Билки – Част 11 » Съвети в земеделието

Билки – Част 11

Турта – Tagetes Erecta L.

Описание: Това растение е непретенциозно, изобилно цъфтящо и е едно от най-използваните у нас за украса на балкони, градини и паркове.

Родовото название идва от името на бога на етруските Tagus. Tagetes patula, L. и Tagetes erecta, L. са най-разпространени.
И двата вида имат изправени стъбла, като T. patula стига до 60 см височина, а T. erecta – около 1 м височина. И на двата вида стъблата са разклонени и всяко връхче завършва с цветче.
Стъблата имат ребровидна повърхност и са зелени, а към върха често стават червено-кафяви.
Цветовете на T. erecta са по-едри – до 6-7 см в диаметър. Багрите и на двата вида са ярки – жълти, оранжеви или жълтокафяви. Има варианти с много ефектни кадифени или кичести цветове, които не стават по-високи от 15-20 см и са много подходящи за бордюри на лехи или там, където мястото е по-ограничено.
Всички цъфтят от юли до първите минусови температури в късната есен.
В народната медицина се използва при лечение на кръвоизливи, миоми на матката, маточни възпаления, мастопатия, кисти.

Като продукт:
Турта – цвят

Може да се използва при: кръвоизливи, миоми на матката, маточни възпаления, мастопатия, кисти.

Начин на приготвяне: 2 супени лъжици от билката се варят 3-4 минути в 500 грама вода. Прецежда се и се пие 3 пъти по 100 грама преди ядене.

 

Сминдух – Trigonella foenum-graecum

Сминдухът e едногодишно растение от семейство Бобови, известно с подправката, която се прави от семената му.

Стъблото е кухо и достига на височина от 30 до 60 см.

Плодовете са шушулки с дължина 10–15 см и съдържат 10–20 семена.

Сминдухът е добре познат като често използвана съставка в подправковата смес „шарена сол“, използвана в България и други балкански страни.

Разпространение: Отглежда се в градините като подправка и декоративно растение. Произхожда от Югоизточна Азия.

Употребяема част: Използват се семената.

Действие: Стимулира обмяната на веществата, снижава нивото на кръвната захар. Подобрява апетита. Възстановява силите на организма

Приложения:
при пелагра – недоимък на витамин РР
при захарна болест, като помощно средство
при белодробни заболявания
при бавнозаздравяващи рани
външно: за лечение на някои кожни заболявания

Като продукт:

Сминдух – стрък

Може да се ползва при: без апетит, стомашни атонии и като подправка.

Начин на приготвяне: една супена лъжица от билката се залива с 400 грама гореща вода и кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 4 пъти дневно.

 

Решетка – Carlina Acanthifolia All.

Описание. Многогодишно безстъблено, монокарпично, тревисто растение, с дебел, сочен, до 1 м дълъг, жълтокафяв корен.

Листата са 10—30 см дълги, около 2 пъти по-дълги, отколкото широки, дълбоко пересто нарязани, бодливо назъбени, разположени в приземна розетка, в средата на която се развива едра кошничка, 3—7 см в диаметър. Външните обвивни листчета
на кошничката са листовидни, средните са гребеновидно наредени, а вътрешните са разперени. Всички цветове са тръбести, отначало бледожълти, по-късно червеникави до виолетови.

Плодовете са продълговати, с хвърчилка от перести власинки. Цъфти от юни до септември.

Разпространение. Расте по сухи тревисти и каменливи места, из горски поляни в цялата страна, предимно в планините.

Употребяема част. Използуват се корените (Radix Carlinae).

Химичен състав. Съдържат 1—2% етерично масло, дъбилни и смолисти вещества, до 20% инулин и едно полиацетиленово съединение с антибиотично действие.

Действие и приложение. Коренът на решетката се прилага като пикочогонно, противовъзпалително, стимулиращо секрециите, улесняващо храносмилането, отхрачващо и глистогонно средство. Използува се и външно при хемороиди, рами, обриви и други кожни заболявания. По-рядко се предписва при отпадналост, преумора, нервно изтощение и др.

