Билки – Част 12 » Съвети в земеделието

Билки – Част 12

Пелин – Artemisia Absintum L.

Обикновеният пелин, познат още като бял пелин, е тревисто многогодишно растение от рода Пелин. Разпространено из храсталаци, по тревисти и каменливи места. Произлиза от Европа и Сибир, а сега е широко разпространено и в САЩ.

Родът съдържа много добре известни видове като див пелин, тарос (естрагон) и божо дръвче (катриника). Ароматните листа на много видове са лечебни, някои се използват за подправка, а други са важни пасищни култури. Всички типове пелин имат изключително горчив вкус.

Обикновения пелин, съдържащ туйон, се използва за приготвяне на абсент.

Някои пелини са градински декоративни растения, като тези, които са с по-дребни листа, се използват за подстригани бордюри. Всички пелини са най-издържливите в свободно-отводняваща се пясъчна почва, ненаторени и напълно изложени на слънце.

Някои видове пелин се използват за храна от ларвите на няколко вида Lepidoptera.

Листата на пелина съдържат етерични масла (феландрен, борнеол, линалоол, камфор, цинеол, терпинеол), флавоноиди (рутин, изокверцитрин), дъбилни вещества, витамин С и др.

Използва се и за отблъскване на бълхи и молци, както и за овкусяване на бира и вино. Аперитивът „вермут“ (от немското „Wermut“ — пелин) е вино, овкусено с ароматични билки, но първоначално с пелин.

Като билка се използва за: тонизиращо, стомашно, антипиретично и противоглистно средство, като седативно и жлъчкогонно средство, подобряващо храносмилателните процеси.
При бронхити и пневмонии се прилага като противокашлично и потогонно средство.
В гинекологията се използва при нарушение на менструалния цикъл.

Като продукт:

Пелин – суха билка

Може да се използва при: хиперацидитет, глисти, бяло течение, повръщане, безсъние, възбужда апетита, улеснява храносмилането, има противовъзпалително действие.

Начин на приготвяне: 1 кафяна лъжичка от билката се залива с 300 грама вряла вода и кисне 2 часа. Пие се по една кафяна чаша сутрин и вечер преди ядене.

 

Омайник – Geum Urbanum L.
градско омайниче

Многогодишно тревисто растение с късо хоризонтално коренище.

Стъблото е 30—70 см високо, леко влакнесто.

Приосновните листа са прекъснато пересто лировидни, сближени в розетка. Стъбловите листа са тройни, с къси дръжки или най-горните са триделни.

Цветовете са светложълти. 10-15 мм в диаметър. Плодниците са многобройни и при узряване образуват сферична главичка. Плодчетата са 3— 6 мм дълги, влакнести, с дълго членесто стълбче. Цъфти от май до август.

Използват се коренищата (Rhizoma Gei urbanae, Caryophyatae) и надземната част (Herba Gei urbanae).

Съставки: Коренището съдържа етерично масло, в състава, на което влиза евгенол, на който се дължи приятната му карамфилова миризма. Освен това се съдържат 20—30% дъбилни вещества, скорбяла, захари и др. В надземните части също има дъбилни вещества и флавоноиди.

Разпространено е из храсталаци и сенчести гори, горски по­ляни, край горски пътеки, из селищата край огради, по дворове и пустеещи места от низините до 1500 м надморска височина из цялата страна.

Препоръчва се от народната медицина като противовъзпалително, кръвоспиращо, затягащо и тонизиращо средство.

Приложение. Използва се при кървящи венци, хемороиди и др. Намира приложение и при други храносмилателни заболявания — колики, метеоризъм, повръщане, възпаление на стомаха, червата, черния дроб. Използва се за уско­ряване заздравяването на рани. Препоръчва се като нервно тонизиращо средство.

Начин на употреба – Корените с коренището се прилагат в отвара — 2 чаени лъжички на 250 см3 вряща вода, която се изпива за 1 ден.

Като продукт

Омайниче – суха билка

Може да се използва при: лошо храносмилане, газове, чревни и стомашни болки, повръщане, бяло течение, нерви.

Начин на употреба: 1 супена лъжича от билката се запарва с 400 грама вряла вода и кисне 2 часа. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 100 грама преди ядене.

 

Огниче – Chenopodium Botrys L.
гърличаво биле, куча лобода леплива

Многогодишно тревисто растение от семейство лободови с височина от 15 до 70 см..

Расте в умерените области; в България – по планинските поляни.

Стеблото е изправено и разклонено в основата си.

