Билки – част 3 » Съвети в земеделието

Билки – част 3

Камшик – Agrimonia Eupatoria L.
агримония, бутрак, охтивче, чичек, мастика, ребник, маясъливче

Описание:
Многогодишно тревисто растение, с изправено стъбло, високо до 1 м, покрито с твърди власинки. Отделните листчета са продълговато ланцентни, назъбени. Плодът е с неправилна сферична форма. Цъфти през лятото от юни до август.

Разпространение:
Расте навсякъде из храсталаците и ливадите.

Употребяема част:
За лечебна цел се използват облистените надземни части, събрани в период на цъфтеж. Надземната част се отрязва на разстояние до 25 см от върха надолу, като се отстраняват дебелите стъбла. Прецъфтелите стръкове не трябва да се събират.

Лечебно действие:
Адстрингентно, запичащо, жлъчегонно, апетитовъзбуждащо, диуретично. Регулира функциите на черния дроб и жлъчката. Има запичащо действие (дължащо се на танините), потогонно и пикочогонно действие.

Приложения:
• при чернодробни заболявания, камъни в жлъчния мехур
• като запичащо средство при диария,
• пикочогонно и потогонно средство при простуда, отоци, бъбречни заболявания
• атония на пикочния мехур със затруднено уриниране, нощно напикаване, ревматизъм
• при хемороиди, кървящи венци, промивка на варикозни язви
• гаргара при възпаление на гърлото, при ларингит
• при белодробна и кожна туберколоза
• копривна треска, младежки пъпки, хемороиди, кашлица, пресипнал глас
• пясък в бъбреците, жлъчката и пикочния мехур.

Външно приложение:
За компреси при екземи и възпаление на очите, за гаргара при пресипнал глас и гърлобол, при възпаление на сливиците (заедно с лайка), за промивки при бяло течение.
Вътрешно приложение: 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода. Кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно.

Приготвя се чай от оситнени стръкове, като 3—4 супени лъжици билка се залива с 1/2 л вряща вода. След изстиване чаят се прецежда и се изпива за 1—2 дни.

При ларингит се препоръчва следната рецепта за гаргара: 100 г сухи листа се варят в 1 л вода, докато обемът намалее с 1/3. Прецежда се и се добавя мед.

Като продукт:
Камшик – суха билка

Може да се използва при: белодробна и кожна туберкулоза, кръвохрачене, младежки пъпки, кашлица, регулира функцията на черния дроб и жлъчката, стомашните и чревните разстройства, слабо сърце.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се запарват с 400 грама вляла вода и киснат 2 часа. Пие се 4 пъти по 100 грама преди ядене.

 

Съсънка (котенце) – Pulsatilla Pratensis L.
котенце

Описание:
Многогодишно тревисто копринесто влакнесто растение, с 10-50 см високо стъбло. Стъбловите листа са приседнали. Цветовете са тъмнопурпурни, червени или бледовиолетови. Цъфти март-май.

Разпространение:
Расте по сухи каменисти места. У нас се среща само из Витоша и Люлин до 800 м надморска височина.

Употребяема част:
Използва се надземната част.

Лечебно действие:
Спазмолитичен ефект. Местно дразнещо действие, предизвикващо нахлуване на кръв към раздразнените места.

Приложения:
• успокоява централната и вегетативна нервна система
• при полова слабост – премахва свръхнапрежението и болезнената възбуда
• при оскъдна и нередовна менструация
• при хронично възпаление на половите органи у мъжа и жената
• при невралгия, мигрена, спазми на жлъчните пътища на стомаха и червата
• при бронхити, коклюш
• да не се прилага при стомашно-чревни възпаления и възпаления на бъбреците.

Като продукт:

Съсънка – суха билка

Може да се ползва при: мигрена, коклюш, невралгии, родагра, ревматизъм, импотентност, дисменорея.

Начин на приготвяне: 1 супена лъжица от билката кисне 10 минути в 500 грама гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 100 грама преди ядене.