Начин на употреба. Прилага се 3% запарка по 1 чаена чаша дневно или спиртен извлек (1:10) по 15—20 капки 2—3 пъти дневно.

Като продукт:

Решетка – суха билка

Може да се използва при: бронхит, бъбречни възпаления, хемороиди, кожни заболявания, трудно заздравяващи рани, кръвоизливи, нерви, отпадналост и глисти.

Начин на употреба: 1 супена лъжица корени ври 5 минути в 450 грама вода. Прецежда се. Пие се 3 пъти дневно по 100 грама преди ядене.

 

Чемерика – Veratrum Lobelianum Berhn
бяла чемерика, горска чемерика

Разпространение: Расте във влажни и мочурливи места, покрай реки и блата. Представлява многогодишно растение с право стебло, високо до 1—2 т. Цъфти през юни—август.

Използваема част: Корените с коренищата на чемериката, ко­ето се вадят през есента, почистват се и се изсушават в сухо к проветриво място или в сушилня.

Химически състав: В корените и коренищата на чемериката се съдържат алкалоиди от стероиден тип (аминоалкохоли, естер-ни алкалоиди глюкоалкалоиди): алкамини — вератрамин, первин, гермин, протовератрин; смола, скорбяла, захар.

Фармакологично действие: Основно — хипотензивно. Алкалои­дите, съдържащи се в чемериката в минимални количества, упражняват силен хипотензивен ефект, чиято продължител­ност е от порядъка на 4—6 часа. В по-високи дози едновре­менно с рязкото понижение на кръвното налягане се потиска дишането. Сърдечната дейност се забавя под действието на чемернката, амплитудите стават по-големи, но поради из­вънредно малката терапевтична ширина на активно действащ принцип този кардиотоничен ефект не представлява интерес. Експериментални данни показват, че препаратите на чемериката (екстракти) повлияват функцията на щитовид­ната жлеза.

Терапевтично приложение: Билката е силно токсична! Назна­чава се само по лекарско предписание. Намира приложение в различни комбинации с други алкалоиди като антихипертен-зивно средство. Прилагани са алкалоидите при глисти, за стимулиране растежа на косата, при ставен ревматизъм и скабиес.

Начин на употреба и дозиране: Пероралното прилагане на чемериката е забранено поради голямата токсичност на расте­нието. Затова все още тук-таме се използува, но само за външно приложение, което също следва да бъде под контрол на лекар в клинична обстановка, тъй като има съобщения за •смъртни случаи при употреба на запарка от чемерика локал­но при фрикция на главата. В народната медицина чемериката е използвана при миастения гравис.

Отравяне: Интоксикацията с чемерика започва с дразнене и па­рене на лигавицата на устната кухина, мекото небце, гълтателната мускулатура, хранопровода и стомаха, съпроводено с упорито повръщане, силна профузна диария с кървави из­пражнения и много слуз. Общо интоксикационните явления като адинамия, отпадналост, студени крайници, тремор и др.„ постепенно се засилват и могат да завършат с колапс, гърчо­ве и парализа на дишането. Много характерен синдром за клиничната картина са тежките ритъмни нарушения с удъл­жаване на О_К5-комплекса и силно понижение на кръвното налягане.

Лечение: Незабавни депурационни мероприятия едновременна с провеждане на реанимационни процедури н симптоматична терапия.

Като продукт

Чемерика – суха билка

Начин на приготвяне: 1 супена лъжица от билката ври 5 минути в 250 грама оцет. Прецежда се. Получената отвара се втрива в корените на косата в продължение на една седмица веднъж дневно. След почивка от няколко дни, процедурата може да се повтори.

 

Росен – Dictamnus Albus

Росена е едно от най-красивите наши растения, което може да се използва направо като градинско цвете. Среща се рядко и главно по южните склонове на предпланините. Образува по няколко стъбла с почти еднаква височина (90см), които завършват с голям грозд от цветове с форма на разперена пеперуда.

