Билки – Част 5 » Съвети в земеделието

Билки – Част 5

Сладник – Glycrrhiza Glabra L.
сладък корен, гол сладник

Описание:
Многогодишно тревисто растение с късо, дебело коренище и силно разклонена коренова система, с дълги до няколко метра корени.

Стъблата са до 1 м високи, изправени. Листата са с къси дръжки, последователни 5-20 см дълги, елипсовидни до яйцевид.

Цветовете са бледовиолетови, събрани в редки гроздовидни съцветия. Тичинките са 10. Плодът е 2-3 см дълъг, линейно продълговат, сплескан боб.

Цъфти през юни и юли.

Разпространение: Расте по сухи тревисти места в Дунавската равнина, край р.Дунав – Свищовско, източно от Никопол, при Сомовит.

Употребяема част: Използват се корените, обелени от външната кафява кора.

Лечебно действие: Омекчаващо, противовъзпалително, отхрачващо, спазмолитично, капиляроукрепващо и противоязвено.

Приложения:
• при възпаление на дихателните пътища, възпаление и камъни в бъбреците
• при пресипнал глас, гастрит, хроничен запек и ревматизъм
• при язвена болест
• да не се прилага дълго без лекарско наблюдение. Да се следи да не се задържат течности.

Вътрешно приложение: Билката се използва като отвара. Една супена лъжица ситно нарязани корени се заливат с 500 г кипяща вода, варят се 5.10 минути и се оставят да киснат в продължение на 30 мин. От прецедената отвара се приема 3 пъти дневно по 80-160 г преди хранене.

Като продукт

Сладник – корен

Може да се използва при: кашлица, пресипнал и дрезгав глас, бронхит, начален стадий на туберколоза, при остър и хроничен запек, стомашни болки, пясък и камъни в бъбреците и др.

Начин на приготвяне: 1 супена лъжица от билката се вари в 500 грама вода 10 минути. Прецежда се и се пие по 1 винена чаша преди ядене, 4 пъти дневно.

 

Трицветна теменуга

Описание:
Едногодишно или двугодишно тревисто растение с 10-40 см високо стъбло. Листата са тъпо назъбени. Цветовете са единични, 2-3 см дълги. Чашката и венчето са петлистни. Цъфти от май до септември.

Разпространение:
Расте по тревисти места из ливади и пасища, в храсталаци и като плевел в обработваеми площи до 1800 м надморска височина.

Употребяема част:
Използва се надземната част, събрана по време на цъфтеж. Да не се смесва с останалите около 30 вида от този род, разпространени у нас!

Лечебно действие:
Ползва се с името на добро отхрачващо средство. Притежава също противовъзпалително и диуретично действие.

Приложения:
• възпалителни заболявания на дихателната система – бронхити, кашлица с гъсти секрети
• диуретично средство, при подагра, ревматизъм, потогонно и “кръвоочистително” средство
• при различни кожни заболявания
• при кожни заболявания (екземи, акне, импетиго),
• задържане на течности в организма, заболяване на пикочните органи,
• хистерия.
• В българската народна медицина трицветната теменуга се употребява при бронхит, трахеит, камъни в бъбреците и пикочния мехур, кожни обриви, подагра, атеросклероза, ревматизъм, гастрит, простудни заболявания.

Външно приложение: За жабурене при гъбички в устата и гаргара при гърлобол, за налагане на лапи при рани и гнойни пъпки, за бани при сърбежи, краста; рахит при деца.

Вътрешно приложение: 2 с.л. от билката се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 4 пъти дневно.

 

Бабини зъби – Tribulus terrestris
трабузан, бабини зъби, диви кошнички, ревничав бурен, желтениче

Описание:
Многогодишно тревисто копринесто влакнесто растение, с 10—50 см високо стъбло. Приосновните листа са с дръжки, тройно перести, с тесни линейни дялове. Стъбловите листа са при­седнали. Цветовеге са 3—4 см в диаметър, тъмнопурпурни, червени или бледовиолетови. Околоцветните листчета са извити навън. Цъфти март—май.

Употребяема част:

Използуват се надземните части (Herba Pulsatillae)

Разпространение:
Расте по сухи каменисти места. В България се среща само из Витоша и Люлин до 800 м надморска височина. По-широко разпространено у нас е планинското котенце ,на което око­лоцветните листчета не са извити навън.

Лечебно действие:
Има успокояващо действие върху централната и вегетативната нервна система и местно дразнещо действие, предизвикващо нахлуване на кръв към раздразнените места.

Приложения:
• при оскъдна и нередовна менструация,
• хронично възпаление на половите органи у мъжа и жената,
• невралгия, мигрена, спазми на жлъчните пътища, на стомаха и червата,
• бронхит, коклюш и др.

Начин на употреба: Прилага се като извлек, получен от 2 чаени лъжички билка, която се накисва в 250 г студена вода за 1 ден. Изпива се на глътки за 1—2 дни.

Съставки: Активните вещества са стероидни сапонини – основно протодиосцин и протограцилин; сапогенините диосгенин, тигогенин, хекогенин и хлорогенин и др.

Дрогата: Използва се за суровина във фармацевтичната промишленост – в България за препарата “Трибестан” (Tribestan), който, както и други подобни, се прилага при полови смущения – импотентност, за лечение на стерилитет, за увеличаване на половото влечение при мъже и жени, а също и при практикуващите фитнес и бодибилдинг – за стимулиране натрупването на мускулна маса и възстановяване.

