Билки – Част 4 » Съвети в земеделието

Билки – Част 4

Невен – Calendula Officinalis L.

Описание:
Едногодишно светлозелено тревисто растение. Стъблото е 30-50 см високо, изправено. Листата са последователни. Съцветното легло е голо, плоско. Плодовете са твърде разнообразни по форма и размери плодосемки, най-често сърповидно или дъговидно извити Цъфти от юни до късна есен.

Разпространение:
Произхожда от Средиземноморската област. Отглежда се като декоративно растение.

Употребяема част:
За лечебна цел се използват цветните кошнички.

Лечебно действие:

Доказано противомикробно действие. Билката подпомага зарастването на рани и образуването на нова тъкан. Действа противовъзпалително, нервоуспокоително и противомикробно, понижава кръвното налягане и успокоява сърдечния ритъм.

Приложения:
• при лечение на язви на стомаха и дванадесетопръстника
• при стомашно-чревни, жлъчни, сърдечно-съдови, кожни заболявания
• при различни видове рани (травматични),
• язви вследствие разширени вени, склероза на кръвоносните съдове,
• за жабурене при възпаление на венците и за гаргара на гърлото.
• В българската народна медицина невенът се употребява при главоболие, болести на далака, заболявания на черния дроб и жлъчните пътища, за задържане при бременност, при възпаление на лимфните възли, рак на матката и гърдата, кожен рак (използва се цветът).

Външно приложение: Цветовете, смесени със свинска мас се използват за мазане при труднозарастващи гнойни рани и рак на кожата. Накиснати в зехтин (1:10) се използват при гнойни рани, язви от разширени вени и рагади по гърдите н акърмачките. Със счукани цветове се налагат мазоли и брадавици.

Вътрешно приложение: 2 с.л. от билката се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно.

Като продукт:

Невен – цвят

Може да се използва при: пневмония, кардиална астма, варикозни вени, язва, колит, гастрит, трудно заздравяващи рани, изгаряне, измръзване, миома, гинекологични възпаления, нередовна менструация, мигрена.

Начин на приготвяне: 2 супени лъжици от билката врат 5 минути в 500 грама вода. Пие се по 100 грама, 3 пъти на ден преди ядене.

 

Овчарска торбичка – Capsella Bursa Pastoris

Описание:
Едногодишно или двегодишно тревисто растение. Стъблата най-често са единични, прости или разклонени. Стъбловидните листа са последователни, продълговати, приседнали. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия. Плодовете са триъгълно клиновидни шушулчици с много семена. Цъфти през април-август.

Разпространение:
Расте като плевел и бурен по тревисти места из цялата страна до 2000 м надморска височина.

Употребяема част:
Използват се стръковете. Събират се по време на цъфтеж заедно с първите зелени плодчета, като стъблата се отразват на около 25 см от върха и към тях се прибавят здравите розеткови листа.

Лечебно действие:
Кръвоспиращо, намаляващо артериалното налягане, засилващо маточните контракции действие.

Приложения:
• при маточни кръвотечения по всяко време освен при бременност и преди раждане
• при стомашни и чревни кръвоизливи, кръвотечение от носа, хемороиди.
• В българската народна медицина се употребява при кръвохрачене, атеросклероза, уриниране на кръв, жълтеница, пясък в бъбреците, болести на далака, при разстройство в обмяната на веществата, болки в бъбреците и черния дроб.

Външно приложение: Препоръчва се за жабурене при зъбобол, за гаргара при гърлобол, лапи за налагане при натъртвания и кървящи рани.

Вътрешно приложение: 2 с.л. от билката се слагат в 500 мл вряща вода. Ври 5 минути. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.

Внимание! Да не се употребява при бременност!

Като продукт:

Овчарска торбичка – стрък

Състав: съдържа биогенни амин (холин, ацетилхолин, тирамин, хистамин); флавоноиди – главно диосмин, танини, органични киселини и витамин С.

Действие: подобрява храносмилането, укрепва стомаха и далака, понижава кръвното, кръвоспиращо и тонизиращо матката средство при маточни кръвотечения, по всяко време, освен при бременност и преди раждане.

Помощно средство при: болести на стомашно – чревния тракт, язва, ентерит, отоци, маточен кръвоизлив.