 

Къпина – Robus Fruticosus

Описание:
Бодливи, храсталовидни растения с дълги полегати или катерливи стъбла и добре развити коренища. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия. Чашката е петделна. Плодът е сборен, състои се от голям брой месести костилкови плодчета. Вкусът му е възкисел и с приятна миризма. Цъфти от май до август. Разпространение:
Расте из горите, храсталаците, поляните, по предпланински и планински склонове на цялата страна.

Употребяема част:
За лечебни цели се използват листата и корените. Листата се събират през лятото, а корените от септември до ноември.

Лечебно действие:
Запичащо, кръвоспиращо, противовъзпалително, фитонцидно и др.

Приложения:
• листа и корени – при диария, гастрит, обилна менструация, бяло течение, леки форми на захарен диабет, разширени вени
• външно листата – възпаление на лигавицата на устата, кървене на венците, хемороиди
• плодовете – при простуда
• В българската народна медицина листата се използват при кръвохрачене, продължителна и силна менструация, водянка, колит.

Външно приложение:Извлек от листата се дава за гаргара при възпаление на гърлото и за жабурене при зъбобол. Корените се прилагат за бани при разширени вени.

Вътрешно приложение:2 супени лъжици от листата се слагат в 500 мл вода. Ври 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 4 пъти дневно. От корените 1 суп.л. се поставя в същото количество вода. Ври 10 мин. Пие се по същия начин.

Използва се запарка или отвара от листата или плодовете, която се приготвя от 6—10 г листа или 15—20 г плод на 500 см3 вряща вода. Предпочита се отварата от листата. Тя може да бъде използувана и за гаргара.

Като продукт:

Къпина – лист и корен (Моля укажете при поръчката!)

Може да се използва при: диабет, дизентерия, бяло течение, воднянка, разширени вени. Външно за гаргара при болки във венците.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката киснат 10 минути в 500гр. вряла вода. Пие се 3 пъти дневно по 120 грама преди ядене.

 

Копър – Anethum graveolens

Описание:
Едногодишно растение с набраздено кухо стъбло.Цветовете са жълти. Плодовете са 3-5 мм дълги, яйцевидни, двесеменни. Цъфти през юли – август.

Разпространение:
Расте като диворастящо само в южната част на Черноморското крайбрежие и край р.Дунав. Отглежда се в цялата страна.

Употребяема част:
За лечебни цели се използват зрелите плодове и цялата цъфтяща надземна част в свежо състояние.

Лечебно действие:
Газогонно, потискащо централната нервна система. Действа успокояващо до сънотворно. Лечебният ефект на копъра се дължи основно на съдържащото се в него етерично масло. Установена е и спазмолитична активност, пикочогонно и противоглистно действие. Надземната част на растението има антибактериално действие, повишава съпротивителните сили на организма срещу заболявания, увеличава апетита.

Приложения:
• при деца с ленив стомах, безапетитие, запек с колики, задръжка на газове
• стимулира храносмилането, подобрява апетита, премахва коликите
• отхрачващо средство при бронхити и коклюш
• при хронична коронарна недостатъчност, като профилактично средство срещу пристъпи на стенокардия, както и при спазми на гладката мускулатура на органите в коремната кухина.
• Употребява се и като нервоуспокояващо средство, особено при кърмачета.
• В българската народна медицина плодът се използва при безсъние, стомашни болки, болести на жлъчката и далака, хълцане, за повишаване количеството на млякото у кърмачките, при кашлица.
• Плодът се употребява още при главоболие, като средство, укрепващо кръвоносните съдове, при камъни в бъбреците и пикочния мехур, при болезнено уриниране, газове и повишено кръвно налягане (настойка от стръковете).

Вътрешно приложение: 1 чаена лъжичка леко счукани плодове се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно.

Като продукт:
Копър – семе

Може да се използва при: колики, действа успокоително, сънотворно, подтиска централната нервна система. Добро лактогонно средство.

Начин на приготвяне: 2 супени лъжици счукани плодчета киснат 10 минути в 250 грама вода, подслажда се и се дава по 1-2 лъжички след кърмене.