Внимание! Билката не трябва да се прилага при стомашно-чревни възпаления и възпаления на бъбреците, тъй като силното дразнещо действие може да изостри заболяването и да влоши протичането му!

Като продукт:

БАБИНИ ЗЪБИ /ТРАБУЗАН/ Tribulus terrestris L. – стрък

Препоръчва се при стимулиране на половата активност, при хипертрофия на простатната жлеза, при пясък и камъни в бъбреците.

Да не се употребява от бременни, кърмачки и лица под 16 години едновременно с естрогенни хормонални препарати, контрацептивни средства и психотропни средства.

 

Телчарка – Polygala Major

Описание:
Многогодишно тревисто растение с приповдигащи се стъбла, високи 15—40 см. Листата са последователни, приосновните са обратно ланцетни, а стъбловите — ланцетни до линейни. Съцветието е грозд с 20—50 цвята. Цветовете са пурпурночервени, синьовиолетови или бели. Чашката е петлистна с 2 по-едри венчевидно обагрени листчета (крилца). Крилцата са с 1 /4 по-къси от тръбовидната част на венчето. Венчелистчетата са 3, а Тичинките 8. Цъфти юни—юли.

Употребяема част:
Използват се коренищата и корените (Rhizoma et Radix Polygalae majoris).

Разпространение:
Расте по тревисти места и в ливадите, предимно в предпланинския и планинския пояс из цялата страна.

Лечебно действие:
Корените на телчарката поради съдържанието на сапонини имат секретолитично и отхрачващо действие — усилват секрецията на бронхиалните жлези и съдействат за по-лесното изхвърляне на гъсти бронхиални секрети.

Приложения:
• при остри и хронични бронхити и други заболявания на дихателните пътища
• при катари на стомашно-чревния тракт
• за външна употреба се препоръчват водните извлеци при лечение на фурункули, гнойници и др.

Начин на употреба: Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички дрога и 400 см3 гореща вода. След изстиване се прецежда и се пие по 1 кафена чашка 3—4 пъти на ден.

Като продукт

Телчарка – суха билка

Може да се използва при: кашлица, бронхит, безапетитие, стомашни катари, сърдечни и бъбречни болести, болкоуспокоител.

Начин на приготвяне: 2 супени лъжици от билката киснат 10 минути в 500 грама

гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 150 грама преди ядене.

 

Синя хвойна – Juniperus Communis L.

Описание:
Вечнозелен двудомен храст или малко дърво, високо до 8 м. Листата са 1-1,5 см дълги, шиловидни, бодливи, разперени. Месестите шишарки са кълбовидни, синкавочерни. Цъфти през май-юни, а семената узряват през есента на следващата година.

Разпространение:
Расте по сухи и каменисти склонове главно в планините до 1700 м надморска височина.

Употребяема част:
Използват се шишарките – галбулите.

Лечебно действие:
Диуретично, противовъзпалително, спазмолитично, нервноуспокояващо.

Приложения:
• пикочогонно при хронични възпаления на бъбреците и пикочния мехур
• билкови чаеве с диуретично действие
• при болки в ставите – хроничен ревматизъм с болки и отоци
• при някои чернодробни и кожни заболявания, при неврози
• В българската народна медицина галбулите на хвойната се използват при пясък в бъбреците и пикочния мехур, при водянка, затруднено уриниране, лош дъх в устата, оригвания и киселини в стомаха, оскъдна менструация, подагра, кожни обриви, ревматизъм.

Външно приложение: За инхалации при задух и бронхит, за бани при ревматизъм, рани, екземи и обриви. Отвара от клонките се приема като слабителни средство. Прилага се и за успокоителни и за здравителни хвойнови вани.

Клонки, оставени в стаята освежават въздуха; притежават и фитонцидни свойства.

Вътрешно приложение: 1 чаена лъжичка се залива с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 4 пъти дневно. Или: изяждат се 3-4 пресни плодчета след ядене.

Внимание! Да не се употребява при остри бъбречни заболявания и бременност!

Като продукт

Синя хвойна – сух плод

Може да се използва при: пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, при воднянка, трудно уриниране, киселини, болки в стомаха и червата, шарка, кожни обриви и висок холестерол.

Да не се приема при възпаления на бъбреците!

Начин на приготвяне: 1 супена лъжица леко счукани плодчета се киснат 2 часа в 400 грама вряла вода. Прецежда се и се пие по 1 винена чаша 4 пъти дневно преди ядене.

 

Хмел – Humulus Lupulus L.

Описание:

Хмелът е многогодишно, увивно, двудомно растение. Стъблото му е тънко, кухо, грапаво, покрито с къси шипчета. С тях растението се прикрепя към околните дървета и предмети. Листата му са срещуположни, едри, назъбени, с диаметър 5 мм, с 5 тичинки, събрани в метличести съцветия. Женските са събрани в жълтозелени класовидни съцветия, наподобяващи шишарки. По вътрешната повърхност на прицветните люспи се намират дребни етеричномаслени жлези. При узряване шишарката е дълга до 5 см. Плодът е сивкаво яйцевидно орехче. Растението цъфти през май-октомври.

Разпространение:
Хмелът се среща из храсталаците, покрай реките, горите и влажните места из цялата страна. Култивира се широко на много места в Самоков, Ихтиман и Трънско.

Употребяеми части:
Използват се женските съцветия и жлезите.

Лечебно действие:
Нервоуспокоително и болкоуспокояващо, противовъзпалително, пикочогонно действие. Нервоуспокоителния ефект се дължи на етеричното масло, хумулона, лупулона, лупарола. Горчивите вещества, съдържащи се в билката имат противобактериално действие. Хмелът има слабително и сънотворно действие, и възбужда апетита.