Начин на приготвяне: 4 чаени лъжички билка се запарват в 1000 мл. вода. Престоява 8 часа, след което извлекът се прецежда и изпива за 1 ден. Използва се и като спиртен извлек.

 

Очанка

Описание:
Очанката е едногодишно тревисто растение с право или разклоненно, мъхнато стъбло, високо до 20 см. Листата са срещуположни, яйцевидни, назъбени и седящи. Цветовете са бели или бледорозави, с ливали линии и жълто петно на долната устна, разположени в пазвите на листата. Чашката е срастнала, с четирилистно сраснало венче и четири тичинки. Плодът е космата двуразделна кутийка с много семена.

Разпространение:
Очанката се среща из ливади, пасища и храсталаци навсякъде из страната.

Лечебно действие:
Противовъзпалително действие, засилва функциите на стомаха и червата.

Прилага се:
• при стомашни заболявания свързани с киселини и оригвания, жълтеница.
• В българската народна медицина очанката се използва за усилване на зрението, при възпаление на очите, като ободряващо и засилващо апетита средство, при бронхит, кашлица.

Външно приложение: Употребява се за компреси при преумора на очите, при конюнктивит, блефарит, хордеолум (ечемик).

Вътрешно приложение: 1 с.л. от билката се слага в 500 мл вода. Ври 5 минути. Пие се по 50 мл преди ядене, 4 пъти дневно.
Внимание! В по-големи дози билката е отровна! Да се приема само по лекарско предписание!

 

Пчелник – Marrubium vulgare L.
пчелинок, блага трева

Описание:
Многодишно, сивозелено тревисто растение. Стъблото е до 50 см високо, четириръбесто, разклонено. Листата са срещуположни с дръжки, кръгли до широко елипсовидни, назъбени. Цветовете са бели. Тичинките са 4, затворени в тръбицата на венчето. Плодът се разпада на 4 продълговати тристенни орехчета. Цъфти от юни до септември.

Разпространение:
По тревисти и буренливи места из цялата страна.

Употребяема част:
Използва се надземната част, събрана по време на цъфтеж. Стръковете се отрязват на около 20 см от върха. Да не се смесва с другите видове от този род, срещащи се у нас.

Действие:
Дезинфекционно, отхрачващо, жлъчегонно , запичащо и силно спазмолитично действие. Прилага се при спазми на гладкомускулните органи, сърдечна аритмия, хронична диария.

Приложения:
• при болести на черния дроб, при стомашно-чревни възпаления с колики, диабет
• при възпаления на бъбреците и пикочния мехур, скрофули, ревматизъм, кожни обриви
• при ларингит, бронхит, магарешка кашлица, задух
• хипотензивно средство
• В българската народна медицина пчелникът се препоръчва при задух, емфизем, кашлица, бронхит, болести на черния дроб и далака, глисти, нередовна менструация, хемороиди, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, ревматизъм.

Външно приложение: За бани при кожни обриви, рани, хемороиди, за налагане на лапи при циреи, възпаление на лимфните жлези.

Вътрешно приложение: 2 с.л. от билката се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути. Пие се 15 минути преди ядене по 100 мл, 4 пъти дневно.

 

Подбел – Tussilago farfara L.

Описание:
Многогодишно тревисто растение с тънко, дълго, разклонено коренище. Листата са с дълги дръжки, почти кръгли, 10-20 см в диаметър, в основата сърцевидни. Цветовете са златистожълти – крайните са езичести, а средните са тръбести. На върха на всяко стъбло се образува по една цветна кошничка, до 2 см в диаметър. Цъфти от февруари до април.

Разпространение:
Расте по влажни места, най-често край брегове на реки и потоци, а също из влажни ниви в цялата страна.

Употребяема част:
Използват се листата и цветните кошнички. Да не се смесва с видовете чобанка, листата на които са влакнести отгоре.

Лечебно действие:
Листата са средство против кашлица и задух. Притежават омекчаващо, отхрачващо и противовъзпалително действие.

