.

В българската народна медицина и фитотерапия кализията не е позната.

За лечебни цели се използва предимно сокът от надземната част на цветето. Използва се и стеблото, ластуните и листата.

Рецепти

– От свежи листа и стъбла се изстисква сок и се смесва с детски крем, вазелин или свинска мас в съотношение 1:3. Разбърква се и се съхранява на прохладно място.

– Набрани ластуни се нарязват на ситно, слагат се в чист емайлиран съд, заливат се с маслинено или слънчогледово олио, поставят се в предварително загрята на 40 градуса фурна и се задушават 8 часа. След прецеждане през марля, се налива в тъмно шишенце и се съхранява на подходящо място.

Отварите на кализията се използват и за лечение на запек.

– Два по-малки листа на кализия се нарязват ситно и се поставят в чист емайлиран съд. Заливат се с половин литър студена вода и се загряват до кипване, без да кипи. Снема се от огъня и се оставя в покой в продължение на 7 часа. Получената отвара се прецежда в тъмна стъклена бутилка и се съхранява на прохладно място. Употребява се по 1 с.л. 3 пъти дневно 40 мин. преди ядене.

 

Водна детелина – Menyanthes trifoliata L.

Описание:
Многогодишно блатно тревисто растение с дълго, пълзящо, начленено коренище, дебело 1-1,5 см. Цветоносното безлистно стъбло е високо 15-35 см. Листата с дълги дръжки са 3-10 см дълги и 1,5-3 см широки. Съцветието е гроздовидно. Цветовете са бледорозови. Плодът е едногнездна яйцевидна кутийка, разпукваща се на две половинки. Цъфти от юни до август.

Разпространение:
Расте из заблатени места, мочурливи ливади и торфища, предимно в планинските и по-рядко във високопланинския пояс на Западните и Средните Родопи, Рила, Витоша, Западна Стара Планина – Петрохан, Южен Пирин, а също и под 1000 м надморска височина в Самоковско.

Употребяема част:
Листата с малка част от дръжките, брани през време на цъвтежа – май, юли. Препоръчително е листата да се режат с ножици, защото при късане се отскубва цялото растение. Събират се добре развилите се листа. Сушат се бързо на сянка. Бавното сушене води до почерняването им. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с горчив вкус. Запазва се в сухи и проветриви помещения.

Действие:
Билката има апетитовъзбуждащо действие. Приписва и се способността да успокоява централната нервна система.

Приложения:
Билката възбужда апетита и стимулира стомашната секреция, понижава температурата и действа газогонно. Прилага се при гастрит с намалена киселинност на стомашната лигавица, безапетитие, при температурно състояние /треска/, газове в червата, жлъчен и чернодробен застой. Водната детелина се препоръчва още при глисти, малария, воднянка, главоболие, студени ръце и крака, шипове, малокръвие, стомашни и чревни болки, придружени със запек и др. Употребява се също така във ветеринарната медицина и пивоварната промишленост.

Начин на употреба и дозиране:
1 супена лъжица от билката се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Като продукт:
Водна Детелина – стрък

Може да се използва при: алкохолизъм, безапетитие, цистит, жлъчни възпаления, невроза, диабет, подагра, треска, ревматизъм и други.

Начин на приготвяне: 1 супена лъжица от билката се залива с 250гр. вряща вода. Кисне 2 минути. Прецежда се. Извлекът се изпива на 3 пъти за деня, половин час преди ядене.

 

Бушменски отровен храст – Acokanthera oppositifolia

Бушменски отровен храст (Acokanthera oppositifolia) Родина Африка. Расте в източните и северни части на Южна Африка, Мозамбик, Танзания, Кения.

Описание: Вечно зелено растение – храст или малко дръвче. Растението има яйцевидни листа с размер 10-12 см. Притежава бели, ароматни цветове, които се наблюдават почти през цялата година. Плодовете му са зелени с големината на маслина и при узряване придобиват тъмночервен цвят.

Медицинско приложение: От растението се използват листа и/или корени, които се изсушават. Запарката от листата се употребява при стомашни болки. В изсушен вид се използват при лечение на главоболие. Ефикасно действие има и при ухапване от змия. Използва се и при настинки , антракс, глисти, зъбобол.

Използване: Изсушените листа се стриват и приемат чрез смъркане. Може да бъдат накиснати във вода и течността се капва на капки в носа. При използване като змийска противоотрова – листа и корени се стриват и се полагат на ухапаното място. Може да се нанася и като мехлем.