Приложения:
• при нервна и полова възбуда, спазми в гладкомускулните органи,
• възпаление на жлъчния мехур.
• В българската народна медицина билката се използва при жълтеница, камъни в жлъчката, неволно семетечение, болезнена менструация, главоболие, безсъние, стомашни болки, възпаление на простатата и пикочния мехур, глисти, камъни в бъбреците и пикочния мехур.

Външно приложение: Под формата на лапи се прилага при натъртване и радикулит, а в смес със свинска мас (1:10) при рани, язви и екземи, и при кожен рак.

Вътрешно приложение: 2 с.л. от билката се слагат в 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно. Киснат за 8 дни в червено вино (1:10) хмелът се препоръчва за жълтеница. Пие се по 1 с.л. след всяко ядене.

Внимание! При бране хмелът може да раздразни лигавиците!
Като продукт
Хмел – суха билка

Може да се използва при: невроза, стомашни болки, цистит, бъбреци, главоболие, жълтеница, простатит, бъбречни възпаления и др.

Начин на приготвяне: 2 супени лъжици от билката се варят в 500 грама вода 5 минути. Прецежда се и се пие по 100 грама 4 пъти дневно преди ядене.

 

Шипка – Rosa Canina

Описание:
Храст с прави или извити стъбла, стигащи на дължина до 3 м и покрити с твърди бодливи, сърповидно извити шипове. Цветоносните стъбла понякога са без шипове. Цветовете са розови или бели. Плодчетата са едносеменни орехчета, затворени в месесто цветно легло, което се разраства и образува яркочервен, яйцевиден до сферичен плод – шипка. Цъфти май-юли, а плодовете узряват през есента.

Разпространение:
Расте из храсталаци и редки гори, край реките, по тревисти склонове и синури, в равнините и планините до 2000 м надморска височина.

Употребяема част:
Използват се шипките.

Лечебно действие:
Подобрява окислително-редукционните процеси в клетките, уплътнява капилярите, действа диуретично. Шипката влияе благоприятно на функциите на костния мозък и обмяната на веществата. Лечебният ефект се дължи главно на витамините.
Приложения:
• при авитаминоза – скорбут и хиповитаминоза – пролетна умора
• при състояния след тежко боледуване – засилва защитните сили на организма
• повишава жизнения тонус и работоспособността и активира обмяната на веществата
• при трескави състояния, кървене на венците, диария, жълтеница,
• при хепатит и други чернодробни заболявания
• при обилни маточни кръвотечения
• диуретично и противовъзпалително средство при бъбречни и сърдечно-съдови заболявания
• при застойни течности в организма, пясък и камъни в отделителната система, кръвоизливи
• В българската народна медицина шипката се използва при болести на простатата, захарен диабет, трудно уриниране, албумин, лошо храносмилане, атеросклероза, за ободряване, при червен вятър, коклюш, високо кръвно налягане, главоболие, безсъние.

Шипковото брашно, приемано по 1 лъжица след ядене, се приема при изпаднало задно черво.

Отвара от семената, счукани или смлени, се пие при камъни в жлъчката, бъбреците и пикочния мехур.

Венечните листа се употребяват при маточни или други кръвоизливи, болки на стомаха и червата, диария, кръвохрачене.

Корените се приемат при глисти, кръвохрачене, за улеснение на храносмилането.

Плодът със семето се взема при тении.

Външно приложение: промивки при сълзене на очите, за жабурене при зъбобол и гаргара при гърлобол, при кървене на венците.

Вътрешно приложение: 1 с.л. от билката се слага в 250 мл вода. Пие се като чай. Приема се 3 пъти дневно преди ядене.

Като продукт:

Шипка – плод

Състав: ВИТАМИН С ,ВИТАМИН Б2,А,К,КАРАТЕНОИДИ,ФЛАВАНОИДИ,ПЕКТИНОВИ В-ВА,СОЛИ И ЕТЕРИЧНО МАСЛО

Действие: ХОЛАГЕННО,ДИУРЕТИЧНО И АДСТРИНГЕНТНО,ПОДОБРЯВА ОКИСЛИТЕЛНО-РЕДУКЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ В КЛЕТКИТЕ,УПЛЪТНЯВА КАПИЛЯРИТЕ.

Помощно средство при: ХИПО И АВИТАМИНОЗА,ПРОЛЕТНА УМОРА,СЪСТОЯНИЯ СЛЕД ТЕЖКО БОЛЕДУВАНЕ,ПОДКРЕПЯ ЗАЩИТНИТЕ СИЛИ НА ОРГАНИЗМА,ПОВИШАВА ЖИЗНЕНИЯ ТОНУС,АКТИВИРА ОБМЯНАТА НА ВЕЩЕСТВАТА,ПРИЛАГА СЕ И ПРИ КРЪВОТЕЧЕНИЕ

 

Цариче – Alchemilla Vulgaris L.
шапиче

Описание: Многогодишно тревисто растение, с високо до 50 см стъбло и тъмнокафяво коренище. Листата са последователни. Цветовете са дребни, жълтозелени, събрани на върха на стъблото в метличести съцветия. Плодът е яйцевиден, на върха заострен. Цъфти юни-август.

Разпространение: Расте по тревисти места, из влажни ливади, край планински потоци обикновено до 1000 м надморска височина в почти всички наши планини.