Приложения:
• лечение на ларингит с пресипнал глас, остри катари на горните дихателни пътища, туберколозна кашлица
• бронхити, бронхиална астма, възпалителни процеси в белия дроб
• при възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт
• апетитостимулиращо и подобряващо храносмилането средство
• при възпалителни заболявания на пикочните пътища
• пресни листа: рани, язви, циреи
• сухи листа: при задух – бронхиална астма
• В българската народна медицина билката се използва при възпаление на стомаха и червата, при кожни обриви, скрофули, нередовна менструация, плеврит, за възбуждане на апетита.

Външно приложение: Препоръчва се за налагане на лапи при главоболие, циреи, гнойни рани, рани от неудобни обувки (може счукани пресни листа), от изгаряне, за компреси при възпаление на очите. Използва се за бани при възпаление на вените на краката, при червен вятър, ревматизъм. Изсушени листа се препоръчват за пушене при задух.

Вътрешно приложение: 1 с.л. от билката се залива с 400 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 4 пъти дневно, подсладено с мед.

Като продукт:

Подбел листа / Farfarae folium/

Състав: Рязани, сухи листа от Подбел – 100 %.

Препоръчва се: при катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, ларингити, емфизема на белите дробове и силикоза, кожни обриви, ревматизам, нередовна и болезнена менструация, външно – при флебити, пърхот и червен вятър.

Да не се употребява от бременни и кърмачки.

 

Хвощ – полски

Описание:
Многогодишно тревисто растение с дълго разклонено коренище и два вида надземни стъбла: пролетно и лятно. Пролетното стъбло е неразклонено, кафяво, завършващо на върха със спороносно класче. Листата са редуцирани и сраснали, разположени във възли.

Разпространение:
Расте по влажни места, насипи, из ливади и по нивите като плевел в цялата страна до 1500 м надморска височина.

Употребяема част:
Използва се лятното зелено стъбло, отрязано на около 20 см от върха. Да не се смесва с другите разпространени у нас видове хвощ, някои от които са отровни!

Лечебно действие:
Пикочогонно, кръвоспиращо, запичащо, противовъзпалително и реминализиращо. Поради съдържанието на силициева киселина и нейните производни, в миналото хвощът се е използвал като средтво за борба с туберколозата (подпомага калцинирането на туберколозните огнища). Освен това билката подпомага оздравителните процеси на съединителната тъкан, епидермиса и лигавиците, като поддържа еластичността на кръвоносните съдове

Приложения:
• при хронични бъбречни заболявания – особено при пясък и камъни в бъбреците
• при отоци от различно естество, високо артериално налягане, сърдечни заболявания
• при чернодробни болести, катар на стомаха, чревни инфекции с кървава диария
• при главоболие, ишиас, ревматизъм, рани, екземи
• засилва защитните сили на организма
• при отоци в резултат на неправилно кръвообръщение,
• при възпаление на пикочно-половия път,
• при хемороидални и маточни кръвоизливи.
• В българската народна медицина хвощът се употребява при пясък и камъни в бъбреците и жлъчката, кръвохрачене, белодробна туберколоза, водянка, подагра, ревматизъм, атеросклероза, напикаване, стомашни болки, уриниране на кръв, кръвоизливи в белите дробове.

Външно приложение: Налагат се лапи при разширени вени, костна туберколоза, екземи, незарастващи рани, ракови тумори. Използва се за промивки при бяло течение, гнойни рани, рани от изгаряния, за гаргара при гърлобол и др.

Вътрешно приложение: 2 с.л. от билката се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.
Внимание! Да не се употребява при нефрит и нефрозонефрит!

 

Водно Пипериче – Polygonum Hydropiper L.

Описание: Водното пипериче е воднисто тревисто едногодишно растение, високо до 70 см, със зелени, а към есента червеникави, цилиндрични, членести стъбла.

Листата са последователни, продълговати, заострени, зеленикаворозави, сраснали в тръбичка.

Цветовете са дребни, заострени, зеленикаворозови, събрани в класовидни съцветия на върха на стъблото и разклоненията му. По околоцветника се виждат смолисти точки. Обикновено той е четириделен. Цветът има 6-8 тичинки. Плодът е орехче – яйцевидно, разпукливо, тъмнокафяво. Цялото растение има лютив вкус, който след изсушяване се загубва.

