Аспарагус (Аспержа) » Съвети в земеделието

Аспарагус (Аспержа)

Апарагусът (Asparagus Officinalis), е многогодишно зеленчуково растение от семейство Лилиеви, Получаваните от него аспержи се считат за аристократи сред зеленчуците. На-ред с черния хайвер и трюфелите, те заемат достойно място в списъка на изтънчените храни. С високата си биологична стойност и фин вкус аспержите се считат за един от най-деликатесните зеленчуци

 

 

За първи път аспержите се споменават в писмен източник от IV век преди Христа, от бащата на медицината Хипократ Според него те са много полезни при стомашни разстройства и действат като диуретик. По-късно римляните започват да култивират аспержите и Марк Морций Катон (234 – 149 г. пр.Хр.) е написал първото достигнало до нас ръководство за отглеждането им.

Аспержите са богати на витамин А и на витамини от група В, както и на калций, фосфор, капии, натрий и желязо. Съдържащите се в тях калий и аспарагин регулират бъбречната дейност. Аспержите оказват благотворно влияние и върху функциите на черния дроб и на белите дробове. Заради ниското си енергийно съдържание, те са подходящи за диети -100 грама аспержи съдържат само 13 ккал.

Типичен и неповторим вкус на аспержите се дължи на киселината asparagin етеричните масла и повече от 100 ароматични вещества.

Аспарагусът образува подземно коренище, от пъпките на което се развиват крехки, вкусни, месести леторасти, наричани в широката практика „свещи“. Докато са в почвата те са сочни и крехки с дебелина 1.5-2 см Израснали над поч-вената повърхност те загрубяват, позеленяват и се вдървеняват.

 

 

ВИДОВЕ АСПЕРЖИ

 

В зависимост от начина на култивирането се различават бели, виолетови и зелени аспержи.

 

  • Белите аспержи, никога не „виждат“ слънчевите лъчи. Над гнездата, в които са засадени, се оформят купчинки пръст, за да се забави тяхното показване над повърхността на почвата. Едва пробила аспержата се бере незабавно преди изгрев слънце. Така аспержите остават бели на цвят, със седефен оттенък. Колкото по-бели и дебели са, толкова са по-скъпи. Култивират се и се консумират предимно в Германия.

 

  • Виолетовите аспержи преди да бъдат обрани, се оставят за кратко време на слънчева светлина, която активизира червено-виолетовото вещество anthocyan.

 

  • Зелените аспержи, които дължат зеления си цвят и аромата си на хпорофила, се отглеждат върху равни терени. Те са с тънки дълги стебла, и растат над земята. Ароматни, с по-изявен вкус от тези на белите аспержи. Предпочитат се във франция и Италия.

 

 

БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

 

Аспарагусът понася ниски температури, но расте и се развива най-добре при температури между 12 и 25°C. Понася засушаване, но висо-ка и качествена реколта се получава при поддържане на умерена почвена влажност. Подходящи са добре огрявани от слънцето и защитени от вятъра места. Изисква дълбоки, структурни и относително по-леки почви. Трябва да се избягват места, които се преовлажняват или са заплевелени с многогодишни плевели. Оптимална е неутралната или слабо киселата почвена реакция.

 

 

ТЕХНОЛОГИЯ НА ОТГЛЕЩАНЕ

 

Основна обработка на почвата. Важно изискване е дълбоката основна оран на 30-40 см. Заедно с нея се внасят 5-6 т добре разложен оборски тор, 15-20 кг P2O5 и 10-15 кг К20 на декар.

Отглеждане на разсад. Аспарагусът може да се отглежда от семена, но поради бавното поникване и начално развитие, се практикува произвеждане на разсад. За целта семената се засяват на открити лехи в края на април, при междуредови разстояния 20-25 см. За 100 м2 са необходими 5-6 г семена. Семената никнат бавно и за да се ускори поникването се накисват предварително за 4 дни при 25-30°С с ежедневна смяна на водата. Третираните семена поникват за 10 до 14 дни при температура 20-25°С.

Семената се засяват към края на април на открити лехи редово на 25-30 см ред от ред. Те никнат бавно (от 2 до 6 седмици) и затова е необходимо да се осигури оптимален воден режим чрез редовни поливки. След като растенията достигнат 7-10 см височина, те се прореждат в редовете на 8 -10 см едно от друго. До есента те успяват да развият хубаво коренище с 3-4 разклонения. През октомври стъблата се изрязват на 2-3 см над повърхността, лемата се почиства и прекопава и в това състояние разсадът презимувало следната пролет.

 

Разсаждане.

Най-добри резултати се получават при засаждане на едногодишен разсад. Разсаждането на постоянно място се прави колкото е възможно по-рано напролет, преди да е започнала вегетацията. Разсадът се изважда внимателно от почвата и се сортира. Избират се подходящи за засаждане растения, които имат дебели, месести бели корени с ясно оформени 3-4 пъпки.

Мястото за разсаждане се подравнява добре и маркира на редуващи се тесни (40 см) и широки (60 см) ленти В тесните ленти се изкопават канавки с дълбочина 40 см и почвата от тях се натрупва върху широките ленти. В дъното на образуваните канавки се поставя добре разложен оборски тор или компост, който се накопава с почва на 10-15 см. Те се засаждат поединично върху малки купчинки, приготвени от пръст и угнил оборски тор на разстояние 40-50 см по дъното на канавката. Внимава се корените на разсада да бъдат разположени встрани.