Съставки: силната токсичност на растението се дължи на няколко гликозида, главно аковенозид, а по-малко количество аколонгифлорозид К. Африканските племена го използват за намазване на върха на стрелите с отрова при лов на слонове.

Внимание: Извънредно отровен!

 

Стевия – Stevia Rebaudiana L.

(“Медена” билка)

Тази сладка или медена билка е известна на човечеството преди повече от 1,5 хиляди години, но съвременното човечество я открива съвсем скоро. Stevia Rebaudiana е „открита” за съвременния свят от американския изследовател Антонио Бертони през 1905 година, но после отново е “забравена”
На езика на маите нейното име звучи „каа-ехе”. На руски език се използва нейното латинско понятие стевия. Индийците наричат тази трева „ка-хе-хе”, което значи сладка трева.
Това е многогодишно растение с височина от 50 до 70 см с опушени малки дребни листенца, с много малки бели цветчета. Обича топъл и влажен климат, добре обогатена почва. От един квадратен метър се събира и се изсушава трева, която може да замести 7 кг захар. Достатъчно е да се сложат в чашка чай две-три малки листенца от тази трева и чаят става толкова сладък, колкото, ако сложите две-три бучки захар.

За какво е нужна на сегашното човечество тази билка?
За нейните качества в момента най-много знаят японците, които са започнали да я използват от 1954 година като част от програма за спасяване на нацията след ядрената катастрофа през 1945 година. От 1960 година в Япония тя става основен подсладител във всички произвеждани продукти и оттогава е забранен износа на тази билка от Япония. Тази билка има мощно профилактично значение за лекуване на повече от болестите на нашето време с ярко изразен хомеопатичен начин на действие. В САЩ вносителите в началото на стевия в началото са посрещнати “на нож”, (всъщност става въпрос за конкуренция с производителите на захар и изкуствени подсладители), но след дълги научни спорове и изследвания, стевията е одобрена като хранителна добавка, а от 1997 година е определена за единствен подсладител в менюто на армията на Пентагона. От 1951 година тази билка масово се отглежда в южните части на Русия, Молдавия, Грузия и най-много в бившите азитски републики. Тази сладка трева съдържа преди всичко гликозиди, които участват в обменния процес на човешкия организъм без инсулин, като нормализират нивото на глюкозата в кръвта. Сладката трева съдържа широк спектър необходими и полезни вещества за човешкия организъм: целулоза, пектинови вещества, растилени липиди, полизахариди, витамини – А, С, В1, В2, микролементи – калий, магнезий, цинк, селен, желязо, калций, натрий, антиоксиданти, аминокиселини, мениарлин съединения и др. Тя създава комфортното усещане за сладост, което е необходимо за всички обменни процеси в нашия организъм.

Какви са лечебните свойства на тази сладка трева?
На първо място се използва за лечение на диабета. Също така и в онкологията, при срив на имуннната система, при стрес, нарушения в кръвоносната система, хипертония, стомашно-чревни заболявания, като тонизиращо средство, стимулиращо умствената и физическа активност, като анитсептик и противовъзпалително средство и естествено – при излишно тегло. Сладката трева може да се използва като изсушена билка (при това изсушаването става много бързо), като воден, спиртен и маслен извлек. Използва се като подсладител при производство на всички видове продукти, които се нуждаят от сладка съставка. Доказано е, че тази билка е абсолютно безвредна за разлика от предлаганите в момента други подсладители. В момента сладката трева в целия свят се смята за една от най-важните билки, която стои в списъка на полезните билки на едно от първите места редом с такива реликтови растения като жен-шена, елеутерокока, розовата радиола, аралията. Всички тези растения са адаптогени, чиято ценност се заключава в това, че с тяхна помощ се подобравят обменните процеси на клетъчно ниво.

Регулярното използване на Стевията нормализира нивито на захарта в кръвта. Тя е “извор на живота” за болни от захарен диабет. Въздейства положително на мастния обмен, заздравява сърдечно съдовата система, понижава нивата на холестерина в кръвта, способства за изхвърляне на токсините и шлаката на организма.

Във фармацевтичната промишленост стевията се използва за приготвянето на препарати, които помагат при токсикомания (алкохолизъм и наркомания).

Особено полезна е тази билка при възстановяване на хора, пострадали в резултат на извънредни ситуации – аварии и катастрофи, за повишаване на имунитета.

 

Девесил – Levisticum officinale
дивисил, лющян, селим

Девесил (Levisticum officinale) е многогодишно растение, чиито листа се използват за овкусяване на ястия особено в южноевропейската кухня.