Разпространение: Водното пиперче се среща из влажните и мочурливи места из цялата страна.

Употребяеми части: За лечебни цели се използват стръковете от водно пипериче.

Лечебно действие: Болкоуспокояващо и кръвоспиращо действие, което се дължи на флавоновите гликозиди, които понижават приноцаемостта на капилярите, и на витамин К, който повишава съсирваемостта на кръвта.

Приложение:
• при хемороиди и при маточни, чревни и стомашни кръвоизливи,
• за регулиране на нередовна менструация, кръвоизливи на пикочните пътища, кръвохрачене, обилна и болезнена менструация.
• В българската народна медицина пиперичето се употребява при камъни в бъбреците и жлъчката, понижено кръвно налягане, за отслабване, при диария, кръвохрачене.

Външно приложение: Използва се за промивки при бяло течение, за жабурене при кървящи венци, за гаргара при гърлобол, за лапи (счукана прясна билка) при рани, гангрена, за бани при хемороиди и краста.

Вътрешно приложение: 2 с.л. от билката се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 4 пъти дневно.

Внимание! Да не се приема при остро възпаление на бъбреците и пикочния мехур! При работа билката може да раздразни слизестите части и кожата.

Като продукт

Водно пипериче – стрък

Може да се използва при: ниско кръвно, кръвоизливи, хемороиди, за отслабване, външно за промивки при бяло течение, за лапи при хемороиди, гангрени, рани.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се залива с 400 грама вряла вода и кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно преди ядене.

 

Риган – Оriganum vulgare L.

Описание:
Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата са 30-80 см високи, изправени. Листата са срещуположни с дръжки. Цветовете са много дребни, светлочервени или розововиолетови. Събрани са в класовидни групи, които образуват щитчета. Чашката е тръбеста с 5 зъбчета. Венчето е двуустно. Цъфти през юли-септември.
Разпространение:
Из храсталаци, по каменливи места и в редки гори предимно в предпланините и планините из цялата страна до 1600 м надморска височина.

Употребяема част:
Използват се цветоносните връхни части събрани по време на цъфтеж, като се отрязват на около 20 см от върха.

Лечебно действие:
Поради съдържанието на етерично масло притежава отхрачващо, антисептично и успокояващо нервната система действие. Стимулира секрецията на потните, храносмилателните и бронхиалните жлези, засилва перисталтиката на червата, възбужда апетита.

Приложения:
• потогонно, успокояващо кашлицата и отхрачващо при остри катари
• при бронхити, трахеит, бронхиална астма, коклюш
• при атония и газове на червата, спазми на стомаха и червата
• чернодробни и жлъчни заболявания
• при нервна възбуда, безсъние, главоболие, полова възбуда
• външно: при кожни заболявания, екземи
• В българската народна медицина билката се употребява при глисти, диария, газове, епилепсия, бронхит, трахеит, жълтеница, болести на черния дроб, безсъние, главоболие.

Външно приложение: Препоръчва се за бани при обриви, лишеи, сърбежи; за налагане на лапи при възпалени лимфни жлези; за бани при рахит и скрофули.

Вътрешно приложение: 1 с.л. от билката се слагат в 500 мл вода. Ври 3 минути. Пие се по 1 винена чаша 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно.

Внимание! В големи дози билката е отровна! Да се приема само по лекарско предписание!

Като продукт:
РИГАН стрък – /Origanum vulgare L/

Състав: Ронени, сухи стръкове от Риган – 100 %.

Препоръчва се при: стомашни и чревни заболявания, нервни разстройства, кашлица, астматичен задух.

 

Ружа лечебна – Althaea Officinalis

Описание:
Многогодишно сивозелено тревисто растение с късо дебело коренище и дълги до 50 см белезникави корени. Листата са последователни, 5-15 см дълги, с дръжки. Цветовете са бледорозови до почти бели, 2-3 см в диаметър, с къси дръжки. Плодът е плосък, дисковиден. Цъфти през юли-август.

Разпространение:
По влажни крайречни и мочурливи места в цялата страна.

Употребяема част:
Използват се корените, листата и цветовете. Корените се изваждат през есента. Предпочитат се корените от двегодишни растения. Още докато са свежи, се обелва външната кора и се нарязват на късове. Листата се берат през лятото, преди да започнат да жълтеят, а цветовете в началото на цъфтежа.