Баграта на цветовете е бяла, розова или червена. Те отделят голямо количество етерично масло, което така насища въздуха, че ако в горещ, слънчев ден се поднесе запалена клечка кибрит към растението, въздухът около него може да избухне в пламък и се отделя черен дим. Растението при това изобщо не страда. За жалост миризмата на маслото не е приятна и росенът може да се нарече цвете за гледане, но не и за мирисане. Той цъфти през юни-юли и е превъзходен за вилните градини.

Размножава се чрез семена, разделяне на храста и с ресници. Растенията, отгледани от семена цъфтят едва след втората година. Разделянето на храста се прави през есента или рано напролет. На едно място може да расте 8-10 години.

Според народното поверие от росен самодивите вият венците си. Разпространен е обичаят ходене по росен, който се изпълнява срещу Спасовден.

Болни от различни болести хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитият росен. Хората носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи или пешкир — дар за русалките, който закачат на клоните. Води ги техен близък, който се уважава като “побратим” или “посестрима” на болния. Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се с водата в стомната и скришом влизат в селото. Вярва се, че така ще оздравеят.

В съвременната народна медицина се използва коренът (Radix Dictamni), който се изважда в края на лятото.

 

Карамфил – Eugenia Caryophyllata

Описание:
Карамфиловото дърво е вечнозелено и расте на височина до 10–20 м. Има големи овални листа и пурпурни цветове в многобройни групи в съцветия по върховете на клоните.
Цветните пъпки първоначално са със светъл цвят, но постепенно стават зелени, след което се развиват до яркочервени и тогава са готови за бране. Карамфилът се бере, когато пъпките са 1,5 до 2 см дълги и се състоят от дълга чашка, завършваща с четири разперени чашелистчета и четири неотворени венчелистчета, образуващи малко топче в средата.

Семейството наброява около 300 вида, произхождащи от Европа, Северна Африка и Азия. Те са едно, дву и многогодишни растения. Развиват силно разклонена коренова система. Цветовете са прости или кичести, силно ароматни, разнообразно обагрени – розови, червени, жълти или бели. Създадени са много хибриди и сортове с други багри и пъстри.

Разпространение:
Карамфил се бере предимно в Индонезия (островите Банда, познати още като „острови на подправките“) и Мадагаскар. Отглежда се и в Занзибар, Индия и Шри Ланка.

Карамфилът е известен като подправка от незапомнени времена. Както повечето подправки е имал антисептично действие и е предпазвал хранопровода от инфекции.

Приложение:
В стоматологията карамфиловото масло (или неговата главна съставна част ­ евгенол) е употребявано като антисептик и ефикасно средство срещу болката.

Именно тези качества на маслото се използват при лечението на ревматизъм, артрит и инфекции на горните дихателни пътища.
Пробужда и прояснява мисълта. Афродизиак. Укрепва имунната система. Регулира нивото на не наситените мастни киселини, чиято липса води до стареене на организма.

Като продукт:
Карамфил – плод

Може да се използва при: диабет, импотентност, храносмилателни смущения, като подправка.

Начин на употреба: 1 кафяна лъжица от билката кисне 10 минути в 250 грама гореща вода. Пие се 3 пъти дневно по 80 грама преди ядене.

 

Котешка стъпка – Clinopodium Vulgare L.
черновръх

Котешката стъпка е едногодишно растение с масленозелено стъбло, високо от 15 до 40 см.

Листата му приличат на чемширените, само че са по-големи.

Цветът представлява наредени в кръг килийки, които приличат на отпечатък от котешка стъпка, откъдето идва и името на билката, подчертава известният билкар Васил Чардаклиев.

Разпространена е из цялата страна, особено в полите на Стара планина, Средна гора и Родопите.

Съдържа вещество с успокояващо действие, стимулира силно регенеративните процеси на човешкия и животинския организъм, отразява се благоприятно на кръвоносната система, усилва съпротивителните сили.