Представител е на сем. Сложноцветни и произхожда от Централна Азия и Европа. В някои райони на България е по-известен като лющян или селим. Среща се още изписано като девисил или дивисил.

На височина достига до 1-1,5 м. Външно и на вкус прилича донякъде на целината. Вадят се февфуари-март.

Действие:
Стимулира храносмилането, има пичогонно и газогонно действие.

Приложения:
апетитовъзбуждащо, нервно изтощение.

Като продукт:
Девисил – корен или стрък

Може да се използва при: възпаление на стомашната лигавица, чернодробни и далачни страдания, подпомага храносмилането, кожни обриви, подправки.

 

Дюля – Cydonia oblonga Mill

Дърво, високо 3—5 м, или храст. Стволът е покрит с тънка, лющеща се на люспи, тъмносива кора. Листата са последователни, с къси дръжки, широко яйцевидни или широко елипсо­видни, целокрайни, в основата закръглени или сърцевидни, отгоре голи, тъмнозелени, отдолу сивовлакнесто напластени. Цветовете са единични, 4—5 см в диаметър, бледорозови. Чашката и венчето са петлистни. Тичинките са многобройни. Плодът е крушовидна или ябълковидна форма, 3—15 см в диаметър, петгнезден. Семената са клиновидни или обратно яйцевидни, ръбести, почти тристенни, до 10 мм дълги, червенокафяви, по 4—8 във всяко гнездо. Цъфти април—май.

Какво лекува: Именити древни лекари Хипократ, Гален, Авицена са предписвали пресни дюли, сок или мармалад от тях като ободряващо, апетито възбуждащо средство и при различни стомашни смущения.

Отвара от дюлеви плодове и семена и днес се препоръчва при стомашни разстройства и кръвотечения. Лечебния ефект се дължи на пектиновите и дъбилни вещества. За болните от белодробна туберкулоза дюлята е особено полезна , а пък печена се препоръчва като затягащо средство при диарии.

Слузестият извлек от дюлевите семена действа омекчаващо и противовъзпалително при гастрити, гастро ентероколити, при бронхити, трахеити и кашлица. Външно същият извлек се прилага за компреси при възпаление на очите, за гаргара при ангина, за намазвания при изгаряния и кожни възпаления.

Отварата от нарязани плодове има диуретичен ефект при воднянка, препоръчва се и при сърдечни и бъбречни заболявания, при недостиг ха желязо в организма. Мъхът на плодовете се прилага от народната медицина като кръвоспиращо средство при порязване.

Съставки: В семенната обвивка се съдържа около 20% слузно вещество. Семената съ­държат цианогенния гликозид амигдалин, малко дъбилни вещества и около 15% тлъсто масло. От семената чрез накисване във вода се получава слузен разтвор. Той се приготвя от цели семена със студена вода, за да се избегне извличането на амигдалина.

Разпространение: Отглежда се из дворове и градини в цялата страна, предимно в предпланински и планински райони до 1400 м надморска височина, понякога и подивява.

Слузното вещество оказва омекчаващо, противовъзпалително и по­криващо действие върху възпалените лигавици на дихателните пътища и хранос­милателния тракт.

Семената на дюлята се използуват при остри възпаления на ди­хателните органи (ларингити, фарингити, трахеобронхити) и на стомашно-чревния канал (гастроентерити и др.). Използува се още при напукана кожа, при изгаряния.

Не изхвърляйте нищо от дюлята

Накисват се семена от дюля (1 чаена лъжичка на 100 см3 вода) и се оставят да престоят няколко часа, след което се прецеждат. Пие се по 50 см3 3 пъти дневно.

Отвара от плод – Четвърт дюлев плод се нарязва на малки парчета, без да се бели, като се отстранява семенната част. В емайлиран съд плодът се залива с две чаени чаши вряла вода и се оставя да ври 25 мин. Разтворът се прецежда и по желание се подслажда със захар или мед. Пие се по половин чаена чаша три пъти на ден преди хранене.

Слузест извлек – Семената се ползуват цели, в никакъв случай да не се счукват, защото тогава отделят отровен глюкозид.

Една чаена лъжичка дюлеви семена се заливат с една чаена чаша хладка вода и се оставят да киснат 4 часа в емайлиран съд. Полученият слузест извлек се прецежда и по желание се подслажда с една чаена лъжичка пчелен мед. Взема се по една супена лъжица четири,пет пъти дневно преди хранене.