Употребяема част: Използват се листата или цялото растение, а понякога заедно с коренището.

Лечебно действие: Кръвоспиращо, антидиарично, противовъзпалително.

Приложения:
• при обилна менструация, бяло течение, болки в органите на малкия таз, смутена функция на яйчниците
• при кръвотечение от носа, за лечение на рани и циреи
• при конюктивити, жлъчни и чревни колики, диарии
• при сърбеж на вулвата
• отвара от цариче се употребява за смъркане при хрема и кръвотечения от носа
• Народната медицина препоръчва още при водянка (отоци), затлъстяване, диабет, главоболие, гнойни възпаления и др.

Прилага се под формата на отвара: Две супени лъжици дребно нарязано цариче се заливат с 500 г кипяща вода. Вари се 3 минути. Кисне в продължение на 30 мин. Отварата се приема 6 пъти дневно по 80 г 15 мин. преди хранене и 30 мин след хранене. Същата отвара се използва и за компреси, влагалищни промивки или смъркане.

Като продукт

Цариче /шапиче/ – суха билка

Може да се използва при: отоци, гинекологични заболявания, воднянка, ревматизъм, затлъстяване. Затякащо средство.

Начин на приготвяне: 2 супени лъжици от билката се варят 5 минути в 500 грама вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 100 грама преди ядене.

 

Червен кантарион – Centaurium erythraea
(трескавиче, горчило, жлъчка, китка, червено которонче, червена жлъчка, червено калъчово, посечниче)

Описание:
Тревисто 2-годишно растение с изправено, разклонено в горната си част стъбло. Цветовете са розовочервени, дребни, събрави в щитовидни съцветия на върха на стъблото. Чашката е венчето са петделни и сраснали в дълга тръбица. Тичинките са 5. Плодът е многосеменна кутийка. Цъфти от юни до септември.

Разпространение:
Расте по сухи и тревисти места, ливади и горски поляни в цялата страна.

Употребяема част:
За лечебна цел се използват цъфтящите стръкове, отрязани на около 15-20 см от върха.

Лечебно действие:
Билката има апетитовъзбуждащо действие, тонизира стомаха и стимулира отделянето на стомашен сок, жлъчка и панкреатичен сок. Приписва и се и газогонно действие. Експериментално е доказано, че има противоглистно действие.

Приложения:
• при безапетитие, възпаление на стомаха, възпаление на черния дроб, анемия, диабет,
• външно се прилага при бавно заздравяващи рани.
• В българската народна медицина се употребява при болести на черния дроб, жлъчката и далака, при глисти, парализи, епилепсия, запек, туберколоза, липса на апетит, маточни кръвоизливи, хемороиди, бяло течение, цироза на черния дроб, водянка, захарен диабет и главоболие. Настойка от билката в червено вино (1:10) се приема за апетит и при слабо зрение (по 1 суп.л. след всяко ядене).

Начин на употреба: От надземната част на растението се приготвя запарка (1 чаена лъжичка от билката на 200 см3 гореща вода), която се изпива на три пъти, 1/2 час преди ядене. Може да се направи и извлек с вино, като 60 г билка се накисва в 1 л вино за 8 дни, след което се прецежда и се държи на хладно.

Пие се по една винена чаша преди ядене — при анемия и след тежко боледуване. Запарката от дрогата се прилага и външно за компреси при бавно заздравяващи рани и при косопад. Понякога външно се прилага и счукана билка, смесена със зехтин.

Като продукт:

Червен кантарион – стрък

Съдържание: суха маса – стръкове от червен кантарион

Използва се при: болести на черния дроб, жлъчката и далака, при глисти, парализи, епилепсия, запек, туберколоза, липса на апетит, маточни кръвоизливи, хемороиди, бяло течение, цироза на черния дроб, водянка, захарен диабет и главоболие.
Настойка от билката в червено вино (1:10) се приема за апетит и при слабо зрение (по 1 суп.л. след всяко ядене).

Външно приложение:Кисне се 20 дни в зехтин (1:10) и се използва за мазане на рани от изгаряния и гнойни рани.

Вътрешно приложение: 1 суп.л. от билката се слага в 500 мл вода. Ври 5 мин. Пие се 15 минути преди ядене по 100 мл, 4 пътни дневно.

 

Подъбиче – Teucrium L.
обикновено, бяло, червено, луково, планинско

В нашата природа се срещат 5-6 вида подъбиче. Ще ги различите от обикновеното подъбиче, защото една част от тях са с червени или бели цветове, а друга — с приседнали листа.

Описание:
Дребно полухрастче с едногодишни, приповдигащи се до изправени цветоносни стъбла, високи 10-30 см. Листата са срещуположни, с къси дръжки. Цветовете образуват класовидно съцветие. Плодът при узряване се разпада на 4 орехчета. Цъфти от май до август.

Разпространение:
Расте из храсталаците и горските поляни в цялата страна.

Употребяема част:
Използва се надземната част събрана по време на цъфтеж без приосновните вдървенели части на стъблото.

Лечебно действие:
Запичащо, кръвоспиращо.

Приложения:
• при запек
• за подобряване на храносмилането и апетита
• грип
• при полова слабост
• при болки в стомаха и червата, при пясък в жлъчния мехур
• външно: промивка при бяло течение у жените, хемороиди
• компреси и промивки при младежки пъпки, екземи, рани, възпаления при конюнктивити.

Вътрешно приложение: Две супени лъжици дребно нарязана дрога се залива с 500 г кипяща вода. Вари се 5 мин. Оставя се да кисне 30 мин. От прецедената отвара се приема 3 пъти на ден по 80-150 г преди хранене.