Препоръчва се при:
гинекологични заболявания, миома на матката, мастопатия на млечната жлеза, простати, бъбречнокаменна болест, отразява се добре на кръвоносната система, изчиства артериалните плаки и смущения в кръвоносната система, при високо кръвно налягане, стимулира регенеративните процеси на човешкия организъм, при ракови образувания, при гастрит, кожни заболявания, бемки, брадавици, екземи, пърхут и др.

Усилва съпротивителните сили, при нощно напикаване у деца, има антидиабетично действие.

Внимание! Да не се употребява при прединфарктно състояние, клапни процеси на сърцето, от бременни, кърмачки и деца под 8 години.

Като продукт:
Котешка стъпка – суха билка

Може да се използва при: брадавици, кокоши тръни, мазоли, рани, абцеси, паркинсон. Изчиства артериалните кръвни плаки и ускорява оздравяването при напикаване и камъни в бъбреците, простатит и цистит.

Начин на приготвяне: 1 супена лъжица от билката се залива с 400 грама студена вода. Престоява така 2 часа. Пие се три пъти дневно по 150 грама, 15 минути преди хранене.

 

Петопръстник – Potentilla Reptans L.
гьрличева трева

Петопръстника е от рода Очиболец.

Разпространение:
Из влажните ливади, замочурените места и торфищата, но също по каменисти места в
предпланинския и планинския пояс на всички наши планини.

Описание:
Многогодишно тревисто растение с прави или в основата полегнали, разклонени и окосмени стъбла, високи 15-­30 см.
Коренището е обикновено късо и дебело, тъмнокафяво отвън и червено отвътре, като при разрез се вижда характерно
тъмнолъчисто образувание. Листата са приседнали (стъбловите) или с къси дръжки (при основните), триделни и едро назъбени, с големи прилистници. Цветовете са разположени по единично в пазвите на листaтa, с дълги дръжки. Те са жълто обагрени, с двойна 4-листна чашка, 4-листно венче и многобройни тичинки. Плодът е набръчкано сухо орехче с многобройни семена.

Използваема част:
Коренищата, извадени рано на пролет – през март или през есента – октомври – от 2-З-годишни растения. След
изваждане коренищата се измиват и се сушат на сянка или в сушилня при t до 45С. При сушенето коренищата да не се допират до
железни предмети, защото потъмняват. Изсушената билка е тъмнокафява или червенокафява отвън и червена отвътре, без
миризма и с горчиво стипчив вкус. Допустима влажност 14%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав:
Билката съдържа гликозидите торментилин и торментол, хининова и елагова киселина, до 35% танини (главно катехини и катехинови флобафени), смолисто вещество, етерично масло, восък, скорбяла и др.

Лечебно действие и приложение:
Билката се използва при миома на матката, тумори, хемороиди, възпаления на стомаха и червата, диария, чернодробни заболявания, възпаление на очите.
Външно: при изгаряне, мокрещи екземи и бяло течение.

В нашата народна медицина се препоръчват още следните билки от рода очиболец: бял очиболец (Potentilla аlbа L.) – при болести на сърцето и за регулиране на недостатъчна менструация; пачи очиболец (Poteпtilla anserina L.) – против болки в стомаха и червата,сребролистен очиболец (Р. argentea L.) – против диария, дизентерия, стомашни и чревни болки, хемороиди, ухапано от отровни змии, за компреси при възпаление на очите и др.; усойна трева (Р. cinerea Chaix) и почудиче (Р. recta L.), против болестта гърлица у свинете, откъдето носи името си, също против малария, диария, дизентерия, хемороиди, за жабурене за заздравяване на венците; загърличе (Р. rupestris L.) – против заушка при децата, като се пие и се налага болното място.

Като продукт:

Петопръстник – суха билка

Може да се използва при: миома на матката, тумори, хемороиди, възпаления на стомаха и червата, диария, чернодробни заболявания, възпаление на очите.
Външно: при изгаряне, мокрещи екземи и бяло течение.