Действие:
Притежава омекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо действие.

Приложения:
• корени: при възпаление на дихателните пътища – бронхити, трахеити, бронхопневмонии
• корени: ларингит с пресипнал глас, фарингит, задух, трахеобронхит
• корени: при остри възпаления на стомашно-чревния тракт – остри гастрити, язвена болест
• корени: при възпаления на пикочните пътища, болезнено уриниране и др.
• воден извлек от корени: външно за гаргара при ларингит с пресипнал глас
• воден извлек от корени: за лечение на циреи, рани и други кожни заболявания

Външно приложение: За гаргара при гърлобол и пресипнал глас, за жабурене при възпалени венци, за налагане на лапи при циреи, рани, екземи, отоци, за компреси при възпаление на очите.

Вътрешно приложение: 1 с.л. от билката се залива в 500 мл хладка вода. Кисне 2 часа. Пие се подсладено с мед 15 минути преди ядене по една винена чашка, 4 пъти дневно.

Като продукт:

Ружа лечебна – цвят и корен

Може да се ползва при: кашлица, задух, възпаление на бъбреците, болезнено уриниране, възпаление на стомаха и червата, киселини и язви в стомаха.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от цветовете се залива с 500гр. студена вода. Кисне 1 час. Прецежда се и се пие по 120гр. – 4 пъти дневно преди ядене.

 

Ранилист – Betonica Officinalis

Описание:
Многогодишно тревисто растение с почти хоризонтално коренище. Стъблото е право, четириръбесто. Листата са продълговати. Цветовете са розовочервени, събрани в гъсти класовидни съцветия. Чашката е петделна. Цъфти през юни-август.

Разпространение:
Расте по тревисти места и из храсталаците в цялата страна.

Употребяема част:
Използват се стръковете и коренището.

Лечебно действие:
Отхрачващо, противоспазматично, възбуждащо апетита действие, подобряващо храносмилането. Настойката се препоръчва при нервно изтощение, главоболие, подагра.

Приложения:
• при колики на стомашно-чревния канал, диарии, главоболие, виене на свят
• при възпаление на бъбреците, като общоукрепващо средство при нервно изтощение
• при ревматични заболявания, подагра, заболявания на жлъчните пътища
• В българската народна медицина билката се употребява при задух, бронхит, атеросклероза, виене на свят, епилепсия, жълтеница, възпаление на бъбреците, матката и пикочния мехур, задух, радикулит, при рак (цялото растение). Усилва обмяната на веществата.

Външно приложение: Във вид на лапи при рани, ревматизъм, ужилване и ухапване от насекоми, радикулит.

Вътрешно приложение: 2 с.л. от стръковете (1 с.л. от корените) се слагат в 500 мл вряла вода. Ври 5 минути. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.

Като продукт:

Рани Лист – корен

Може да се използва при: бронхит, задух, магарешка кашлица, главоболие, възпаление на бъбреците, безапетитие, жълтеница, възпаление на матката, ракови болести, мъчно зарастващи рани.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се кисне в 500 грама вряла вода 1 час. Пие се по 1 винена чаша 4 пъти дневно преди ядене.

 

Репей – Arctium lappa L.
(бутрак, кущрява, лепка, лопуш)

Описание:
Двегодишно тревисто растение с вретеновиден месест корен, сивокафяв отвън и бял и сочен отвътре. Стъблото е високо до 1,5 м, силно разклонено. Цветовете са двуполови с тръбесто венче. Плодовете са леко сплеснати. Цъфти през лятото.

Разпространение:
Расте по влажни, необработени и буренливи места, из гори и храсталаци в цялата страна.

Употребяема част:
За лечебна цел се използва коренът.

Лечебно действие:
Стимулиращо върху обмяната на веществата, усилва клетъчния растеж. Има диуретично, потогонно и дезинфекционно действие. Младите листа имат антибактериално действие. Билката задържа развитието на туморите.