Външно приложение: Запарката за външно приложение се приготвя от 4 чаени лъжички дрога и 200 г. кипяща вода.

Като продукт:

Подъбиче – бяло

Състав: бяло подъбиче – 100% надземна част

Приложение при: при запек, за подобряване на храносмилането и апетита, грип, при полова слабост, при болки в стомаха и червата, при пясък в жлъчния мехур, външно: промивка при бяло течение у жените, хемороиди, компреси и промивки при младежки пъпки, екземи, рани, възпаления при конюнктивити.

Вътрешно приложение: Две супени лъжици дребно нарязана дрога се залива с 500 г кипяща вода. Вари се 5 мин. Оставя се да кисне 30 мин. От прецедената отвара се приема 3 пъти на ден по 80-150 г преди хранене.

Външно приложение: Запарката за външно приложение се приготвя от 4 чаени лъжички дрога и 200 г. кипяща вода.

 

Червена боровинка – Vaccinium vitis-idaea L.

Описание:
Вечнозелен малък полухраст, висок до 40 см, с изправено стъбло. Листата са елипсовидни, целокрайни, кожести, отгоре тъмнозелени, отдолу светлозелени с тъмни точици. Цветовете са звънчевидни, бледорозови и са събрани в групи. Плодовете след узряване са червени сочни ягоди. Цъфти през първата половина на лятото.

Употребяеми части:
За лечебна цел се събират листата, които след изсушаване са овално елипсовидни. Събират се преди или по време на цъфтенето, като се отрязва с нож облистената надземна част, суши си, след което се отделят листата чрез изчукване. Да не се събират почервенели или почернели листа.

Разпространение:
Расте по каменливи поляни и из иглолистните гори на Цен­трална и Западна Стара планина, Родопите, Рила и Витоша.

Лечебно действие
Листата на червената боровинка се използват при възпаление и камъни в пикочните пътища като пикочогонно и противовъзпалително средство.

Приложения:
• при възпаление и камъни в пикочните пътища
• противовъзпалително и пикочогонно

Начин на употреба: Прилага се отвара от 3—4 чаени лъжички нарязани листа в 250 г вода. които се варят 15 мин. Изпива се на порции за 1 ден.

Като продукт:

Червена боровинка – листа (Vaccinium Vitis Idaea)

Може да се използва при: възпаления на бъбреците и простатата, бактериални инфекции, безапетитие, леки форми на хипертония, ревматизъм, много добро диуретично средство.

Начин на приготвяне: 2 супени лъжици от билката киснат 10 минути в 500 гр. гореща вода. Прецежда се и се приема 3-4 пъти дневно по 120гр. преди ядене.

 

Черна боровинка – Vaccinium myrtillus L

 

Описание:
Полухраст, висок 10-40 см, със силно разклонени тънки ръбести стъбла. Листата са с къси дръжки, последователни, светлозелени, яйцевидни, назъбени. Цветовете са разположени единично. Плодът е многосеменна, сферична, синкавочерна ягода, с приятно кисело-сладък и леко стипчив вкус. Цъфти от май до юли.

Разпространение:
Среща се по високите планини над 1000 м надморска височина, из иглолистните и широколистни гори и пасища заедно с червената и синята боровинка.

Употребяема част:
За лечебна цел се събират листата (през юли-август) и плодовете (през юли-септември)
Лечебно действие:
Затягащо, антисептично, противовъзпалително.

Приложения:
• затягащо средство при диарии у децата
• при гастрити, ентерити и колити у възрастни
• пресни плодове – перисталтика на червата и подобряване на храносмилането
• плодове – при кокоша слепота
• запарка от листата – при хемороиди
• при болезнени пристъпи, бъбречни камъни, подагра, ревматизъм

От сухите плодове се приготвя настойка: 100 гр се накисват с 200 г хладка вода в продължение на 8 часа (дневна доза).

Запарка се приготвя от 5 гр. нарязани сухи плодове или 1 супера лъжица листа и 200 г кипяща вода. Оставя се да кисне 2 часа. От запарката се приема по 100 г. 3 пъти на ден преди хранене (при възпаление на стомашно-чревния тракт и при диабет)

При диабет вместо вода може да се пие отвара от 3 супени ръжици сухи плодове в 1 л вода. Ври 15 минути.

Плодовете се използват като витаминозна дрога.

Като продукт:

Черна боровинка – плод

Използва се при: гастрити, затягащо средство при диарии у децата, ентерити и колити у възрастни, перисталтика на червата и подобряване на храносмилането, при кокоша слепота и други.

Начин на употреба – листа: 2 супени лъжици от билката се заливат с 500гр. вряла вода и киснат 2 часа.

От сухите плодове се приготвя настойка: 100 гр. се накисват с 200 г хладка вода в продължение на 8 часа (дневна доза).

Черната боровинка не променя действието на предписваните лекарства. Може да се приема от бременни и кърмачки.

 

Черен Бъз – Fr. Sambuci Nigrae

Описание:
Растението е храст или дръвче с разперени клони и бяла шуплеста сърцевина. Листата са нечифтоперести с 2-3 чифта листчета, дълги 20 см. Отделните листчета са яйцевидни или продълговати, заострени, връхни сложни щитосенникоподобни съцветия. Имат 5-зъбна чашка, жълтеникавобяло венче, което е съставено от 5 сраснали в основата си, широко притъпени венечни листчета. Тичинките са 5, с едри жълти прашници.

