Билки – Част 14 » Съвети в земеделието

Билки – Част 14

Мъртва коприва – Lamium Galeobdolon L.

бяла или жълта мъртва коприва
пчелно смукало, глистна коприва, чародейна билка

Расте във влажни гори и канавки, под храсти, край огради и трънаци, по насипища, сенчести влажни места и навсякъде, където расте и копривата.

Цъфти през април и май, а в планинските райони и до октомври. Жилавият главен корен пуска изправени нагоре, до 50 см високи, стъбла.

Листата са разположени кръстообразно имат яйцевидна форма и са набраздени, а цветовете са разположени в листните пазви.

Събират се листата и цветовете.

Както жълтата, така и бялата мъртва коприва (Lamium album) е едно чудесно лечебно растение.

Чаят от билката помага при тежки коремни и менструални оплаквания, като от него се пият по две чаши дневно. Той действува и кръвопречистващо, оборва безсъние на нервна почва и е ефективно лекарство при различните женски болести. Коремно болни и млади момичета трябва особено да го ценят.

Цветовете и листата на жълтата мъртва коприва се използуват при подобни оплаквания, особено при болезнено уриниране, пикочоотделителни заболявания, паране при уриниране, тежки бъбречни заболявания и при ексудативен перикардит. Цветовете могат да се употребяват при смущения в храносмилането, при скрофула и кожни обриви. За тази цел се пие паничка чай преди обяд. При язви и разширени вени помагат компреси с отвара от този чай.

Жълтата мъртва коприва се препоръчва много против парализа на мехура у възрастни хора, а освен това и при простудяване на мехура и при възпаление на бъбреците. Баня на половината тяло с прибавка на отвара от това растение действува особено благоприятно.

При нелечимо спаружване и лошо оросяване на бъбреците и при изкуствен бъбрек жълтата мъртва коприва, смесена в равни части с енювче и енчец, постига много добри лечебни успехи.

При липса на жълта мъртва коприва може да се прибави и бяла мъртва коприва.

Като продукт
Жълта мъртва коприва – стрък

Може да се използва при: гинекологични възпаления, болезнена менструация, стомашни и храносмилателни проблеми, разширени вени, цистит, бъбречни възпаления, пиелонефрит, кожни обриви, акне, скрофулоза, безсъние. Много добър кръвопречистващ ефект.

Начин на употреба: 2 чаени лъжички от билката се запарват в 500 грама гореща вода. Кисне 10 минути, прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 150 грама преди ядене.

 

Червена детелина – Trifolium Pratense L.

Червената детелина е многогодишно тревисто растение с изправени или възходящи 10-50 см високи стъбла и тройни последователни листа.

Съцветията са сферични главички, 2-3 см в диаметър.

Цветовете са червени или розови.Цъфти през май-юли.

Расте по тревисти места и в ливадите, равнините и планините до 2200 м надморска височина.

Използват се цъфтящите надземни части. Има омекчително, кръвоспиращо, ранозаздравяващо действие.

Приложения:
омекчаващо при кашлица, бронхит и прегракналост на гласа. Като чай: при маточни кръвоизливи
външно: при рани, изгаряния и пъпки листата и съцветията: диуретично средство, за повръщания при отравяния.

Като продукт
Червена детелина – сух цвят

Може да се използва при: застой в жлъчката и черния дроб, катари на горните дихателни пътища, запек, липса на апетит и др.

Начин на приготвяне: 1 супена лъжица от билката кисне 10 минути в 300 грама гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 100 грама преди ядене.

 

Кафяво морско водорасло – Cystoseria Barbata L.