Приложения:
• при бъбречни камъни, подагра, ревматизъм, гастрит, язва на стомаха
• външно: за заздравяване на рани, язви, изгаряния, хемороиди
• отвара: средство за укрепване на косата при косопад
• при захарен диабет.
• В българската народна медицина корените на репея се препоръчват при малария, язва на стомаха, гастрит, газове, бронхит, хемороиди.
• Отвара от семената се използва при виене на свят.

Външно приложение: За налагане при ревматизъм, натъртване, подагра. Коренът, сварен във винен оцет (2:10) се прилага против пърхот и за заздравяване на косата. Настойка от корените в терпентин (1:10) се използва за мазане при ревматизъм и шипове. Сварените листа се препоръчват за налагане на лапи при ревматизъм, подути лимфни възли, рани от изгаряния, хемороиди.

Вътрешно приложение: 1 кафена лъжичка смлени корени се вари 10 минути в 500 мл вода. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене, 4 пъти дневно. Семената може да се употребяват и по следния начин: 1 кафена лъжичка, леко счукани, се заливат вечер с 400 мл студена вода. На сутринта се прецежда и се изпива на 3 пъти през деня преди ядене по една винена чашка.

Като продукт:

Репей

Състав: сухо в-во 100%

Приложения: при бъбречни камъни, подагра, ревматизъм, гастрит, язва на стомаха, за заздравяване на рани, язви, изгаряния, хемороиди, средство за укрепване на косата при косопад, при захарен диабет.
Корените на репея се препоръчват при малария, язва на стомаха, гастрит, газове, бронхит, хемороиди.

 

Седефче – Ruta Graveolens L.

Описание:
Многогодишно тревисто растение с характерна неприятна миризма. Стъблата са прави, в основата вдървеняващи, голи, разклонени, 15-60 см високи. Листата са последователни. Цветовете са жълти, събрани в рехави щитовидни съцветия. Плодът е 4-5 гнездна разпуклива кутийка. Цъфти през май-август.

Разпространение:
Расте по сухи, каменливи и скалисти места, из храсталаци и редки гори по Черноморското крайбрежие, Североизточна България, Дунавската равнина, Източните и Средните Родопи и в Тракийската низина до 400 м надморска височина. Култивира се често и като декоративно растение в цялата страна.

Употребяема част:
Използват се цъфтящите връхни клонки.

Лечебно действие:
Нервноуспокояващо и болкоуспокояващо действие, усилва храносмилателните процеси. Притежава и хипотензивен ефект.

Приложения:
• при неврастения, хистерия, нервно сърцебиене, виене на свят
• при епилепсия – като помощно средство
• при някои очни заболявания, стомашно-чревни заболявания, хемороиди, кожни обриви
• външно: при ревматични болки, подагра, ишиас, лумбаго
• растението е отровно, да не се приема продължително и без лекарски контрол
• В българската народна медицина седефчето се използва при анемия, припадъци, стомашни и чревни болки, глисти, болезнена менструация, диария, отслабнало зрение, прилив на кръв в главата, изпаднало задно черво, нервна и полова слабост.

Външно приложение: За налагане на лапи при ухапване и ужилване от насекоми, изкълчване, ревматизъм, за жабурене при възпаление на венците. Настойка от билката в силна ракия (1:10) се препоръчва за разтривка при подагра, ревматизъм, ишиас, натъртване, ставни болки, лумбаго. Пресен сок се употребява за капване при възпаление на външното ухо, за компреси при преумора на очите.

Вътрешно приложение: 1 ч.л. от билката се слага в 400 мл вода. Ври 5 минути. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.

Внимание! Да не се употребява при бременност! При допир растението може да предизвика раздразнения на кожата и слизестите части. В по-големи дози билката е отровна. Да се приема по лекарско предписание!

Като продукт:

Седефче – суха билка

Може да се използва при: хипертония, атеросклероза, варикозни вени, нефролитиаза, кожни обриви, аменорея, климакс, глисти, наврози, изпаднал ректум, полова слабост.

Начин на употреба: 1 чаена лъжичка от билката се вари 5 минути в 400 грама вода. Пие се 3 пъти дневно по 100 грама след ядене.

Да не се употребява от бременни! В по-големи дози билката е отровна! Да се ползва по лекарско предписание!