Разпространение:
Растението се среща навсякъде по влажните места, из храсталаците, в горите и населените места. Из планините се намира на надморска височина до 1500 м.

Употребяема част:
Използват се цветовете и цвета на черния бъз.

Лечебно действие:
Цветовете действат противовъзпалително, потогонно, секретологично и отхрачващо. Плодовете действат леко слабително, а листата – слабително и диуретично.

Приложения:
• при възпаление на дихателните пътища, простудни заболявания, бронхит, пневмония, туберкулозна кашлица
• при стомашно-чревни и чернодробни заболявания,
• при възпаление на бъбреците и пикочния мехур
• ревматизъм, подагра и др
• Народната медицина предписва черен бъз и при кръвно налягане, задух, трудно униниране и кръвопикаене.
• корените и корите се препоръчват като слабително средство, при затлъстяване, воднянка,
• извлекът от листата – при ревматизъм, хемороиди, кожни заболявания
• плодовете – като усилващо средство и при невралгия

Вътрешно приложение: Две чаени лъжички билка се залива с 250 г кипяща вода. Оставя се да кисне 15-20 мин. От прецедената запарка се приемат 203 чая на ден.
Като продукт:
Бъз – изсушен плод или цвят

Може да се използва като: слабително и диуретично средство, при невралгия, туберколоза, зъбобол, сърдечни страдания, повишено кръвно налягане, добро пкръвопочистващо средство.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката киснат 5 минути в 400гр. гореща вода. Прецежда се. Пие се по 3 пъти на ден преди ядене.

 

Магарешки бодил – Onopordum Acanthium L.
обикновен гингер, камилски бодил, главесто търне, камилско търне

Магарешкия бодил е широко разпространено растение в нашата флора. Среща се и в равнините и в ниските планински райони, където се изкачва до към 1000 м н. в.

Най-често расте по сухи тревисти и буренливи места и се откроява от заобикалящите го растения по височина и бодливите си стебла и съцветия, които държат и хората, и животните на разстояние от него.

Магарешкият трън e от растенията, които привличат пчелите. Отвара от цветните кошнички или надземната част помага при рак и язва.

Народната медицина го препоръчва като лек за проблеми с потентността и простатата.
В миналото някои части са използвани за храна, а маслото, извличано от семената – за горене и за готвене. Магарешкият трън се използва и като декоративно растение.

Под формата на капсули или таблетки, той може да е полезен за предпазване от жлъчни камъни. Неговия ефект се изразява в намаляване на холестерола в жлъчния сок.

Често се цитира, че основно вещество в млякото на магарешкия бодил е силимарин. Така се допуска грешка, тъй като силимарин се съдържа в белия трън – Silybum marianum.

Като продукт:

Магарешки бодил – Onopordum acanthium – цвят

Състав: Флавонови гликозиди, сапонини, холин, сесквитерпин, танини, флавони, витамин С, други..

Действие: Пикочогонно, бактирицидно, засилва секрецията на жлезите в храносмилателния тракт и др.

Начин на приложение: 2 чаени лъжички от билката се запарва с 400 мл. вряла вода. Престоява 30 мин. Прецедената запарка се пие по 1 кафеена чашка 3 пъти дневно, преди ядене.

Няма ограничения за употребата.

Мате

Матé се нарича чаят от изсушените листа на Ilex paraguariensis (Илекс парагуариензис). Това вечнозелено дърво което расте край реките в Южна Америка. Днес се култивира като храст в Бразилия, Аржентина и Парагвай. Местните индианци от векове събират листата на диворастящите дървета. Йезуитските мисионери първи започват да го култивират.

Подобно на зеления и черен чай Камелия синензис, Матé се преработва като “зелен” и ферментирали форми (“черен”). В голяма част от Южна Америка се пие ежедневно като стимулираща напитка вместо кафе и черен чай. Съдържа кофеин.

Името Матé произлиза от традиционния съд, в който се приготвя чая с вряща вода, лимонов сок и подсладител. В Парагвай етномедицинското използване на Матé е като стимулант, диуретик и стомашен тоник.

В Северна Индия се отглежда Матé и се използва от Аюрведа при психогенно главоболие, умора, нервна депресия и ревматични болки. В Германия Матé се приготвя самостоятелно или в билкови смеси за чайове при бъбречни и на пикочния мехур заболявания, главоболие и запек. Сух екстракт от Матé участва като компонент в инстантни чайове и алкохолни тинктури.

В САЩ, освен самостоятелно, се използва и в хранителни добавки за централната нервна система при умствена и психична умора, алкохолни тинктури и водни извлеци.
Съвременното лечебно приложение на билката е основано на традиционните знания, фитохимични изследвания, ин витро и ин виво фармакологични опити с животни.

Химия и фармакология
Листата Матé съдържат ксантен-алкалоиди (1-2% кофеин, 0.45-0.90% теобромин, 0.05% теофилин); таниноподобни субстанции ( 4-16% кофеинова и хлорогенова киселини), аминокиселини, флавоноидите кемпферол, кверцетин и рутин; витамините В2, В6, С, ниацин и пантотенова киселина; летливи масла.
Германската държавна “Комисия Е” е определила следните свойства:
• аналептично (стимулиращо централната нервна система)
• диуретично
• влияе положително върху мускулните контракции и върху сърдечния пулс
• стимулира разграждането на гликогена, главно до глюкоза
• антиревматично
• леко аналгетично (болкоуспокояващо).