 

Лайка – Matricaria Chamomilla

Описание:
Едногодишно тревисто растение. Стъблото е изправено, високо до 50 см. Цялото растение и особено цветните кошнички имат характерна приятна миризма и остър, възгорчив вкус. Цъфти от май до август.

Разпространение:
Расте по ливади, поляни, пасища, около населени места из цялата страна.

Употребяема част:
За лечебна цел се използват цветните кошнички. Брането се извършва ръчно или със специални гребени. Цветовете се откъсват с дръжка, не по-дълга от 3 см.

Лечебно действие:
Противовъзпалително, антисептично, болкоуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо, успокояващо, потогонно и други действия. Доказано е стимулиращото действие на етеричното масло върху централната нервна система.

Приложения:
• при възпаление на храносмилателната система
• при простудни заболявания на горните дихателни пътища като успокояващо средство
• при възпаление на лигавицата на устата, венците, гърлото, при зъбобол
• при гастрити, ентерити, колити, при язва на стомаха и дванадесетопръстника
• външни промивки при конюнктивит, хемороиди, мокрещи екземи, потене на краката
• външни промивки при болезнени и трудно заздравяващи рани
• инхалация при грип, фарингити, ларингити
• при болезнена менструация, при смущение на съня
• В българската народна медицина се употребява при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, безсъние, главоболие, жълтеница, газове, подагра, ревматизъм, епилепсия, хемороиди, хистерия, трудно уриниране и уриниране на кръв, гъбички в устата, задух, жълтеница, болезнена менструация.
Като противовъзпалително и болкоуспокояващо средство лайката се използува вътрешно и външно при голям брой заболявания: възпаления на храносмилателната система — на лигавицата на устата, венците, гърлото, при зъбобол, гастрити, ентерити, колити (с болки и колики), при язва на стомаха и дванадесетопръстника.
Външно се прилага под формата на промивки при възпа­ления на конюнктивите, при хемороиди, болезнени и трудно заздравяващи рани, мокрещи екземи, при потене на краката и др. Под формата на инхалации се пред­писва при грип, фарингити, ларингити и др.
Като успокояващо средство лайката намира приложение при болезнена менструация и при смущения на съня . Лайката се използува в козметиката за освежаване на кожата и за поддържане цвета на русите коси.

Външно приложение: Използва се за гаргара при лош дъх в устата, за налагане на лапи при циреи и рани, за промивки при бяло течение, за бани при хемороиди, кожни обриви, потене на краката, при безсъние.

Вътрешно приложение: 1 с.л. от билката се залива с 200 мл вряла вода. Кисне 30 минути и се изпива наведнъж (може и подсладено с мед). Запарката се прави 3 пъти дневно и се пие 15 минути преди ядене.

Имайте предвид, че хамазуленът, на който се дължи противовъзпалителното действие на билката, при престояване във воден разтвор бързо се разлага.

Най-добре е да се използува извлек, получен на студено (10 чаени лъжички билка се залива с 500 г студена вода. След 8 часа се прецежда и се изпива за 1—2 дни.). Може да се използува и запарка за вътрешно и външно приложение — 2—3 супени лъжици билка се залива с 250 г вряща вода и пре­стоява в затворен съд 1 час. Чаят се изпива на два пъти.

Като продукт:
Лайка – цвят

Състав: Цели, сухи цветни кошнички с къси дръжки от Лайка – 100 %.

Препоръчва се при: възпалителни процеси на горните дихателните пътища – тонзилит, фарингити; заболявания на храносмилателния тракт – колики, гастрит, язвена болест, колит, метеоризъм, изгаряния.

Под формата на гаргара при възпалителни процеси на устната кухина (стоматити, гингивити). Компреси от запарка се прилагат на трудно зарастващи рани, външни хемороиди, перианални фистули.

В гинекологията – за влагалищни промивки при бяло течение.

 

Липа – Tilia Cordata Mill.