Растенията се разсаждат в средата на кана-вките върху малки купчинки от пръст и угнил оборски тор на разстояние 40-50 см едно от друго (2500-3000 растения на декар). Върхът на кореновата шийка (растежните пъпки плюс корените) на разсада трябва да бъде на 15 см под ненарушената почвена повърхност и насочен на-горе, а корените равномерно разпределени. Засадените растения се покриват с 5-6 см почва. Дълбочината на засаждане е много важна, т.к при плитко засаждане се получават много на брой, но слаби филизи, а при по-дълбоко засаждане – малко на брой и много големи филизи.

През първата година почвата се окопава неколкократно, като растенията последователно се загърлят, докато браздите се запълнят и повърхността се изравни.

През втората година междуредията се окопават. Реколтата не се прибира.

 

 

Грижи през вегетацията

През първата година почвата се окопава неколкократно, като растенията последователно се загърлят, без да се покриват напълно, докато браздите се запълнят и повърхността се изравни. Много важно е поддържане на влажен почвен слой чрез поливане. Филизи през първата година не се прибират и се оставят да пораснат, за да се образува храст. През есента изсъхналия храст се изрязва и нивата се почиства.

През първите две години растенията растат бавно и образуват малък храст. В широките междуредия могат да се отглеждат зеленчукови растения с кратък вегетационен период (градински грах или фасул, спанак, репички и др.). Грижите се състоят в редовна обработка на почвата, подсаждане на пропадналите растения, поливане, подхранване и изрязване на растенията в края на есента на 8-10 см от повърхността на почвата. Евентуално появилите се „свещи“ се отстраняват

През третата година започва прибирането на „свещите“. Рано напролет върху растенията в междуредията се натрупва почва с образуване на тирове с 35 см височина и 40 см ширина. В тях растат етиолираните млади стъбла („свещи“).

През тази година от едно растение се изрязват около 5-6 „свещи“, за да не се изтощят младите растения. След тяхното прибиране, почвата от тировете и междуредията се изравнява и поддържа чиста от плевели. През есента засъхналите стебла се изрязват на височина 10-15 см над почвата. В райони със студена зима изрязването се прави през пролетта.

След прибирането на реколтата се внасят по 10-15 кг азот и калий като амониев нитрат и калиев сулфат, а през есента – 4-5 т оборски тор. Не трябва да се допуска изтощаване на растенията с големи добиви без торене.

Нормалната беритба започва от четвъртата година през април до средата на май, когато се прибират всички „свещи“. Това се прави всеки ден, а при силен растеж и два пъти – сутрин и вечер. Бере се ръчно с използване на специални ножове. Появилата се до повърхността „свещ“ се познава по напуканата повърхност на почвата, филизите се подкопават и отрязват в основата на 3-4 см над кореновата шийка. Образуваните празнини на мястото на изрязаните филизи се запълват с разложен оборски тор. „Свещите“ трябва да се изрязват, преди да са се появили на повърхността. В противен случай бързо загрубяват. Едно добре развито растение дава средно 10-12 „свещи“ по 50-60 г. едната. Средният добив от декар обикновено е 500-600 килограма.

 

 

ПОДДЪРЖАНЕ НА НАСАЖДЕНИЯТА

 

Продължителността на живот на насажденията е 15-20 години. На същото място аспержа може да се отглежда повторно след 8-10 години. Синтезираните в храста хранителни вещества се акумулират в корените и те определят продуктивните възможности за нови свещи в следващата година.Важни за добрия растеж на храстите и за добива е торенето, борбата с плевелите, неприятелите и болестите.

Борбата с плевелите има голямо значение при отглеждането на аспарагуса. Редовното култивиране е решаващо особено през първите две години. През първата година се култивира поне един път в месеца до септември. Броят на плевелите може да се редуцира с приложение на хербициди.

Болести. Аспарагусът се напада от няколко болести, от които икономически най-важна е ръждата (Puccinia asparagus), проявяваща се като кафяви изпъкнали петна. Борбата се състои в изрязване и унищожаване на нападнатите части и третиране с фунгицид. Важни могат да бъдат две други болести, причинявани от видове на рода Fusarium – гненето на кореновата шийка (Fusarium asparagus) и кореновото гниене (F. moniloforna)

Вредители. Разпространени неприятели са аспержовите листояди и аспержовата муха. Аспержовите бръмбари и ларви атакуват надземния храст и филизите. В някои години важна може да бъде аспержовата листна въшка. Борбата се води чрез третиране с инсектициди или с изскубване и унищожаване на нападнатите растения.

 

 

ПРИБИРАНЕ НА ДОБИВА

 

За да се получат високи добиви при голяма продължителност на насаждението е необходимо развитието на мощна коренова система. Затова не бива да се прибира голямо количество филизи през първите две години, тъй като може да се скъси животът на насаждението и общият добив и печалба да бъдат силно намалени. Жътвеният период от третата година е кратък – при нашите условия е 6 до 8 седмици от април до юни. филизите се оставят да достигнат до 20 см височина и се изрязват със специален нож. Когато температурата се повиши над 25-27°С може да е необходима ежедневна жътва.

 

 

СЪХРАНЕНИЕ НА ПРОДУКЦИЯТА

 

Тъй като аспарагусът има относително къс жътвен период (до 60-65 дни), а се консумира през цялата година, реколтата трябва да се съхранява по подходящ начин. Лошо съхраняваните или нискокачествени аспержи се разпознават по сивото или жълто оцветяване. След жътва филизите се държат в тъмно и хладно помещение и се напръскват с вода, за да се предпазят от изпарение и набръчквани. При хладни условия (1-4°С) и висока относителна влажност на въздуха (80-90%) те се съхраняват надеждно за няколко дни. За продължително съхранение и транспорт за запазване на биологичните, хранителни и вкусови качества се прилага дълбокото замразяване. 

 

Свързани новини

Comment on this FAQ