Кафявите водорасли (подотдел Phaeophyta) са почти изцяло морски водорасли и се срещат в студените части на моретата и океаните. Обитават дълбочина до 80 м, като обикновено са прикрепени към субстрат. Талусът им е многоклетъчен нишковиден или сложно устроен с групи от клетки, които наподобяват тъкани. Клетките им съдържат хлорофил (B и C), както и голямо количество жълтокафяв пигмент – феофил, който им придава характерен цвят. Размножават се безполово и полово. Характерни представители са саргасум, цистозеира, фукус, ламинария.
Кафявите морски водорасли са богати на дефицитните в храната йод и селен, и като цяло представляват балансиран комплекс от витамини, макро- и микроелементи, които включват витамин А, В1 В2, с, а също така калий, калций, мед, цинк, манган и др. Кафявите водорасли оптимизират функцията на щитовидната жлеза и подобряват обменните процеси в организма, благодарение на високото съдържание на йод (в т.ч. във вид на дийодтирозин), а също така и на селен, който е необходим за функционира-нето на дейодиназите.От другите съставки на кафявите водорасли значителен интерес представляват поли захаридите: фукоидан, ламинарин и алгиновата киселина. Благодарение на желеобразните свойства на алгиновата киселина, която се явява хидрофилно колоидно вещество, способно да поглъща вода и да увеличава обема си 25-35 пъти, кафявите водорасли увеличават обема си в стомаха, като по този начин благоприятстват постепенното всмукване на въглехидрати и мазнини в кръвта, и оттам регулират апетита. Кафявите водорасли притежават антисклеротично, противовъзпалително, противомикробно и ендоекологично действие, подпомагат зарастването на раните. Те повишават активността на ензимите, които участват в превръщането на холестерин в жлъчни киселини и пречат на отлагането на холестерина в съдовите стени. При това биосинтезът на холестерина не се нарушава, което изключва негативни последствия от този процес.
Кафявите водорасли са ефективни при възпалителни заболявания на пикочната система и при дисбактериоза – повлияват развитието на патогенната флора. Компонентите на водораслите стимулират регенеративните процеси, способстват за гранулацията на тъканите и епителизацията на рани и язви.

Кафявите водорасли притежават също антикоагулантно действие, което подпомага нормализирането на съдовата пропускливост.

Като продукт

Кафяво морско водорасло

Може да се използва при: затлъстяване, базедова болест, забавена обмяна на веществата, храносмилателни проблеми, стомашни атонии, усилва функциите на жлезите с вътрешна секреция.

Начин на употреба: 1 чаена лъжичка от билката кисне 30 минути в 300 грама гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти на ден по 100 грама преди ядене.

 

Дъб /кори/ – Cortex Quercus L.

Летния дъб се среща на групи или единично предимно в низините. Зимният дъб расте в
предплапинския и плапинския пояс на цяла България до 1500 м надм. височина. Дъба е високо дърво с широка, сбита, а при свободно растящите разперена корона.

Летният дъб има голи, гладки, кафявозелени или синкаво зелени едногодишни клонки с дребни, почти закръглени лещанки. Листата му са с къси и дебели дръжки, неправилно плитко или по-дълбоко пересто наделени на 5-7 двойки тъпи дялове, голи и от двете страни или отдолу тънко пухести, но със стареенето оголващи, с изключение на жилките. Люспите на чашките (купулите) пепеляво пухести, керемидообразно разположени и наредени спираловидно, плоски.

Зимният дъб е със зеленопепеляви или кафявочервеникави и голи едногодишни клонки. Листата му са пересто врязано наделени на 4-7 двойки, най-често заострени дялове и отгоре са голи, тъмнозелени, а отдолу – пухест, с дребни кичурести власинки. Чашката (купулата) на жълъда отвън е с пухесm по гръбната страна люспи, част от които са и възлесто задебелени.

Цъфтят през април-май.

Използваема част:
Тънката гладка кора от млади дървета с диаметър до 10 см или от млади клонки, която се бели рано напролет – март-април. за целта върху кората се правят напречни и надлъжни нарези, след което тя се очуква леко с чукче и се бели. Така обелената кора се суши на слънце (с лицевата страна отгоре), на сянка или в сушилня при t до 50С.
Кората може да се вземе и от прясно отсечени дървета, които се поставят на специални- станоци и се белят с рукан.
Изсушените кори отвън са лъскави, гладки, кафявосиви и с белезникави лентицели, а отвътре са кафявочервени или жълтеникави. Вкусът на изсушената билка е силно стипчив и слабо нагарчащ. Допустима влажност 15%. Опакова се в торби. Запазва се в сухо и проветриво помещение.