Описание:
Високи дървета, разклонени с гъста корона. Листата са последователни с неправилна сърцевидна форма. Цветовете са събрани в полусенник. Съцветията на дребнолистната и среднолистната липа са дребни, обикновено са 5-7, дори до 15 цветчета, а на едролистната 2-5 едри цветчета. Дребнолистната липа цъфти най-късно към средата на лятото – след едролистната и сребролистната.

Разпространение:
Сребролистната липа е най-широко разпространена у нас. Останалите два вида са разпространени по-рядко в горите, по каменистите склонове на предпланините и планините. Отглеждат се и като декоративни дървета.

Употребяема част:
Използват се съцветията с и без присъцветниците, събрани по време на цъфтене.
Лечебно действие:
Силно потогенно и пикочогенно действие, противоспазматично, тонизиращо, противомикробно. Лечебният ефект на билката се дължи на съдържащите се в нея етерично масло, дъбилни и слузни вещества.

Приложения:
• чай: при остри катари на горните дихателни пътища. Прилага се като отхрачващо средство при болести на дихателните пътища (бронхити, пневмонии, катари, ангини), при температурни състояния, ревматични болки, неврити
• чай: ларингити, трахеобронхити
• леко диуретично средство, заболявания на пикочните пътища
• запарка и отвара: външно за гаргара при заболявания на гърлото и устната кухина
• отвара: външно при изгаряния, кожни обриви, ставни болки, възпалени хемороидални възли
• В българската народна медицина цветът на липата се използва при кожни обриви, шарка, стомашни болки, диарии, виене на свят, главоболие, епилепсия, хистерия, присипнал глас, за изпотяване при настинка.

Външно приложение: За бани като нервоуспокоително средство; сварена в оцет – против косопад; за гаргара при гърлобол; за налагане на лапи при ревматични болки и натъртване.
За външна употреба се приготвя отвара от 100 г липов цвят и 2 л вода.
За гаргара се приготвя отвара от 20 г липов цвят на 250 г вряща вода, като в топлата отвара може да се прибави и 1 чаена лъжичка сода бикарбонат.

Вътрешно приложение: 2 с.л. от билката се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се вместо вода преди ядене по 100 мл.
Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно нарязан липов цвят на 250 г вряща вода. След около 20 мин запарката се прецежда и се пие гореща.

 

Лавандула – Lavandula Angustifolia

Описание:
Силно разклонен, 30-80 см висок полухраст с многобройни възходящи или изправени стъбла. Цветоносните клонки са четириръбести. Листата са срещуположни. Цветовете са синьовиолетови, събрани по 6-10 в лъжливи прешлени, образуващи класовидни съцветия. Цъфти юли-август.

Разпространение:
Отглежда се главно в Карловско и Казанлъшко, а също и в други райони на страната с надморска височина до 1000 м.

Употребяема част:
Използват се цветовете и полученото от тях етерично масло.

Лечебно действие:
Има успокояващо нервната система действие, премахва спазмите на гладката мускулатура, има и болкоуспокояващо и дезинфекционно действие.

Приложения:
• при нервна възбуда, неврастения, безсъние, сърдечна невроза, мигренозно главоболие
• при стомашно-чревни колики, газове в червата
• външно под формата на бани: успокояващо
• етеричното масло приложено върху кожата: успокоява ревматични и невралгични болки
• цветовете са добро средство за предпазване на дрехите от молци
• В българската народна медицина лавандулата се употребява при шизофрения, парализи, газове, гастрит, безсъние, виене на свят, ревматизъм, ускорено сърцебиене, главоболие, стомашни болки.

Външно приложение: За налагане на лапи при стомашни болки, парализи, ревматизъм, натъртване, ужилване и ухапване от насекоми, за жабурене при зъбобол, гаргара при гърлобол.
Цветовете на растението, поставени между дрехите прогонват молците.
Маслото, разтворено в спирт се прилага за разтривка при простуда, невралгия, ревматизъм.

Вътрешно приложение: 1 с.л. от билката се залива с 400 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно.

Kато продукт:
Лавандула

Състав: етерично масло, линалол и др.