Цветовете са зелено – жълти.

Листата се използват в кулинарията като подправка.

Корените съдържат сапонини и се използват в хранително-вкусовата промишленост и народната медицина.

Бере се между месеците юни и август.

В народната медицина се използва при храносмилателни смущения, разстройства, глисти и др.

Начин на употреба: 1 чаена лъжица от билката кисне 1 минута в 300 грама гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти на ден преди ядене при нужда.

Като продукт:

Огниче – суха билка

Маже да се използва при: раносмилателни смущения, разстройства, глисти и др.

Начин на употреба: 1 чаена лъжица от билката кисне 1 минута в 300 грама гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти на ден преди ядене при нужда.

 

Обичка – Fuchsia Hybrida
фуксия

Името на рода е дадено в честа на немския учен Leonard Fuchs.

Месторастене: Светло до полусенчесто и защитено от вятър. Някои сортове понасят и слънце.

Произход: Карибски басейн, Мексико, Централна и Южна Америка, Таити, Нова Зеландия.

Българското название на това красиво цвете идва от формата на цветчетата, които са увиснали като обици.

Характерно е, че тичинките са по-дълги от венчелистчетата, а стълбчето е по-дълго от тичинките.

Целият цвят стига 3-5 см. Багрите на цветовете са различни – карминени едноцветни, с бяла чашка и червено венче и обратното и др. Голямото разнообразие на създадените форми може да се раздели в две групи – с прости и с кичести цветове.
Цъфтят от юни до октомври.

В народната медицина се използва при стерилитет и менструални смущения.

Като продукт

Обичка – суха билка

Може да се използва при: стерилитет и менструални смущения.

Начин на приготвяне: 2 супени лъжици от билката киснат 10 минути в 500 грама гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 120 грама преди ядене.

 

Смокиня – Ficus Carica L.

За родина на смокинята се сочи Югозападна Малая Азия. Тази култура има промишлено значение в страните около Средиземно море и в други страни с по-мек климат. България се смята като северна граница на разпространение на смокинята. У нас смокинята е разпространена главно в дворовете и лични стопанства. Напоследък тази култура започна да добива промишлено значение в Южното Черноморие и района на Петрич.

Смокиновите плодове се използуват в прясно и преработено състояние, като конфитюри и сладка от зелени плодове, мармелади и компоти. Подходящи са и за сушене. Богатият химичен състав обуславя високата хранителна стойност на смокиновите плодове. Те се ценят като диетично и лечебно средство за регулиране дейността на храносмилателната система и при сърдечносъдови заболявания.

Смокинята в по-топлия и влажен климат на субтропика образува дърво с големи размери, а в по-северните и по-хладни райони, какъвто е нашият, смокинята най-често представлява храст с няколко стъбла или образува издънкови туфи. У нас смокинята се развива най-добре в райони с по-топла зима.

Препоръчва се при: диарии, дизентерии, за налагане на рани и язви на кожата, против пърхут – чисти го и заздравява епидермиса.

Начин на употреба: Под форма на отвара – 1 супена лъжица нарязани листа се вари 1-2 мин в 1 чаша вода и се оставя да престои 30 мин. Пие се 3 пъти на денпо 1 чаша. Една супена лъжица от същата отвара, примесена с половин чаена лъжичка зех­тин е много добро средство против нервни спазми. Против пърхут се ползва същата отвара, като още в началото преди да заври към водата се добавя половин чаена лъжичка морска сол и 1 супена лъжица винен оцет – втрива се в корените.

Като продукт

Смокиня – листа

Може да се използва при: задух, кашлица, болки в стомаха, червата.
Външно приложение: за гаргара при зъбобол и възпалено гърло, за компреси при циреи, бюргер.

Начин на приложение: 2 супени лъжици от билката киснат 1 час в 400 грама вряла вода. Прецежда се. Пие се 4 пъти дневно по 100 грама преди ядене.

 

Хрян – Armoracia Rusticana L.

Хрянът е многогодишно растение от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae), в което са и синапът и различните видове зеле.

Растението вероятно произлиза от югоизточна Европа и западна Азия, но в наши дни се отглежда по целия свят. Достига 1,5 метра на височина и се отглежда главно заради големия си бял заострен корен, въпреки че и листата могат да се ядат.