 

Смрадлика – Cotinus
тетра, кукуч

Описание:
Храст, висок до 2 м, или малко дърво, достигащо до 4 м. Листата са последователни, 3-8 см дълги, яйцевидни с дълги дръжки. Цветовете са зеленикави, събрани в съцветие метлица. Плодът е сух, едносеменен. Цъфти май-юни.

Разпространение:
Расте из храсталаци и дъбови гори, по сухи и каменливи места почти из цялата страна до 800 м надморска височина.

Употребяема част:
Използват се листата.

Лечебно действие:
Затягащо, противовъзпалително, антисептично и кръвоспиращо действие, което се дължи на дъбилните вещества и етеричното масло.

Приложения:
• при гнойни кожни обриви, рани, циреи, потене на краката
• при окапване на косата, кървящи, подути и гнойни венци
• при хемороиди, ставни отоци
• при диария, дизентерия,
• за жабурене при кървящи венци, колит.
• В българската народна медицина смрадликата се използва при кръвохрачене, възпаление на червата и стомаха, при бъбречни заболявания, диария, киселини в стомаха, хемороиди.

Външно приложение:
Употребява се за бани при рани, екземи, хемороиди, при потене на краката, за промивки при бяло течение, за налагане на лапи при гнойни рани и циреи, за компреси при младежки пъпки. В смес със сол и нишадър се използва за гаргара при гърлобол и жабурене за заякване на венците.

Вътрешно приложение:
1 с.л. от листата на билката се слагат в 500 мл вода. Ври 10 минути. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене, 4 пъти дневно.
Като продукт
Смрадлика – листа

Може да се употребява при: хемороиди, трудно заздравяващи рани, бяло течение, възпалени венци, гнойни кожни обриви, циреи, стоматити, афти, отоци на ставите, потене на краката, подсичане, измръзване.

Начин на приготвяне: 1 пълна супена лъжица листа се залива с 500 грама вряла вода и ври 5 минути. След изстиване се прецежда.

Правят се бани (един път дневно), промивки, гаргара, жабурене.

 

Слез – Malva Silvestris L.

Описание:
Едногодишно до многогодишно тревисто растение, с 25-150 см, дълги, изправени или лежащи, разклонени стъбла. Листата са последователни, с 10-15 см дълги дръжки и кръгло назъбени дялове. Цветовете са едри, 3-4 см в диаметър, с 1-4 см дълги дръжки. Венчелистчетата са розовочервени. Цъфти от май до септември.

Разпространение:
Расте по тревисти места в равнините и предпланините, по-рядко в планините до 1400 м надморска височина из цялата страна.
Употребяема част:
Използват се листата и цветовете, събрани по време на цъфтеж. Листата се откъсват с къси дръжки, а цветовете без дръжки.

Лечебно действие:
Противовъзпалително, омекчаващо и слабително=

Приложения:
• при възпалителни заболявания на дихателните пътища
• при пресипнал глас, ангина, трахеобронхит, кашлица
• при кашлица, задух, емфизем,
• при възпалителни заболявания на стомаха, червата, черния дроб
• за стимулиране отделянето на мляко у кърмачки
• външно: гаргари и плакнене на уста при пресипнал глас, възпаление на устната лигавица
• външно: при кожни заболявания – циреи, фурункули, при изгаряния, хемороиди
• В българската народна медицина се използва при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, обриви, трудно уриниране, рак на гърдата.

Външно приложение: Използва се за компреси и лапи при заушка, рани и циреи (сварена с мляко), за налагане при рак на гърдата, за компреси при възпаление на очите и клепачите, за гаргара при гърлобол и жабурене при зъбобол, за клизми при възпаление на червата.

Вътрешно приложение: 2 с.л. от билката се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно, подсладено с мед.

Като продукт:

Слез – листа или цвят

Може да се използва при: остри инфекции на горните дихателни пътища, язва на стомаха, цистопиелонефрит, акне, трудно заздравяващи рани, вагинизъм, полова слабост, уретрит и др.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се варят в 500 грама вода 4-5 минути. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 100 грама преди ядене.