помощно средство при: нервна възбуда, неврастения,безсъние, сърдечна невроза, стомашно-чревни колики, газове в червата, успокояващо ревматични и невралгични болки.

Странични ефекти: при няколкократно надхвърляне на препоръчаните количества се появява сънливост и гадене.

 

Лазаркиня – Asperula Odorata

Описание:
Тревисто многогодишно растение с изправено, гладко, разклонено стъбло, високо до 50 см. Листата са елипсовидно ланцентни. Цветовете са дребни, бели, събрани в щитовидни съцветия. Плодът е сух, покрит с твърди кукести четинки. Цъфти през април-май.

Разпространение:
Среща се в сенчестите гори в предпланинските и планинските райони на страната.

Употребяема част:
За лечебна цел се използват надземната част.

Лечебно действие:
Омекчително (при кашлица), пикочогонно, потогонно, болкоуспокояващо. Лечебният ефект се дължи на съдържащите се в растението етерично масло и асперулозид

Приложения:
• спазмолитично и успокояващо средство при колики и болки от различен произход, болезнена менструация
• при безсъние у деца и стари хора, при чревни колики, гадене, световъртеж
• при жлъчни колики, болезнена менстрация
• външно: при конюктивити, кожни обриви и рани
• В българската народна медицина се използва при болести на черния дроб, жлъчката, далака, при главоболие, кашлица, бронхиален задух, водянка, припадъци, меланхолия, хистерия.
• Външно се прилага при конюнктивити, кожни обриви и рани.

Външно приложение: Употребява се за компреси при циреи, рани, кожни обриви.

Вътрешно приложение: 2 с.л. от билката се заливат с 400 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 1 в инена чаша 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно.
Използва се извлек или запарка от стръковете при гореизброените заболявания и при други болезнени състояния, където не е подходящо даването на морфин. Прясното растение има по-силно действие от изсушената билка.

Като продукт:
Лазаркиня – стрък

Може да се използва при: кашлица, задух, пясък в бъбреците и жлъчката, жълтеница, болести на далака, главоболие, сърцебиене, безсъние, стомашни болки, хистерия и др.

Начин на употреба: 2 супени лъжици нарязани стръкове се заливат с 400 грама вряла вода и киснат 1 час. Пие се по 1 винена чаша 4 пъти дневно преди ядене.

 

Жаблек – Galega officinalis L.
конски ребра

Описание:
Многогодишно тревисто растение, с голо, гладко, 0,5-1,5 м високо стъбло. Цветовете са синкавовиолетови, събрани в гроздовидни съцветия. Цъфти от май до август.

Разпространение:
Расте из влажни сенчести места, нарядко из цялата страна до 1300 м надморска височина.

Употребяема част:
Използват се цъфтящите надземни части.

Лечебно действие:
Снижава съдържанието на захар в кръвта, т. е. има подобно на инсулина действие. Диуретично, потогонно. Увеличава млечната секреция.

Приложения:
• при лечение на леки форми на диабет и за увеличение млякото на кърмачките
• помощно средство при лечение на диабета с инсулин и други
• внимателна употреба под лекарски контрол – може да доведе до покачване на артериалното налягане или да доведе до стомашно-чревни нарушения
• Използва се за лечение на бъбреците и пикочния мехур
• като потогенно средство при настинка и температура
• при глисти
• при увеличение на простатата.

Външно приложение:
В прясно състояние се прилага за разтриване при ужилване и ухапване от насекоми, за налагане на лапи при лишеи, като инсектицидно средство срещу мухи, бълхи, дървеници, молци.

Вътрешно приложение:
2 супени лъжици от билката се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.

Като продукт:
Жаблек – суха билка

Може да се използва при: диабет, настинка, възпаление на пикочните пътища, увеличава лактацията.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката врат 2 минути в 500гр. вода. Пие се 3 пъти дневно по 80-100 грама преди ядене.

 

Мак – полски
Мак полски (кадънка)

Описание:
Едногодишно растение с бял млечен сок. Стъблото е 20-90 см високо. Листата са перести. Цветовете са яркочервени, по-рядко розови или бели, с 10-20 см дълги дръжки. Чашката е двулистна. Венчето е четирилистно. Тичинките са многобройни. Цъфти от май до август.