Семките помагат при кашлица, листата понижават кръвното, а плодовете подмладяват кожата.Дюлята е траен плод, който на хладно място може да се запази през цялата зима. Запасете се с него,защото ще ви помогне при редица здравословни проблеми. Семките подпомагат отхрачването при бронхити и кашлици, облекчават язвата на стомаха. Използуват се изсушени.

Приготвя се запарка от 1 чаена лъжичка семки, които се киснат около час в 300 мл вряла вода. Действието им се усилва, като се прибавят няколко сухи листа подбел и течността се вари, 10 минути. За мазане и компреси при възпаление на устните, афти, гингивити и др. инфекции в устата, се използува образуваната слуз след накисването на 1 чаена лъжичка семки в 100мл вода. От нея е добре да се пие по малко преди приемането на силни лекарства, тъй като намалява дразненето на стомаха.

Гъста отвара от дюлеви листа или студен спиртен извлек от тях (накиснати листа в спирт за 8 часа) понижават кръвното налягане. От отварата може да се пият до 2 чаени чаши дневно, разделени на 4 приема, а от спиртния извлек – по 20-30 капки във вода 1-2пъти дневно, в зависимост от стойността на кръвното налягане.

В народната медицина плодовете се използуват като запичащо средство-пресни или печени, приготвени на компот, желе, нектар.

Мъхът по плода действа кръвоспиращо. Прави се студена настойка (нарязаните на парчета кори на една средна дюля с мъха по тях се киснат няколко часа в 1 чаена чаша вода и се прецеждат) или запарка (същото количество кори се залива с вряла вода и престоява в нея 1/2 до 1 час).Пият се при храчене на кръв маточни кървения 3 пъти дневно по 1 чаена чаша.

Лосион и маска от дюли са чудесни за мазна кожа. Те са истински балсам за стареещото лице. За получаването на лосиона, парчета дюля се покриват със слаб спирт или ракия. След две седмици течността се прецежда и се прибавя равно количество розова вода. Кожата на лицето се натрива всеки ден, оставя се да изсъхне и се намазва с подходящ за нея крем. Маската се прави от свежи настъргани дюли, оставя се 15минути върху лицето и се измива с хладка вода. Полезно е кожата да се масажира леко с резенче плод.

 

Джоджен – Mentha Spicata L.

Джодженът е многогодишно тревисто растение, използват се листата му пресни или изсушени за подправка на салати, супи, ястия от фасул, зеленчуци, безмесни и месни консерви и много други ястия. Съдържа голямо количество ароматни масла, между които и ментол. Има приятна миризма и слабо парлив вкус.

Притежава газогонно действие, възбужда апетита, но не дразни лигавицата на стомаха и червата. Съществуват множество разновидности на ментата, която е позната като подправка и лечебно средство още от древността. Те имат сходни ароматни, вкусови и биологични свойства.

Днес най-разпространена е пиперливата или лютивата мента, която е многогодишно тревисто растение. Тя не се среща в диво състояние, тъй като е получена чрез кръстосване. За този хибриден вид се намират сведения още от Средните векове. Джоджена е широко разпространен в света.

У нас също се използват няколко разновидности на ментата и техните кръстоски, които се наричат джоджен. Използваемите надземни части на растението имат спазмолитично, местно обезболяващо и антисептично действие, увеличават секрециите в стомаха и червата, предизвикват разширяване на коронарните кръвоносни съдове.

В българската народна медицина се използват листа или етеричното масло на джоджена. Те се прилагат при болки в стомаха и сърдечната област, при простудни, жлъчни и чернодробни заболявания. Джоджена се препоръчва при физическа и умствена преумора, за освежаване, както и при стомашно разстройство и повръщане.

Джоджена намалява гаденето и повръщането, увеличава апетита, подобрява храносмилането, понижава киселинността на стомашния сок, спира стомашните спазми, има противоспазматично, успокояващо, противовъзпалително и обезболяващо действие.

Свойствата на джоджена се използват при оптимизация на лечението на болни с възпалителни процеси в бронхите и белите дробове, при сърдечно-съдови заболявания, заболявания на храносмилателния тракт, гинекологични заболявания и др.

Като продукт:
Джоджен – стрък

Дейсвие: намалява гаденето и повръщането, увеличава апетита, подобрява храносмилането, понижава киселинността на стомашния сок, спира стомашните спазми, има противоспазматично, успокояващо, противовъзпалително и обезболяващо действие.

 

Свързани новини

Comment on this FAQ