Лечебно действие и приложение:
Кората на двата вида дъб има запичащо и противовъзпалително действие. Прилага се за лечение при диарии и за гаргара при възпаления в областта на устата и глътката, също при изгаряне.

Българската народна медицина препоръчва дъбовите кори още при малокръвие, скрофули, кръвохрачене, повръщане на кръв, силна и продължителна менструация, дизентерия, глисти, албумин, малария, кащлица, бронхит, възпаление на пикочния мехур, лош дъх на устата, киселини и болки в стомаха и др.

Като продукт
Дъбови кори

Може да се използва при: стомашни възпаления, обилна менструация, цистит.
Външно: при косопад, гнойни рани, бяло течение, хемороиди, възпаление на венците и лош дъх в устата.

Употребата в големи дози вътрешно предизвиква повръщане!

Начин на употреба: Външно – 250 грама смляна кора ври 30 минути в 2 литра вода. Правят се промивки или се прибавя към водата за баня. Вътрешно – 1 чаена лъжичка кора кисне 8 часа в 500 грама студена вода. Пие се 2 пъти дневно по 80-100 грама след ядене.

Не се дава на деца!

 

Комунига – Melilotus L.

едър звездел, жълто биче, медовен трилистник

Бяла – Melilotus albus L. и Жълта – Melilotus officinalis L.

Комунигата е отлична медоносна и фуражна култура. Тя е изключително непретенциозна към почвите, на които се отглежда. Вирее на запустели, непродуктивни, бедни и осолени почви.

Разпространение. По влажните тревисти места, из обработваемите земи, стърнищата, залежите и край пътищата из цялата страна докъм 1000 м надм. височина като рудерално и мевелно растение.

Описание. Двугодишно тревисто растение с разклонено стъбло, високо 0,40-1 (2) м.

Листата са последователни, триделни с елиптични, назъбени по ръба листчета, с дълги дръжки и целокрайни прилистници в основата.

Цветовете са бели или жълти, събрани в няколко гроздовидни съцветия, които се развиват по върховете на стъблото и неговите странични разклонения. Плодът е боб с 1- 4 зеленожълти семена. Медоносно растение.

Използваема част. Надземната част, брана през време на цъфтежа – юни-август (при брането да не се смесва с бялата
кoмунига) чиито цветове са бели, и с дребнолистната комунига , която също е с жълти, но по-дребни цветове и прилистниците на долните листа са неясно назъбени.

Лечебно действие и приложение. Билката притежава нервоуспокоително и сънотворно действие. Освен това действа болкоуспокояващо и противоспастично. Прилага се при главоболие, неврастения, хистерия, смущения в климактериума, при чревни болки. Особено добър ефект има при циреи и възпалителни процеси от различен nроизход.

В българската народна медицина комунигата се употребява още при задух, газове в червата, за увеличаване на млякото у кърмачките, при недостатъчна и болезнена менструация и др.

Външно комунигата се използва за налагане при възпаление на зърната у кърмачките, отоци в следствие на ухапване от насекоми, хемороиди, възпаление на миглите на очите и др.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 ,часа. Запарката се
пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Като продукт:

Бяла комунига – стрък
Жълта комунига – стрък
(моля, укажете при поръчка)

Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 ,часа. Запарката се
пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Дейсвие: при задух, газове в червата, за увеличаване на млякото у кърмачките, при недостатъчна и болезнена менструация

 

Бобови шушулки – Phaseolus Vulgaris L.

Разпространение. Бобът или фасулът се култивира се из цялата страна. Отечеството му е Южна Америка.