Разпространение:
Среща се най-често като плевел, особено в житните култури, но също и по сухи тревисти места, в равнините и предпланините до 1000 м надморска височина.
Употребяема част:
Използват се венечните листа.

Лечебно действие:
Цветовете на полския мак притежават омекчаващо и противокашлично действие. Сънотворното и успокоителното действие при силна кашлица се обяснява със съдържащите се в билката алкалоиди, слузни и пектинови вещества.

Приложения:
• за успокояване на мъчителна кашлица
• при диарии, дизентерии, при нощно напикаване
• отвара от плодовите кутийки: при коремни болки, кашлица, сърцебиене
• при обилна менструация, за спиране на кръвоизливи
• В българската народна медицина венечните листа на полския мак се използват при неволно напикаване, безсъние, ускорено сърцебиене, стомашни болки.
• при малки деца употребата му е опасна – има действие подобно на опия, макар и по-слабо

Външно приложение: Препоръчва се за жабурене при зъбобол, за гаргара при гърлобол, за налагане при натъртвания и отоци.

Вътрешно приложение: 1 с.л. от цвета се залива с 500 мл вряла вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 4 пъти дневно.
Внимание! Да се приема само по лекарско предписание!

Като продукт:
Мак – семе

 

Маточина – Melissa officinalis

Описание:
Многогодишно тревисто растение с приятна лимонена миризма. Стъблото е четириръбесто, разклонено, 30-80 см високо, покрито с жлезисти и прости власинки. Цветовете са бледожълти, бели или розови. Листата са срещуположни, с дръжки, широко яйцевидно ромбични или продълговати. Плодът е съставен от 4 едносеменни, яйцевидни орехчета. Цъфти юни-септември.

Разпространение:
Расте из храсталаци и редки гори по тревисти и каменисти места из цялата страна.

Употребяема част:
Използват се листата и цъфтящите връхни части на стъблото.

Лечебно действие:
Успокоява нервната система, има спазмолитично-антиспастично, болкоуспокояващо и противогърчово действие. Стимулира апетита и процесите на храносмилането, потиска гаденето и повръщането.

Приложения:
• при неврози, неврастении, сърдечни неврози, мигрена,
• при полова възбуда, смилателни нарушения от неврогенен произход
• при високо артериално налягане, виене на свят, нередовна менструация
• Листата на маточината се употребяват при виене на свят, главоболие, високо кръвно налягане, за усилване на зрението, регулиране на нередовна менструация, шум в ушите, подагра, безсъние, лош дъх в устата.

Външно приложение: Използва се за налагане на лапи при натъртване, ревматизъм, подуване на млечните жлези при кърмачките, циреи, за жабурене при зъбобол, гъргара при болки в гърлото.

Вътрешно приложение: 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.

Внимание! Да не се приема при остри възпаления на стомаха или червата, и остра кашлица!

Като продукт:
Маточина – лист

Препоръчва се при: невроза бъзсъние, мигрена, епилепсия, критическа възраст, полова възбуда, сърцебиене, сърдечна невроза, гастрит и язва на стомаха и дванадесетопръстника, при колики, високо кръвно налягане.

 

Мащерка – Thymus
бабина душица, бяла мащерка, овчарски босилек

Описание:
Многогодишно тревисто растение или полухраст с пълзящи или полегнали стъбла и възходящи цветоносни клонки, високи до 20 см. Цветовете са розови, лилави или бели, събрани в съцветия. Чашките и венчето са двуустни. Цъфти през юни-септември.

Разпространение:
Има голям брой видове и форми, които трудно се различават. У нас са разпространени около 15 вида. Срещат се по тревисти и скалисти припечни места из горските поляни и пасища, а по-рядко в ливадите из цялата страна. Най-широко са разпространени в предпланинските и средно високите части на планината.

Употребяема част:
Използват цъфтящите надземни части.

