78 язовира създават риск от нови наводнения » Съвети в земеделието

септември 28, 2020

78 язовира създават риск от нови наводнения

Проверки и обещания, че ще се вземат мерки. Tова следва след всяко бедствие и нещастие в България. Наводненията също не направиха изключение, но с тази разлика, че проверки е имало и продължава да има. След тях се дават предписания и препоръки, но никой не ги изпълнява. През есента на миналата година и пролетта на тази експертна група, в която влизат представители на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и на държавното дружество "Напоителни системи", прави редовния оглед и доклад за състоянието на язовирите в България. Резултатът – общо 78 са водните съоръжения в предаварийно състояние, за някои е констатирано, че трябва съвсем малко, за да предизвикат сериозни проблеми.
Нито един от опасните водни обекти не е в активите на "Напоителни системи", предприятие "Язовори и каскади" на НЕК или водоснабдителните дружества. Почти всички са собственост на общините. От "Напоителни системи" обясниха, че според Закона за водите всеки язовир, който не е стопанисван от тях, от НЕК или от ВиК дружество, е публична общинска собственост. Ако е отдаден на концесия на сдружение за напояване, водоемът е на сдружението. Незаконни язовири няма – но има такива, за които общините водят дела с "Напоителни системи", защото искат някой водоем да премине към тях. Обикновено от него се получава допълнителен приход с отдаването му на концесия. В някои случаи е възможно общината да го стопанисва добре, но много често липсват и пари, и специалисти, грижата е прехвърлена към коценсионера, който просто иска да изкара повече приходи.
В началото на 2012 г., малко след наводнението в с. Бисер, правителството на ГЕРБ взе решение техническият надзор над всички близо 3000 водоема в страната да премине към "Язовири и каскади" на НЕК, т.е. към министерството на икономиката. Решението беше взето без дебат и досега няма индикации министерството да е встъпило в правомощията си на надзорник.
След последните проверки и констатациите от пролетта, че има опасни язовири, в басейновите дирекции са започнали процедури за прекратяване на издадени вече разрешителни за водовземане и използване на тези водоеми, обясниха от МОСВ. На собствениците на 78-те язовира са направени предписания да ги изпразнят или да поддържат обема им до безопасно ниво, докато ги ремонтират. При анализа си експертите на министерството отбелязват, че рискът от наводнения заради неизправни и неправилно поддържани язовири продължава да е висок, а собствениците на язовирите масово не изпълняват дадените им предписания. В министерството няма и информация те да предприемат мерки за обследване със специализирани проектанти и технически средства и да привеждат язовирите в изправно състояние. Косвено от МОСВ признават, че сега нямат много правомощия и след заповед на тогавашния премиер Пламен Орешарски от март тази година е направен преглед на нормативната уредба. Междуведомствената работна група е предложила промени в нея, с които контролът да стане по-ефективен. Сред предложенията е създаването на единен национален контролен орган, който да осъществява по-ефикасен контрол на техническото състояние на водностопанските системи и хидротехническите съоръжения, уточняват от МОСВ. Липсата на парламент обаче отлага по-строгия контрол някъде далеч напред във времето.
Основните проблеми на 78-те опасни язовира са деформирана корона – пропукванията, с хлътвания и слягания, израсли дървета и храсти, нарушен или направо разрушен преливник, такива без проводимост, непочистени отводняващи канали, повреди в основния изпускател. Има и случаи, когато до изпускателните съоръжения не може да се стигне, има течове, водният и сухият откос на язовирите са деформирани, по тях има свличания, храсти и дървета, а в някои случаи от откосите е изнасян материал.

Язовирните стени, които са в предаварийно състояние, т.е. са опасни, трябва да бъдат извеждани от експлоатация, обясниха от МОСВ. Това означава язовирът да се изпразни и стената да се поправи, ако ще се използва отново, или да се бракува. Това гласят условията в Наредба 13 от 29 януари 2004 г., но явно стопаните на опасните язовири не смятат за задължително да я изпълняват.
"Когато се стопанисват добре язовирите, това помага да се намали рискът от наводнения. Смисълът на язовирите, когато са се използвали повече за напояване, е през май – август обемът в тях да е почти мъртъв, т.е. да са почти празни. Но тъй като напояване сега почти няма, язовирите стоят пълни и при обилни дъждове има опасност да прелеят", обясни инж. Валентин Славов, технически директор на "Напоителни системи". Микроязовирите почти не се използват за напояване, а стопанисването на повечето е оставено на общините. Някога са били поддържани предимно от бившите ТКЗС-та, сега има дадени на концесия, но се използват предимно като развъдници на риба, обяснява инж. Славов.
В по-голямата си част обаче проблемните язовири нито са дадени на концесионер, нито са стопанисвани както трябва от съответната община, показва справката на МОСВ. В обл. Враца например те са общо четири и някои от тях са във водосбора на река Скът, която заля гр. Мизия, Бяла Слатина и близките села. По целия водосбор на Скът държавното дружество "Напоителни системи" не стопанисва нито един язовир – всички са общински – на Враца, Хайредин, Бяла Слатина, Мизия и Борован. Грижа на държавното дружество е само корекцията на коритото на р. Скът след Мизия. През добре поддържани водоеми, с работещи изпускатели и здрави стени, приливът ще по-плавен. Тоест, ако без язовир вълната е 10 метра, с преминаване през изкуственото съоръжение силата й ще намалее и същото количество вода ще е с по-малка височина и няма да се разлее рязко.
Сериозен проблем при борбата с наводненията са изсичането на гори и изкуствените корекции на реките. В някои случаи тези корекции са съвсем неправилни, не е преценено, че с тях се нарушава възможността за оттичане на повече вода и коритото преминава съвсем близо до населени места и земеделски земи. Много често корекцията е в границите на населено място и ако тя не е правилна, дори валежи малко над нормата създават проблеми. Инж. Славов разказа, че преди години е направена голяма корекция на река Скът в рамките на гр. Мизия заради завод за целулоза. "Без нея водата вероятно щеше да се оттегли по-бързо и нямаше да пострада толкова голяма част от града", предположи Славов.
Дигите обаче не са причина за наводненията, обясни експертът – след Мизия имаше обвинения, че заради тях е наводнен градът, а не нивите. След оттеглянето на водата се вижда, че тя е достигала на около 1 метър под короната, т.е. имало е още запас, преди да прелеят, коментира Славов. Става въпрос за дигите след града, изградени за защита на нивите. По изчисления на експертите за тях се допуска преливане веднъж на 20 години, докато корекциите в градовете и селата трябва да бъдат оразмерени така, че през тях да е възможно преливане на води веднъж на 100 години, обясни експертът от "Напоителни системи".

 

 

За автора

Сродни публикации