Коренът му се използва като зеленчук или смлян като подправка и е бил използван за горчива подправка в ястието за Пасха в някои еврейски общности. Хрянът, понякога смесен със сметана се сервира често с печено или варено говеждо месо или кренвирши, както и с пушена риба. Използва се и в някои видове горчица. В България се сервира настърган в оцет към свинска пача. Също така, много от това, което минава за уасаби е всъщност обикновен хрян, оцветен в зелено.

Самият корен на хряна почти няма аромат. Когато се нареже или настърже обаче, ензими от разрушените клетки на растението разлагат синигрина (вид глюкозинолат) на алилизотиоцианат (горчично масло), който дразни синусите и очите. След като се настърже, ако не се използва веднага или смеси с оцет, коренът потъмнява и губи острите си миризма и вкус и става неприятно горчив, ако се изложи на въздух и топлина.

Като билка се използва при лечение на без апетитие, подагра, ревматизъм, скорбут, катари, подобрява храносмилането.

Като продукт

Хрян – сух корен

Може да се използва при: беза петитие, подагра, ревматизъм, скорбут, катари, подобрява храносмилането.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се залива с 400 грама гореща вода. Кисне 5 минути. Прецежда се и се пие 4 пъти дневно по 100 грама на празен стомах.

Да не се предозира!

 

Сапуниче – Saponaria Officinalis L.
белонога, лечебно сапунче, раки-сапун, сапуниче

Сапуничето е многогодишно тревисто растение с дебел червеникав корен.

Стъблата по няколко, възходящи или изправени, голи, високи 30-90 cm, в горната си част разклонени.

Листата са разположени срещуположно, продълговати до ланцетни, целокрайни, заострени, с 3 жилки, дълги 5-12 cm, към основата стеснени в къса дръжка или приседнали.

Цветовете с дръжка, по 1-2 в пазвите на най-горните листа и образуващи на върха на стъблото и разклоненията меличестки съцветия. Чашката сраснала, тръбеста, дълга около 20 mm, с 5 зъбеца.

Венчето бяло до розово, образувано от 5 свободни листчета, дълги около 1 cm, с овална, слабо двуделна горна част, с удължена тясна долна част – нокът, с два израстъка при основата им.

Яйчникът е горен с 2 стълбчета. Плодната е яйцевидна многосеменна кутийка. Цъфти през месеците юни – септември.

Расте по тревисти места, в храсталаци, край пътища и огради и др. Установен е в цялата страна от 0 до 1400 метра надморска височина.

Значение Лечебно растение

Употребяеми части – корен и стрък от сапуниче

Лечебно действие и приложение – има отхрачващо, диуретично, потогонно, слабително и диуретично действие. Използват се при бронхити и други заболявания на дихателната система, съпровождащи се с гъсти бронхиални секрети и мъчителна кашлица.

Растението е отровно! Да се използва само по лекарско предписание и под лекарски контрол.

Като продукт

Сапуниче – стрък и корен
Може да се използва при: чернодробни, жлъчни и стомашни възпаления, ревматизъм, подагра, кожни обриви, запек.

Начин на употреба: 1 чаена лъжичка от билката кисне 8 часа в 250 грама студена вода. Прецежда се и се изпива на няколко пъти за деня.

Внимание! Да не се взема продължително и в по-големи дози, защото предизвиква повръщане!

 

Червено подъбиче – Teucrium Chamaedrys L.

Описание: Дребно полухрастче с едногодишни, приповдигащи се до изправени цветоносни стъбла, високи 10-30 см.

Листата са срещуположни, с къси дръжки. Цветовете образуват класовидно съцветие.

Плодът при узряване се разпада на 4 орехчета. Цъфти от май до август.

Разпространение: Расте из храсталаците и горските поляни в цялата страна.

Употребяема част: Използва се надземната част събрана по време на цъфтеж без при основните вдървенели части на стъблото.

Действие: при без апетитие, стомашно чревни смущения, хемороиди, обилна менструация, полова слабост, грип, малария и др. Запичащо и кръвоспиращо.

Като продукт

Червено подъбиче – суха билка

Може да се използва при: безапетитие, стомашно чревни смущения, хемороиди, обилна менструация, полова слабост, грип, малария. Има запичащо и кръвоспиращо действие.

Външно се прилага за: лапи за охапване от змии и насекоми, при циреи, ревматични отоци, подагра.

 

Папрат мъжка – Aspidium filix – mas L.

Описание: Многогодишно тревисто растение с едро, до 30см дълго, дебело хоризонтално коренище. Листата са до 1 м дълги, два пъти пересто нарязани. Спорите узряват през август-септември.