Лечебно действие:
Тя спокойно може да бъде наречена лек за всичко. Използват се цъфтящите й части. Поради богатото съдържание на етерично масло притежава отхрачващо, антисептично, противовъзпалително, спазмолитично и газогонно действие. Тя има и болкоуспокояващо действие.
Използва се като дезинфекциращо средство при хроничен бронхит коклюш, бронхиална астма, суха и спастична кашлица, при белодробни заболявания. Освен това има благотворно действие при хронични гастрити и язва на стомаха, колики, диарии, гнилостни процеси, чревни паразити. Идеална е за успокоение при нервна възбуда, безсъние, главоболие, малокръвие. Може да се използва за гаргара при зъбобол и възпаление на устната лигавица.
Добре действат бани с отвара от мащерка при ставни и нервно-мускулни заболявания, радикулит, неврит, миозит.

Приложения:
• отхрачващо, бронхоразширяващо и дезинфекциращо средство при остри катари
• при хроничен бронхит коклюш, бронхиална астма, суха и спастична кашлица
• при белодробни заболявания
• хронични гастрити и язва на стомаха, колики на стомаха и червата
• метеоризъм, диарии, гнилостни процеси, чревни паразити, стомашна язва
• при нервна възбуда, безсъние, главоболие, малокръвие
• при чревни паразитни болести (трихинелоза, трихоцефалоза, анкилостомидози)
• при отслабнала сърдечна дейност, задух на нервна почва, епилепсия, липса на апетит, анемия, киселини в стомаха, безсъние, диария
• външно: гаргара при зъбобол, възпаление на устната лигавица
• външно: бани при ставни и нервно-мускулни заболявания, радикулит, неврит, миозит
• външно: антисептично и дезинфекционно при гнойни възпаления – циреи, гнойни рани и др

Външно приложение: За гаргара при болки в гърлото, налагане на лапи при циреи, гнойни рани, рани от изгаряне, бани при неврастения.

Вътрешно приложение: 2 супени лъжици от билката се заливат с 500 мл вряла вода. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно, подсладено с мед.

Мащерката действа антисептично и помага срещу всякакви възпаления по кожата.

Тя отваря порите и регулира дей­ността на мастните жлези. Бани с мащерка действат успо­кояващо на нервната система, лекуват заболявания на диха­телните пъти­ща. Мащерката има дезинфекционно и дезодориращо действие.

Подходящи за мазна кожа са компресите с мащерка. Ед­на супена лъ­жица изсушени листа и цвят се залива с 400 г вряща вода и се оставя да кисне 10-15 минути.

При изпотяване на дланите или краката се прави запарка с шепа мащерка и половин ли­тър вряща вода. Билката прес­тоява една нощ. След прецеждане се добавя стипца на вър­ха на ножа. Ръцете или краката се топят многократно в от­варата и се оставят да изсъх­нат.

Може да се направи крем за лице с мащерка. При употреба­та му скоро отзвучават екземи, гнойни пъпки и сърбежи. Засег­натите участъци се мажат ве­чер след по­чистване. Кре­мът се приготвя от 1 чае­на лъжичка ма­щерка, 1 чаена чаша вода, 50 грама безсолна свинска мас и 10 грама прясно масло. Мащерката се запарва във водата и се ос­тавя да кисне покрита 30 ми­нути. После се прецежда. Маста и маслото се топят заедно на водна баня при постоянно бъркане. Долива се отново затоплената отва­ра от мащерката. Сместа се държи добре затворена в пор­целанов съд на хладно.

Като продукт: Мащерка – Thymus

Състав: етерично масло, органични киселини, флаваноиди, дъбилни и горчиви вещества, витамин С и др.

Действие: отхрачващо, болкоуспокояващо и нервноуспокоително, газогонно, дизенфекционно, противогъбично, противоглистно.

Помощно средство при: всички видове кашлица /основно от нервен произход/, хронични гастрити, стомашни язви, колики и газове в червата, неврастения, главоболие, при чревни паразитни болести /трихинелоза/ и др.

Начин на приготвяне: 2 супени лъжици от билката се заливат с 500мл. вляла вода. Вари се 2-3 минути и се прецежда.