Начин на приготвяне: 2 супени лъжици от билката киснат 10 минути в 400гр. гореща вода. Прецежда се. Пие се 4 пъти дневно по 100гр. преди ядене. Приготвено по същия начин се използва външно.

 

Врабчови чревца – Stellaria media L.
Звездица, Средна звездица, Птича трева, Мишакиня

Разпространение:
Расте из влажни, тревисти места и храсталаци край пътища, из ниви, населени и пустеещи места до 1500 м надморска височина.

Използваема част:
Надземната част, която се събира по време на цъфтежа и се изсушава на хладно място или в сушилня до 40 °С.

Химичен състав:
Съдържа сапонини, каротин, витамините С и Е. Много от съставките са с неизяснен химичен характер.

Действие:
Противовъзпалително. Извлеци от билката повлияват възпалението на горните дихателни пътища, стомашно-чревния тракт, оказват обезболяващ и противовъзпалителен ефект при ставни болки, намаляват съдържанието на пикочната киселина, действат антисептично на пикочните пътища. Билката оказва регенеративно действие при нараняване целостта на лигавиците и кожата.

Приложение:
При остри и хронични катари на дихателните пътища, при гастрити, колити, пиелонефритти, цистопиелити, цистити, артрити, подагра, рани от изгаряния.

Начин на употреба:
Около 2 супени лъжици от билката се запарват с 500 мл вряща вода. Врят още 5 минути. Отварата се прецежда и се пие по 100 мл преди ядене 3 пъти на ден.

Като продукт
Врабчови чревца – стрък

Може да се използва при: остри и хронични катари на дихателните пътища, при гастрити, колити, пиелонефритти, цистопиелити, цистити, артрити, подагра, рани от изгаряния.

Начин на употреба: Вътрешно – Около 2 супени лъжици от билката се запарват с 500 мл. вряща вода. Врят още 5 минути. Отварата се прецежда и се пие по 100 мл. преди ядене 3 пъти на ден. Външно – Така направената запарка може да се използва за промивки при цистити, подагра, рани и други възпаления.

 

Пирей – Agropyrum Repens L.

Разпространение. Расте по тревистите песъчливи места, ливадите и пасищата, край оградите и пътищата, из нивите до 1500 м . височина в цяла България.

Описание. Многогодишно тревисто, растение с цилиндрично, кухо, гладко и членесто стъбло,
високо до 1,5 м и силно развито шнуровидно, пълзящо коренище.

Листата са линейни и плоски, зелени или сивозелени. Цветовете са събрани по 4-9 в широколанцетни, зелени, сивозелени или
слабо виолетови класчета, които образуват сложен, двуреден, линеен клас. Цъфти през юни- юли.

Използваема част. Коренищата, които се вадят рано напролет, в началото на развитието на растението – април или eceн, след узряването на семената – август-септември. Изкопаваните коренища след измиване и нарязване, с дължина до 20 см се сушат на сянка или в сушилня при t до 50С.

Изсушената билка е с жълтеникав цвят, характерна миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали или торби. Запазва се в сенчесто, сухо и проветриво помещение.

Химичен състав. Тритицин, манит, агропирен, гликованилин, белтъчни вещества, мазнини, етерично масло, витамин С, провитамин А, инозит, инулин, левулоза, горчиви вещества и др.

Лечебно действие и приложение. Билката действува пикочогонно и леко слабително. Употребява се при пясък в бъбреците и
пикочния мехур, възпаление на простатата, стомаха и червата.

В българската народна медицина пирей, се употребява още при подагра, безплодие, чернодробни страдания, кашлица,
ревматизъм др. Външно се прилага за лапи при кожни обриви и отоци.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се варят в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Като продукт:
Репей – суха билка

Билката се използва при лечение на: цистит, бъбречни възпаления, нефролитиаза, воднянка, ревматизъм, подагра, жлъчно-каменна болест, чернодробна цироза.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката врат 2 минути в 500 грама вода. След изстиване се прецежда и се пие 3 пъти дневно по 120 грама преди ядене. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