Билки – Част 15 » Съвети в земеделието

Билки – Част 15

Змийски лапад – Arum Maculatum L.

змийска хурка, петнист змиярник

Описание:
Многогодишно тревисто растение, 20-40 см високо, с яйцевидна или цилиндрична грудка.

Листата са стреловидни или кониевидни.

Цветовете са дребни, събрани в съцветие кочан.

Плодът е оранжево червена сочна ягода.Цъфти през май-юни.

Разпространение:
Расте из влажни сенчести гори и храсталаци, най-често в планинския пояс до 1800 м надморска височина.

Употребяема част:
Използват се грудките.
Да не се смесва с източния змиярник, на който грудките са дисковидни, и с италианския змиярник.

Приложения:
външно: при ревматизъм, подагра, възпалителни процеси на кожата.
вътрешно: при възпаление на лигавиците – бронхит, гастрит, язва на стомаха, заболявания на горните дихателни пътища и др.

Внимание!
Съдържа отровни съставки и трябва да се прилага много внимателно при варене грудките загубват отровното си действие.

Като продукт
Змийски лапад – грудки

Може да се ползва при: хемороиди, кашлица, малария, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, киселини и болки в стомаха, чернодробни заболявания, тумори.

Начин на употреба: 1 парче колкото царевично зърно от корена се сдъвква два пъти дневно след ядене.

 

Мента Пиперита – Mentha Piperita L.

Ментата е многогодишно тревисто растение от сем. Устноцветни, което достига височина 70 см. Цъфти с дребни бели или лилави цветчета през юли и август. Има силно развито коренище. Най – добре вирее в слънчеви места. Размножава се чрез разделяне на корените и стеблата.

Използвани части: листата по време на цъфтеж (май – юни).

Здравни ефекти: Ментолът възбужда дихателния и съдодвигателния център в продълговатия мозък. Билката има успокояващ, обезболяващ, антисептичен, спазмолитичен ефект. Облекчава дишането, увеличава отделянето на жлъчен сок, отстранява чревните газове, разширява коронарните съдове.

Приложение: Жлъчно-чернодробни заболявания, спастични състояния на стомаха и червата, метеоризъм, гастроентерити, безсъние, невроза, алергии, главоболие, хемороиди.

Като продукт

Мента Пиперита – суха билка

Може да се използва при: неврози, стомашни болести, язва, варикозни вени, хемороиди, бронхит, кардиална астма, гадене и повръщане, жлъчнокаменна болест, цистопиелонефрит, диабет, безапетитие, регулира менструационния цикъл.

Начин на приготвяне: 2 супени лъжици от билката киснат 10 минути в 500 грама вряла вода. Прецежда се и се пие 3-4 пъти дневно по 120 грама преди ядене.

 

Махония – Mahonia

Макар родината й да е Северна Америка и Източна Азия, тя се чувства добре и у нас. На сянка или полусянка расте като много красив вечнозелен декоративен храст, достигащ на височина един метър. Впечатлява с лъскавите си и наситено зелени листа, дъл­ги 10-12 см. Те са кожести, с продълговатия яйцевидна форма и бодливо назъбени по периферията. Ако зимата е много мразовита и суха, листата променят цвета си в червен и кафяв, дори могат да опадат. Благодарение на здравия корен и многото издънки напролет храстът се оказва невредим и отново се облича в лъскавата си наситено зелена премяна.

Има две махонии. Едната е махония аквифолиум (Mahonia aqui­folium), а другата е махония японикум (Mahonia japonicum). Японикум е много по-красива и по-елегантна, но и мно­го по-капризна. У нас се среща по-рядко, защото изисква мек климат. Тя също е с неопадащи листа, но те са по-широки и приличат на ветрила.

Цветът им нюансира от жълтозелено през бледозелено до наситенозелено. На височина надминава аквифолиум и достига до 2 метра. В цъфтежа и узряването на плодовете също изпреварва сестра си. Впрочем и двете са в числото на ранобудните хубавици в градината. Преди тях разцъфва само форзицията. Подобно на форзицията цветовете са лимоненожълти, само че събрани в гроздовидни съцветия.

Сочните зърнести плодове са тъмносини и лепнат поради восъчното си покритие. Започват да зреят в края на юли и през август.

Семената служат за размножаване, но трябва да се засяват още преди напълно плодовете да са узрели. Ако се закъснее с беритбата, зрелите семена трябва да се поставят във влажен пясък т. е. да се подложат на стратификация, и нап­ро­лет да се за­се­ят в ле­хи.

Плодовете имат не само декоративна стойност. Те са богати на витамини и се използват за приготвяне на сок.

Махонията с красивите си листа служи за направа на венци и коледна украса. Може да послужи и за ограда от жив плет, като се използват множеството й издънки.

 

Коило – Stipa spp.

степна трева

Коилото е род многогодишни, рядко едногодишни, тревисти растения от семейство Житни.

Същесвтвуват около 300 вида, разпространени предимно в областите с умерен климат на Европа, Азия, Южна Африка, Южна Америка и Австралия. Особено характерни са за степите, на които дават името.

В Европа се срещат видовете – Stipa borysthenica, Stipa capillata, Stipa dasyphylla, Stipa eriocaulis, Stipa joannis, Stipa pulcherrima, Stipa smirnovii, Stipa tirsa, Stipa zalesskii.

В България са разпространени около 6 вида.

Характерни са: Голо/осилесто/ коило – Stippa Capillata, Пересто коило – Stipa Pennata, Красиво коило – Stipa Pulcherima, Тирзово коило – Stipa Tirsa, Балканско коило – Stepa Balcanica. Интересен представител е Йоановото коило.