Приложение: вътрешно – пие се по 3 пъти дневно преди хранене по 150мл.. Може да се подслади с мед.

 

Мечо грозде – Thymus sp. Diversa L.

Описание:
Вечнозелено пълзящо храстче с приповдигащи се крайни разклонения. Листата са последователни, с къси дръжки, с клиновидна основа, кожести, целокрайни. Цветовете са бели или розови, разположени на върха на стъблото. Чашката и венчето са петделни. Плодът е яркочервен. Цъфти през юни-юли.

Разпространение:
Расте по сухи каменливи и скални поляни в пояса на иглолистните гори в почти всички наши по-високи планини.

Употребяема част:
Използват се листата.

Лечебно действие:
Успокоява болката и подпомага изхвърлянето на песъчинките от пикочните пътища. Дезинфекция на пикочните пътища при хроничен цистит.

Приложения:
• при бъбречни заболявания
• при хроничен цистит, пиелит и бъбречни камъни
• за диуретични цаеве
• В българската народна медицина листата на мечото грозде се използват при неволно напикаване, уриниране на кръв, захарен диабет, водянка, туберколоза на бъбреците, неволно семетечение, бяло течение, подагра.

Вътрешно приложение: 1 с.л. от билката се вари в 500 мл вода, 10 минути. Пие се по 50 мл 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно. В отварата се слага малко сода бикарбонат. При някои хора билката дразни стомаха (поради това, че се извличат и танините). Тогава се приема по следния начин: 1 с.л. от билката, ситно счукана, се залива вечер с 500 мл студена вода; на сутринта се прецежда и се пие по указания по-горе начин.

Внимание! В по-големи дози билката е отровна! Да се приема само по лекарско предписание!

Като продукт:

Мечо грозде листа /Uve ursi folium/

Състав: Ронени, сухи листа от Мечо грозде – 100 %.

Препоръчва се при възпалителни заболявания на бъбречните легенчета и пикочните пътища, след овладяването на острия им стадий. Препоръчва се лека алкализация на урината със сода бикарбонат или вегетарианска диета /ph8/.

Да не се употребява при бременност и кърмене. Да не се приема от деца под 4 години. Възможни са реакции като тежест в епигастриума, поради съдържание на танин – горчив вкус; повръщане и гадене при пациенти със заболяване на стомаха;при деца може да предизвика гадене и повръщане.

 

Момина сълза – Convallaria Majalis L.

Описание:
Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Цветоносното стъбло е 15-30 см високо, тънко, неразклонено, безлистно. Листата са приосновни към върха заострени. Съцветието е връхно. Цветовете са бели. Цъфти през април-юни.

Разпространение:
Расте из светли широколистни гори и храсталаци, в равнините и планините от 100 до 1400 м надморска височина из цялата страна. Отглежда се често из градините като декоративно растение.

Употребяема част:
Използват се стръковете и листата.

Лечебно действие:
Усилва сърдечните съкращения, забавя сърдечната дейност, премахва неприятните усещания в областта на сърцето, нормализира кръвообръщението. Успокоява нервната система, увеличава диурезата.

Приложения:
• за лечение на сърдечната недостатъчност – леки форми
• при сърдечни неврози, нарушение на сърдечния ритъм
• при лечение на водянка, сърдечен задух, епилепсия и др.
• при климактериум
• Настойка от цвета (2:100), кисне седем дни в червено вино. Употребява се против главоболие (1 с.л. след ядене).

Внимание! Растението е отровно! Да се приема по лекарско предписание. Да не се приема при възпаление на стомашната лигавица, остри бъбречни, далачни и чернодробни страдания, при затлъстяване на сърдечния мускул!

Като продукт:

Момина сълза – листа

Може да се използва при: сърдечен задух, епилепсия, сърдечна невроза, нарушен сърдечен ритъм.

Да не се приема при стомашни, бъбречни, чернодробни и далачни страдания.

Отровно! По лекарско предписание!

 

Свързани новини

Comment on this FAQ