Комисията е одобрила вътрешния прием на Матé при умствена и физическа умора.

Във Франция препарати от матé са разрешени при лекуване на обща нервна и мускулна слабост, като допълващо средство в програми за отслабване, за подобряване на бъбречната дейност. Матé помага при умора, нервна депресия, ревматични болки, психогенно главоболие, и особено главоболие вследствие умора. Не са известни противопоказания и странични ефекти.

Дозировка: 3 г нарязана билка дневно. Приготвяне: 2 г се запарват в 150 мл вода, 1-2 пъти дневно.

Днес около 30% от населението на Южна Америка пие ежедневно над 1 л чай Матé. Билката се използва при артрит, забавено храносмилане, чернодробни заболявания, главоболие, ревматизъм и затлъстяване.
В университета в Буенос Айрес, Аржентина, беше проведено изследване на различни видове от рода Илекс. Резултатите показаха, че най-използваният южноамерикански вид – Илекс парагуариензис – има най-изявени антиоксидантни свойства, които се запазват при приготвянето на Матé.

 

Арония – Sorbus melanocorpa

Аронията е ново растение за нашата страна. Родината му е северна Америка. Поради ценните му качества, напоследък се правят успешни опити за култивирането му у нас. Аронията представлява компактен храст, достигащ височина 2.5 – 3 метра, с лъскави, не назъбени листа. Плодовете му са дребни синьо черни зрънца, които по форма наподобяват миниатюрни ябълки.

За лечебни цели и за нуждите на хранително вкусовата промишленост се събират плодовете на аронията. Те съдържат много витамини – Р, С, Е, К, РР, каротин, витамини от серията Б, органични киселини, захар. По съдържание на органични киселини плодовете на аронията значително превъзхождат ягодите, малините, червеното френско грозде и мандарините. Съдържат още калий, калций, фосфор, магнезий, пектин, дъбилни вещества и още много други.

Аронията вирее добре на най – различни почви, освен солените, мочурливите и каменистите. Но за да получаваме редовно добри реколти, трябва да я отглеждаме на добре напоени, леки и пропускливи почви.

50 мл. сок от арония сваля кръвното

Аронията се включва в арсенала от препарати срещу редица болести на съвремието – диабет, лъчеви увреждания, хипертония. Липсата на захароза в сока и наличието на сорбит прави аронията идеална напитка за страдащите от диабет. А комбинацията на сок от арония и пектин освобождава организма от радиоактивни вещества и йони на тежки метали.

Тя е лечебна и за всички, които са натрупали лош холестерол в кръвта си. Има протективен ефект срещу злокачествени заболявания.
– Прилага се за детоксикация на организма след лъче и химиотерапия.
– Срещу високо кръвно налягане се препоръчва пиене на 50 мл сок по три пъти на ден в продължение на 4 седмици. Чрез тази рецепта при лека хипертония налягането на кръвта може да се регулира и стабилизира в границите на нормата – 120 на 80. След 2 месеца почивка курсът на лечение се повтаря.
– Със сок от плодовете на арония може да се допълни лечението и на редица други заболявания – кожни увреждания, алергични състояния, ревматизъм.

У нас вече са направени успешни опити за отглеждане на аронията, и резултатите са твърде насърчителни. Ако решите да я отглеждате, няма да бъде излишно да се обърнете за помощ към института по планинско животновъдство и земеделие гр. Троян.

Като продукт:
Арония – изсушен плод

Може да се приготвя при: хипертония, невроза, атеросклероза, детоксикация, алергии, ревматизъм и др.

Начин на приготвяне: 1 супена лъжица от билката кисне 10 минути в 500гр. гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 120 гр.

 

Ехинацея – Echinacea Angustifolia

Днес се говори навсякъде за ехинация.
Може би, дори се надценяват нейните възможности. Но все пак тя има своята лечебна и профилактична сила.

Ехинацеята се цени заради мощното й имуностимулиращо и силно изразено противовъзпалително действие. Ехинацеята е способна да противостои на повече от 200 различни вируси. Има способност да мобилизира натуралните защитни сили на организма, за борба с инфекциозни и вирусни заболявания. Ехинацеята потиска растежа на стафилококи, стрептококи, вирусите на грипа и херпеса. Затова тя се използва с профилактична цел при първите признаци на простуда и по време на грипни епидемии.

Установена е ефективността на препаратите от ехинацея при възпалителни заболявания (артрит, ревматизъм, простатит, гинекологически заболявания и др.).

Корените от ехинацея влияят благоприятно върху имунната система и се използват в подкрепа на диетичните режими в комплексните програми при:
-чести възпаления на ушите, гърлото;
-остри и хронични бронхити;
-предпазване от грип и простуди;
– кашлица и главоболие.

Много важна билка при трудно лечими и нелечими със съвременните конвенционални средства хронични хепатити, хронични бронхити, хронични пиелонефрити, синузити и много други вирусни заболявания като рецидивираща херпесна инфекция например.

Профилактичното прилагане на ехинацея може да намали риска от ринит с 58%, а нейното прилагане по време на заболяване намалява два пъти продължителността му.

При едновременното използване на ехинацея и витамин С, растението е способно да намали риска от заболяване от хрема с 86%.

Корените на пурпурната ехинацея съдържат флавоноиди, полизахариди, фитостероли, етерично масло, фенолни съединения (карвакрол) и др.

Комплексът биологично активни вещества оказва противомикробно, противовъзпалително и имуномодулиращо действие.