 

Синя жлъчка(цикория) – Cichorium Intybus

Описание:
Синята жлъчка е многогодишно тревисто растение, високо 30-120 см, с ръбесто, разклонено, покрито с власинки стъбло. Приземните листа също са покрити с власинки, пересто нарязани и разположени във вид на розетка, а стъблените са продълговати, ланцевидни и назъбени. Цветовете са небесносини, събрани в кошничка с диаметър 3-4 см. Разположени са на върха на стъблото.

Плодът е яйцевиден. Коренът е вретеновиден и месест. Всички части на растението съдържат млечен сок.

Разпространение:

Синята жлъчка се среща из ливади, край пътища и по сухите тревисти места навсякъде из страната.

Употребяеми части:
Използват се корените и стръковете от синя жлъчка.

Лечебно действие:
Повишава апетита и улеснява храносмилането. Има успокоителен ефект върху централната нервна система. Засилва сърдечната дейност, като увеличава амплитудата на сърдечните съкращения. Действа жлъчегонно.

Приложения:
• за стимулиране на храносмилането,
• като жлъчегонно средство при жълтеница, при жлъчно-каменна болест, лошо храносмилане,
• атоничен запек, за стимулиране обмяната на веществата.
• В българската народна медицина билката се употребява при кашлица, треска, захарен диабет, бодежи в гърдите, епилепсия, трудно уриниране и уриниране на кръв, болезнена менструация, хемороиди, подагра, виене на свят, пясък в бъбреците и пикочния мехур, стомашни болки, гастрит, язва, при нарушено храносмилане, при неврастения и хистерия.

Като продукт:

Синя жлъчка

Състав: сухо в-во 100% от билката

Употребява се при: кашлица, треска, захарен диабет, бодежи в гърдите, епилепсия, трудно уриниране и уриниране на кръв, болезнена менструация, хемороиди, подагра, виене на свят, пясък в бъбреците и пикочния мехур, стомашни болки, гастрит, язва, при нарушено храносмилане, при неврастения и хистерия.

Външно приложение: употребява се за бани при екземи, за лапи при циреи и трудно зарастващи рани. Настойка от цветав зехтин (1:10) се използва за мазане при рани, изгаряния, за компреси при младежки пъпки.

Вътрешно приложение: 1 с.л. от корените се слага в 500 мл вода. Ври 10 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 4 пъти дневно.

 

Синя тинтява – Gentiana Cruciata L.

Описание:
Синята тинтява е многогодишно тревисто растение, високо 60 см. Листата са срещуположни, елипсовидни, с успоредна нерватура. Цветовете са ситни, тръбести, с петлистна сраснала чашка, 4-листно сраснало венче, 5 тичинки. Коренът е сравнително добре развит, вретеновиден, с множество коренчета.

Разпространение:
Синята тинтява се среща по тревистите места, край храсталаците и в горите на всички наши планини.

Употребяеми части:
Използват се стръковете и корените на синята тинтява.

Лечебно действие:
Противоспазматично, противоглистно действие; усилва секрециите на стомашните жлези и жлъчката, усилва апетита. Билката усилва съкращенията на сърдечния мускул и увеличава белите и червените кръвни клетки.

Приложения:
• при отслабена стомашна дейност, при стомашни и чревни колики, газове в червата, атония на червата,
• при анемия, жълтеница,
• против глисти.
• В българската народна медицина билката се използва при пясък в бъбреците и пикочния мехур, туберколоза, за засилване на сърдечната дейност, при виене на свят, кръвохрачене, отпадналост, оскъдна и болезнена менструация, хемороиди, подагра, против рак.

Външно приложение: Настойка от билката в силна ракия (1:10) се прилага за мазане при натъртване и гнойни рани; под формата на лапи – против циреи, рани, изгаряния; като запарка за жабурене за укрепване на венците и за гаргара при гърлобол.

Вътрешно приложение: 1 с.л. от билката се слага в 500 мл вода. Ври 5 минути. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.

Като продукт

Синя тинтява – листа и стрък

Може да се използва при: възпаление и пясък в бъбреците и пикочния мехур, отпадналост, кръвохрачене, безапетитие, хемороиди, кашлица.

Начинна употреба: 1 супена лъжица от билката се залива с 500 грама вряла вода и кисне 2 часа. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 100 грама преди ядене.

 

Свързани новини

Comment on this FAQ