Описание. Едногодишно тревисто растение със силно разклонено неувивно стъбло.

Листата му са триделни, с широко яйцевидно заострени листчета, покрити с власинки.

Цветовете са бели или розово-виолетови, събрани в гроздовидни съцветия, с 5-делна сраснала чашка и 5-листно неправилно венче, съставено от ладийка, флагче и крилца.

Плодът е дълъг, увиснал боб, изпълнен с бели или другояче обагрени бъбрековидни семена.

Използваема част. Сухите бобове без семената, брани след пълното им узряване — през юли-септември. Събраните бобове се оставят на слънце да се доизсушат. Изсушената билка е с бял или слабо жълт цвят, без миризма и със сладникаволигав вкус. Запазва се в сухи и проветриви помещения.
Лечебно действие и приложение. Бобовите чушки понижават количеството на захарта в кръвта, действуват пикочогонно и обезводняващо. Благодарение на това се прилагат като допълнително средство при захарна болест и като лечебно средство при заболяване на пикочните пътища (със задръжка на урината), при водни плеврити, хроничен ревматизъм, сърдечно-съдови заболявания, възпаление на обвивката на сърцето (перикардита) и сърдечна недостатъчност, придружена с отоци, при повишено кръвно налягане в началния стадий.

В българската народна медицина се употребява счукано на прах печено бобено семе за посипване при различни екземи.

Начин на употреба. З супени лъжици ситно нарязани бобове се варят 10 мин. в 0,5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Като продукт

Бобови шушулки

Може да се използват при: диабет, бъбречни възпаления, цистит, задръжка на течности, ревматизъм, ишиас, подагра, отоци.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се заливат с 600 грама вряла вода. Киснат 15 минути. След прецеждане се пият 3-4 пъти дневно по 120 грама преди ядене.

 

Женшен – Panax Ginseng

Името на растението иде от “жен” – човек и “шен” – корен, заради това, че формата на корена наподобява човешко тяло. Това обстоятелство подобно на корена от мандрагора станало причина растението да бъде обградено с тайственост и популярност.

Това многогодишно растение, което расте в Източна Азия, Сибир и Северна Америка се използва в храненето и лечението повече от 5 000 години. Повечето видове жен-шен – китайски, американски, сибирски, се намират в дрогериите, но всички те са от семейство Araliaceae.

Жен-шенът широко се използва в целия свят като хранителна добавка. Според общите изследвания стимулира психическите и физическите сили. Въздейства като адаптоген. Подтиква тялото да предпочита мастни киселини вместо гликоген в процесите на енергодобив.

Заради способността си да снижава нивата на хормона кортизол (подтискащ инсулина хормон) в кръвния поток, женшенът е опасен за хора с хипогликимия!

Жен-шенът стимулира усвояването на въглехидратите и липидите, повишава синтезът на АТФ. Подпомага повишаването на физическата и умствена работоспособност, намалява умората, подобрява кръво снабдяването на мозъка и обезпечава структурите му с кислород.

Ефективен е при астенични състояния и след прекарани инфекциозни заболявания. Повишава устойчивостта на организма към неблагоприятни въздействия на околната среда, физическа и умствена претовареност и стрес. Влияе благоприятно върху сърдечната дейност. Увеличава амплитудата и намалява честотата на сърдечните съкращения.

Притежава имуномодулиращо действие при вирусни хепатити и др. инфекциозни заболявания; хипогликемично – при захарен диабет; хипохолестеролемично в профилактиката и лечението на атеросклерозата. Подобрява кръвната картина при анемии.

Стимулира сексуалната активност и повишава потентността.

Като продукт
Жен-шен – корен

Може да се използва при: изтощение, психична и мускулна слабост, анемия, при полова слабост, атеросклероза, бърза уморяемост, обща отпадналост, силен имуностимулатор.

Начин на употреба: 1/2 чаена лъжичка ситно стрити корени се заливат с 250 или 500 грама вряща вода. Прецежда се и се употребява за 1 ден. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