Ехинацеята усилва фагоцитозата, миграцията на левкоцити към огнището на възпалението, активира Т-лимфоцитите, стимулира комплементарно-пропердиновата активност и така води до снижаване проницаемостта на съединителната тъкан (възпрепятства проникването на микроорганизмите). Ехинацеята проявява бактерицидни, фунгицидни и противовирусни свойства, притежава и някои кортизоноподобни свойства (повишава адаптационните възможности на организма).

Ехинацеята се препоръчва за стимулиране защитните сили на организма при стафилококови и стрептококови инфекции, грип, херпес и други инфекциозни заболявания, използва се при различни остри и хронични възпалителни процеси, на първо място при хронични инфекции на дихателните и пикочните пътища (като противовъзпалително, антисептично и аналгетично средство), за изчистване и заздравяване на рани, язви и изгаряния. Имуномодулиращото действие на ехинацеята позволява използването й в онкопатологията и при СПИН. Тъй като ехинацеята се явява мощен природен антибиотик, при използването й е целесъобразно поддръжането на организма с еубиотици.

Като продукт:
Ехинацея – стрък

Може да се използва при: скарлатина, дифтерит, ангина, възпалителни процеси и др.

Начин на приготвяне: 1супена лъжица от билката кисне 10 минути в 500гр. гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 120гр.

 

АЙИЕ – Artemisia argyi Levl

Изсушени листа на Artemisia argyi Levl. Et Vant. Семейство Compositae.

Приготвя се чрез съвременни техники на екстракция, пречистване и изсушаване.
1гр. от екстракта е еквивалентен на 6,1гр. от билката в сурово състояние.
Описание
Кафява пудра със сладникава миризма и остър и горчив вкус.

Вкус, спектър на действие
Остър и горчив на вкус, топъл в природата, слабо токсичен.
Действа добре на черния дроб, далака и белите дробове.
При събрежи се използва външно.

Химически състав
Летливи компоненти, полизахариди, витамини, флавоноиди и други елементи.

Фармакологично действие

влияе на имунната система
кръвоспиращо свойство, спира образуването на тромби
антисептик

Медицинско приложение
Използва се при алергични дерматити, екземи, вирусна дизентерия.

 

Малина – Rubus Idaeus

Описание: Полухраст, достигащ на височина до 1-1,5 м. Листата са тройни или перести с 5-7 листчета, отгоре зелени, отдолу сребристосиви. Цветовете са бели с дълги дръжки. Плодът е сборен, съставен от многобройни червени костилкови плодчета. Цъфти май-юли, а плодовете узряват юли-август.

Разпространение: Из гори и храсталаци от равнините до високите части на планините в цялата страна.

Употребяема част: Използват се листта и плодовете

Действие: В прясно състояние или под формата на сок или сироп плодовете на малината са приятно витаминозно, потогонно и тонизиращо средство

Приложения: изсушени плодове: потогонно при висока температура, възпалителни заболявания на горните дихателни пътища.

Листа и корени: стомашно-чревни заболявания, катари, диарии, стомашни и чревни колики.

Запарка от листа: външно за гаргара при възпалителни процеси в устната кухина, зъбобол.

Като продукт:

Малина – листа

Може да се използва при: колит, хиперацидитет, възпаления на стомаха и червата, диария, кръвоизливи, кожни обриви.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката киснат 10 минути в 500 грама гореща вода. Прецежда се. Пие се 3 пъти дневно по 150 грама преди ядене.

 

Джинджифил – Zingiber Officinale L.

Джинджифилът е по-добре познат с качествата си на подправка за различни специалитети. Бил е използван от дълбока древност и в традиционната китайска, елинска и аюрведическа медицина.

И все пак едва през последно време практиката на алтернативните терапевти доведе до натрупване на обемна информация за сполучливо приложение на това растение като лечебно средство. Тук ви поднасяме най-интересната част от нея:

При треска: топлият чай от пликче или във вид на запарка от пресен корен има лечебно действие.

Тонизираща напитка при възстановяване от настинка: две чаени лъжички кора от бяла върба и една джинджифил на прах се запарват в две чаши вода в продължение на 10 минути; прецедете и подправете на вкус с пчелен мед.

Болкоуспокояващо средство: при гърлобол направете запарка за 10 минути и използвайте за гаргара. При ставни болки можете да пиете по 4 чаши седмично нектар, приготвен от 2 моркова, 1 ябълка, 28 г обелен джинджифил и 1 обелен портокал. Ще се убедите в добрите противовъзпалителни свойства на вълшебния корен.

За добро храносмилане: чай от джинджифил или дъвчене на парченце от обеления корен след хранене. Същото можете да направите и когато усетите пристъп на стомашно неразположение, причинено от храна.

Мощен антиоксидант: пресен, сух или под формата на екстракт, коренът помага за възстановяване на засегнатите от свободните радикали клетки на организма. Ако не го използвате редовно в кухнята, прибавяйте го към менюто си като хранителна добавка.

Стимулатор на кръвообращението: съдържащите се в него гинерол и зингиберен разширяват кръвоносните съдове и така предпазват от мозъчни удари и сърдечни атаки. Има клинично доказан положителен ефект при болестта на Рейно.

При травми от спортуване: компресите с етерично масло от джинджифил, смесено с друго растително масло за обем, облекчават болките при навехнати стави и разтегнати мускули. Може да прибавите няколко капки от маслото и във ваната.

При гадене по време на пътуване: няколко капсули преди тръгване помага за преодоляване на страданието. Същото се отнася и за гаденето след ставане от сън. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