Може да се открие в района на Искър, Калиакра, Лом, Свищов, Никопол, Русе, Бургас, Троян, Велико Търново и др.

Коило се използва като билка при лечение на камъни в бъбреците и жлъчката, при пясък в пикочния мехур, уретрити и др

Като продукт:

Коило – стрък

Действие: при камъни в бъбреците и жлъчката, при пясък в пикочния мехур, уретрити и др.

 

Полско Огнивче – Anagallis Arvensis L.

Вид : едногодишно тревисто растение.

Разпространение: на изтощени терени, покрай полета и пътища; на сухи песъчливи почви.

Описание: Цветовете му са малки (големина около 5мм), светло-червени (Scarlet), единични с дръжка излизаща в основата на листото.

Цветовете му са отворени само през слънчевата част от деня, ако времето е лошо се затварят и английските му имена (Shepherd’s Barometer, Poor Man’s Weatherglass) са свързани с това;

Цветето е емблема на измислен герой от романите “Scarlet Pimpernel”.

Размножаване: чрез семена

Цъфти през май-август

В народната медицина основно се използва при лечение на дизентерия, кръгова детска плешивост и при лечение на рани.

Рецепти:
ДИЗЕНТЕРИЯ – 1 стиска билка огнивче се вари в 1 литър вода около 10-15 минути. Пие се от водата по 1 кафена чашка само сутрин, 2-3 дни.
ПЛЕШИВОСТ (кръгова, детска) – Билката огнивче (1 стиска) се вари в половин литър гроздова ракия, така че да поври 5-10 минути. като изстине, течността се прибира в шише и всяка вечер се мажат с памуче оголените места.

 

Пресечка – Cnicus benedictus L.

Едногодишно растение. Стъблото е 10—60 см високо с множество приповдигащи се клонки.

Листата са продълговати, пересто нарязани, бодливо назъбени, отдолу със силно изпъкнала мрежа от белезникави жилки.

Цветните кошнички са широко яйцевидни, до 2—3 см в диаметър, разположени единично на върха на стъблото и разклоненията. Всички цветове са тръбести, жълти; външните са безплодни, триделни, а вътрешните са двуполови, петделни, с тесни дълги дялове.

Плодовете са ци­линдрични, надлъжно наребрени, жълтокафяви, 6—8 мм дълги.

Расте по сухи тревисти места. У нас се среща по Черномор­ското крайбрежие, Странджа, Източни и Средни Родопи, Югоизточна България и южната част на Струмската долина.

Лечебно действие и приложение: Действува апетитовъзбуждащо, засилващо функцията на храносмилателната система. Прилага се
при преболедували и злояди деца за възбуждане на апетита, регулиране на храносмилането, чернодробни страдания, запек, задух,
хистерия, подагра, отпадналост, воднянка. Външно – при циреи, кожен рак и др.

Българската народна медицина препоръчва пресечката още при възпаление на черния дроб, малария, болки и язва в стомаха и
червата, лениви черва, жълтеница, пясък в бъбреците и пикочния мехур, мъчно уриниране, нервна слабост, хистерични припадъци,
малокръвие, атеросклероза.

Bъншнo – при рани, циреи, рак и отоци.
Стръковете, накиснати в бяло вино (10 дни при съотношение 1: 50),­против скрофули. Сокът от прясната билка се използува при ухапано от насекоми, а смесен с бял пелин – против глисти.

Начин на употреба: 1 супена яъжица се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене
4 пъти дневно.

Употребява се и при рак по следния начин: счукано във вид на каша прясно растение се смесва със същото количество пресен пелин и 1 кафена лъжичка нишадър(взет от аптеката) и със сместа се налага мястото, поразено от рак.

 

Демир Бозан-Thalictrum aquilegifolium L.

Обичниче – Кандилколистно
Кандилколистното обичниче или както го наричат още – Демир Бозан, се опрашва както от вятъра, така и от насекоми, които събират полен от неговите цветове.
Кандилколистното обичниче е многогодишно растение с късо хоризонтално коренище. Цялото е покрито със синкав налеп.

При основните листа са 4 пъти разделени, разширени в основата си във влагалище. Стълбовите листа са обикновено по-малко наделени и с по-тесни делчета.

Характерни белези на цвета са:
– невзрачен
– дребен околоцветник
– многобройни тичинки с дълги гъвкави дръжки с висока продукция на дребни и леки поленови зърна, които се разнасят далече от вятъра при липса на нектар.

Съцветието е гъста или рехава щитовидна метлица с прицветници в основата на цветните дръжки.
Околоцветните листчета са 4, които са белезникави и бързо опадват.

Тичинките са многобройни с дълги, кухи бели или розови дръжки, които се разширяват от основата към върха си.

Плодниците са от 6 до 15. Техните близалца са значително удължени, което увеличава приемащата им повърхност. Сборният плод е съставен от орехчета.

Установен е в следните флористични райони: Стара Планина, Витошки район, Беласица, Рила, Родопи, Средна гора, Западни гранични планини, Пирин, Славянка, Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Тунджанска хълмиста равнина и Странджа.

Кандилколистното обичниче или както го наричат още – Демир Бозан, отварата от което според народните вярвания и магии се смята за любовен елексир, расте из храсталаците и по тревистите места.

То, както и останалите видове от рода си е отровно поради съдържанието на алкалоиди(бисбензилизохинолинови и др.)
Използват се надземните части.

Притежава противотуморно и хипотензивно (намалаващо кръвното налягане) действие. Цени се и заради декоративната му стойност и като медоносно растение, въпреки, че не отделя нектар.

Като продукт:
Демир бозан – стрък

Дейсвие: противотуморно и хипотензивно (намалаващо кръвното налягане) 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