Разпространение: Расте из влажни, сенчести гори и храсталаци в планините до 1800 надморска височина.

Употребяема част: За лечебна цел се използва коренището, което се изважда през есента или в ранна пролет.

Да не се смесва с коренището на женската папрат.

Действие: Коренището съдържа производни, които потискат нервната система, мускулната и сърдечната дейност, дразнят лигавиците и предизвикват възпаление. Прилага се за лечение при опаразитяване с панделковидни глисти (тении).

Като продукт:

Мъжка папрат – корен

Може да се използва при: гристи, тении и метил при човека и животните, падагра, ревматизъм.

Външно: при кожни обриви, разширени вени.

ОТРОВНО!

Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се вари 10 минути в 500 грама вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 50 грама преди ядене.

 

Росопас – Fumaria Officinalis L.

Росопасът е едногодишно растение с полулежащи или възходящи, силно разклонени стъбла високи 10-40 см.

Листата са сложно пересто нарязани.

Съцветията са гроздовидни, многоцветни, 2-6 см дълги.

Цветовете са 6-9 мм дълги, неправилни, розово виолетови до пурпурночервени. Тичинките са 2, три разделни.

Плодът е кълбовидно, на върха вдлъбнато орехче. Цъфти от април до юни.

Разпространение: расте по тревисти места, из посевите като плевел и по рудерализирани площи из цялата страна до 1000 м надморска височина.

Употребяема част: използват се надземната част, събрана по време на цъфтеж. Да не се смесва с останалите видове от рода, които се срещат у нас.

Приложения: за отстраняване спазмите и болко успокояващо средство при дискинезии на жлъчните пътища, апетито възбуждащо средство и тонизиращо червата при атоничен запек, при хемороиди, скрофули, като средство за отслабване и др.

Външно: при кожни пъпки и лишеи, при краста.

Като продукт:

Росопас – суха билка

Може да се използва при: жълтеница, слабост на червата, апетито възбуждащо, хемороиди, кожни обриви, лош дух в устата, застой на течности.

Начин на приготвяне: 1 супена лъжица от билката се вари 5 минути в 500 грама вода. Пие се по 1 винена чаша 4 пъти дневно преди ядене.

 

Повет – Clematis Vitalba L.
лозица, бяла лоза, скребър

Родът повет съдържа голям брой увивни храсти или полу храсти, които се закрепват с помощта на видоизменени листни дръжки.

У нас най-разпространен е обикновеният повет (Clematis vitalba), който носи още и наименованията лозица, бяла лоза, скребър. Той е многогодишно растение, силно разклонено, с увивно стъбло, дебело 5 и повече см и дълго 25-30 метра. Листата са срещуположни, перести, с дълги дръжки.

Разпространен е из горите и храсталаците по влажните терени из цялата страна.

Поветът се използва и като подложка за облагородяване върху корен на много културни растения и сортове За лечебни цели се употребяват листата, цветовете и корените. Листата и цветовете се берат по време на цъфтежа, а корените целогодишно. Сушенето на дрогата се извършва на сянка или в сушилня при температура до 40-45 градуса.

В повета се съдържат ценни алкалоиди като анемол, клематитол, сапонини, ленонтил, стигмастерин, неизследван гликозид, церилов алкохол, митрицилов алкохол, цитростерин, терматиламин, восъчни вещества и др.

Листата и цветовете на повета действат противомикробно, противогъбно, пикочогонно и потогонно. Препоръчва се при заболяване от воднянка, сърдечни отоци, възпаление на очите и пикочния мехур, при венерически болести, костен тумор и др.

Народните лечители препоръчват листата на повета още при стомашна язва, треска, разширени вени. Външно се използва за бани при краста, цирей и гнойни рани. Същото действие има и коренът на растението. Подкорната тъкан на стъблото се употребява счукана и смесена със зехтин за налагане при ревматизъм, шипове, дископатия, но трябва да се внимава наложеното место да не престоява повече от 6-8 часа, защото може да се получат изгаряния.

Като продукт:

Повет – стрък

Може да се използва при: сърдечни отоци, стомашна язва, треска, рани от разширени вени, възпаление на очите, пикочният мехур, туморни заболявания, кисти и др.

Начин на приготвяне: 1 чаена лъжичка от билката кисне 1 час в 500 грама гореща вода. Кисне около 1 час. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 50 грама преди ядене.

Внимание! При предозиране се появяват симптоми на отравяне, които въздействат върху нервната система, загуба на чувствителност за болка, понижена телесна температура и др. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